събота, 14 декември 2013 г.

Украинската Лейди Гага или безкрайно талантливата Светлана Лобода




Светлана Лобода (с ударение на "  а ") е певица, която със сигурност ще запомните. 
Клиповете и са зрелищни, провокативни, супер оригинални, а песните - от тези, които заковават твърдо челните места в музикалните класации. И понеже в българското интернет пространство информацията за нея е прекалено оскъдна, реших да ви направя съпричастни с творческия път на една красива и талантлива украинска звезда.




Светлана Сергеевна Лобода се ражда на 18 октомври 1982 в Киев. Музикалните и наклонности са забелязани от далновидните родители навреме и тя постъпва в музикално училище, в паралелка " пиано". По-късно изучава вокално майсторство и дирижиране. Приета е в Киевската Академия за естрадно и цирково изкуство и още в първи курс започва да пее в групата  "Капучино", която бързо става популярна в страната. След известно време групата забавя темпо и  прекратява концертите си - факт, който не допада никак на дейната Светлана. Тя обаче е обвързана с железен договор, който не и позволява да напусне състава. Певицата не може да се примири с наложените и ограничения - иска да пътува, да пее. Затова променя външния си вид така, че продуцентите да не я познаят и започва да пее с псевдонима Alisiya Gorn.

петък, 16 август 2013 г.

Пак пред парламента

Понеже  вчера плъзна слухът, че се готви "автобусна инвазия " на контрапротестиращи в София, започнаха да се тиражират версии, че едва ли не сме пред гражданска война заради евентуални провокации между подкрепящи и противници на правителството.

петък, 12 юли 2013 г.

Анти Орешарски

Цял месец продължават протестите, но те си правят назначенията.
А, да..да не забравя... местят загражденията...




четвъртък, 16 май 2013 г.

Музикалното явление Клеопатра Стратан

Павел Стратан е доста популярен молдавски изпълнител.

 Обаче неговата дъщеря - Клеопатра Стратан (родена на 6 октомври 2002 в Кишинев), го превъзхожда в това отношение. 


вторник, 14 май 2013 г.

Мастилените мигове на Loui Jover


Винтидж картини върху книжни страници

 

Оригиналният подход към изкуството винаги печели привърженици.
Творбите на австралийския художник  Loui Jover са не само оригинални, но и възхитително талантливи. 
Мастило, пожълтели от времето страници, вдъхновение - тайната комбинация на Луи, които има подчертан афинитет към женските лица и ефектния контраст между черното и бялото.

сряда, 3 април 2013 г.

Мини полата - модната революция на 20 век.

Мини полата днес е моден факт, който далеч не е най-екстравагантният в света на облеклото.  И даже не се замисляме, че не толкова отдавна обществото преглъщаше трудно тази ефектна волност в дамския гардероб.

 Малко история

През 19 век господствали строги правила в облеклото: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца. Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.

  Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война. Жените се променили – те влезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.



Историята на “Черната маргаритка”

Миниполата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия – в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречела при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелка Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене (на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете) и не след дълго в магазина й в Челси се появили миниполи. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“. 



През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема – “черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество, по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече – Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили “произшествието”.




Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. 
Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена на Британската империя, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. 
На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Бийтълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. 




Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith's Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг – Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки. Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуражавана от съпруга си, създала своята първа колекция с доста екстравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.


 Нещата на Мери Куант се радват на огромен успех и днес. Например в Страната на изгряващото слънце дизайнерката има над 200 бутика. 
С годините бизнесът и се разширява и сега логото и може да бъде намерено върху килими, бански костюми, детски играчки, козметика.


Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция минипола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “ Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал миниполата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард. От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант, набира сили, за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.



На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ. – клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон. Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само 4 години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Весела Христова
 
Публикувано и тук

вторник, 26 март 2013 г.

Troy Harley - руският Бон Джоуви в действие

Първите си крачки към славата младият руски изпълнител Роман Архипов прави благодарение на телевизионното шоу "Фабрика за звезди". Става солист на група "Челси", която бързо печели сърцата на младите. 

