Мини полата - модната революция на 20 век.

Мини полата днес е моден факт, който далеч не е най-екстравагантният в света на облеклото.  И даже не се замисляме, че не толкова отдавна обществото преглъщаше трудно тази ефектна волност в дамския гардероб.

 Малко история

През 19 век господствали строги правила в облеклото: ръбът на дамските рокли можел да открива само малка част на обувката. Един век по-късно тези норми били отхвърлени и жените се подчинили на други модни закони. Първата крачка била направена през 20-те години на отминалото столетие. Тогава носели основно прави поли с дължина до средата на прасеца. Причината била изцяло практична – след Първата световна война в условията на икономическа криза се смятало за изключително разточителство да се носят пищните разкроени поли от предвоенните години.

  Финансовият колапс се оказал продължителен. През 1929 започнала Голямата депресия, след десетилетие – Втората световна война. Жените се променили – те влезли в политиката, заемали ръководни постове, работили наравно с мъжете. Да облекат предишните корсети и дълги поли с шлейфове било вече немислимо. Дължината била прилична – до под коленете. По-нагоре не се вдигала. Това статукво се запазило още две десетилетия.

Историята на “Черната маргаритка”

Миниполата се е появила на лондонските улици на границата на две десетилетия – в края на 50-те и началото на 60-те. Историята говори, че един ден младата англичанка Линда Квайзин отрязала дългата си пола, която й пречела при чистене. Случайно в този ден я посетила нейната приятелка Мери Куант, тогава начинаеща лондонска дизайнерка. Тя забелязала веднага какъв интригуващ вид има Линда с оголените си колене (на Мери Куант принадлежи мисълта, че възрастта на жената личи по коленете) и не след дълго в магазина й в Челси се появили миниполи. Защо се казвали така? Кръстени били на любимата кола на Мери – “Мини Купър“. 

През 1962 дизайнерката демонстрирала първата си колекция със собствена емблема – “черна маргаритка”. Злите езици тогава говорели, че за ушиването на всеки неин модел бил изразходван плат в количество, по-малко от необходимото за носна кърпичка от епохата на кралица Виктория. Днес обаче модните корифеи са единодушни, че благодарение на “черната маргаритка” английските стилисти изпреварват световноизвестните парижките дизайнери. Нещо повече – Мери Куант определя основния силует на десетилетието.

Три години по-късно тя организирала ревю в Ню Йорк, след което манекенките излезли на разходка по Бродуей, облечени с моделите от дефилето. Свидетели разказват, че уличното движение замряло за няколко часа, а вечерните новини широко отразили “произшествието”.

Официалната премиера на минито била през 1966, когато Жаклин Кенеди Онасис започнала да се появява с къси поли. 

Кралицата на Англия – Елизабет Втора, също скъсила роклите си и дори през 1966 удостоила Мери Куант с Ордена на Британската империя, като официално признание за нейните заслуги в развитието на английския моден дизайн. Впрочем има и друго мнение, според което държавното отличие е дадено заради факта, че раждаемостта в монархията рязко се покачила. 

На Мери Куант приписват също създаването на хулиганския имидж на “Ролинг стоунс” като реплика на благоприличните тогава Бийтълси. Тя е сред първите, които използват синтетични платове за моделите си. 

Коя е всъщност Мери Куант?

Световноизвестната днес дизайнерка (родена на 11 февруари 1934) е завършила престижния Goldsmith's Colege of Art, където се запознава с бъдещия си съпруг – Александър П. Грин. По-късно той ще стане търговски директор на модната й къща. Под негово влияние отваря бутика си Bazaar на лондонската улица “Кингс роуд”, в който предлагала модели от различни марки. Случвало се, водена от природния си усет към модерното, да прекроява някои от облеклата и така установила, че тъкмо те се радват на интерес сред клиентите. Младите хора предпочитали нейните корекции. Тогава, окуражавана от съпруга си, създала своята първа колекция с доста екстравагантни модели, в духа на бунтарските години от епохата на “туиста”. Авангардните облекла бързо се изкупили и това я вдъхновило да създава още по-провокативни модели, предизвикали същинска революция по подиумите.

 Нещата на Мери Куант се радват на огромен успех и днес. Например в Страната на изгряващото слънце дизайнерката има над 200 бутика. 

С годините бизнесът и се разширява и сега логото и може да бъде намерено върху килими, бански костюми, детски играчки, козметика.

Някои спорове

В интерес на истината ще споменем, че през 1961 французинът Андре Куреж за пръв път включва в своя колекция минипола. Допуснал грешката, че не патентовал идеята си. Моделите били изкопирани и Куреж се озовал на границата на фалита. Той бил убеден, че е бащата на минито, а Мери Куант е комерсиализирала успеха му. Британската дизайнерка проявила чувство за хумор: “ Такива са всички французи. Всъщност нито аз, нито той не е създал миниполата – измислили са я момичетата от улицата.” Тези думи се потвърждават от популярността на минито – символ на лондонския авангард. От годините, когато едно ново поколение дизайнери – Ив-Сен Лоран, Пиер Карден, Пако Рабан, Андре Куреж, Мери Куант, набира сили, за да провокира света на модата, до днес стилистите създават минишедьоври, които удовлетворяват и най-взискателния вкус.

