събота, 14 декември 2013 г.

Украинската Лейди Гага или безкрайно талантливата Светлана Лобода




Светлана Лобода (с ударение на "  а ") е певица, която със сигурност ще запомните. 
Клиповете и са зрелищни, провокативни, супер оригинални, а песните - от тези, които заковават твърдо челните места в музикалните класации. И понеже в българското интернет пространство информацията за нея е прекалено оскъдна, реших да ви направя съпричастни с творческия път на една красива и талантлива украинска звезда.




Светлана Сергеевна Лобода се ражда на 18 октомври 1982 в Киев. Музикалните и наклонности са забелязани от далновидните родители навреме и тя постъпва в музикално училище, в паралелка " пиано". По-късно изучава вокално майсторство и дирижиране. Приета е в Киевската Академия за естрадно и цирково изкуство и още в първи курс започва да пее в групата  "Капучино", която бързо става популярна в страната. След известно време групата забавя темпо и  прекратява концертите си - факт, който не допада никак на дейната Светлана. Тя обаче е обвързана с железен договор, който не и позволява да напусне състава. Певицата не може да се примири с наложените и ограничения - иска да пътува, да пее. Затова променя външния си вид така, че продуцентите да не я познаят и започва да пее с псевдонима Alisiya Gorn.


 През 2003  се явява на кастинг за първия украински мюзикъл "Екватор", в който съвсем заслужено получава главната роля. Главен продуцент на мюзикъла е Алън Холи, известен и с работата си в "Котките". Едновременно с работата си в мюзикъла Лобода създава групата "Кеч".  Там я забелязват продуцентите на  знаменитата «ВИА Гра» .
През май 2004 Светлана се явява на кастинг за нов проект на Константин Меладзе. Атрактивната външност,  пластичността и вокалните данни са силните козове в нейна полза. С лекота преодолява конкуренцията на петстотинте кандидатки и е класирана на първо място в, оказва се, конкурса за солистка на най-популярната за това време група в ОНД -«ВИА Гра». Лобода заменя всъщност напуснала участничка в състава. Първатаи поява като член на Виагра е в шоуто на Игор Крутой “Фабрика за звезди”. Първият клип с нейно участие е “Биология”. За една седмица презаписват целия репертоар от 21 песни на групата, но с вокала на Лобода.  Следват безкрайни гастроли, концерти.  Продуцентите налагат забрани в личния и живот, не разрешават импровизации на сцената, недоволстват от интервютата и в медиите. 
След заснемането на музикалния филм “Сорочинският панаир” Лобода взема окончателно решение и напуска Виагра. “Искам да пиша песни, да измислям образи, да монтирам клипове . С една дума – да творя” – категорично заявава певицата и се впуска в соловата си кариера.



При създаването на първата си самостоятелна песен Светлана се насочва към стар познат . Това е музикантът Тарас Дьомчук. Записват драматичната композиция “Черно-бяла зима”  и заедно с режисьора Алън Бадоев снимат най-провокативния клип в Украйна за 2004. Видеото се излъчва не само в страната, но и по музикалните канали в Русия - «МУЗ ТВ», «MTV Russia» и «ТВЦ - Лица». След него излиза лиричната композиция “Ще те забравя”. Клипът се класира на първо място наФестивал за чуждестранни клипове в Португалия през 2005. Третата песен на Светлана е пълна противоположност на предишните две – представлява римейк на Kelly Joyce -Vivre La Via . Клипът  към песента “Няма да забравиш” е скандален. Видеото е свалено само месец след като започва да се върти по централните музикални канали. По морални съображения.
 През ноември 2005г е премиерата на дебютнияалбум на амбициозната дръзка певица - «Ты не забудешь» / Не ще забравиш/.

Истинско събитие в шоу бизнеса е четвъртият и клип “Черен ангел”. Заснет е с участието на Надежда Мейхер – приятелка на Светлана и бивша солистка във «ВИА Гра», която също напуска групата след Лобода. Светлана се намира в труден житейски период - след раздяла с любим човек, и излива цялата си болка в песента. 