През 2011 кариерата на чаровния блондин прави още един скок - с рок проекта  Troy Harley. С този псевдоним любимецът на руската публика покорява американския музикален ефир и амбициозно се насочва към световния. Продуцентът му е не кой да е, а членът на авторитетното жури от  American Idol Ранди Джаксън, известен и като мениджър на Марая Кери, носител на Грами
Роман Архипов, чиято прилика с младия Бон Джоуви е поразителна, е първият руски музикант, участвал в международния рок фестивал Vans Warped  /Уорпд Тур - създаден в САЩ през 1994 г., включващ екстремни спортове. Посещаван средно между 10 и 30 хил. души на всяка дата от фестивала, като в последните години на него участват около 100 музикални групи на всяко шоу.  Групите забиват едновременно на около 10 различни сцени/.

Друг голям плюс в музикалната му биография е съвместната  изява с легендарните «The Scorpions».

 

Само след половин година на американска територия, Роман подписва договор с влиятелната звукозаписна компания «JK Music Group». Продуценти в тази компания са руснаците Юлия Курбатова и Олег Шмельов, които забелязват таланта на младия изпълнител още във "Фабриката за звезди". 

петък, 22 март 2013 г.

Биокартини в оризовите ниви или похвално слово за японската прецизност


Скоро на оризовите полета на Япония ще започне сеитбата. Четири месеца по-късно някои от оризищата ще се превърнат в истински гигантски картини. Авторите на рисунките съвсем не са художници, а обикновени фермери.


Изкуството на художественото засяване на ориз е сравнително младо - появило се  е през 1993. Първите "арт оризища" са край село Инакадате.
Тук от хилядолетия са отглеждали ориз, но с възникването на специфичния начин на сеитба, селото става обект на интерес за хиляди туристи.
Деветхилядното населено място се посещава годишно от 200 000 души, желаещи да видят ефектните посеви.

сряда, 20 март 2013 г.

Заха Хадид - нежното лице на архитектурата


Британската архитектка с иракски произход Заха Хадид, родена на 31 октомври 1950 в Багдад, е първата и единствена засега жена архитект, удостоена с премията Прицкер / 2004/.  

Прицкер (Pritzker)-  годишна архитектурна награда, връчвана от фондация Хаят, която се присъжда се на действащи архитекти, чийто работи демонстрират талант, широк кръгозор и отговорност.

 
Заха се ражда в семейството на индустриалец, един от основателите на Националната демократична партия на Ирак. Още на 11 години решава, че ще стане архитект.
През 1972, след като завършва Американския университет в Бейрут, заминава в Лондон и постъпва в школата на Архитектурната асоциация. Преподават и Рем Колхас и Елиа Зенгелис. Зенгелис си спомня за нея с топло чувство - тя е най-талантливият му студент, въпреки че често изпитва трудности в проектирането на стълби.
През 1977 започва работа в архитектурното бюро на Колхас. Три години по-късно основава собствено -  "Zaha Hadid Architects".
 Безкомпромисният и подход към творчеството не и позволява да се заема с дребни частни проекти. Хадид преподава и участва в конкурси. За нея започват да говорят, след като печели конкурса за оперния театър в Кардиф през 1994. Инвеститорът обаче се побоява да реализира твърде оригиналното решение.
Първият осъществен проект на Заха е Пожарната на мебелната компания  Vitra (1991-1993) която наподобява бомбардировач Стелт.
След като започва строежът на Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, към идеите на Заха започват да проявяват интерес инвеститори от различни страни.

Архитектката руши каноните и разтегля границите на обичайното обитаемо пространство - използва изкривена перспектива, криви линии, остри ъгли.



 Интериорни решения



Освен големи здания, Заха Хадид създава инсталации, театрални декори, интериори, обувки, картини.

 Те присъстват и в много музейни колекции - Немския музей за архитектура във Франфуркт на Майн, Музея на современното изкуство в Ню Йорк и др.