На минито дължим и появата на един екстравагантен образец за красота. Моделите изисквали абсолютно стройна фигура и идеални дълги крака. Класическият женски силует бил неподходящ и мястото на секссимвола от 50-те – Мерилин Монро, било заето от шестнайсетгодишната британка Лесли Хорнби – Туиги (англ. – клонче, стъбълце). При ръст 167 см тя тежала едва 43 кг. Мерките й – 80-55-80, били обявени за еталон. Туиги се превръща в първия истински топ модел. През 1966 е избрана за Лице на годината от лондонския „Дейли експрес”, а огромните й очи с тежък грим и изкуствени мигли – обявени за образец на модерен макиаж. Популярността й продължава само 4 години, през които тя става идол за хиляди млади момичета, като успява да преобрази из основи целия моден свят, а същевременно и дълбоко вкоренените представи за женския образ. Тази нова стилистика в бранша по-късно предизвиква ожесточеното неодобрение от страна на доста хора и организации, борещи се с анорексията.

Весела Христова

 

Публикувано и тук

Пламъци в ...косите

Ще сменя цвета на косата си… Прическата също. А може би и начина си на живот… Нуждая се от промяна. Русото ми е чуждо, определено не е моят цвят. Смолисто черното ми придава призрачен вид. Всъщност не е толкова зле, но отдавна преболедувах Стефани Майер.
Кестеняво? Банално, скучно, срещано на всяка крачка.

Ако мислите ви следват подобен ход, имате АЛТЕРНАТИВА – махагон, огнено, патладжанено., рубин!

Червеното винаги е модерно. Радикално. Стилно… Може да бъде дори дискретно. Създава недвусмислени асоциации за чувствена, опасна и нестандартна натура. Дори сладката блондинка Скарлет Йохансон се поддаде на изкушението и се появи на прием в Белия дом с коси, обагрени в коралово. Ефектът от лъчезарния й поглед бе умножен многократно…


За нашите географски ширини червеното не е най-естественият цвят, а по-скоро изключение. Може би затова е толкова предпочитан.
Подобно на творец, прецизиращ колорита на картина, жената, избрала червено, трябва да прояви силен и категоричен естетически усет при определяне на оттенъка, който да подхожда на тена й.

Боядисването в червено може да създаде прекрасна хармония между цвета на кожата и косата при мургавите. Или обратното – ефектен контраст при светлокожите дами. Подчертава драматизма на тъмните очи и струящата светлина от небесните или зелените ириси.

Заложете на червено!

Стара истина е, че жените, които обичат да бъдат в центъра на вниманието, се насочват към червено.
Повечето стилистите са на мнение, че то подхожда на всяка дама. Стига да е подбран правилният нюанс. Разцветките са многобройни, съобразени с цветотипа на жените и тяхното желание за ПРОМЯНА.

ЯРКОЧЕРВЕНО. ОГНЕНО.. Подхожда на бунтарките. На личности с характер. С една уговорка – да не са прехвърлили определена възраст, след която ще се озоват в зоната на комичното. Не забравяйте и един факт- ярките цветове състаряват. Подробност, простима единствено на звезди от величината на пънк кралицата Вивиан Уестууд.

Вивиан Уестууд

БУРГУНДСКО ЧЕРВЕНО. ТИЦИАН. Ренесансови цветове. Пищни и разкошни. За богати, поддържани коси, образуващи прекрасна рамка около сияйна светла кожа.

ГРАНАТОВО ЧЕРВЕН, РУБИНЕНО ЧЕРВЕН, ВИШНА, МАХАГОН… Хубави като старо отлежало вино, нюансите придават мистериозност (а понякога и нотка демоничност) на жените, избрали този колорит.

ПАТЛАДЖАН – загадъчен и силен цвят. Изключително стилно предложение за дамите, които са с тъмни коси.

Веднъж преминали в отбора на червенокосите, помнете, че е малко трудно да се разделите с него. Ако ефектът от цветовата трансформация не ви удовлетворява, ще се наложи да изполвате професионален препарат за отмиване на боя или просто да потърсите решение в по-тъмен цвят.  Дори тогава е вероятно червеното да напомня за себе си с леки издайнически проблясъци.

Червеният цвят може да изглежда максимално естествено, ако при избора на оттенъка сте се водили от естествения цвят на косата и от цвета на кожата си.За натуралните брюнетки  съществуват вариантите махагон, вишна, патладжан. За блондинките – медни оттенъци, вишна, розово-червени. За светлокосите – канелени, керемидени, рубинени, медни, златисти оттенъци в гамата на червеното. Ако кожата ви е с нежно розов цвят ще ви подхождат всички тонове на червеното. Рижите златисти нюанси изглеждат ефектно при млади жени със сини очи. Ярките, близки до оранжевото цветове подхождат и на зеленооките. За мургавите са подходящи тъмно червените, кафяво-червените, медните.


Какви са тенденциите в цветовете в косите за пролет-лято 2013? Препоръчвам ви да прочетете статията на Илона Исаева - едно талантливо и хубаво младо момиче.

Весела Христова 


Това е част от моя статия, публикувана в сп. Beauty 2011

Благотворното влияние на благородните метали

Украшенията от благородни метали са предпочитани от милиони жени. За мъжете пък винаги е било въпрос на чест да поглезят дамата на сърцето си с изящно бижу от сребро, злато и т.н.

 

Среброто
През вековете са битували вярвания, че сребърните изделия (куршуми, ножове, накрайници за стрели, кръстчета) предпазват от нечисти сили. Още в годините, когато не е било известно нищо за бактериите и микробите, среброто е спасявало живота на мнозина. Историята познава много случаи, когато благородният метал е съхранявал здравето на висшите военачалници по време на продължителни походи, свързани с липса на елементарна хигиена. В условията, когато цели армии умирали от епидемии, те не се разболявали. Причината била елементарна – благородните пълководци, въпреки че се хранели от един котел с войниците, пиели вода от сребърни канчета, докато подчинените им използвали оловни. Дори незначително количество сребро, разтворено във вода, убива микроорганизмите в нея, а водата, съхранявана в сребърен съд, се запазва дълго време, без да наруши вкуса си. 

