сряда, 31 октомври 2012 г.

Истории за края на света. Апокалипсисът в началото на 20 век.

Великият учен Исак Нютон изчислил навремето, че краят на света ще настъпи през 2020 година. Източник на неговата хипотеза били предсказанията на Йоан Богослов. 


 В миналото многократно сме преминавали през дати, смятани за съдбовни за човечеството. Дати, вещаещи неговия край.
Например според Чарлз Ръсел -  проповедникът , основал "Свидетелите на Йехова", светът трябвало да свърши през 1872. Краят не последвал и той отложил датата за 1874. След това на 2 октомври1914, 1915, 1918, 6 февруари1925, 1941, 1975, 2 октомври 1982.
Апокалипсисът в началото на 20 век.

Първата научно обоснована вероятна дата на апокалипсиса била 18 май 1910. Тогава се очаквало Земята да се озове в опашката на Халеевата комета. Още при появата на кометата през 1835 било установено със спектрален анализ, че тя е обгърната от отровни за човека химични съединения.
Бързо се разпространили слухове за очакваното отравяне на земната атмосфера к кометните газове. Някои хитреци веднага се възползвали от ситуацията - започнали да търгуват с ампули противоотрова. Във вестниците се вихрели сложни спорове за съдбата на Земята. Мастити специалисти прогнозирали епидемии и гибел на цялото население.


Настанала масова психоза. Хората си взимали последно сбогом с роднините и окупирали аптеките, за да си набавят противоотровата. В църквите денонощно имало служби и се отправяли горещи молби към Всевишния.  По-предприемчивите наемали подводници, за да преживеят бедствието.
Други пък не отишли на работа. Миньорите в Пенсилвания категорично отказали да се спуснат в шахтите. Страхът им бил разбираем - хората не искали да бъдат погребани под дебелите земни пластове- Във Вирджиния и Кентъки стотици наплашени американци се отправили към пещерите в търсене на последно убежище. 


Много от жителите на Сан Франциско пълнели големи бъчви с вода и влизали в тях, за да не бъдат изпепелени от възпламенилия се в земната атмосфера кометен водород

Французите проявили повече чувство за хумор - напечатали шеговити картички по този повод.

Появата на кометата съвпаднала с периода на разцвет на руската поезия - т.нар Сребърен век. Александър Блок, Марина Цветаева, К. Балмонт споменават небесното тяло в безсмъртните си стихове.

Пример:

По яйцевидному пути







  Летит могучая комета.
  О чём хлопочет пляской света?
  Что нужно в мире ей найти?
  Она встаёт уж много лет,
  Свой путь уклончивый проводит,
  Из неизвестного приходит,
  И вновь её надолго нет.
  Как слабый лик туманных звёзд,
  Она в начале появленья -
  Всего лишь дымное виденье,
  В ней нет ядра, чуть тлеет хвост.
  Но ближе к Солнцу - и не та.
  Уж лик горит, уж свет не дробен,
  И миллионы вёрст способен
  Тянуться грозный след хвоста.
  Густеет яркое ядро
  И уменьшается орбита.
  Комета светится сердито.
  Сплошной пожар - её нутро./ К. Балмонт/
Изобщо, думата комета дълго време била на мода.
несуществующая НибируНаближава декември  и вещаят отново края на света.
Очакваме и планетата Нибиру, която ще се превърне във второ Слънце. Което би изгорило Синята планета...

Весела Христова

понеделник, 29 октомври 2012 г.

Мизухики -възелче за късмет


В страната на хилядолетните традиции- Япония, съществува любопитно приложно изкуство с  древен произход.




Мизухики - изкуството на красивите многозначителни възли.



Композиции от декоративни възли се използват при опаковане на подаръци, в картички и др.  Повечето възли имат символичен смисъл. При раждането на дете е един възел, за младоженци - друг и т.н.
Историята на мизухики ни отвежда далеч в миналото - в 7-то столетие.


В 607 година в Япония от Китай се върнала делегация, която носила специален дар от китайския император. Той лежал в прекрасна кутийка, завързана по оригинален и непознат дотогава начин с червени и бели нишки.

Съчетанието на цветовете и възлите имало конкретен смисъл - "Безопасен път" ,т.е.представлявал специален талисман, осигуряващ безпроблемното завръщане у дома.


 
От тази кутийка тръгнала историята с възлите.
Винаги, когато се поднасял подарък на императора, се завързвал с червени и бели шнурове, направени от специална хартия - васи. 
В периода Едо  (1611-1869) самураите били задължени да се обучават в мизухики.
Традиционната им прическа се оформяла с възли по каноните на мизухики.
Специалните шнурове и възли се използвали и при изработката на чадъри.


Традициите на древното знание са живи и днес.

Специални възли се използват при ушиването на кимона, при прическите на булките, при орнаменти с ритуален характер и др.
Връвта от васи се изработва основно в провинция Ида.










Основни възли

1. «мусуби-кири» - «Възелът, който не бива да се развързва». Това е възел, който се прави при сватби. Предполага се, че събитието няма да се повтори. Ако събитието е радостно, краищата сочат нагоре.Ако обаче е тъжно - сочат надолу.
2. «тьо-мусуби» - прилича на панделка. Прилага се при събития, които предполагат повтаряне. При това нееднократно. Например, при раждането на дете.
3. «аваби-мусуби» - «раковина», Универсален възел, правен и при радостни, и при тъжни случаи. При радостните краищата сочат нагоре, при тъжните -обратно.

Весела Христова

петък, 26 октомври 2012 г.

Би 2 - поглед към съвременния руски рок


След като стана въпрос за Сплин, няма как да не спомена и руската група Би-2.


Освен невероятната популярност двете групи имат и друго общо. Продуцентът Александър Пономарьов.

Основните членове на Би 2 са Льова Би 2/Игор Бортник/ и Шура Би-2 (Александър Уман). Използват името на формацията като творчески псевдоними. Александър, който е австралийски гражданин, дори успява да впише в паспорта си вместо фамилия B-II.