 Рисунките, скици и живопис на Заха Хадид многократно са излагани - в Музея Гугенхайм (1978), Галерия GA в Токио (1985), Музея на современното изкуство в Ню Йорк  (1988), в Харвардския университет (1994)  в чакалнята на Централната гара в Ню Йорк (1995).

Най-известните и предмети в сферата на интериорния дизайн е осветителното тяло Chandelier Vortexx и креслата, изработени за  Sawaya & Moroni.


През 2005 на изложбата  Design Miami е определена за дизайнер на годината 

През 2012 руският олигарх Доронин инвестира в неин проект, за да си построи луксозно имение. 

Заха Хадид побеждава и в конкурса за Национален стадион в Токио, който ще изглежда така:

 Побеждава и при строителството на Международния център за култура и изкуство  в китайския град Чан ша, провинция Хънан. 

Нейно дело е плисираната стоманена сграда на Музея на изкуството на Елай и Едит Броуд в Лансинг, САЩ. 
Динамичните очертания на зданието са вдъхновени от близката магистрала.

 Неръждаемата стомана е специално обработена срещу пръстови отпечатъци и неприятен блясък. 


В съседна Сърбия, в Белград е планирано строителство на мултифункционален комплекс на територията на фабрика Beko. Архитектурният проект е дело на Заха Хадид. Включва жилищни сгради, петзвезден хотел, конгресен център. 


 Заха Хадид е удостоена със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя

понеделник, 18 март 2013 г.

Съдбата на филмовия реквизит след края на снимките

Хората се стремят да извлекат полза от всичко. Включително от предметите, използвани в снимачния процес. Някои от тях имат наистина любопитна съдба. 
Някои от тях се използват отново, в други продукции. Режисьорът Стивън Спилбърг например използвал оръжията от продукцията Tremors 2: Artershocks  в друга ефектна продукция -  "Джурасик парк -2" .

Други предмети се продават на търг - Маската на Фантома от Операта донесла на студията 6,5 хиляди лири.
Джедаят Лиъм Нийсън също продал меча си от "Междузвездни войни", но с благотворителна цел - в полза на децата, родени от спинозни майки.

Понякога реквизитът се дарява - като пожарникарската екипировка от "Обратна тяга", която заминала в Пожарната на Чикаго. Царевичната реколта от филма "Следите" попаднала в агротехнически колеж, намиращ се близо до мястото на снимките.

По-обемните предмети намират приложение като експонати в различни изложения: в Дисниленд във Флорида посетителите могат да видят част от космическия кораб от "Мисия до Марс". Руската подводница от  "К-19" намира постоянен пристан в Род Айлънд.
В други случаи дребният реквизит се подарява на актьорите. Илайжа Ууд си запазва малкия меч "Жилото"и чифт космати стъпала.

Британската актриса Джуди Денч получила доста по-голям подарък - киностудията "Мирамакс" и подарила театъра от "Влюбения Шекспир". Желанието на Джуди е той да се превърне в истински действащ театър. Най-глупавата съдба има корабът Титаник", който просто бил предаден на вторични суровини.
Кинематографистите понякога проявяват странно чувство за хумор - так едно английско кафене получава изкуствен труп, останал след приключване на снимките на трилъра "28 дни по-късно". Той и днес седи в едно сепаре като атракция за посетителите.

вторник, 5 март 2013 г.

Kazaky - провокация, щурмуваща върха на класациите

Клиповете на "Kazaky" /Казаки- с удр. на и/ - създадената през 2010 украинска мъжка поп група, са едни от най-гледаните видеа в музикалните руски и украински телевизии.


Сега групата се състои от Кирил Федоренко, Артур Гаспар, Олег Жежел и италианеца Франческо Богато.

През 2010 Възпитаникът на Киевския национален университет за култура и изкуство Стас Павлов се запознава с вече популярния украински хореограф Олег Жежел и започва да танцува в балетната му трупа "Делс арт". Кани и своя приятел Кирил Федоренко. След време към тримата се присъединява и симпатичният арменец Артур Гаспар.