В наши дни среброто е един от най-популярните материали за изработване на украшения. То има не само антисептични свойства, но влияе положително върху жизнените процеси в организма.
Златото също има благотворно влияние върху организма. 

Влиянието на бижутата от злато и сребро върху здравето ни
Изследванията за това, как се отразява носенето на украшения от благороден метал върху здравето на човека, продължават и до днес. Хората забелязали полезното им действие в определени случаи. Ето защо, въпреки че няма конкретно медицинско обяснение за това, ви предлагам следната информация:

1. При проблеми с щитовидната жлеза се препоръчва носенето на огърлица от кехлибар. Бижуто трябва да е по врата, а сребърният обков ще подсили действието му.
2. Смята се, че носенето на сребърни или златни обици развива паметта, а ако са поставени в горната част на хрущяла на ушната мида, помагат при херния. 

3. Когато жената има дихателни заболявания или проблеми със сърцето, се носи дълго колие от благороден метал, стигащо до средата на гръдния кош. 

4. На хипертониците не се препоръчва да носят сребро, а злато, което има силно тонизиращо действие и понижава кръвното налягане. То се препоръчва при хора със сърдечни заболявания или при общо изтощение на организма. 

5. Среброто усилва имунитета на организма. Буквално казано, убива бактериите и вирусите и ни предпазва от инфекции. В Индия, например, живеещите по поречието на река Ганг рядко страдат от кожни заболявания. Водата на Ганг е богата на сребърни йони, които попадат в нея от подземни извори, преминаващи през сребърни залежи. 

6. Златото помага на хора с нарушена дейност на стомашно-чревния тракт: при язва на стомаха или болести на дванадесетопръстника.

7. Среброто има успокояващо действие и се припоръчва да се носи при раздразнителност и главоболия. Златото, обратно,  тонизира организма. 

8. Златото има топъл ефект и подхожда за дами в зряла възраст. Среброто е с противоположен – охлаждащ ефект, и се носи предимно от млади жени. Казват, че ако поставите сребърно украшение в устата си, ще утоли жаждата ви. 

Весела Христова

На чаша чай от джинджифил

В сезона на настинките и грипа е хубаво да си припомним изпитаните рецепти от овехелите страници на добрите стари книги за здравословни навици.

 

А пък ако искате да бъдете освен здрави, и красиви - с чиста кожа и естествено- сияен тен, не ви остава нищо друго, освен да се снабдите с...джинджифил.

Джинджифилът е тера инкогнита за много от нас, обаче за посветените е истински източник на младост и елегантен силует.

Една касиерка в хипермаркета, откъдето купих коренче, ми сподели, че техен редовен клиент си похапвал ежедневно настърган джинджифил с мед и изглеждал фантастично за възрастта си!

 Нека надникнем в тайните на природното съкровище с такова звучно и красиво име.

Джинджифилът има обезболяващо, противовъзпалително, дрениращо, спазмолитично, заздравяващо, тонициращо, потогонно, бактерицидно, жлъчкогонно, стимулиращо действие!
 Известен е като силен антиоксидант и прекрасно, укрепващо имунитета средство. Подчертава вкусовите и лечебни свойства на останалите подправки или билки. Предпазва храната от гранясване и развитие на бактерии и именно заради тези консервиращи свойства се превръща в задължителна съставка на коледните сладкиши в Германия, които се запазвали дълго време за празниците (като прочутите нюрнбергски джинджифилови меденки “лебкухен").


Изключително ефикасен при простуда, грип, кашлица, хрема, болки в гърлото, има загряващо действие.

Тибетската медицина препоръчва за укрепване на имунитета преди грипната вълна да пием чай от пресен джинджифил. Парченца от корена се заливат с преварена гореща вода. Добавя се малко мед.


Други здравни ползи

Полезен е при алергични и кожни болести и бронхиална астма. Намалява нивото на холестерола в кръвта и има леко слабително действие.
При ревматизъм, артрози, артрити намалява болките в ставите. Използва се и при болки в мускулите.
Прекрасно средство при физическа и умствена преумора, което ни позволява да превъзмогнем стресовите ситуации и да възстановим силите си.
Стимулира дейността на щитовидната жлеза, подобрява мозъчното кръвооросване, укрепва съдовете, намалява артериалното налягане и подобрява състоянието при атеросклероза.


Джинджифилът е доказано ефикасен в борбата със стареенето, увеличава потенцията и се бори с безплодието. Помага на кожата да остане млада по-дълго време. Извлича шлаките и токсините от организма. И което е много важно - повишава метаболизма! Ето защо е предпочитано средство при диети.

Да бъда или да не бъда ...чернокоса

“… бяла като сняг, с бузи, алени като кръв, и с коси, черни като абаносово дърво…”

Следващите редове са посветени на жените, категорични в своя избор. Коса – черна. Като гарваново крило. Като безлунна нощ…

Въпреки че черните коси се срещат често, няма опасност да загубите своята индивидуалност. Винаги ще привличате вниманието. Тъмният цвят създава асоциации с власт и енергия, превръща невинните девойки в жени с фатално излъчване.

