четвъртък, 20 март 2014 г.

Детски приказки със зловещ привкус

Една любопитна, макар и кърваво-жестока история...
Всички сме слушали приказката за Пепеляшка, но не всеки знае първоначалния и вариант според Доротея Фийман, сладкодумна немска разказвачка (1755 - 1815) от която Братя Грим записали стотици истории.
Преди столетия...


Пепеляшка получила балната си рокля не от вълшебницата кръстница, а от покойната си майка, която се надигнала от гроба, за да нагизди дъщеря си за бала. Принцът пък преследвал девойката, обзет от силно еротично желание. За да опази честта си, Пепеляшка се спасявала, катерейки се на височини - ту на крушата, ту в гълъбарника. Младежът бил въоръжен с брадва и бързо ги събарял, но тя пак му се измъквала. На третата вечер принцът залепил красавицата за една стълба, заливайки предварително стъпалата със смола. Пепеляшка скочила, но златната и обувка останала залепнала. Следвало издирването на възлюбената и докато девойката размишлявала над бъдещите си възможности и честната дума на принца, сестрите и се инвалидизирали доброволно – едната си отрязала петата, а другата пръстите, за да обуят желаната пантофка. В този момент се намесили белите гълъби, които разкрили лъжата и докато сестрите превързвали окървавените си нозе, Пепеляшка пъхнала стъпало в златната обувчица. Докато двойката се венчавала, гълъбите изкълвали очите на лошите сестри, които продължили битието си като жалки просякини.



За Баба Яга

 Баба Яга, както знаем, е доста популярен герой от славянския фолклор. Обитава къщичка с кокоши крака, живее вдън горите, плаши децата и т.н.
Реалността, дала повод за създаването на легендарния образ, е била доста стряскаща.
До 13-14 век в горите, обитавани от северните славяни, погребвали покойниците не в скованата от студ земя, а в специално построени дървени къщички. Хората избирали няколко дървета, израснали едно до друго, режели ствола на височина около два метра, подсичали корените и ги изкарвали частично отвън, за да предотвратят гниенето. Върху тези подпори (силно приличащи на кокоши крака) построявали дървена къщичка за покойника. Тялото било защитено от диви животни, а децата бягали далеч от тези места, наплашени от приказките за Баба Яга (т.е.Смъртта).


Весела Христова


неделя, 16 март 2014 г.

Пол Гоген. “Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?"- мистика и символи

Любопитно. 15 символа са изобразени в знаменитата картина на Пол Гоген, “Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?". Художникът я е възприемал като духовно завещание. След като я завършил, Гоген взел отрова. Опитът за самоубийство (1898) бил неуспешен. Умира пет години по-късно.
 Разчитаме ги отдясно наляво - като текст в Кабала.
1. Спящото дете - душата преди земното и превъплъщение. Гоген вярвал, че преди раждането си пребиваваме в младенческо блаженство в небесата.
2. Кучето означава нещастията, които ни дебнат на земята.
3. Трите жени - първия стадий на пребиваването в телесна обвивка, преди стремежа към самопознание.
4. Мъжът, който откъсва плод, символизира стремежа към познание на тайните от мирозанието.
5. Фигурата с ръка на главата - втори стадий на пътя към познание, когато човек изпада в отчаяние от невъзможността да намери отоворите на въпросите от битието.
6. Две фигури в червено -моментът, когато започваме да анализираме. Беседа.
7. Птицата - египетски символ на духовния път.
8. Жената в черно - душата във висш стадий на развитие. Означава, че страданията са необходими за постигането на смисъла на съществуванието.
9. Изворът - символ на вечността. 
10. Статуята на божество - надеждата за възкресение.
11. Дете- зачатъците на душа при тези, които още не са открили стремежа към самопознание.
12. Коза, коте, кученце - символи на безгрижния живот в света на материалното , без духовни терзания.
13. Гола фигура — чувственото като житейска цел за тези, които живеят в света на материалното.
14. Старицата символизира на обречеността на тялото.
15. Птица, с плячка в ноктите - неизбежната смърт.
Източник http://www.vokrugsveta.ru
 
Веселс Христова
 
 

вторник, 7 януари 2014 г.

Конякът - удоволствие през зимата


Следния материал бях подготвила преди време за един сайт, но мисля, че сега-в мъгливите януарски вечери,  е особено актуален .