Момчетата започват да експериментират и постепенно създават свой ефектен и лесно разпознаваем стил.  Отначало зародил се като шега, но впоследствие превърнал се в техен коронен номер, е и танцът на високи дамски токчета.
Знаете, че украинците имат и друг талантлив артист, използващ провокативния женски аксесоар в артистичния си гардероб- Верка Сердючка.
"Казаците" обаче правят истински акробатични трикове с тях. При това пеейки. Поне част от тях.

На 30 септември 2010 е премиерата на клипа им - «In the middle», който моментално им носи невероятна популярност. През август 2011 любимецът на публиката Стас Павлов напуска групата. На негово място се появява италианският танцьор Франческо Боргато / Франческо единствен признава открито своята хомосексуалност/.

Сега един друг хит щурмува класациите.
Зашеметяващ, провокиращ , демонстриращ висок професионализъм.
List night



Малко за участниците:
Артур Гаспар ( или Арчибаз) - е лицето на групата. Професионален танцьор, класически балет, танцувал пред това в знаменити трупи -Държавния Академичен театър за класически балет, основан от Игор Мойсеев, в Националната опера на Украйна. Артур обаче се увлича и от модерен балет и затова паралелно с блестящите си участия в класическите постановки, започва да работи с Олег Жежел, в неговия модерен балет, както и с популярни музикални изпълнители.
За своите постижения в сферата на танцовото изкуство през 2010 е награден с най-високото държавно културно отличие на Армения - медала Мовсес Хоренаци. При това лично от арменския президент Саркисян.

Франческо Боргато

Роден на 5 септември 1990 в Италия. Възпитаник на танцовото студио Centro Studi Danza Riviera del Brenta в малкото градче Fiesso d’Artico, близо до Венеция. Професионалн танцьор и хореограф. Избран да замени напусналия Стас през 2011.
Везните тогава натежават от участието му в клип на Alessandro Bimbo Rizzo, вдъхновен от «In the Middle» на Kazaky.

Първото му участие като член на Kazaky на 6 август 2011 в Стокхолм.

Идването на Франческо в групата е съпроводено с известни негативни реакции. Талантът му, естественото очарование и старанието му обаче преобръщат мнението на феновете в негова полза.


Олег Жежел е роден в  Лвов на 31 октомври 1980.
 Завършва колеж по изобразително изкуство и е един от най-талантливите му възпитаници.
В колежа обаче се увлича по модерния балет и акробатичните танци и това определя бъдещото му развитие.

През  1998 заминава за Киев, където се отдава на танцовото изкуство Любимият му стил е Contemporary Dance. Участва в различни конкурси и телевизионни състезания. Стига до финал на украинското танцово шоу  «Танцюють всi!» .
Работи като хореограф. в балет "Делс Арт," по-късно преименуван на Балетът на Жежел. Балетната трупа се превръща в една от най-търсените танцови формации. При това от звезди от ранга на Вера Брежнева, Николай Басков, Таисия Повалий и др. По време на Дните на украинската култура в Монако "Делс Арт" представя страната си на една от най-изисканите сцени в света. 
 Сега Олег е ангажиран предимно  с група «Kazaky».


Основният вокал на групата е Кирил Федоренко .
Роден е на 5 септември 1990 в Смел, Черкаска област.

През 2011 завършва Киевския национален университет за култура и изкуство, специалност модерен балет. Още като студент има много сценични изяви, танцува в и балет  Mohito.
През  2009 году участва в популярното телевизионно шоу «Танцюють всi!», в което стига до полуфиналите.

В студентското общежитие Кирил се запознава със Стас Павлов, който вече танцува в трупата на Олег Жежел, и след време е поканен там.

През 2010 създават група Kazaky.

Бившият участник Стас Павлов е истински любимец на публиката
Роден е на 13.12. 1989 в Донецк.На 15 тодини постъпва в 27-мо музикално училище в Киев, където получава добро музикално образование. През 2008 постъпва в Киевския национален институт за изкуство и култура, модерна хореография. Там съдбата го среща със Кирил и Олег Жежел.