Ефектният контраст на черната коса е поразителен при светлокожите и неустоим при дамите с теменужен поглед. Баланс – това е формулата на идеалната визия. Един дребен дисонанс в общата хармония между тен и цвят на коса и… ще се озовете в зоната на здрача –

по-близо до безкръвните създания от страниците на Брам Стокър, отколкото до образа към който се стремите – мистериозната, зашеметяваща класическа Брюнетка. Като тази:

Мегън Фокс

Казано с други думи – черното не е за всеки. Подводните камъни са повече, отколкото очаквате:

Опасност номер едно: черното може да ви състари. За дамите от елегантната възраст този избор е непростим. Гарантира ви няколко години в повече – резултат, нежелан от никого.

Опасност номер две: издайнически подчертава умората, настанила се върху лицето ви. Жените с жълтеникав тен със сигурност трябва да се насочат към друг колорит.

Опасност номер три: понякога се получава т.нар. ефект на Снежанка, или една преекспонирана невинност и детска визия. А пък вие искате да сте като амазонка…

Образът на ефектната Брюнетка често се асоциира с образа на Жената вамп, по която доста мъже губят разсъдъка си.

Черният обаче е цвят, който е капризен. За да бъдете брюнетка, комбинацията цвят на очите, тен и коса следва да е безупречна. Кожата – мургава или светла. Очите – зелени, пъстри, кафяви. Повишено внимание при синеоките. Възможността от грешки е голяма.

Млечнобялата кожа трябва да е идеална – и най-малкият козметичен дефект ще изпъкне нежелателно на фона на прекрасната абаносова коса.

Не е трудно да минете в лагера на чернокосите. Важно е как поддържате боядисаните вече коси.

За това обаче - в beautу изданията. 

Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011

Весела Христова

Образът на идеалната жена или стилът New look

New Look (от англ. нов облик, нов стил) - елегантен, романтичен стил, предложен на нежната публика от Кристиян Диор през 1947 г. 

Така се казвала колекцията,извършила дългоочаквания преврат в следвоенната мода. 

 За стила New Look са характерни определени силуети- «широк клош», «овален», «прав»,  и прецизен подбор на аксесоарите. 

Модата от 20-30-те години на 20 век акцентирала върху принципно новата женственост – жената спортен тип, която работи наравно с мъжа. На мода бил тенът, силното слабо тяло, момчешките прически, еманципацията. 

През 40-те жените станали още по-строги в облеклото си. Разбираемо, това са годините на войната…

Периодът на аскетизъм в кройките и материите закономерно бил последван от епоха на разкош и разточителство.
Стилът, предложен от Кристиян Диор, изразявал духа на своето време – реакция на строгата умереност, продължила прекалено дълго.

Предложението на Диор 

Всъщност моделиерът не показал нищо революционно – просто преоткрил старите традиции в опита си да върне позабравената женска елегантност и мистериозност.

На мода излизат корсетите, талията става 50 см, възражда се кринолинът и оформящото бюстие.

Тъканите се изразходват щедро – за ушиване на една рокля Диор използва от 9 до 72 метра плат! Тоалетите тежат от 4 до... 30 килограма.

Естествено стилът е критикуван като вреден и излишно разточителен. Дори колегите на Кристиян Диор – Kристобал Баленсиага и Коко Шанел, се изказват негативно за моделите New Look.

Въпреки отрицателните оценки, на дефилетата на Диор присъства цял Париж.

Тайната на успеха – налагал се един нов образ на жената, която след военните години най-после имала възможност да се почувства изящна, слаба и привлекателна.

• Идеалната дължина на роклята или полата е длан под коляното. При такава дължина фигурата изглежда по-слаба и източена.
• Талията трябва да бъде малко по-нагоре от обикновено - с3-5 см по-висока. Това визуално удължава краката и прикрива широкия ханш.
• При пищните фигури наборите на полата се намаляват .
• Препоръчва се да се носят с къси сака и топ блузи, жилетки от тънко трико, обувки с висок ток.
• Косата се повдига нагоре - като кок и т.н.

източници

 част от текста е публикуван и в beauty.bg 

Весела Христова 

Биопродуктите. Отговори на някои въпроси за биокозметиката

Като реакция на ежедневния стрес и агресията навън, днес много от нас се стремят към един по-спокоен, здравословен начин на живот. Грижовното отношение към природата и разумният избор на натурални продукти и козметика е една световна прогресивна тенденция. Какво по-естествено от желанието да бъдем красиви и здрави, да водим природен живот,  да възпитаваме в този дух и нашите деца?

 

Навремето бабите ни са приготвяли своите разкрасяващи средства от мед, глина, брашно, растителни масла. Първите тубички с козметични продукти промишлено производство се появявили едва в края на 19 – началото на 20 век.
От изключително значение тогава било да се осигури достатъчно дълъг период на срока за годност на новите козметични средства, които прекарвали доста време в складовете и магазините. Във втората половина на 20 век настава същински бум в индустрията за красота. Тогава се появяват множество синтетични вещества. Някои имат действително добър ефект и се превръщат в събитие на епохата. След години обаче се установява, че синтетичните съставки могат да предизвикат алергии, дерматити, натрупват се в организма и се намесват в естествените биологични процеси. През 80 – 90 те години потребителите започват да се ориентират към козметични средства, съдържащи естествени компоненти.

Въпреки свития заради кризата пазар, в страната ни се наблюдава скок на интереса към биокозметиката. Това е свързано предимно с повишената потребителска култура и изобилието от информация, която е на разположение на всяка жена, загрижена за своето здраве и красота. Биокозметиката се разпространява основно в аптеките и специализираните биомагазини.
Продуктите са известни като био, еко и органик. Разликата между наименованията е предимно лингвистична. Сред англоезичните народи е популярен терминът organic, романоезичното население предпочита bio, германците – eco или naturkosmetik.