 Следват хитовете «Постой, муЩина». «Мишка, гадкий мальчишка» . Света е водеща в  телевизионната програма «Шоумания» .  През 2007 води шоуто “Мис ОНД”. Открива собствена туристическа агенция Happy Vacations. 
През 2007 г. създава клип към лиричната и нехарактерна за творчеството и песен “Щастие”. Режисьор е  Михаил Сегал. На 18 октомври 2007 открива самостоятелната си фотоизложба , посветена на Индия. Изложбата е с благотворителна цел, в помощ на сираците и онкоболните деца.
През 2008 излиза видеото – «Не Мачо». За снимките певицата създава дизайнерската тениска с надпис F*ck The Macho, която се радва на интерес от страна на екипа и и дава идеята за разработване на собствена модна линия. Ражда се успешният младежки бранд за дръзки и красиви F*ck The Macho .През март в нощен киевски клуб е премиерата на втория студиен албум «Не Мачо». Презентацията минава изключително успешно.





С парите, спечелени от продажбата на първата си колекция F*ck The Macho певицата снима «За что?», клип, на който е сценарист и режисьор. 

През септември 2008 Светлана започва турне в Украйна. Независимо от икономическата криза концертите и се радват на голям интерес. Забележителна е и съвместната и дейност с благотворителната организация” Звездите за децата”. Всеки неин концерт е посещаван безплатно от децата сираци, които получават подаръци лично от певицата.
Същата година  Лобода става лице на ТМ Axe Jet в Украйна, а през февурари 2009 г. се снима в реклама на Beaver boots. 

На 18 октомври 2008 на рождения си ден става лауреат на украинската премия «Национальный Олимп» и получава награда за оригиналния си стил на пеене и творческите си експерименти.
В края на  2008 г. Светлана представя новата си англоезична песен, написана специално за нея от Dj Lutique By Your Side. Данс парчето е популярно не само в Украйна, но и в Китай. В края на годината певицата показва и новата си модна колекция  No Silicon. .
 
През 2009 се класира за участие в “Евровизия 2009”.
Европейската преса оценява клипа и «Be My Valentine» като най-добър. Песента и се класира на 12-о място.
Използвайки мащабите на конкурса, Светлана Лобода слага начало на обществената инициатива “ Не на домашното насилие”. Излиза и новият и албум "Anti-crisis girl: the best of...". През лятото на 2009 започва турне в Европа и страните от ОНД. 
 През 2010 Лобода за пореден път шокира публиката с видеото “«Жить легко» /Леко се живее/ ,  в което се представя като стокилограмова дебеланка. 


След него записва «Сердце бьется» /Сърцето ми бие/ с Макс Барских, а скоро след това излиза и крип, оценяван като най-скъпия в украинския шоубизне. Светлана и Макс се превъплъщават в диви животни. Изпълняват сами сложни каскади. Макс, впрочем, е лудо влюбен в Светлана. Дори в един момент срязва вените си от отчаяние. Чувствата си изразява в песента “Сука-любовь»( с инициалите на Лобода).


 
През 2010 певицата официално регистрира търговската марка на музикалната си дейност LOBODA. Това събитие съвпада с излизането на летния хит «Революция” – първият сингъл от едноименния албум, който създава в съавторство с Юлия Осина-Фридман и Паша Сестрова.

На 9 април 2011 ражда дъщеричка – Евангелина. Бащата е Андрей Цар – хореограф и артдиректор при  Лобода. 

Нежният сингъл «Спасибо», написан от Лобода в първите месеци на бременности бележи нов период в творчеството и. LOBODA се снима бременна в деветия месец. Режисьор е Евгений Тимохин.

Премиерата на хита  “На Свете” е на сцената на Crimea Music Fest. Снимането на клипа, автор Алан Бадоев, е свързан с грандиозна хореоаграфска работа, прави се в центъра на Киев край една от метростанциите, чийто изход е затворен и става причина за огромни задръствания и стълпотворения. Песента обаче се задържа в челото на класациите няколко месеца.