  Ефектният стил на Kazaky

Основните елементи в специфичната им хореография са акробатичният танц и т.нар уакинг
(Waacking).
Уакингът се появява през 70-те години в клубовете на  Лос Анжелис. Името му е от
gаргонното «waack»или размахвам с ръце. Това е опит да се имитират с езика на танца с[еничните движения на известни актриси. Отначало танцът копирал движенията на Грета Гарбо на фона на джазова музика. По-късно джазът бил заменен с диско, хип хоп, хаус. Спомнете си клипът на Мадона «Vogue». Там певицата танцува waacking.
Казват, че група  «Kazaky» го преоткрива и извежда на ново ниво.

През 2012 казаците се снимат в клипа на Мадона -Girl Gone Wild .

Няма как да подмина факта, че често ги обвиняват в пропаганда на хомосексуализма.
Руското казачеството възприема изявите им като жестока обида.
Наистина образът на казака е свързан с представата за  смелост, самоотверженост и мъжка сила. Последното никак не се връзва с танцуващите на високи токчета младежи. По тази причина много пъти концертите им са отменяни - особено в градовете, в които живеят потомците на волните казаци.
Това обаче не пречи да оценим възхитителния им професионализъм и безспорен талант.

Източник

Весела Христова

вторник, 19 февруари 2013 г.

Роберто Бернарди - хиперреализмът като сладко изкушение

Роберто Бернарди се родил през  на 18 май 1974 в италианския град Тоди.

 Когато се дипломирал през 1993-а, се преместил в Рим, за да работи като реставратор в църквата Сан Франциско а Рипа, известна с това, че в нея през 13-век може би е живял не кой да е , а  самият свети Франциск от Асизи.


След известен период, през който рисува традиционни пейзажи и портрети, Роберто Бернарди се насочва към хиперреализма, като най-близък до творческите му търсения. През септември 1994 г. е първата му самостоятелна изложба,  с която получава признанието не само на публиката, но и на критиците.



От 1997 г. негови творби са включвани в многобройни общи изложби в Европа и САЩ. Картините му красят частни, обществени и корпоративни колекции в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Гърция, Испания, Швейцария, Канада, Австралия, Малта, Мексико, Япония, Китай, Нова Зеландия,  Обединените арабски емирства.



През май 2010 авторитетното американско списание Art and Antiques излиза с корица, посветена на Роберто Бернарди. Същата година друго американско списание - Poets and Artists, излиза  с корица, посветена на талантливия италиански художник и артдилъра му - Франк Бернардучи.

През 2010 г. мощната мултинационална компания ENI включва негови творби в престижната си колекция.
От края на 2012 г.  Роберто Бернарди е започнал истинска световна обиколка по музеите, в които излага  хиперреалистичните си платна, започвайки от  Kunsthalle - музея в Тюбинген, Германия, следва изложба в
Thyssen-Bornemisza, Мадрид,  в Музея и художествената галерия на Бирмингам, Великобритания, Музея на изкуствата, Ню Орлийнс (САЩ), OKCMOA - Оклахома Сити (САЩ), както и в Институт на американското изкуство Бътлър,  Охайо (САЩ).

На пръв поглед може да объркате картините му с фотография. Като тези, които илюстрират апетитни рецепти в лъскави списания. Част от платната му са посветени на сладките изкушения - близалки, бонбони, шарени захарни пръчици и бастунчета.


Роберто предпочита да рисува с маслени бои.

С изумителна точност пресъздава всеки детайл от натюрмортите си - кристалчетата захар, гънките на целофановото фолио, с което са увити бонбоните, играта на светлината върху масата.



Художникът споделя, че рисуването е своеобразна форма на медитация, резултатът от която ощастливява не само него, но и хилядите му поклонници.

 http://www.robertobernardi.com/

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Сюрреалистичната колода

Идеята за оригиналната колода /Le Jeu de Marseille/ се ражда на сбирка на художниците сюрреалисти в Марсилия преди отпътуването им в Съединените щати, в началото на Втората световна война. 
Автори са осем художници - Виктор Браунер, Макс Ернст, Уифредо Лам, Андре Масон, Бенджамин Пере, Андре Бретон, Виктор Серж и съпругата му.