Биопродуктите се произвеждат в съответствие с определени правила. Задължително преминават през серия строги тестове за безопасност. Суровините се отглеждат в екологично чисти райони от лицензирани ферми. Компаниите не трябва да правят тестове върху животни, както и да не нарушават етиката на добрите производствени традиции. Продуктите не съдържат оцветители, генномодифицирани съставки, забранени консерванти и вещества, влизащи в т.н "черен списък" (натриев лаурилсулфат, парабени, минерални масла и др.).
Използваните компоненти, освен че са продукт на земеделие, изключващо употребата на пестициди, изкуствени торове и хербициди, се получават чрез природосъобразни техники на преработка (накисване, извличане с пара, студено пресоване и др.).
В биопроизводството са застъпени силно т.нар. принципи на  честна търговия (fair trade). Това означава, че съставките, които се използват, са произведени в различни точки на света без експлоатация на труда.

Веществата в козметичните средства са помощни – растителни масла и мазнини (зехтин, кайсии…), активни: етерични масла, екстракти, хидроалкохол, допълнителни като захарни деривати и растителни суровини, добавки под формата на природни консерванти (бензоена и лимонена киселина), естествени стабилизатори (захар и производни от зърнени култури) и овлажнители.
При производството на биокозметика е разрешено да се използват компоненти, идващи от животинска продукция (мед), но е абсолютно забранено използването на животински екстракти или тестването върху животни. 

Стандартите, които трябва да познаваме 

Строгата система за сертифициране на продуктите гарантира тяхното качество и е прекрасна визитна картичка за всеки производител. Изключително трудно е да се изпълнят изискванията на съответните стандарти
.
Стандартът BIO е най-строгият. Разработен е от френския  сертификационен комитет ECOCERT и Организацията на независимите производители Cosmebio. Притежанието на стандарта дава правото за производство на козметика, в която минимум 95% от съставките имат органичен произход (включително водата и минералите). Продуктите не съдържат вещества от животински поизход (с изключение на тези, добивът на които не причиняват вреда на животните – примерно пчелен восък). Растителните компоненти са получени от култури, отгледани в екологично чисти територии. Забранена е употребата на парабени, феноксиетанол, формалдехид, оцветители, генномодифицирани растителни екстракти, алергени. 

След анонимно гласуване от членовете на експертна комисия,  правото да поставят знака bio се присъжда на фирмите, изпълнили високите критерии за качество. Благодарение на изключително строгия контрол от ECOCERT, винаги може да се проследи всяка операция – от отглеждането на растенията до транспортирането на готовата продукция. ECOCERT прави инспекция два пъти годишно, за да провери реалното изпълнение на всички изисквания. 

Стандартът BDIH е дело на германски специалисти. Изискванията: в процеса на производство не се използва ГМО, химичната обработка е сведена до минимум, не може да има съставки с произход от гръбначни животни. Растителната суровина се добива от диворастящи растения. Не се тестват върху животни. Строгият немски стандарт обхваща 110 марки с над 3 800 продукта от Европа, САЩ, Нова Зеландия. 

Стандарт NaTrue е създаден от водещи европейски производители, съвместно с органи на Еврокомисията и Съвета на Европа. Качеството на кометиката се оценява със система от звезди. Една звезда – продуктът съдържа не по-малко от 75% сертифицирани натурални компоненти. Две звезди – контролира се не само качеството, но и произхода на съставките. Три звезди получават напълно органичните козметични средства. Фирмите, които имат сертификат на NaTrue, представляват 2/3 от пазара на биокозметика в Европа, а от 2009 година има споразумение и с американски контролен орган за сертифициране на американския пазар.

Добър ориентир е, ако забележите върху продукта логото и на други стандарти: ICEA – на Международната сертификатна европейска асоциация,  OEKO-TEST (Германия), ECOCERT, Сosmébio  и NATURE & PROGRÈS (Франция).
Други известни стандарти са  USDA (САЩ) и Soil Association (Великобритания). Всички те обаче отстъпват в изискванията си, сравнени с ECOCERT BIO.

Тенденции в производството
Компаниите в биосферата разработват серии, предназначени за различни възрастови групи. Продуктовата гама е изключително разнообразна – грим, червила, лосиони, кремове, серуми, шампоани, почистващи кърпички и др.
В световен мащаб се финансират комисии от учени, които се командироват в определени страни и проучват на място кои специфични местни натурални продукти биха могли да се използват. Например в Буркина Фасо е царството на маслото от карите.
Най-доброто алое е от Уругвай, Венецуела, Парагвай.  Тропическите гори са родина на екзотични масла – кукуасу, есаи, които се добиват от плодове на дървета. Молдова е известна с мащерката си. Франция е прочута с лавандулата. България, естествено – с розовото си масло. 

Известни производители на висококачествена биокозметика са: Dr. Hauschka, Dr. Baumann,Weleda, Green Mama, Живая косметика Сибири ,Christina Professional Cosmetics, Dr. Taffi, Schaebens, Johnson & Johnson, Eucerin, LAVERA, Sante – BIO и много други. Носител на сертификат от USDA е българската фирма Alteya Organis, която отглежда биорози и лавандула и от тях произвежда козметика за лице и бебешки продукти, 90% от които се изнася. Почти всички биокозметични марки в България се внасят от други страни.