В началото на 2012 LOBODA заминава в САЩ, където прави записи и се занимава с майсторски класове – вокал и хореография 

Снима клип и към една от песните  от  LIVE SHOW "НАЧАЛО" и новия си албум – “Облака”/Облаци/. 


На 12 април 2012  в Crystal Hall LOBODA представя  LIVE SHOW «Начало». През юни излиза видеото  «What about U», записано специално за шампионата EURO 2012. 

През август 2012 на фестивала «Crimea Music Fest» LOBODA изпълнява лиричната «40 Градусов» /40 градуса/.

През февруари 2013 излиза новият и сингъл  «Нежность»/Нежност/.
На 17 март 2013  - «Под лёд»/ Под леда



През май LOBODA започва украинско турне , в което представя спектакъла LIVE SHOW «НАЧАЛО.
 В края на юни 2013 получава почетното звание “Заслужен артист на Украйна”

На 25 октомври 2013 представя песента «Город под запретом»/Забраненият град/

На първи ноември 2013 излиза и първият и сингъл на украински «Кохана” /Любима/.

Моето лично мнение е, че с годините Светлана става все по-добра.  

Весела Христова

Източник на инф. - официалният сайт на певицата и др.


петък, 16 август 2013 г.

Пак пред парламента

Понеже  вчера плъзна слухът, че се готви "автобусна инвазия " на контрапротестиращи в София, започнаха да се тиражират версии, че едва ли не сме пред гражданска война заради евентуални провокации между подкрепящи и противници на правителството.

Къде ти...
Единствената мисъл на управляващите била как да се измъкнат благополучно и да се отправят към жадуваните места за почивка.

Използвайки за жив щит не кого да е, а собствените си "фенове" !!!!
Наистина позорна тактика - параван от привърженици, зад който безпрепятствено да се изнижеш...



Пространството, естествено, бе плътно оградено така, че двата протеста да не се засекат.


Обаче групички закъсняли контрапротестиращи преминаваха откъм "Московска ".  Те определено бяха електорат на ДПС, а дали знаеха защо са тук, не е много ясно.








В дъното се вижда митингът на контрапротеста, който всъщност бил разрешен само в границите на площад "Независимост"



По някое време един от властимащите неблагоразумно излезе извън кордона, но веднага го забелязаха. Е, сигурно се изпоти няколко пъти, докато се добра до целта си...





Това бе малко снимков материал по темата, която, както вече знаем, остава актуална.

Весела Христова

петък, 26 юли 2013 г.

Строго охраняван парламент

Силна охрана от народната любов
Много смело срещу колите на жандармерията
Тук не знам какво бяха завардили

И на следващия ден

петък, 12 юли 2013 г.

Анти Орешарски

Цял месец продължават протестите, но те си правят назначенията.
А, да..да не забравя... местят загражденията...




















четвъртък, 16 май 2013 г.

Музикалното явление Клеопатра Стратан

Павел Стратан е доста популярен молдавски изпълнител.

 Обаче неговата дъщеря - Клеопатра Стратан (родена на 6 октомври 2002 в Кишинев), го превъзхожда в това отношение. 



Всъщност тя е най-младата певица, постигнала шеметен търговски успех. При това още на 4 години. Първият и албум  La vârsta de trei ani («На три години») достига тираж 150000  в Румъния.  За песните  «Ghiţă» и «Număr pân' la unu» са заснети и клипове.

На 10 май 2007 Клеопатра  и Павел Стратан получават музикална награда от  MTV — «Premiile MTV Sibiu 2007».


Певческата си кариера Клеопатра започва на три години, когато придружава баща си  на запис в студио. Детето неочаквано заявява, че може да изпее песента и моли за микрофон. Хората в звукозаписното студио изпълняват желанието и и по такъв начин Клеопатра се превръща в най-младата певица, стъпила на сцена и издала албум. Записана е в Книгата на Гинес рекордите.
Някои от песните и са преведени на английски и испански.
Малката сладурана е любимка на слушателите в Япония. 