Началото е в Беларус през 1985. В театралната школа “Ронд”, в Минск се срещат Александър и Игор.
 През 1988 се появява формацията “Братя по оръжие”, в която участват 15-ина души.
На първия си голям концерт- забележете датата – 10 ноември 1989, групата променя името си - Би-2 (Бряг на истината — 2). С това име обикалят републиката.

През 1991 Александър Уман заминава в Израел, последван от Игор.

На Йерусалимския рок фестивал през 1992 печелят първото място.
 

Пътят им обаче не спира в библейските земи.

Австралийският период
През 1993 Александър отлита в Австралия, където се присъединява към darkwave-групата Chiron. Той обаче не забравя приятеля си и продължават да създават песни. По телефона, с аудиописма. През 1997 записват дебютен албум по текст на Льова и музика на Шура. -«Бесполая и грустная любовь»..
През февруари Игор пристига в Австралия и също се присъединява към Chiron .

През септември 1999 заминават в Русия за участие във рок фестивала Максидром.
Една година по-късно режисьорът Алексей Балабанов прослушва албумите на известните руски групи, но се спира на една все още неизвестна. Избира песента “Никой не пише на полковника” на Би 2. Тя прозвучава във финала на филма “Брат 2”(с участието на незабравимия Сергей Бодров).
Музикантите участват и в създаването на саундтрака. “Никой не пише на полковника” ги покрива със слава. Филмът има шеметен успех.

Продуцентът Александър Пономарьов се свързва с тях.
По-късно песента им “Последният герой” звучи в едноименното телевизионно предаване на Първи канал. Следват поредица от успешни албуми и музикални проекти, включително със Симфоничния оркестър на руското МВР.
Известно време  Александър Уман и Игор Бортник са в ролята на радиоводещи – предаването “Биология” по радио Максимум.

Награди
Албумът «Би-2» е носител на авторитетна награда -  World Music Awards (2001).
Носители са на наградата FUZZ (2001)
«Мой рок-н-ролл» е призната най-добра песен на годината – 2003  от Муз-ТВ.  В Муз-ТВ получават наградата в категорията “Рок група на годината” през 2010.
През 2007 са носители на приза Най-добра рок група на MTV Русия .

Текстовете им изоблистват с препратки към литературни произведения и филми.

Албуми
•    1998 — Бесполая и грустная любовь
•    2000 — Би-2
•    2001 — Мяу кисс ми
•    2004 — Иnoмарки
•    2006 — Moloko
•    2009 — Лунапарк
•    2010 — О чем говорят мужчины
•    2011 — Spirit

Весела Христова

Блъф

Серебро

Мой рок н ролл


Текст

 И то что было на бело откроется потом
Мой рок-н-ролл это не цель и даже не средство.
Не новое, а заново один и об одном
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Прольются все слова как дождь
И там где ты меня не ждёшь.
Ночные ветры принесут тебе прохладу.
На наших лицах без ответа
Лишь только отблески рассвета
Того где ты меня не ждёшь.
А дальше это главное похоже на тебя
В долгом пути я заплету в волосы ленты.
И не способный на покой я знак подам тебе рукой
Прощаясь с тобой, как будто с легендой.
Прольются все слова как дождь
И там где ты меня не ждёшь.
Ночные ветры принесут тебе прохладу.
На наших лицах без ответа
Лишь только отблески рассвета
Того где ты меня не ждёшь.
И то что было на бело откроется потом
Мой рок-н-ролл это не цель и даже не средство.
Не новое, а заново один и об одном
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.
Дорога в мой дом и для любви это не место.

четвъртък, 25 октомври 2012 г.

Детската количка... през вековете

Днес по един от каналите Кака Лара бе направила репортаж  за невъзможните условия на придвижване на майките с детски колички в един столичен квартал. Всеки, който се е сблъсквал с този проблем, знае, че наистина е неприятен. Независимо, че изглежда понякога маловажен.
Как обаче са се придвижвали майките преди години. А преди векове?
На този интересен въпрос намерих отговор в един забележителен сайт .

Като изобретател на детската количка се приема Уилям Кент, който всъщност бил ...ландшафтен дизайнер.
 През 1733  конструирал и декорирал количка за децата на един английски благородник. В семейството имало шест деца и проблемът с придвижването им бил болезнен.
Изобретението на Кент станало популярно сред висшите социални слоеве. Количките му били много скъпи и представлявали истинско произведение на изкуството - украсени със символични фигури и орнаменти.  Някои от тях са попаднали в съвременните музеи:



В продължение на век детската количка била предмет само за богатите. По- нисшите съсловие не можели да си позволят такъв разкош.

Обикновено количките били с три колела. Децата седели в тях и ги теглели.
В края на 19 век конструкцията се променила и започнали да бутат количките напред, а не да ги теглят. Някои имали и дръжки от двете страни.
 Други представлявали комбинация от количка и проходилка



 През 1889  Уилям Ричардсън патентовал количка, в която можело да се сменя положението на детето спрямо возещия. Изобретателят премахнал и оста между колелата, с което увеличил маневреността на превозното средство.
 Първата фабрика за производство на детски колички- Silver Cross, отворила врати през 1877 в Англия. Оттогава те престанали да бъдат атрибут на висшето съсловие и бързо се разпространили в Европа и Северна Америка.

Весела Христова

сряда, 24 октомври 2012 г.

Как са се отнасяли към къпането в Средновековна Европа




През Средновековието в ред страни на Стария континент къпането било неглижирано. Та нали истинският католик е трябвало да се грижи повече за своята душевна чистота, отколкото за телесната.



 Освен това се е смятало, че през порите на тялото с водата проникват и всякакви зарази. 
Известен факт е, че Исабела Кастилска през целия си живот се е къпала само 2 пъти- при своето кръщение и преди сватбата си и то, защото църковните ритуали го изисквали. Кралят слънце Людовик XIV се е къпал цели 4 пъти, но всеки път след това се....разболявал! През XVII век било изобретено долното бельо като своеобразна прослойка между мръсното тяло и горните дрехи, които понякога били изключително трудно и скъпо да се поддържат и перат. 