Рискове за потребителя
 
Върху продуктите могат да се срещнат знаци, които всъщност не са за истинска биокозметика.
Еco control – Сертификат за суровини, които са от растителен произход, но няма отношение към цялостната формула и не се отнася за истинска био и натурална козметика.
Знаците “Без тестване върху животни”. Европейската комисия прие пълна забрана за нехуманно отношение към животните, която ще влезе в сила от 2013 година.
Веган – продуктът е само от растителни суровини, не се съдържа съставки от животински произход. Това обаче не означава, че няма синтетични вещества.
IASC – Aloe – контролира само произхода на съставките от алое. Козметичните продукти с такъв сертификат държат синтетични вещества и петролни деривати, използвани в конвенционалната козметика.
Знакът “Зелено цвете” също не може да бъде лого за биопродукт. Позволени са синтетични консерванти и формалдехид.
Друг риск е, че, макар и рядко, някои недобросъвестни фирми поставят “био” на етикетите, без продуктите им да отговарят на изискванията. Търсете съответните символи, за да бъдете сигурни, че купувате висококачествен продукт.

 Биопродуктите имат и по-висока цена – с 30 – 40%.

Разлика между натуралната и биокозметиката
В много случаи клиентите не правят разлика между натурална козметика и биокозметика. Биокозметиката, както споменахме, се прави от суровини, които не се обработват с никакви химикали.
Натуралната козметика просто използва природни съставки. Тя е по-широко понятие. Понякога се представя като натурален продукт, който съдържа само един естествен компонент- масло от жожоба, гроздови семки или екстракт от билка. Дори процентото му съдържание да е минимално. Следвайки пазарната логика обаче, се поставя акцент върху натуралността. В този случай купувате натурален донякъде продукт.  

Практични съвети
Характеристики на истинските биопродукти:
*) Естествен цвят. В продуктите отсъстват оцветители (кремовете са с натурален цвят, който може да е слонова кост, зеленикав или дори светлосин, ако включва противовъзпалителната съставка азулен, извличана от някои растения).
*) Лек аптечен мирис или дъх на трева. Ако съдържат етерични масла, може да има плодов или цветен мирис.
*) Измиващите продукти не образуват много пяна, тъй като нямат пенообразуващи химични вещества. Тяхното отсъствие обаче не намалява хигиенните им свойства.
*) Липсата на химически сгъстители и разтворители допуска разслояване на емулсиите. Ето защо преди употреба флаконите трябва да се разклатят.
*) Опаковката на продукта винаги е от естествени материали – стъкло, керамика или от пластмаса, която се разлага, а етикетът трябва да съдържа пълно описание на съставките, процентния състав на органичните компоненти, както и логото на съответния сертификат, информация за производителя, срока на годност, условията за съхранение и др.
Само при изпълнение на всички тези условия взискателният потребител може да бъде застрахован от употребата на съмнителни компоненти, особено при избора на козметични препарати за деца.
Биокозметиката – това са не само строги стандарти по отношение на качеството на натуралната коозметика. Това е начин на живот.

Весела Христова

Статията е написана за сп. Beauty, октомври 2011

Стремежът към физическа красота и дебрите на подсъзнанието

Замисляли ли сте се кой е специалистът, когото трябва да посетите, ако решите да премоделирате някоя част от своето лице или тяло. Естетичният хирург? Не – това е психологът.

Подведени от желанието да изглеждат съвършени, хората често прескачат тази консултация. И ако хирургът не беседва с вас за мотивите, подтикнали ви да прекрачите прага на кабинета му, резултатът би могъл да е смущаващ и разочароващ, а в някои случаи – непоправимо грешен. Все пак ще отдадем заслуженото на майсторите на скалпела, които като митологичния ваятел Пигмалион създават неотразими Галатеи с цената на многогодишен труд, познания в тънката медицинска материя и професионална всеотдайност и ще признаем, че имат смайващи постижения. Асоциации по Андерсен възникват, когато преценяваме образците в този жанр (Шер, Деми Мур…. ), живо доказателство за смисъла на естетичната метаморфоза. 

Добрият резултат, обаче, може да породи пристрастеност към скулптиращите операции. Сполучливата хирургична намеса възражда самочувствието, но ако цялостната себеоценка е занижена или е в плен на наложени стереотипи, възниква опасност от въвличане в порочния кръг на нови и нови интервенции.

Често хората търсят във външността си причината за неуспешната реализация в живота – т.н. принцип на компенсацията, според който вместо да работим върху личностните си качества и да се стремим към усъвършенстване и прогрес, обвиняваме за несполуките си дългия си нос или пълното тяло.

Неумолимото желание да се шлифова външността е известна и като “Синдром на Майкъл Джексън”. Пристрастяване се получава в случаите, когато след направени корекции, пациентът се връща към операции, които вече са извършени.

Психолозите твърдят, че операциите са търсеното средство за разрешаване на проблем, който е много по-дълбок. Това може да е самота, страх от остаряване, ниско самочувствие.

По правило корените са в детството. Ако родителите са били амбициозни или властни, човек става жертва на техните свръхизисквания и след пубертета отключва прояви на психически дисбаланс. Ниската себеоценка, неувереността, страхът от нереализация съпътстват ежедневието му и естетичната хирургия е начин да се докаже пред обществото и, макар по изкуствен начин, да постигне желаните промени.

Тревожен факт е, че все по-често към това се насочват все по-млади хора. В САЩ, например,  увлечението достига застрашаващи размери.

