Парадоксите на Рене Магрит или откраднатият смисъл

Rene Magritte: Time Transfixed, 1938.

Картините на един от големите сюрреалисти – Рене Магрит притежават поразяващ ефект. Без да губят предметната си разпознаваемост, изобразените обекти изграждат сложни метафори. Даровитият белгиец притежава характерен интелектуален стил, с който създава парадоксален многозначим паралелен свят, способен да ни изтръгне от равнодушието. 

The Son of Man

Обикновените предмети от човешкия бит са поставени на необикновени места – от камината в стаята изскача... локомотив или пък ябълката преодолява законите на гравитацията и плува във въздуха.

В търсене на добре скритите тайни

Веднъж Рене Магрит казал “ Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни...” .
Дали пък и самият Рене не е пазил някоя  житейска тайна?
Емблематична за творчеството му картина е “Синът човешки” /1964/, която се приема за негов автопортрет. На нея е изобразен мъж във фрак и с бомбе, чието лице е скрито от зелена ябълка - символичен образ на изкушението, което ни преследва през целия живот.

Парадоксални зрелища
Простотата в рисунъка му като че ли се противопоставя на екстравагантността при другите сюрреалисти – предметите му никога не губят обичайната си форма. Силата му е в странните комбинации. Често определят картините му като”сънища наяве”. Художникът обаче е уточнил– “Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат” .
Магрит обожава да създава картини- парадокси, съчетаващи предмети и явления, несъвместими в нашата реалност. 

Та нали когато гледаме в огледалната повърхност, не виждаме тила си...

Rene Magritte: Not To Be Reproduced, 1937.

Или пък в слънчев ден домът ни не тъне в мрак....

The Empire of Light

The lovers 1928

La Chateau des Pyrenees

Друг любим похват на талантливия сюрреалист е изображението на статив, чиито краища изчезват и рисунката плавно преминава в пейзажа зад нея. Например – морето от статива прелива в морето, което всъщност е обект за наблюдение на заден план. 

Rene Magritte: The Human Condition, 1933.

Le Beau Monde 

На 5 август 1967 Рене Магрит си отива от този свят, повален от тежко заболяване.
Животът му протича еднообразно и дори скучно. Човек, който е трудно разпознаваем сред тълпата. Повечето картини създава в трапезарията си, а дните му са били подчинени на режим, изключващ характерния за много художници бохемски начин на живот.
Творбите му обаче са изпълнени със страхове, въпроси, мечти.
В края на дните си Магрит споделил “Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме...”Въпрос, отговора на който усилено е търсил чрез картините си.

The Blank Cheque