Аристократите носели копринено бельо. За това си имало и конкретна причина - по хлъзгавата материя не се задържали бълхите!

В един момент дори обявили баните за развъдници на чумата. За това е имало основание. Изнежните европейци не използвали достатъчно гореща вода за къпане, която би унищожила някои болестотворни микроорганизми в помещенията,а умерено топлата вода била идеална среда за размножаването им.

Огромните дворци не притежавали тоалетни.  Архитектите смятали за скверна мисълта да включат подобни "неаристократични" помещения при проектирането. 
Резултатът бил плачевен. 
Околностите били осеяни с миризливи купчинки. Според свидетелства на очевидци дори в самия Лувър, в  двора му и алеите се разнасяла натрапчивата миризма от резултатите на дейността на човешката отделителна система. Когато великият Леонардо посетил благородния двор по покана на френския крал, бил смаян от този факт и веднага проектирал за монарха тоалетна с вода.



 Простолюдието в Париж изливало нечистотиите право в канавките на улицата. За да не улучат някой преминаващ, съобразителните жители се провиквали  Внимание, ще плискам... 

По -късно се появили и специални женски приспособления, подобни на мини -подлога, които дамите можели да носят със себе си - т-нар Bourdaloue.



Първият закон, забраняващ изливането на нощните гърнета през прозореца се появил още през 1270. Само че кой ли го е спазвал...

Весела Христова
 


Я о туалетах. Оказывается, в огромном дворце их не было ни одного. О чем думали архитекторы? О возвышенной красоте, конечно. А природа она и есть природа, чего же о ней думать. Отхожие места устраивать в галантную эпоху еще не считали нужным. По свидетельству очевидца: «В Лувре и вокруг него, внутри двора и в его окрестностях, в аллеях, за дверьми - практически везде можно увидеть тысячи кучек и понюхать самые разные запахи одного и того же - продукта естественного отправления живущих здесь и приходящих сюда ежедневно». Пораженный луврскими реалиями великий Леонардо да Винчи, посетивший Париж по приглашению короля Франсуа I, спешно спроектировал для монарха туалет с водосмывом. Но, как известно, многие идеи гения опередили современность на века. Водный туалет для французского двора - не исключение. Для наших современников это все выглядит дико, но «что естественно»… Средневековый Лувр - не исключение, а только часть целого. Принимать какие-то специфические меры для решения гигиенических проблем просто не умели и жили, как придется. Жители парижских многоэтажек от помоев избавлялись просто - выливали их в окно. А чтобы случайно не окатить сверху зазевавшегося прохожего, придерживались правила: прежде чем вылить помои, горожане трижды громко кричали: «Осторожно, выливаю!» Нельзя сказать, что власти не боролись с явлением. Первый закон, запрещавший выливать содержимое ночных горшков в окно, был принят еще в 1270-м году. Но ведь одних запретов мало, а городской канализации еще не существовало.

Источник: http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-21164/
© Shkolazhizni.ru



Я о туалетах. Оказывается, в огромном дворце их не было ни одного. О чем думали архитекторы? О возвышенной красоте, конечно. А природа она и есть природа, чего же о ней думать. Отхожие места устраивать в галантную эпоху еще не считали нужным. По свидетельству очевидца: «В Лувре и вокруг него, внутри двора и в его окрестностях, в аллеях, за дверьми - практически везде можно увидеть тысячи кучек и понюхать самые разные запахи одного и того же - продукта естественного отправления живущих здесь и приходящих сюда ежедневно». Пораженный луврскими реалиями великий Леонардо да Винчи, посетивший Париж по приглашению короля Франсуа I, спешно спроектировал для монарха туалет с водосмывом. Но, как известно, многие идеи гения опередили современность на века. Водный туалет для французского двора - не исключение. Для наших современников это все выглядит дико, но «что естественно»… Средневековый Лувр - не исключение, а только часть целого. Принимать какие-то специфические меры для решения гигиенических проблем просто не умели и жили, как придется. Жители парижских многоэтажек от помоев избавлялись просто - выливали их в окно. А чтобы случайно не окатить сверху зазевавшегося прохожего, придерживались правила: прежде чем вылить помои, горожане трижды громко кричали: «Осторожно, выливаю!» Нельзя сказать, что власти не боролись с явлением. Первый закон, запрещавший выливать содержимое ночных горшков в окно, был принят еще в 1270-м году. Но ведь одних запретов мало, а городской канализации еще не существовало. Под изысканными нарядами аристократы носили шелковое белье. Причина его популярности проста. В скользкой материи не водились паразиты, блохи и вши, им там было не за что уцепиться. О том, что насекомые были проблемой, свидетельствуют образцы хитроумных приспособлений, которые можно встретить даже в Эрмитаже. Речь о блохоловках. Знатные люди заказывали их из драгоценных металлов. Приспособления с приманкой - кусочком меха, пропитанного кровью, закладывали в пышные парики, часто украшавшие бритые наголо головы.

Источник: http://shkolazhizni.ru/archive/0/n-21164/
© Shkolazhizni.ru

вторник, 23 октомври 2012 г.

Няколко думи за "Сплин" - една от най-популярните руски рок групи

Легендарната група “Аквариум” и емблематичният вокал на Борис Гребеншчиков бележеха тревожните години на съветската перестройка. Начинът му на пеене е толкова характерен, а текстовете - смислени, че оказва влияние на цели поколения.



Днес ще говорим за група “Сплин”- рок група от Санкт Петербург, преминала дълъг и труден път към върха на музикалните класации и нещо, което е по-важно – към сърцата на милиони почитатели. 

Влиянието на Борис Гребенщиков в творчеството им е осезаемо,  но съвсем не е в минус. Напротив.