През 2008 излиза вторият албум на Клеопатра   -  La Varsta De 5 Ani  т.е. "Петгодишна". 

Песента  «Zunea-Zunea»се превръща в поредния хит на талантливото дете.

Весела Христова

вторник, 14 май 2013 г.

Мастилените мигове на Loui Jover


Винтидж картини върху книжни страници

 

Оригиналният подход към изкуството винаги печели привърженици.
Творбите на австралийския художник  Loui Jover са не само оригинални, но и възхитително талантливи. 
Мастило, пожълтели от времето страници, вдъхновение - тайната комбинация на Луи, които има подчертан афинитет към женските лица и ефектния контраст между черното и бялото.
 Богатата гама от емоции е майсторски внушена от изискания минимализъм на картините му - безлики романтични силуети, дискретно стичащи се мастилени поточета и многозначителни петна.





Според талантливия художник от  Куинсланд  книжните страници са много по-изразителни от чистото платно -  дават нов смисъл и подсказват предисторията на изобразеното. Лекотата на рисунъка акцентира върху мимолетността.


 Мастилени мигове от живота.
 Винтидж.
Мимолетно докосване до прекрасното.

Весела Христова

Източник


сряда, 3 април 2013 г.

Мини полата - модната революция на 20 век.

Мини полата днес е моден факт, който далеч не е най-екстравагантният в света на облеклото.  И даже не се замисляме, че не толкова отдавна обществото преглъщаше трудно тази ефектна волност в дамския гардероб.

 Малко история

През 19 век господствали строги правила в облеклото: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца. Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.

  Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война. Жените се променили – те влезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.



Историята на “Черната маргаритка”

Миниполата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия – в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречела при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелка Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене (на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете) и не след дълго в магазина й в Челси се появили миниполи. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“. 



През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема – “черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество, по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече – Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили “произшествието”.




Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. 
Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена на Британската империя, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. 
На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Бийтълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. 




Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith's Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг – Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки. Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуражавана от съпруга си, създала своята първа колекция с доста екстравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.


 Нещата на Мери Куант се радват на огромен успех и днес. Например в Страната на изгряващото слънце дизайнерката има над 200 бутика. 
С годините бизнесът и се разширява и сега логото и може да бъде намерено върху килими, бански костюми, детски играчки, козметика.


Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция минипола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “ Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал миниполата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард. От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант, набира сили, за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.



На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ. – клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон. Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само 4 години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Весела Христова
 
Публикувано и тук

вторник, 26 март 2013 г.

Troy Harley - руският Бон Джоуви в действие

Първите си крачки към славата младият руски изпълнител Роман Архипов прави благодарение на телевизионното шоу "Фабрика за звезди". Става солист на група "Челси", която бързо печели сърцата на младите. 

През 2011 кариерата на чаровния блондин прави още един скок - с рок проекта  Troy Harley. С този псевдоним любимецът на руската публика покорява американския музикален ефир и амбициозно се насочва към световния. Продуцентът му е не кой да е, а членът на авторитетното жури от  American Idol Ранди Джаксън, известен и като мениджър на Марая Кери, носител на Грами
Роман Архипов, чиято прилика с младия Бон Джоуви е поразителна, е първият руски музикант, участвал в международния рок фестивал Vans Warped  /Уорпд Тур - създаден в САЩ през 1994 г., включващ екстремни спортове. Посещаван средно между 10 и 30 хил. души на всяка дата от фестивала, като в последните години на него участват около 100 музикални групи на всяко шоу.  Групите забиват едновременно на около 10 различни сцени/.

Друг голям плюс в музикалната му биография е съвместната  изява с легендарните «The Scorpions».

 

Само след половин година на американска територия, Роман подписва договор с влиятелната звукозаписна компания «JK Music Group». Продуценти в тази компания са руснаците Юлия Курбатова и Олег Шмельов, които забелязват таланта на младия изпълнител още във "Фабриката за звезди". 