 Стандартната колода има четирите основни цвята (бои): пики, купи, спатии, кари.
Сюрреалистите измислили други, необикновени бои, всяка от които символизирала нещо:

ключалките били симол на познанието
огнените колела - революцията



звездите символизирали мечтите
огънят - символ на страстта и любовта
























Освен това имало

S - сирени


G - гении,



M - маьосници


Вместо дами и попове - конкретни исторически личности.

Бретон нарисувал Парацелз
Виктор Браунер - Елън Смит и Хегел
Макс Ернст - Панчо Виля и Фройд

Разпознавали се и ликовете на Стендал,Лотреамон, Бодлер и Алиса от страната на чудесата.
Жокерът бил дело на френския поет и драматург Алфред Жари.

За пръв път колодата била представена през 1943 в списание «VVV». След това била изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

http://zooart.livejournal.com/239269.html

сряда, 13 февруари 2013 г.

Анаморфозата - ефектна оптична илюзия в изкуството





Myrna Hoffman

Една от най-креативните руски блогърки е Марина Салдаева - художник по костюмите на емблематични руски филми("12-те стола" и др.),  която поддържа невероятно място в мрежата - http://marinni.

Тук може да научите интересни факти за предметите у дома, за модата, има множество любопитни истории, свързани с изкуството и т.н. 


Постът и, който привлече днес моето внимание, е посветен на една ефектна техника в живописта и е озаглавен : Анаморфозите. Шифрованите изображения и огледалата. История.


Анаморфозата  (старогръцки- . ἀναμόρφωσις, Anamorphosis; гръц αναμόρφωση; от μορφή — «образ, форма») представлява конструкция, създадена по такъв начин, че в резултат на оптично пречупване да се покаже образ, първоначално недостъпен за възприемане, невидим за очите ни. 


Тази композиция - "Илюзия за пиано" на японския художник Сигео Фукуда, показва как изображението зависи от ъгъла, под който го наблюдаваме - образът в огледалото изглежда като истинско пиано, но само под определен ъгъл.

Промяната в образа се получава с помощтта на оптични системи или специален наклон на равнините на обекта и екрана. Обикновено анаморфозата се осъществява с цилиндрични лещи или огледала с различна форма.


Първите примери на изкривен огледален образ се появяват през епохата на барока - през 17 в. Преди това огледалата имали предимно сферична форма, а плоските огледала били малки и много скъпи.
Трудоемките изображения не винаги са създавани само заради развлечение или като фокус. През1600-е и 1700-е години анаморфозите разпространявали политически и религиозни карикатури, други забранени картинки, като започнем със сцените на магически и вещерски ритуали и завършим с еротичните или порно рисунките и други картинки за конфиденциална употреба.


При много анаморфози изображението се показва само ако върху картината се постави огледало с определена форма.

Тук рисунката се отразява в огледало с цилиндрична форма

Holbein's The Ambassadors with a Memento mori anamorph skull in the foreground.



Една от най-известните картини с шифровано изображение е творбата на
Ханс Холбайн, създадена около 1532.


Черепът се вижда само в огледало. 


Друг пример - карикатура във връзка с една търговска афера в миналото, известна като "сапунения балон". В десния долен ъгъл е разположена сплескана фигура, разпознаваема само в огледало. 
  The Bubblers Medley, or a Sketch of the Times: Being Europe's Memorial for the Year 1720


В някои случаи трябва да погледнем картината от друг ъгъл , като леко я завъртим.
Образът на Шекспир се крие в пейзажа в дъното.



Как се създава огледална анаморфоза 
Избираме си образ, който да подложим на анаморфоза. Върху образа поставяме решетка - по такъв начин изображението се разбива на малки квадратчета - клетки. Всяка клетка се обозначава с координати.