За рождена дата на рок групата се смята 27 май 1994. 
Защо Сплин?  От английското spleen – меланхолия.
Несменяем лидер до днес е Александър Василев /Александр Васильев/.


Предистория
В края на осемдесетте магнитофоните все още бяха доста разпространени в домовете . Смяташе се, че дават по-добър звук от касетофоните. Първите песни на Василев са записани на магнитофон, в домашни условия. Тогава - през 1986,  той е студент в Ленинградския институт по авиационно приборостроене,  където се запознава с Александър Морозов,  който свири на бас китара.
Двамата създават група “Митра” – музикален дует, праобраз на днешната “Сплин”. Следва служба в армията, уволнение, работа. Алесандър Василиев работи и едновременно учи в Ленинградския академичен театър на комедията.  В началото на деведесетте се срещат отново с Морозов. Мечтата им е даиздадат истински дебютен албум.
За целта, естествено, трябват средства. Те идват неочаквано. С една реклама на “Херши кола”, в която китаристът на бъдещата група “Сплин” – Стас, изпява мелодия по „Who is developed“ на Пол Маккартни. 



Първият албум се казва «Пыльная быль» .  Една от песните  дава наименованието на формацията.

 Как молью изъеден я сплином…
Посыпьте меня нафталином,
Сложите в сундук и поставьте меня на чердак,
Пока не наступит весна

Свободен превод
Тъгата ме е прояла като молец,
Наръсете ме с нафталин,
Поставете ме в сандък на тавана
Докато не дойде пролетта.

На 27 май 1994 групата се събира в ресторант да полее записването на албума, който впоследствие се продава мълниеносно в тираж 10 000 касети.

По-късно се преиздава на диск с различни имена :1997 — Sound Product, 2002 — Мистерия звука.
След излизането на втория им албум, за тях започват да говорят като за надеждите на руския рок. Откритието на 1998 година. 
Поканени са дори като подгряваща група на концерта на 'The Rolling Stones'.

Получават и благословията на самия Борис Гребенщиков. 

Феноменалният им успех се обяснява от музикалните критици с приемствеността-продължават традициите на култовите руски банди от 80-те. 

Само че в друго време и по нов начин.

През годините групата издава поредица от успешни албуми

•    1994 — Пыльная быль
•    1996 — Коллекционер оружия
•    1997 — Фонарь под глазом
•    1998 — Гранатовый альбом
•    1999 — Альтависта
•    2001 — 25-й кадр
•    2003 — Новые люди
•    2004 — Реверсивная хроника событий
•    2007 — Раздвоение личности
•    2009 — Сигнал из космоса
•    2012 — Обман зрения – Излиза на 8 октомври.

«Сплин» е първата руска група, събрала повече от милион слушатели в музикалния сайт  Last.fm. Тя е и най-популярната руска група там.



Весела Христова 

СКАЗКА                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                           
МЫ ШЛИ ДОРОГОЙ ГОРЕМЫК ИСКАТЬ СВОЮ СУДЬБУ,
В ОДНОЙ ДЕРЕВНЕ НА НОЧЛЕГ СТАРИК ПУСТИЛ В ИЗБУ,
МЫ ПИЛИ КРЕПКИЙ САМОГОН - ХОЗЯИН БЫЛ К НАМ ДОБР,
РЕКА БЕЖАЛА ЗА ОКНОМ, ШУМЕЛ СОСНОВЫЙ БОР...

Я ПЬЮ ЧУТЬ БОЛЬШЕ ЧЕМ МОГУ, НО МЕНЬШЕ, ЧЕМ ХОЧУ,
КОГДА Я ПЬЮ Я НЕ ПОЮ - Я НЕ ПОЮ, КРИЧУ,
НИКТО МНЕ ГЛОТКУ НЕ ЗАТКНЕТ, НЕ ЗАПРЕТИТ МОЙ ПЛЯС,
НО ТУТ СТАРИК СКАЗАЛ: "ДАЙ Я", И НАЧАЛ СВОЙ РАССКАЗ

ИВАН БЫЛ СКАЗОЧНО БОГАТ, НО НЕ ИМЕЛ ДЕТЕЙ,
ИВАН НАКРЫЛ ДУБОВЫЙ СТОЛ И ПРИГЛАСИЛ ГОСТЕЙ,
ОН ПЕРЕСПАЛ С ОДНОЙ ВДОВОЙ - ВДОВА СКАЗАЛА: "цДИ",
ТЕПЕРЬ ЗИМА, Я РАЗРЕШУСЬ, КОГДА ПОЙДУТ ДОЖДИ

ИВАН, СЧАСТЛИВЫЙ, ЗАХРАПЕЛ, КАК КРАСНОАРМЕЙСКИЙ ПОЛК,
ОН КРЕПКО СПАЛ, КОГДА ВО СНЕ ЕМУ ЯВИЛСЯ ВОЛК,
ВОЛК МОЛВИЛ: "ЕСЛИ ХОЧЕШЬ ДОЧЬ - БРОСЬ ГОЛОВУ В ОГОНЬ,
ЗАХОЧЕШЬ СЫНА - ТАК ОТДАЙ МНЕ ПРАВУЮ ЛАДОНЬ,
НЕ БУДЬ УПРЯМЫМ КАК ОСЕЛ, БУДЬ ЧИСТЫМ КАК СЛЕЗА,
НО ЗНАЙ: ЗАХОЧЕШЬ ОБМАНУТЬ - ВДОВА РОДИТ КОЗЛА"

СКАЗАВ ВСЕ ЭТО ВОЛК ИСЧЕЗ, ИВАН ОТКРЫЛ ГЛАЗА,
ВДОВА ЛЕЖАЛА НА БОКУ, ПОГЛАЖИВАЯ ЗАД,
ИВАН НАПЯЛИЛ НА СЕБЯ БОТИНКИ И ТРУСЫ,
ЗАПРЯГ ТРЕХ БЫСТРЫХ ВОРОНЫХ, И КОНИ ПОНЕСЛИ

ИВАН СКАКАЛ ЧЕТЫРЕ ДНЯ К КУДЫКИНОЙ ГОРЕ,
ТАМ НА ГОРЕ ЖИЛ ДРУГ МАКАР - ВЕСЬ В ЗЛАТЕ, СЕРЕБРЕ,
МАКАР СЛУЖИЛ ГОРОДОВЫМ И ПРОПИВАЛ НАВАР,
УЗНАВ О ВАНИНОЙ БЕДЕ, СКАЗАЛ: "ПОЙМАЕМ ТВАРЬ!"