След успеха на песента му "Ангели и демони", изпята на английски, продуцентите канят Роман в Лос Анжелис и го запознават с Ранди Джаксън. 


Силният старт е налице. Следете съдбата на руския Бон Джоуви. Той определено има бъдеще в музиканния бранш.


Roman Arkhipov
Derek Frank (bass)
Eric Scullin (Keyboard)
Mike Avenaim (Drums)
Sasha Afanasov (Guitar)

петък, 22 март 2013 г.

Биокартини в оризовите ниви или похвално слово за японската прецизност


Скоро на оризовите полета на Япония ще започне сеитбата. Четири месеца по-късно някои от оризищата ще се превърнат в истински гигантски картини. Авторите на рисунките съвсем не са художници, а обикновени фермери.


Изкуството на художественото засяване на ориз е сравнително младо - появило се  е през 1993. Първите "арт оризища" са край село Инакадате.
Тук от хилядолетия са отглеждали ориз, но с възникването на специфичния начин на сеитба, селото става обект на интерес за хиляди туристи.
Деветхилядното населено място се посещава годишно от 200 000 души, желаещи да видят ефектните посеви.

Една "оризова" картина обикновено заема 15 000 км. м.

Всеки април жителите на Инакадате се събират и обсъждат различни варианти на рисунки, които ще покрият определените за целта територии.

През май започва сеитбата. Образите се получават от различни сортове ориз - с бял, светлозелен и черен цвят на растението. Сеитбата представлява доста трудоемък процес - земеделците са до коляно във вода.


Септември е месецът, в който "биокартините" показват цялото си великолепие пред публиката.

Удивительные рисунки на полях в Японии, выполненные из разноцветных саженцев риса

Следвайки примера на трудолюбивите стопани от Инакадате, фермери от други села започнали да засяват по такъв начин оризищата си.
 И докато едни създават картини, вдъхновени от японския бит и фолклор, други се ориентират към образци на европейското изкуство.



Кога ли ще ги стигнем японците....
 
 http://www.kulturologia.ru/files/u15094/

сряда, 20 март 2013 г.

Заха Хадид - нежното лице на архитектурата


Британската архитектка с иракски произход Заха Хадид, родена на 31 октомври 1950 в Багдад, е първата и единствена засега жена архитект, удостоена с премията Прицкер / 2004/.  

Прицкер (Pritzker)-  годишна архитектурна награда, връчвана от фондация Хаят, която се присъжда се на действащи архитекти, чийто работи демонстрират талант, широк кръгозор и отговорност.

 
Заха се ражда в семейството на индустриалец, един от основателите на Националната демократична партия на Ирак. Още на 11 години решава, че ще стане архитект.
През 1972, след като завършва Американския университет в Бейрут, заминава в Лондон и постъпва в школата на Архитектурната асоциация. Преподават и Рем Колхас и Елиа Зенгелис. Зенгелис си спомня за нея с топло чувство - тя е най-талантливият му студент, въпреки че често изпитва трудности в проектирането на стълби.
През 1977 започва работа в архитектурното бюро на Колхас. Три години по-късно основава собствено -  "Zaha Hadid Architects".
 Безкомпромисният и подход към творчеството не и позволява да се заема с дребни частни проекти. Хадид преподава и участва в конкурси. За нея започват да говорят, след като печели конкурса за оперния театър в Кардиф през 1994. Инвеститорът обаче се побоява да реализира твърде оригиналното решение.
Първият осъществен проект на Заха е Пожарната на мебелната компания  Vitra (1991-1993) която наподобява бомбардировач Стелт.
След като започва строежът на Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, към идеите на Заха започват да проявяват интерес инвеститори от различни страни.

Архитектката руши каноните и разтегля границите на обичайното обитаемо пространство - използва изкривена перспектива, криви линии, остри ъгли.



 Интериорни решения



Освен големи здания, Заха Хадид създава инсталации, театрални декори, интериори, обувки, картини.