Подражание и идентификация или “Синдромът Барби”

Вдъхновени от визията на любими шоу звезди, желаещите да се подложат на разкрасителната процедура често си поръчват нос като Дженифър Анистън, устни като Анджелина Джоли, брадичката на Брад Пит. По този начин се отъждествяват с обекта на своето възхищение, който създава, както би се изразил Фройд, своеобразен “Аз-идеал”.

Още в ранните години на своето детство, по време на най-старата игра – с кукли, момиченцата изпълняват ролята на майката и се отъждествяват с играчката. Нека се досетим – коя е най-популярната кукла днес?  Естествено – красавицата Барби. На 9 март тя отбелязва 52 години от официалния си рожден ден. Нейният прототип – Лили, не била предвиждана изобщо за забавления на деца, а по-скоро за шеговит подарък за ергени. Хибрид между тийнейджър и жена, с перфектни пропорции, Барби се превръща в обект за идентификация на хиляди момиченца. Стремежът към постигане на нейната фигура, възможна едва при 1 от 100 000 жени, е в основата на психично разтройство, известно като “Синдром на Барби”. На цяла Америка е известна историята на Синди Джексън, претърпяла 22 пластични операции, за да се хареса на своя възлюбен, който обожавал и колекционирал тези кукли. Пластичните хирурзи правят чудеса с нейната фигура – изваждат ребра, увеличават бюста, изсмукват мастна тъкан и в крайна сметка единственото естествено нещо в Синди остава…долната и устна. Личният живот на американската Bionic woman обаче съвсем не се развива в щастлива посока. Объркан от непрестанните и превъплъщения, съпругът и я напуска, тъй като просто не знае с кого живее. Синдромът се подхранва непрекъснато от печелившата Барби-индустрия, която изпраща директни послания към крехкото съзнание на подрастващите.

Чувството за непълноценност и “Синдромът Майкъл Джексън”

Общоизвестен факт е, че първите детски години имат особено значение за изграждането на личността. Впечатленията от този период попадат върху незавършения слаб Аз, върху който те могат да подействат и като травми. В тази възраст се получават предразположености към по-късни функционални нарушения. Родителското влияние върху детето се основава върху проявите на любов и заплахата от наказание. Ето защо в първите години на нашия живот се корени чувството за малоценност. Дори ако несъзнателно майката е критикувала външния вид на дъщеря си, то нейната оценка би провокирало болезнено и напрегнато чувство за непълноценност. И когато пред порасналото вече момиче се появява възможността да премоделира физическите си недостатъци с помощта на естетичната хирургия, то не се колебае в своя избор.

От поведението на родителите до 80% зависи каква самооценка ще се формира у детето. Класически пример за дете, подлагано на системно малтретиране, включително и за външния си вид, е покойният Майкъл Джексън. За физическия и емоционален тормоз, упражняван от страна на баща му той споделя за пръв път в интервю с Опра Уинфри. Джо Джексън бил особено критичен към акнето и големия нос на сина си, затова Майкъл е искал да има друг нос, защото родният му напомнял за баща му. В стремежа си да стане по-красив Джако се подложи на десетки операции, включително за корекция на носа. Резултатът обаче бе стряскащ и плачевен и всички помнят как изклеждаше Кралят на попа в последните си години…

В пресата постоянно излизат шокиращи случаи на хора, подложили се на многобройни пластични операции: британката Найлийн Намита /49г./ ляга под скалпела 51 пъти, за да заприлича на египетската принцеса Нефертити, 28-годишната Шийла Хърши от Хюстън, преминала през 9 интервенции, за да се сдобие с най-едрите гърди на планетата, а преди три години ужасяваща новина обходи световните агенции – корейка, пристрастена към медицинското разкрасяване, си инжектира сама олио вместо ботокс и се обезобрази до неузнаваемост. 

В дебрите на подсъзнанието ….

Както детето се чувства непълноценно, когато забележи, че не е обичано, така и възрастният изпитва същите тревоги. Преекспонирането на женствеността чрез идеални форми и съвършен силует може да означава, че за жената необходимостта да бъде любима е по-силна от потребността да обича.

Физическото тщестлавие е една по-висока степен на нарцисизъм, който последователите на великия австрийски психотерапевт биха обяснили с т.н. “кастрационен комплекс” – цененето и изтъкването на женските прелести като компенсация за липсата на мъжки полов орган. Постигането на идеалните форми чрез скулптиране на тялото успокоява по този начин чувството за непълноценност и вдъхва самочувствие.

Специалистите дебело подчертават, че с пластичните операции е опасно да се прекалява. Възможно е да се получи опасна зависимост или да се развивие дисморфофобия.

Изследванията сочат, че 1 на 50 души страда от някаква форма на дисморфофобия (Body dismorphic disorder)– състояние, при което човек патологично се вторачва върху някакъв свой недостатък и иска постоянни промени, предимно на лицето. От заболелите 28% правят опит за самоубийство, а 1/3 развиват зависимост от алкохол или лекарства. Мнозина си правят повторни операции без никакъв ефект, защото пак не се харесват. Често болестта прераства в анорексия и булимия. 

Страхът от остаряване

Желанието на хората да запазят младоста си датира от векове, а процедурите за възстановяване на тялото, разкрасяване и подмладяване са едни от най-печелившите. Пластичната хирургия предлага тази алтернатива за тези, които не могат спокойно да приемат неумолимия ход на времето. Ако процесът на остаряване се възприема като естествено състояние, случаите на злоупотреба със скалпела няма да са толкова много. Психологическа подкрепа в постигането на необходимата душевна хармония се предлага от висококвалифицирани специалисти, които помагат на доверилите им се да осъзнаят факта, че чаровната външност, щастието и успехът не зависят от това да нямаш бръчки, както и да се избавят от стереотипа, че значимостта им зависи от дължината на краката, размера на гърдите и младата визия. 