ОНИ РАССТАВИЛИ КАПКАНЫ ВДОЛЬ ЛЕСНЫХ ДОРОГ,
ПОПАЛИСЬ В НИХ ЛИСА И ЗАЯЦ, НО НЕ ПОПАЛСЯ ВОЛК,
ДРУЗЬЯ НАДЫБАЛИ ЖРАТВЫ И РИНУЛИСЬ В ЛЕСА,
ПОКА ГОНЯЛИСЬ ЗА ВОЛКАМИ - КОНЧИЛАСЬ ВЕСНА...

ИВАН ВСЕ ЛЕТО ПИЛ ВИНО, ГУЛЯЯ ВДОЛЬ БОЛОТ,
ВДОВА СИДЕЛА У ОКНА И ГЛАДИЛА ЖИВОТ,
ОДНАЖДЫ, АВГУСТОВСКИМ ДНЕМ, ЗАСЛЫШАВ ВАНИН КРИК
ВДОВА СХВАТИЛА КЕРОСИН И ПОДОЖГЛА ТРОСТНИК

ТО БЫЛ, КАК ЕСТЬ, УСЛОВНЫЙ ЗНАК - ЗАПОЛЫХАЛ ПОЖАР,
ЕЩЕ НЕ НАСТУПИЛ СЕНТЯБРЬ, КАК ПРИСКАКАЛ МАКАР,
МАКАР РАЗДВИНУЛ КАМЫШИ И ГЛЯНУЛ СКВОЗЬ ОГОНЬ,
А ТАМ ИВАН БЕЗ ГОЛОВЫ - И ГДЕ ЕГО ЛАДОНЬ?..
МАКАР РУГНУЛСЯ: "Е-МОЕ!" НО ТИХО, НЕ СО ЗЛА,
ВДОВА НЕ ДОЖДАЛАСЬ ДОЖДЕЙ И РОДИЛА КОЗЛА...

С ТЕХ ПОР ПРОШЛО ДВЕНАДЦАТЬ ЛЕТ, МАКАР ЗА ВЗЯТКИ СЕЛ,
КОЗЛА ПУСТИЛИ В ОГОРОД И КОЗЛИК ОКОСЕЛ,
ИВАН СХОРОНЕН У БОЛОТ - ТАМ ТИХО, НИ ДУШИ,
И ИЗ ГРУДИ ЕГО РАСТУТ ЦВЕТНЫЕ КАМЫШИ...

СТАРИК ЗАКОНЧИЛ, ТИХО ВСТАЛ, ОТКРЫЛ НАМ СЕНОВАЛ,
ДРУЗЬЯ ЗАСНУЛИ СЕЙ ЖЕ ЧАС, И ТОЛЬКО Я НЕ СПАЛ,
Я ДУМАЛ, ГЛЯДЯ НА ЛУНУ, ЧТО СТАЛО СО ВДОВОЙ,
ВСЮ НОЧЬ СКВОЗЬ ХРАП МОИХ ДРУЗЕЙ Я СЛЫШАЛ ВОЛЧИЙ ВОЙ...

понеделник, 22 октомври 2012 г.

Цигулката на Ротшилд или изгубеното щастие


 Антон Павлович Чехов има такъв разказ - "Цигулката на Ротшилд".

 Сюжетът му накратко
 Яков Иванов е майстор на ковчези в губернския град, чийто живот преминава в монотонно ежедневие, подчинено на материални стремежи. 
Практичният Яков дори взема мерки за ковчег от смъртно болната си жена. Приживе. 
След смъртта и обаче нещо се пречупва в него и той изживява силен катарзис, в който осмисля непоправимо загубените мигове на щастие, което съзнателно загърбил през годините.
 Силните си чувства влага в мелодия, изтръгната от струните на цигулка, която впоследствие завещава на един беден евреин с многозначителното име Ротшилд. 

Темата за безвъзвратно отлетелите мигове и пропилените възможности за щастие е вдъхновила руския скулптор сюрреалист  Владимир Войчишин да създаде шедьовъра си "Цигулката на Ротшилд" - един от малкото съвременни експонати, закупени в наши дни от знаменития музей Ермитаж.

Творбите на Войчишин са излагани в галериите в Ню Йорк, Лондон, в Канада. Известно време скулптурът прекарва в Африка, където усъвършенства умението си да работи с черно дърво. Учи се и от индианците да работи с кедрово дърво. Негови скулптури притежават Селин Дион, Хю Грант и други световни знаменитости. Това не е случайно. Произведенията му са реално капиталовложение. 
През перестройката в Съветския съюз Войчишин заминава в чужбина. Установява се в Канада, където открива и собствена галерия. Преди десетина години се завръща в родния Барнаул, където създава забележителни скулптури от злато, сребро и скъпоценни камъни.


Символи  в композицията
Скъсаните златни струни в композицията  "Цигулката на Ротшилд" символизират прекъснатата линия на живота. Счупеният гриф - съдбоносния прелом.
Цигулката е от сребро, елементите и са покрити със злато.


 
Струнникът е приел формата на човешко ухо, в което се преобразуват звуковете, след което по нервните пътища попадат в мозъка - така човек възприема външния свят, с радостите му и страданията.
На сребърната чаша на везните са гравирани нотите на еврейската "Хава нагила".  
Главният герой - Яков, е пресъздаден като паяк. От злато и изумруди. 
Паякът пълзи по дървена стойка, върку която се крепи цялата композиция. 
Стойката също е със символичен смисъл - направена е във вид на стилизиран аршин, ползван навремето от търговците на платове и ... майсторите на ковчези. 