Тази решетка я рисуваме като окръжност или полукръг - все едно че я разтегляме. Колкото е по-висока, толкова ще е по-разтеглена.




Едно след друго запълваме разтегнатите клетки съответно с разтегнатото изображение. Това е доста трудоемко и художниците често сверяват нарисуваното в огледало. Един грешен щрих - и всичко отива по дяволите.
изображение за цилиндрично огледало

В наши дни на помощ ни идват специалните компютърни програми.
Anamorphosis with Column / Anamorfózis oszlopfővel (1994)
Известен автор на огледални анаморфози е унгарецът Ищван Орош.
Тази негова творба е посветена на художника, обожаващ оптичните илюзии - Ешер.
Cupola / Kupola (1990)
Finger I. / Ujj I. (1997)

Тук ефектът е постигнат с огледало пирамида:

Three Pyramids / Három piramis

Това конусовидно огледало ни разкрива анаморфния лик на учения Джон Далтон и може да бъде видяно край Музея на науката и промишлеността в Манчестър, Великобритания.


Рисунка върху асфалт

Някои скулптори обичат този метод
The Pearl
Дизайнерите - също
Anamorphosis by Luc d'Hanis & Sofie Lachaert

А това вътре не е ли компакт диск?


Весела Христова

вторник, 12 февруари 2013 г.

Шоколадовият космос - изкушение за цветарите

Пролетта наближава и цветарската треска постепенно обхваща хората, които обичат да създават красиви градини или пък ефектни балкони, отрупани с ароматни растения.

Едно предложение в каталога на "Сортови семена" прикова моето внимание.


Cosmos atrosanguineus /Chocolate Cosmos / или Шоколадовият космос е много интересно цвете, с мексикански произход, приятно ухаещо на шоколад.  Цветовете му са атрактивни - тъмни, керемидени, почти черни, но най-привлекателен е ароматът му. 
Въпреки че останалите видове космос са сред най-разпространените, непретенциозни и лесно отглеждани цветя, шоколадовият космос е сред редките растения.
Вълшебното му ухание винаги е привличало хората. Известен факт е, че в началото на 20 век шоколадовият космос почти е изчезнал. Останал само един храст, от който през 1902 мексиканските учени успели да съберат семена и да го размножат по изкуствен път. 
Тази история често се споменава в научните трудове. Мексиканските ботаници заслужено се гордеят  с този факт -една истинска победа в областта на съхраняването на биоразнообразието на нашата планета. 
Тук трябва да отбележа, че в природата семената на шоколадовия космос имат много слаба жизнеспособност - растението се размножава предимно с разделяне на коренището. 


 Понеже неговата родина е топлото Мексико, този вид космос е чувствителен към застудяванията и резките промени на температурите.
Многогодишното растение достига височина до метър и половина. Листата му - от 7-15 см. Диаметърът на съцветията не надвишава 4,5 см.
Това, което го отличава от другите видове космос, е необикновеният тъмночервен, керемиден цвят и споменатият шоколадово-ваниленият аромат, който привлича не само хората, но и животни и насекоми. 
Днес шоколадовият космос е любимо растение за много цветари. За да отгледате такова цвете, трябва да положите особени грижи. Много внимателно да посадите грудките напролет. Редовно и обилно да ги поливате, особено първата година -  във вегетационния период кореновата система се нуждае от много влага. Растението трябва да се сади на слънце, в краен случай - на полусянка, а ако се очакват застудявания(-5С) - да се извади от почвата. Специалистите съветват грудките да се изваждат късна есен и да се съхраняват покрити с пясък в хладно и проветриво помещение, подобно на далиите.  Cosmos atrosanguineus не произвежда жизненоспособни семена, а се размножава чрез делене през пролетта. 
Да се отгледа шоколадов космос е предизвикателство, но цветето ще ви дарява истинска наслада с чудния си аромат в продължение на много години.  
  Цъфти от началото на м.Юни до края на м.Септември.