Когато снегът навън е покрил улици и къщи и студът сковава земята, всички търсим топлинка в уютни местенца. Какво по-добро от бумтящия огън в камината и топла чаша чай за съгряване? Понякога в нея добавяме малко коняк…
Прекрасният му вкус ощастливява небцето. По цялото ни тяло се разлива топлина…





Конякът е алкохолна напитка, която се отнася към т.н. аперитиви. Изкусният баланс във вкусовия букет и привлекателният цвят са го превърнали в питие, любимо за мнозина. Със заслужена слава са покрити ненадминатите френски коняци, сравнявани с “питие на боговете”. И то не от кого да е, а от самия Виктор Юго.



Производството
Технологията при производството на коняк е прецизна и строго регламентирана. Това е едно от най-скъпите производства.
Конякът се произвежда от специално младо бяло вино – сухо и деликатно. Течността преминава двукратна дестилация и отлежава няколко години в дъбови бъчви. Колкото по-продължително време отлежи дестилатът, толкова е по-висококачествен конякът.
Както при шампанското, така и в този случай френските производители държат коняк (cognac) да се нарича само напитката, която се произвежда в едноименния регион – резултат от оригиналната дестилация на виноматериал в специални апарати и отлежала в бъчви, направени от дъбово дърво, което вирее във френската провинция Limousin.
Всички други напитки, произведени по сродни технологии, се наричат бренди (при брендито се добавят компоненти, които не са допустими при производството на оригинален коняк).

                               


Легендата


Градът Коняк (Cognac), дал името си на алкохолната напитка, се намира в Южна Франция. Сведения за населеното място има още в годините преди Христа. През III век римският император Марк Аврелий Проб (властвал в периода 276– 282 г.) предоставил правото на всички гали да притежават лозови насаждения и да произвеждат вино. Правеното в региона вино се превозвало с холандски кораби и достигало скандинавските страни, където се радвало на голям интерес, особено през XII век. Това е периодът, когато благодарение на търговията с вино, градът става световноизвестен. В началото на XVI век Арно дьо Вилньов получава т.н. «жива вода» с помощта на апарат, пренесен до Галия от кръстоносците.

Решаващият момент в производството на коняка настъпва по-късно. Една красива легенда е свързана с първите стъпки в тази област.

Рицарят Жак дьо ла Кроа Марон бил протестант и доблестен воин. В промежутъците между битките се занимавал с производство на вино. Веднъж, връщайки се от поредния военен поход, научил, че жена му го е превърнала в рогоносец. В изблик на ревност убил и жена си, и любовника и. От този момент нощите му били изпълнени с кошмари – факт, който не останал незабелязан от самия Дявол. Една нощ Сатаната се явил пред изтормозения от угризения на съвестта рицар и го заплашил с ужасни мъки: преди да му вземе душата, два пъти да го хвърли в казана. Рицарят изтълкувал думите му по свой начин и започнал два пъти да дестилира виното си. Нещо повече – “отсякъл опашката и главата” – отстранявал първата и последната доза спирт. По такъв начин съхранявал ”душата” на виното – в конячния спирт, който се оставял за отлежаване.

Веднъж благородният рицар налял от получения дестилат в бъчвичка и го поднесъл като дар в местния манастир. Монасите прибрали подаръка и …забравили за него. Когато след години си спомнили и го опитали, разбрали, че притежавали истинско съкровище. Това бил първият коняк.



Естествено, съществуват и други легенди – например италианците твърдят, че те, а не французите, са създателите на кехлибарения еликсир.



Реалността


Всъщност реалността е доста прозаична. Тъй като произведеното вино не било много трайно, а все пак разчитали на него като източник на средства, за да задържат клиентите си, го преварявали на спирт и го затваряли в дъбови бъчви, където, в очакване на купувачи, течността се пазила няколко години. Обективни причини – прекратяването на износа към Англия и


Скандинавието по време на войните за испанското наследство, конкуренцията с други алкохолни напитки, падането на цените, довело до натрупване на запаси, които от година на година отлежавали и подобрявали вкусовите си качества и букета.


Безцветният силен спирт с рязък, дори неприятен аромат бавно се превръщал в ароматно, меко питие…



Качеството



Във Франция се произвеждат коняци, които са с различна степен на качество.


V.S. (Very Superior) или Trois Etoiles – това са напитки, които са отлежали не по-малко от 2,5 години. Тази категория се свързва с името на Морис Хенеси, който през 1865 г. създава специална класификация на своите коняци. Като отличителен символ избира звездата. Така се появава конякът с три звезди.