Весела Христова







Други творби на Войчишин:
Капанът на историята или газ за Европа
Дете индиго

събота, 20 октомври 2012 г.

Биопродуктите. Отговори на някои въпроси за биокозметиката

Като реакция на ежедневния стрес и агресията навън, днес много от нас се стремят към един по-спокоен, здравословен начин на живот. Грижовното отношение към природата и разумният избор на натурални продукти и козметика е една световна прогресивна тенденция. Какво по-естествено от желанието да бъдем красиви и здрави, да водим природен живот,  да възпитаваме в този дух и нашите деца?

 

Навремето бабите ни са приготвяли своите разкрасяващи средства от мед, глина, брашно, растителни масла. Първите тубички с козметични продукти промишлено производство се появявили едва в края на 19 – началото на 20 век.
От изключително значение тогава било да се осигури достатъчно дълъг период на срока за годност на новите козметични средства, които прекарвали доста време в складовете и магазините. Във втората половина на 20 век настава същински бум в индустрията за красота. Тогава се появяват множество синтетични вещества. Някои имат действително добър ефект и се превръщат в събитие на епохата. След години обаче се установява, че синтетичните съставки могат да предизвикат алергии, дерматити, натрупват се в организма и се намесват в естествените биологични процеси. През 80 – 90 те години потребителите започват да се ориентират към козметични средства, съдържащи естествени компоненти.


Въпреки свития заради кризата пазар, в страната ни се наблюдава скок на интереса към биокозметиката. Това е свързано предимно с повишената потребителска култура и изобилието от информация, която е на разположение на всяка жена, загрижена за своето здраве и красота. Биокозметиката се разпространява основно в аптеките и специализираните биомагазини.
Продуктите са известни като био, еко и органик. Разликата между наименованията е предимно лингвистична. Сред англоезичните народи е популярен терминът organic, романоезичното население предпочита bio, германците – eco или naturkosmetik.

Биопродуктите
се произвеждат в съответствие с определени правила. Задължително преминават през серия строги тестове за безопасност. Суровините се отглеждат в екологично чисти райони от лицензирани ферми. Компаниите не трябва да правят тестове върху животни, както и да не нарушават етиката на добрите производствени традиции. Продуктите не съдържат оцветители, генномодифицирани съставки, забранени консерванти и вещества, влизащи в т.н "черен списък" (натриев лаурилсулфат, парабени, минерални масла и др.).
Използваните компоненти, освен че са продукт на земеделие, изключващо употребата на пестициди, изкуствени торове и хербициди, се получават чрез природосъобразни техники на преработка (накисване, извличане с пара, студено пресоване и др.).
В биопроизводството са застъпени силно т.нар. принципи на  честна търговия (fair trade). Това означава, че съставките, които се използват, са произведени в различни точки на света без експлоатация на труда.

Веществата в козметичните средства са помощни – растителни масла и мазнини (зехтин, кайсии…), активни: етерични масла, екстракти, хидроалкохол, допълнителни като захарни деривати и растителни суровини, добавки под формата на природни консерванти (бензоена и лимонена киселина), естествени стабилизатори (захар и производни от зърнени култури) и овлажнители.

При производството на биокозметика е разрешено да се използват компоненти, идващи от животинска продукция (мед), но е абсолютно забранено използването на животински екстракти или тестването върху животни. 



Стандартите, които трябва да познаваме 

Строгата система за сертифициране на продуктите гарантира тяхното качество и е прекрасна визитна картичка за всеки производител. Изключително трудно е да се изпълнят изискванията на съответните стандарти
.
Стандартът BIO е най-строгият. Разработен е от френския  сертификационен комитет ECOCERT и Организацията на независимите производители Cosmebio. Притежанието на стандарта дава правото за производство на козметика, в която минимум 95% от съставките имат органичен произход (включително водата и минералите). Продуктите не съдържат вещества от животински поизход (с изключение на тези, добивът на които не причиняват вреда на животните – примерно пчелен восък). Растителните компоненти са получени от култури, отгледани в екологично чисти територии. Забранена е употребата на парабени, феноксиетанол, формалдехид, оцветители, генномодифицирани растителни екстракти, алергени. 

След анонимно гласуване от членовете на експертна комисия,  правото да поставят знака bio се присъжда на фирмите, изпълнили високите критерии за качество. Благодарение на изключително строгия контрол от ECOCERT, винаги може да се проследи всяка операция – от отглеждането на растенията до транспортирането на готовата продукция. ECOCERT прави инспекция два пъти годишно, за да провери реалното изпълнение на всички изисквания. 

Стандартът BDIH е дело на германски специалисти. Изискванията: в процеса на производство не се използва ГМО, химичната обработка е сведена до минимум, не може да има съставки с произход от гръбначни животни. Растителната суровина се добива от диворастящи растения. Не се тестват върху животни. Строгият немски стандарт обхваща 110 марки с над 3 800 продукта от Европа, САЩ, Нова Зеландия. 

Стандарт NaTrue е създаден от водещи европейски производители, съвместно с органи на Еврокомисията и Съвета на Европа. Качеството на кометиката се оценява със система от звезди. Една звезда – продуктът съдържа не по-малко от 75% сертифицирани натурални компоненти. Две звезди – контролира се не само качеството, но и произхода на съставките. Три звезди получават напълно органичните козметични средства. Фирмите, които имат сертификат на NaTrue, представляват 2/3 от пазара на биокозметика в Европа, а от 2009 година има споразумение и с американски контролен орган за сертифициране на американския пазар.

