В японското парково изкуство има един характерен аксесоар – каменният фенер, който се вписва по възхитителен начин в градинския пейзаж.
Разнообразието от фенери, разбира се, е огромно. Разграничават се пет основни типа: Юкими, Орибе, Касуга, Ямадоро и Оки. Японското название на каменен фенер е торо. Съответно всеки вид се казва - Юкими торо, Ямадоро торо и т.н. Торо конструкцията включва няколко елемента – каменна основа, опора, поставка на камерата за фенера, същинската камера, покривче, връх.
Малко история
Като много други неща, фенерите били китайско изобретение. Предшествениците им в Поднебесната империя били ... котли за варене на месо, впоследствие еволюирали до съдове за горене на ароматни треви и осветителни тела.
За разлика от китайците, японците започнали да ги правят от камък, а не от метал. Ритуалните съдове за благовония, поставяни пред храмовете на Буда, били прототип на торо. Първоначално били поставяни в качеството си на преносими лампи покрай пътеките, водещи към храмовете.
Широко разпространение японските фенери получили в периода Муромачи, когато се налагат и традициите, свързани с чаената церемония.
Видове
Юкими торо е предназначен за любуване на снега /Yukimi Toro - Snow Viewing Lantern /. Има голям плосък покрив, умишлено направен, за да забави разтопяването на падналия сняг. По такъв начин наблюдаващите удължават удоволствието от красивата зимна гледка. Има райони в Япония, където снеговалежът е рядко природно явление. Фенерът е обикновено в компанията на ели, мъхове или върху камъни, живописно извисяващи се над водоеми. Хората се наслаждават и на огледалното му отражение.
Орибе торо е дело на майстор Орибе. Легендата разказва, че той обитавал един будистки храм в началото на XVI век, периода на шогуната Токугава. Политиката на шогуна включвала пълвна изолация на Япония от света, била наложена забрана върху всякакви вероизповедания, освен шинтоизъм и будизъм. Това се отнасяло и за христианството. Само че майстор Орибе вярвал в Христос и изсякъл тайно в долната част на фенера малко разпятие. Тази зона била покрита обикновено с растителност. Задълженията на Орибе били свързани с чайната церемония, а фенерът бил разположен близо до специален каменен съд, откъдето черпили водата за чая.
Цукубай - каменна чаша |
Според обичая церемониалмайсторът коленичил, за да налее водата и по такъв начин заставал с лице и към фенера – действие, което не будело никакви подзрения сред присъстващите. Всъщност по време на будисткия ритуал Орибе се прекланял пред своя Господ...
И днес каменните аксесоари притежават интересен детайл – барелеф, наподобяващ миниатюрна човешка фигура. Този вид фенер се поставя винаги редом с каменна чаша – т.нар. цукубай, недалеч от павилиона за чаена церемония.
Касуга торо |
Касуга торо е декоративен ефектен елемент, разполаган срещу входа или на открити места като своеобразен център на градинската композиция. Има шестоъгълен покрив със завити нагоре краища, детайл, свидетелстващ за връзката му с китайската и южнояпонската култура.
Ямадоро торо е съставен от грубо издялани камъни, с асиметрична форма. Не е по-висок от 1 метър и обикновено е обрасъл с мъх. Камерата на фенера има само един кръгъл отвор. Поставя се във влажни и тъмни места в градината, за да може с годините да се покрие с мъх и лишеи. Създава истинска приказна атмосфера.
Оки торо |
Оки торо е най-малкият каменен фенер. Има си точно определено място в японската градина – върху чакъления бряг на водоемите или в самия край на малките езерца. Не надвишава 40 см. При него липсват някои елементи от конструкцията.
Освен като красива подробност, фенерите имали и чисто практично приложение – осветявали тъмните места и подчертавали привлекателните зони в градината.
Сродни публикации
Японската чайна градина
Дзен градините каре сан суи
Бамбуковият коридор
Градините от мъх
Паркът Ашикага
Ханами - цъфтежът на вишните
Весела Христова
Източник http://garmdoma.ru/landshaftnyy-dizayn/kamennye-fonari-v-yaponskom-sadu.htm#more
http://yaoi-creature.mirtesen.ru/blog/43417916652/Novosti:-YAponskie-fonari-Toro
http://www.sad.ru/arhit_element.php
Няма коментари:
Публикуване на коментар