V.S.O.P. (Very Superior Old Pale), V.O. (Very Old), Reserve – напитки, отлежали не по-малко от 4 години. На 7 октомври 1917 английският принц-регент и бъдещ крал Джордж IV поръчва коняк при Хенеси, като формулира своите изисквания по следния начин: “стар, отлежал, със светъл цвят от високо качество” Very Superior Old Pale” – съкратено V.S.O.P. В края на XIX в категорията V.S.O.P. се радва на всеобщо признание като марка коняк , която е еталон за качество.


V.V.S.O.P. (Very Very Superior Old Pale), Grande Reserve – коняци, отлежали не по-малко от 5 години.

X.O. (Extra Old), Napoleon, Extra, Hors d'age, Tres Vieus, Vieille Reserve –отлежали не по-малко от 6 години.


В 1870 год. Морис Хенеси създал за най-близките си хора специален вид - X.O. (Супер отлежал), комбинирайки конячните запаси на Избата Хенеси. След половинвековния триумф на напитката, X.O. се превръща в символ на благородното и изискано питие.


Името “Наполеон” възниква в края на XIX века след възстановяването на изсечените лозови масиви, които напомняли за триумфа на императора. Днес марката Napoleon е израз на високо качество.


В градацията на френските коняци буквите означават началната буква на дума на английски: Е означава специален, F – великолепен, V – много, О – стар, S – превъзходен, Р – светъл, Х – екстра.


Класификация на коняци, отлежавали повече от 6 год. е забранена. Смята се, че не е възможно да се контролира процеса на купажиране за срок, надхвърлящ 6 години. Ето защо някои категории, например Х.О., може да се отнасят както да 7-8 годишни, така и за 20-25 годишни напитки.





Прочути изби


70% от цялото производство на коняк преминава през 4 големи фирми – Hennessy, Martell, Remy Martin и Courvoisier.


Избата Hennessy, е създадена през 1765 г и и е най-големият търговец в света на коняци. Произвежда следните напитки: V.S.,V.S.O.P. Privilege ,X.O,Paradis, Pishard Hennessy и др.


Фирмата Martell е основана през 1715 г. В избите и отлежават Martell Cordon Bleu, Martell Noblige, Martell Napoleon(15-20год.).









Remy Martin произвежда Remy Martin Fine Champagne V.S.O.P. до Remy Martin Х.О. Special Fine Champagne (20-25 г), Remy Martin Louis XIII Grande Champagne, Remy Martin Louis XIII (50г.), Remy Martin Extra, Remy Martin Age d'Or, Remy Martin V.S.O.P. За своя 100-годишен юбилей избата създаде Celebration.


Courvoisier е известна с Courvoisier V.S., Courvoisier V.S.O.P., Courvoisier Napoleon, Extra

публ. и в beauty.bg
Весела Христова

Слънчевите акварели на Абе Тошиюки

Преди години чух странния израз "Животът започва на петдесет".
В случая с японския художник Абе Тошиюки това е неоспорим факт. След като 20 години преподава изобразително изкуство в японско художествено училище, на 51 години решава да се посвети единствено на голямата си любов - акварелната рисунка.
С която става известен и влиза в сърцата на хиляди хора по света.



Абе Тошиюки е роден през 1959 г в град Саката. Дипломира се в Токийския национален университет - рисуване. 



Днес е известен с прекрасните си акварели, издържани в стила на реализма.



Като обект на творческите си тръсения художникът избира непознати кътчета. Прави го съзнателно, за да избегне усещането за дежа вю при разглеждане на пейзажите му.


 Всички знаем, че поняка картини се рисуват от картички или снимки. Аз за пръв път се сблъсках с обратното - фотография, вдъхновена от картина на Абе Тошиюки.



Каква е тайната, с която художникът покорява хиляди хора по света? Майсторството , с което  се   разкрива великолепието на природата,старанието при изписването и на най-малките детайли . А деликатната, мека светлина създава особена атмосфера, в която се разтваряме напълно.  


"Като рисувам, се съсредоточавам върху нюансите и детайлите на предметите, които ни заобикалят. Японците винаги са обичали и уважавали природата си и аз смятам, че това е намерило своето отражение не само в известни японски призведения на изкуството, но и в литературата ни. Поетичните описания на речните бързеи, крехкостта на вишневия лист, мисълта за неизбежната промяна могат да бъдат изразени и чрез живописта.Смятам, че тези идеи могат да бъдат изразени и с моите акварели."  Абе Тошиюки.

Весела Христова