 Те присъстват и в много музейни колекции - Немския музей за архитектура във Франфуркт на Майн, Музея на современното изкуство в Ню Йорк и др.

 Рисунките, скици и живопис на Заха Хадид многократно са излагани - в Музея Гугенхайм (1978), Галерия GA в Токио (1985), Музея на современното изкуство в Ню Йорк  (1988), в Харвардския университет (1994)  в чакалнята на Централната гара в Ню Йорк (1995).

Най-известните и предмети в сферата на интериорния дизайн е осветителното тяло Chandelier Vortexx и креслата, изработени за  Sawaya & Moroni.


През 2005 на изложбата  Design Miami е определена за дизайнер на годината 

През 2012 руският олигарх Доронин инвестира в неин проект, за да си построи луксозно имение. 

Заха Хадид побеждава и в конкурса за Национален стадион в Токио, който ще изглежда така:

 Побеждава и при строителството на Международния център за култура и изкуство  в китайския град Чан ша, провинция Хънан. 

Нейно дело е плисираната стоманена сграда на Музея на изкуството на Елай и Едит Броуд в Лансинг, САЩ. 
Динамичните очертания на зданието са вдъхновени от близката магистрала.

 Неръждаемата стомана е специално обработена срещу пръстови отпечатъци и неприятен блясък. 


В съседна Сърбия, в Белград е планирано строителство на мултифункционален комплекс на територията на фабрика Beko. Архитектурният проект е дело на Заха Хадид. Включва жилищни сгради, петзвезден хотел, конгресен център. 


 Заха Хадид е удостоена със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя

понеделник, 18 март 2013 г.

Съдбата на филмовия реквизит след края на снимките

Хората се стремят да извлекат полза от всичко. Включително от предметите, използвани в снимачния процес. Някои от тях имат наистина любопитна съдба. 
Някои от тях се използват отново, в други продукции. Режисьорът Стивън Спилбърг например използвал оръжията от продукцията Tremors 2: Artershocks  в друга ефектна продукция -  "Джурасик парк -2" .

Други предмети се продават на търг - Маската на Фантома от Операта донесла на студията 6,5 хиляди лири.
Джедаят Лиъм Нийсън също продал меча си от "Междузвездни войни", но с благотворителна цел - в полза на децата, родени от спинозни майки.

Понякога реквизитът се дарява - като пожарникарската екипировка от "Обратна тяга", която заминала в Пожарната на Чикаго. Царевичната реколта от филма "Следите" попаднала в агротехнически колеж, намиращ се близо до мястото на снимките.

По-обемните предмети намират приложение като експонати в различни изложения: в Дисниленд във Флорида посетителите могат да видят част от космическия кораб от "Мисия до Марс". Руската подводница от  "К-19" намира постоянен пристан в Род Айлънд.
В други случаи дребният реквизит се подарява на актьорите. Илайжа Ууд си запазва малкия меч "Жилото"и чифт космати стъпала.

Британската актриса Джуди Денч получила доста по-голям подарък - киностудията "Мирамакс" и подарила театъра от "Влюбения Шекспир". Желанието на Джуди е той да се превърне в истински действащ театър. Най-глупавата съдба има корабът Титаник", който просто бил предаден на вторични суровини.
Кинематографистите понякога проявяват странно чувство за хумор - так едно английско кафене получава изкуствен труп, останал след приключване на снимките на трилъра "28 дни по-късно". Той и днес седи в едно сепаре като атракция за посетителите.

вторник, 5 март 2013 г.

Kazaky - провокация, щурмуваща върха на класациите

Клиповете на "Kazaky" /Казаки- с удр. на и/ - създадената през 2010 украинска мъжка поп група, са едни от най-гледаните видеа в музикалните руски и украински телевизии.


Сега групата се състои от Кирил Федоренко, Артур Гаспар, Олег Жежел и италианеца Франческо Богато.

През 2010 Възпитаникът на Киевския национален университет за култура и изкуство Стас Павлов се запознава с вече популярния украински хореограф Олег Жежел и започва да танцува в балетната му трупа "Делс арт". Кани и своя приятел Кирил Федоренко. След време към тримата се присъединява и симпатичният арменец Артур Гаспар.