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Пламъци в ...косите

Ще сменя цвета на косата си… Прическата също. А може би и начина си на живот… Нуждая се от промяна. Русото ми е чуждо, определено не е моят цвят. Смолисто черното ми придава призрачен вид. Всъщност не е толкова зле, но отдавна преболедувах Стефани Майер.
Кестеняво? Банално, скучно, срещано на всяка крачка.

Ако мислите ви следват подобен ход, имате АЛТЕРНАТИВА – махагон, огнено, патладжанено., рубин!






Червеното винаги е модерно. Радикално. Стилно… Може да бъде дори дискретно. Създава недвусмислени асоциации за чувствена, опасна и нестандартна натура. Дори сладката блондинка Скарлет Йохансон се поддаде на изкушението и се появи на прием в Белия дом с коси, обагрени в коралово. Ефектът от лъчезарния й поглед бе умножен многократно…


За нашите географски ширини червеното не е най-естественият цвят, а по-скоро изключение. Може би затова е толкова предпочитан.
Подобно на творец, прецизиращ колорита на картина, жената, избрала червено, трябва да прояви силен и категоричен естетически усет при определяне на оттенъка, който да подхожда на тена й.

Боядисването в червено може да създаде прекрасна хармония между цвета на кожата и косата при мургавите. Или обратното – ефектен контраст при светлокожите дами. Подчертава драматизма на тъмните очи и струящата светлина от небесните или зелените ириси.

Заложете на червено!



Стара истина е, че жените, които обичат да бъдат в центъра на вниманието, се насочват към червено.
Повечето стилистите са на мнение, че то подхожда на всяка дама. Стига да е подбран правилният нюанс. Разцветките са многобройни, съобразени с цветотипа на жените и тяхното желание за ПРОМЯНА.

ЯРКОЧЕРВЕНО. ОГНЕНО..
Подхожда на бунтарките. На личности с характер. С една уговорка – да не са прехвърлили определена възраст, след която ще се озоват в зоната на комичното. Не забравяйте и един факт- ярките цветове състаряват. Подробност, простима единствено на звезди от величината на пънк кралицата Вивиан Уестууд.

Вивиан Уестууд
БУРГУНДСКО ЧЕРВЕНО. ТИЦИАН. Ренесансови цветове. Пищни и разкошни. За богати, поддържани коси, образуващи прекрасна рамка около сияйна светла кожа.

ГРАНАТОВО ЧЕРВЕН, РУБИНЕНО ЧЕРВЕН, ВИШНА, МАХАГОН… Хубави като старо отлежало вино, нюансите придават мистериозност (а понякога и нотка демоничност) на жените, избрали този колорит.

ПАТЛАДЖАН – загадъчен и силен цвят. Изключително стилно предложение за дамите, които са с тъмни коси.

Веднъж преминали в отбора на червенокосите, помнете, че е малко трудно да се разделите с него. Ако ефектът от цветовата трансформация не ви удовлетворява, ще се наложи да изполвате професионален препарат за отмиване на боя или просто да потърсите решение в по-тъмен цвят.  Дори тогава е вероятно червеното да напомня за себе си с леки издайнически проблясъци.



Червеният цвят може да изглежда максимално естествено, ако при избора на оттенъка сте се водили от естествения цвят на косата и от цвета на кожата си.За натуралните брюнетки  съществуват вариантите махагон, вишна, патладжан. За блондинките – медни оттенъци, вишна, розово-червени. За светлокосите – канелени, керемидени, рубинени, медни, златисти оттенъци в гамата на червеното. Ако кожата ви е с нежно розов цвят ще ви подхождат всички тонове на червеното. Рижите златисти нюанси изглеждат ефектно при млади жени със сини очи. Ярките, близки до оранжевото цветове подхождат и на зеленооките. За мургавите са подходящи тъмно червените, кафяво-червените, медните.


Какви са тенденциите в цветовете в косите за пролет-лято 2013? Препоръчвам ви да прочетете статията на Илона Исаева - едно талантливо и хубаво младо момиче.

Весела Христова 


Това е част от моя статия, публикувана в сп. Beauty 2011