Добър ориентир е, ако забележите върху продукта логото и на други стандарти: ICEA – на Международната сертификатна европейска асоциация,  OEKO-TEST (Германия), ECOCERT, Сosmébio  и NATURE & PROGRÈS (Франция).
Други известни стандарти са  USDA (САЩ) и Soil Association (Великобритания). Всички те обаче отстъпват в изискванията си, сравнени с ECOCERT BIO.

Тенденции в производството

Компаниите в биосферата разработват серии, предназначени за различни възрастови групи. Продуктовата гама е изключително разнообразна – грим, червила, лосиони, кремове, серуми, шампоани, почистващи кърпички и др.
В световен мащаб се финансират комисии от учени, които се командироват в определени страни и проучват на място кои специфични местни натурални продукти биха могли да се използват. Например в Буркина Фасо е царството на маслото от карите.
Най-доброто алое е от Уругвай, Венецуела, Парагвай.  Тропическите гори са родина на екзотични масла – кукуасу, есаи, които се добиват от плодове на дървета. Молдова е известна с мащерката си. Франция е прочута с лавандулата. България, естествено – с розовото си масло. 

Известни производители на висококачествена биокозметика са: Dr. Hauschka, Dr. Baumann,Weleda, Green Mama, Живая косметика Сибири ,Christina Professional Cosmetics, Dr. Taffi, Schaebens, Johnson & Johnson, Eucerin, LAVERA, Sante – BIO и много други. Носител на сертификат от USDA е българската фирма Alteya Organis, която отглежда биорози и лавандула и от тях произвежда козметика за лице и бебешки продукти, 90% от които се изнася. Почти всички биокозметични марки в България се внасят от други страни.

Рискове за потребителя

 
Върху продуктите могат да се срещнат знаци, които всъщност не са за истинска биокозметика.
Еco control – Сертификат за суровини, които са от растителен произход, но няма отношение към цялостната формула и не се отнася за истинска био и натурална козметика.
Знаците “Без тестване върху животни”. Европейската комисия прие пълна забрана за нехуманно отношение към животните, която ще влезе в сила от 2013 година.
Веган – продуктът е само от растителни суровини, не се съдържа съставки от животински произход. Това обаче не означава, че няма синтетични вещества.
IASC
– Aloe – контролира само произхода на съставките от алое. Козметичните продукти с такъв сертификат държат синтетични вещества и петролни деривати, използвани в конвенционалната козметика.
Знакът “Зелено цвете” също не може да бъде лого за биопродукт. Позволени са синтетични консерванти и формалдехид.
Друг риск е, че, макар и рядко, някои недобросъвестни фирми поставят “био” на етикетите, без продуктите им да отговарят на изискванията. Търсете съответните символи, за да бъдете сигурни, че купувате висококачествен продукт.

 Биопродуктите имат и по-висока цена – с 30 – 40%.



Разлика между натуралната и биокозметиката
В много случаи клиентите не правят разлика между натурална козметика и биокозметика. Биокозметиката, както споменахме, се прави от суровини, които не се обработват с никакви химикали.
Натуралната козметика просто използва природни съставки. Тя е по-широко понятие. Понякога се представя като натурален продукт, който съдържа само един естествен компонент- масло от жожоба, гроздови семки или екстракт от билка. Дори процентото му съдържание да е минимално. Следвайки пазарната логика обаче, се поставя акцент върху натуралността. В този случай купувате натурален донякъде продукт.  

Практични съвети
Характеристики на истинските биопродукти:
*)
Естествен цвят. В продуктите отсъстват оцветители (кремовете са с натурален цвят, който може да е слонова кост, зеленикав или дори светлосин, ако включва противовъзпалителната съставка азулен, извличана от някои растения).
*)
Лек аптечен мирис или дъх на трева. Ако съдържат етерични масла, може да има плодов или цветен мирис.
*)
Измиващите продукти не образуват много пяна, тъй като нямат пенообразуващи химични вещества. Тяхното отсъствие обаче не намалява хигиенните им свойства.
*)
Липсата на химически сгъстители и разтворители допуска разслояване на емулсиите. Ето защо преди употреба флаконите трябва да се разклатят.
*)
Опаковката на продукта винаги е от естествени материали – стъкло, керамика или от пластмаса, която се разлага, а етикетът трябва да съдържа пълно описание на съставките, процентния състав на органичните компоненти, както и логото на съответния сертификат, информация за производителя, срока на годност, условията за съхранение и др.
Само при изпълнение на всички тези условия взискателният потребител може да бъде застрахован от употребата на съмнителни компоненти, особено при избора на козметични препарати за деца.
Биокозметиката – това са не само строги стандарти по отношение на качеството на натуралната коозметика. Това е начин на живот.

Весела Христова

Статията е написана за сп. Beauty, октомври 2011

петък, 19 октомври 2012 г.

Деликатесите – изкушение за сетивата

Съществуват много чудеса по широкия бял свят...Хората постоянно създават неща, които ни учудват и същевременно възхищават. Дори в сферата на кулинарията.


Удоволствието от добрата кухня понякога е съпоставимо с прекрасните емоции от откриването на нови, екзотични места, с омаята от великолепен музикален фрагмент, с вдъхновението на творческия порив.



Излишно е да споменаваме за многобройните гурме асоциации в световната литература. Чудесният японски писател Харуки Мураками(който наскоро на косъм се размина с Нобела за литература) споделя: “Когато един автор измисля сюжет, той се изправя срещу отровата в себе си. Ако нямате такава отрова, книгата ще стане скучна и безинтересна. Сюжетът трябва да е като фугу: месото на рибата фугу е много вкусно, но хайверът, черният дроб и сърцето й са смъртоносно отровни....”.



Фугу всъщност е един опасен деликатес, приготвяна от специално обучени готвачи. Обработката й преминава през 30 етапа, за да се отслаби действието на отровата тетродотоксин, която в малки дози има лек наркотичен ефект. Прозрачно нарязаните с дебелината на лист хартия късчета месо се подреждат красиво и оформят "Фугусаши"- блюдо от суровата риба, наподобяващо картина - птица, пеперуда, дори пейзаж. Рибата се яде, като парченцата се топят в специален сос с подправки.
В духа на японското светоусещане, ако клиент, консумирал фугу почине, готвачът трябва да си направи харакири.(!!!)