Момчетата започват да експериментират и постепенно създават свой ефектен и лесно разпознаваем стил.  Отначало зародил се като шега, но впоследствие превърнал се в техен коронен номер, е и танцът на високи дамски токчета.
Знаете, че украинците имат и друг талантлив артист, използващ провокативния женски аксесоар в артистичния си гардероб- Верка Сердючка.
"Казаците" обаче правят истински акробатични трикове с тях. При това пеейки. Поне част от тях.

На 30 септември 2010 е премиерата на клипа им - «In the middle», който моментално им носи невероятна популярност. През август 2011 любимецът на публиката Стас Павлов напуска групата. На негово място се появява италианският танцьор Франческо Боргато / Франческо единствен признава открито своята хомосексуалност/.

Сега един друг хит щурмува класациите.
Зашеметяващ, провокиращ , демонстриращ висок професионализъм.
List night



Малко за участниците:
Артур Гаспар ( или Арчибаз) - е лицето на групата. Професионален танцьор, класически балет, танцувал пред това в знаменити трупи -Държавния Академичен театър за класически балет, основан от Игор Мойсеев, в Националната опера на Украйна. Артур обаче се увлича и от модерен балет и затова паралелно с блестящите си участия в класическите постановки, започва да работи с Олег Жежел, в неговия модерен балет, както и с популярни музикални изпълнители.
За своите постижения в сферата на танцовото изкуство през 2010 е награден с най-високото държавно културно отличие на Армения - медала Мовсес Хоренаци. При това лично от арменския президент Саркисян.

Франческо Боргато

Роден на 5 септември 1990 в Италия. Възпитаник на танцовото студио Centro Studi Danza Riviera del Brenta в малкото градче Fiesso d’Artico, близо до Венеция. Професионалн танцьор и хореограф. Избран да замени напусналия Стас през 2011.
Везните тогава натежават от участието му в клип на Alessandro Bimbo Rizzo, вдъхновен от «In the Middle» на Kazaky.

Първото му участие като член на Kazaky на 6 август 2011 в Стокхолм.

Идването на Франческо в групата е съпроводено с известни негативни реакции. Талантът му, естественото очарование и старанието му обаче преобръщат мнението на феновете в негова полза.


Олег Жежел е роден в  Лвов на 31 октомври 1980.
 Завършва колеж по изобразително изкуство и е един от най-талантливите му възпитаници.
В колежа обаче се увлича по модерния балет и акробатичните танци и това определя бъдещото му развитие.

През  1998 заминава за Киев, където се отдава на танцовото изкуство Любимият му стил е Contemporary Dance. Участва в различни конкурси и телевизионни състезания. Стига до финал на украинското танцово шоу  «Танцюють всi!» .
Работи като хореограф. в балет "Делс Арт," по-късно преименуван на Балетът на Жежел. Балетната трупа се превръща в една от най-търсените танцови формации. При това от звезди от ранга на Вера Брежнева, Николай Басков, Таисия Повалий и др. По време на Дните на украинската култура в Монако "Делс Арт" представя страната си на една от най-изисканите сцени в света. 
 Сега Олег е ангажиран предимно  с група «Kazaky».


Основният вокал на групата е Кирил Федоренко .
Роден е на 5 септември 1990 в Смел, Черкаска област.

През 2011 завършва Киевския национален университет за култура и изкуство, специалност модерен балет. Още като студент има много сценични изяви, танцува в и балет  Mohito.
През  2009 году участва в популярното телевизионно шоу «Танцюють всi!», в което стига до полуфиналите.

В студентското общежитие Кирил се запознава със Стас Павлов, който вече танцува в трупата на Олег Жежел, и след време е поканен там.

През 2010 създават група Kazaky.

