През 1593 един заможен китайски чиновник, напускайки държавната служба, решил да се установи за постоянно в родните си места. Там притежавал малко земя, която постепенно превърнал в прекрасен кът, умален модел на един идеален свят.
След две столетия наследниците му продали градината на друг естет – Лу Шу, който разширил владението си. Собствеността след време преминала и в трети ръце – на Шен Кан. Той също присъединил нови територии и дал на градината името, с което е известна по цял свят – Градината на усамотението - Liu Yuan.
Тя е част от знаменитите ландшафтни творения - градините на Сучжоу, включена е в списъка на културно – историческите паметници на ЮНЕСКО .
Както другите паркове от тази епоха - Мин, градината е създавана без предварителен план. Целта е била друга – да представи собственика в одухотворена светлина, като изтънчена личност, обожаваща класическата китайска поезия, чужда на суетата и безсмисления лукс.
Тук хората се събирали, предимно за да четат поезия, да рисуват и да водят философски разговори - един изключително красив, интелектуален стил на живот.
Разхождайки се по алеите, ще усетите неповторимата атмосфера на парка, която прониква в душата ви, деликатно галейки сетивата с изисканите пейзажи и прелестни аромати. И дори да не сте поет, ще се се превърнете в такъв...
Посетителите сравняват преминаването през градината с постепенно развиване на ценен свитък с живопис. Усещането за “продължително пребиваване между небето и земята” се подсилва и от сложните композиции, които създават илюзията за много по-голяма територия, отколкото е всъщност - 0,8 хектара.
Няма коментари:
Публикуване на коментар