Освен апетитни и фатални, съществуват и много безопасни вкусотии. 
Някои от тях са и доста скъпи.

Шоколадови фантазии
Най-скъпият шоколад в света е "Chocopologie by Knipschildt".  Произвежда  се в САЩ от фирма „Knipschildt Chocolatier”. Фунт (453 грама) от луксозния черен шоколад струва 2600 долара.
Подобен шоколад съдържа и най-скъпият десерт в света. Оформеното като яйце на Фаберже изкушение струва 22 000 паунда. Той се предлага в нюйоркския ресторант "Serendipity 3".

 Сладолед, приготвен от 25 сорта какао, сметана, късчета злато, което може да е яде, шоколад “La Madeline au Truffle" на"Knipschildt Chocolatier"- това са вълшебните съставки. Сервира се артистично в съд, украсен със злато и диаманти, със златна лъжичка, с инкрустирани скъпоценни камъни. Десертът се поръчва с предварителна заявка. След като се насладите на кулинарното чудо, може да си вземете чашата, в която е поднесен.

Мраморно месо от Страната на изгряващото слънце
За любителите на месо основен деликатес на планетата е т.н. мраморно месо.

 Нарича се мраморно заради идеално равните прослойки мазнина. Най-скъпите разновидности се получават от порода черни телета, които се развъждат само в няколко части на Япония. Порция от сочното телешко струва от 150 до 300$. Което всъщност не е и толкова скъпо, отчитайки факта, че животните се разхождат по чисти поляни, след което... се закачат с ремъци към тавана, хранят се с ориз, поят се с бира. Отделно им правят вибромасаж и им пускат нежна музика.

Това издевателство над теленцата е измислено в средата на 19 век в страната на самураите. В ресторантите в Япония мраморното месо се сервира с гарнитура от зеленчуци, извара, макаронени изделия и сурово яйце. Гарнитурата е специално създадена за да се усети най-добре божествения вкус на месото.



Невероятният вкус на  Kopi Luwak
Не можем да отминем и такъв продукт, като най-луксозното и скъпо кафе -Kopi Luwak, един фунт от което струва 600$.
Специалният сорт произлиза от Индонезия и се получава по необикновен начин.  Цибетските котки (животно от рода на мангустата) поглъщат зърната от кафе и отделят по естествен начин костилката им. Тропическите животни винаги си избират за храна най-качествените и едри зърна кафе. Ензимите, които се отделят по време на процеса на храносмилането, предават невероятен вкус на изхвърлените зрънца. Работниците от плантациите ги измиват старателно и ги пекат.

Напитката се сервира се без захар, защото не горчи.  Годишно в света се произвеждат едва между 240 и 270 кг Kopi Luwak (Копи Лувак). Това е удоволствие, което вече може да изпитаме и в България.

Трюфелът - деликатес, достоен за крале
Благородният трюфел е известен афродизиак. Двата най-прочути са Белият трюфел от Алба (Tuber magnatum pico) и Черният (Tuber macrosporum). На европейския пазар белият достига цена – 5-8 000 евро за килограм, а черният – около 1000. Големите бели екземпляри обикновено се продават на търг.  Трюфелите имат силно ухание, затова са идеални за ястия със слаб аромат. Срещат се в някои видове сирена, напр. Fonduta – специалитет от пиемонтската традиционна кухня. Обикновено се реже на тънки ивици или се настъргва непосредствено преди сервиране в различни ястия, като ги превръща в шедьовър на кулинарното изкуство.

Влиза в състава на най-скъпата салата в света- Florette Sea and Earth, струваща 1 013$ порцията,  създадена от майстор готвача Реймънд Бланк в Hempel Hotel в Лондон, специално за Националната седмица на салатите през 2003 г.

Блюдото включва листа от бейби салата Florette, хайвер от белуга, настърган трюфел, украсени със злато картофи, омари и 30-годишен балсамов оцет и е създавано в продължение на 6 часа. Специалният хайвер, поднасян навремето на руските царе, представлява най-ценната съставка в салатата.

Вкусните перли на хайвера
Хайверът също има безценни разновидности, като този на белугата албинос (риба от семейство Есетрови) – Almas. Сто грама от  деликатеса в метална кутия от чисто злато, с произход - Иран, струва 2000 долара. От 24-те вида есетра в света, само четири произвеждат хайвер, подходящ за консумация. Извличането на хайвера става по специален начин. Ако рибата е мъртва, вкусът се съсипва. Затова есетрата се зашеметява и за десет минути хайверът се изважда и затваря в кутии, които задължително трябва да са метални. В противен случай ценният продукт губи вкусовите си качества. Най-големите производители на хайвер в света са Русия и Иран.


Освен от риба, хайвер се получава и от...охлюви. Актуален деликатес във Франция. Продуктът се държи в специална саламура, като рецептата за приготвянето й е строго пазена в тайна. Всеки охлюв снася веднъж годишно около 100 яйца. Най-добрите яйца се събират на ръка. Деликатесът прилича на перли. Цената на 50 грама хайвер от охлюви е около 115$.

В списъка на гурме предложенията, впечатляващи с изтънчен вкус и шокираща стойност, се нареждат и най-скъпата пица, "Luis XIII"(8300 евро), дело на италианеца Ренато Виола,  картофите от сорта "La Bonnott”, 500 евро за кг, сандвичът с шунка, предлаган в „Cliveden Hotel“ в Беркшир (Англия) за 155 долара. и много други деликатеси, които за мнозинството от хората са просто приковаващ вниманието факт от рубриката “Любопитно”, но за други - реална възможност да доставят на сетивата си рядко и нестандартно удоволствие. 

Весела ХРИСТОВА

текстът е публикуван и в сп. Beauty 10 2011