Бившият участник Стас Павлов е истински любимец на публиката
Роден е на 13.12. 1989 в Донецк.На 15 тодини постъпва в 27-мо музикално училище в Киев, където получава добро музикално образование. През 2008 постъпва в Киевския национален институт за изкуство и култура, модерна хореография. Там съдбата го среща със Кирил и Олег Жежел.

  Ефектният стил на Kazaky

Основните елементи в специфичната им хореография са акробатичният танц и т.нар уакинг
(Waacking).
Уакингът се появява през 70-те години в клубовете на  Лос Анжелис. Името му е от
gаргонното «waack»или размахвам с ръце. Това е опит да се имитират с езика на танца с[еничните движения на известни актриси. Отначало танцът копирал движенията на Грета Гарбо на фона на джазова музика. По-късно джазът бил заменен с диско, хип хоп, хаус. Спомнете си клипът на Мадона «Vogue». Там певицата танцува waacking.
Казват, че група  «Kazaky» го преоткрива и извежда на ново ниво.

През 2012 казаците се снимат в клипа на Мадона -Girl Gone Wild .

Няма как да подмина факта, че често ги обвиняват в пропаганда на хомосексуализма.
Руското казачеството възприема изявите им като жестока обида.
Наистина образът на казака е свързан с представата за  смелост, самоотверженост и мъжка сила. Последното никак не се връзва с танцуващите на високи токчета младежи. По тази причина много пъти концертите им са отменяни - особено в градовете, в които живеят потомците на волните казаци.
Това обаче не пречи да оценим възхитителния им професионализъм и безспорен талант.

Източник

Весела Христова

вторник, 19 февруари 2013 г.

Роберто Бернарди - хиперреализмът като сладко изкушение

Роберто Бернарди се родил през  на 18 май 1974 в италианския град Тоди.

 Когато се дипломирал през 1993-а, се преместил в Рим, за да работи като реставратор в църквата Сан Франциско а Рипа, известна с това, че в нея през 13-век може би е живял не кой да е , а  самият свети Франциск от Асизи.


След известен период, през който рисува традиционни пейзажи и портрети, Роберто Бернарди се насочва към хиперреализма, като най-близък до творческите му търсения. През септември 1994 г. е първата му самостоятелна изложба,  с която получава признанието не само на публиката, но и на критиците.



От 1997 г. негови творби са включвани в многобройни общи изложби в Европа и САЩ. Картините му красят частни, обществени и корпоративни колекции в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Гърция, Испания, Швейцария, Канада, Австралия, Малта, Мексико, Япония, Китай, Нова Зеландия,  Обединените арабски емирства.



През май 2010 авторитетното американско списание Art and Antiques излиза с корица, посветена на Роберто Бернарди. Същата година друго американско списание - Poets and Artists, излиза  с корица, посветена на талантливия италиански художник и артдилъра му - Франк Бернардучи.

През 2010 г. мощната мултинационална компания ENI включва негови творби в престижната си колекция.
От края на 2012 г.  Роберто Бернарди е започнал истинска световна обиколка по музеите, в които излага  хиперреалистичните си платна, започвайки от  Kunsthalle - музея в Тюбинген, Германия, следва изложба в
Thyssen-Bornemisza, Мадрид,  в Музея и художествената галерия на Бирмингам, Великобритания, Музея на изкуствата, Ню Орлийнс (САЩ), OKCMOA - Оклахома Сити (САЩ), както и в Институт на американското изкуство Бътлър,  Охайо (САЩ).

На пръв поглед може да объркате картините му с фотография. Като тези, които илюстрират апетитни рецепти в лъскави списания. Част от платната му са посветени на сладките изкушения - близалки, бонбони, шарени захарни пръчици и бастунчета.


Роберто предпочита да рисува с маслени бои.

С изумителна точност пресъздава всеки детайл от натюрмортите си - кристалчетата захар, гънките на целофановото фолио, с което са увити бонбоните, играта на светлината върху масата.



Художникът споделя, че рисуването е своеобразна форма на медитация, резултатът от която ощастливява не само него, но и хилядите му поклонници.

 http://www.robertobernardi.com/