Естетичната хирургия е добре развит клон на медицината, която предлага възможности за качествен живот на хората, които желаят да се освободят от физическите си недостатъци, но ако това доведе до болезнено пристрастяване, тя може да се превърне и в тихо проклятие. Нашият съвет е преди да се подложите на естетична реконструкция на част от тялото или лицето си, не пренебрегвайте помощта на психолога и не забравяйте: ако самите вие се харесвате и околните ще ви харесват.

  Весела Христова

/Текстът е публикуван и в сп. ВЕАUTY март 2011/

Педикюрът преди години и днес

В античния свят грижата за краката била също толкова актуална, колкото и в днешно време. Възможната причина за това се крие във факта, че по-рано хората са страдали повече от последствията на недостатъчната грижа за краката си, които били подложени на доста по-големи натоварвания.

В древността “измиването на нозете” представлявал жест на гостоприемство. В повечето случаи с това са се занимавали робите. Преди гостът да влезе в къщата, робите измивали краката му на двора. Символичното измиване на нозете, изразяващо любовта към ближния, се споменава в Евангелието на Йоан. Самият Иисус измива нозете на апостолите в знак на смирение.

През 1874 година египтологът Георг Еберс открива папирус, които ни дава информация за развитието на медицината по поречието на Нил 1500 години преди н.е. В него са посочени рецепти за лечение на врастнали нокти и възпаления по ходилата.

През Средновековието с грижата за краката се занимавали бръснарите. Едновременно се извършвала обработка на мазолите и зъболечение. В Англия първите подолози (chiropodists) били същевременно и зъболекари (подология е направление в дерматологията за профилактика и лечение на различни заболявания на стъпалото). Разделянето на двете специалности става в средата на XVIII век.

Първият учебник, посветен на грижите за стъпалата, се появява през 1762 година. Авторът му е Русло (Rousselot). Учебникът е съставен от три тома и се смята за първото професионално пособие в тази област. Приблизително след 12 години се появява книгата на французина Никола Лоран Лафорест (Nicolas Laurent Laforest), който се провъзгласява за специалист в грижите за ходилата на Негово Величество (Людовик XVI). В същото време търсенето на подобни професионалисти става все по-голямо. Самият Лафорест приема клиентите си в своя дом и не му се налага да прави визити по домовете. В Англия книгата се появява през 1802 година, а Дейвид Лоу, превел труда на Лафорест на английски, въвежда термина hiropodist (майстор педикюрист).

Първата английска книга е написана от Хайнеман Лайън. Тя съдържа илюстрации, показващи методи за работа и различни инструменти за педикюр. В учебника си по натуропатия, издаден през 1900 г., Ф. Е. Билц изказва съжаление, че често хората,  въпреки че се грижат за видимите части на тяло, пренебрегват стъпалата си. Той дава съвети за това, как по най-добър начин да се поддържат ходилата, като се използва топла и студена вода, ежедневно се сменят чорапите и се носят проветриви обувки от естествена кожа.  Той подчертава, че всяко ходило има нужда от индивидуална обувка, изработена по поръчка, защото стъпалата не са идентични по форма и размер. 

В края на  XIX – началото на XX век се появяват първите професионални салони за педикюр  и частните практики. Възникват и първите фирми, които разработват и произвеждат промишлено предмети от първа необходимост за педикюр.

Приносът на Германия

Значителен принос в развитието на медицинската грижа за краката има Германия.

В имперския устав на занаятчиите професията специалист по грижа за стъпалата се включвала към професията на фризьора. В устава се изброяват фризьори, козметолози, маникюристи,  масажисти. По такъв начин специалистите в грижата за стъпалата се включвали към списъка на занаятчиите. Те обаче нямали професионален устав или методология за професионално обучение. Стигало само да се постъпи в съответното професионално обединение на фризьорите.

През 1949 хамбургският предприемач Густав Баер (Gustav Baehr) основава фирмата Technik Baehr, която отначало пуска стоки за бижутери и зъболекари. Фирмата постепенно разширява асортимента си, а от 1969 г. сменя името си на Gustav Baehr GmbH. Тя пуска на пазара първите сменяеми части с капаче, които в момента се наричат части Baehr. Днес фирмата основно произвежда стоки за педикюр и козметичните салони.  Има филиали в Берлин, Хамбург, Кьолн, Фракфурт.

Георг Екле (Georg Eckle)

Георг Екле се ражда на 3 декември 1920 и след петдесетгодишен упорит труд в областта на педикюра получава прозвището “ корифей в грижата за ходилата”. Той е автор на специални методи за работа със стъпалата, участва в разработката на много инструменти, които днес влизат в списъка на стандартния инструментариум на подолозите. Георг Екле получава специална подготовка в областта на подологията и масажа, работи в ортопедичната клиника Johanneum в Улма. През 1949 започва практика в Хайслинген/ Щайге като масажист и специалист в грижата за крака. Заедно с колеги подолози основава дружество на специалистите в Баден Вюртемберг, което оглавява в продължение на седем години. През 1956г. придобива специализирана клиника, която разширява, като предлага услугите масаж и други процедури. През 1970 синът на Георг Екле – Гюнтер и снахата Криста се впускат в този бизнес, с което бетонират семейните традиции. През 1980 Екле издава книгата «Теория и практика на медицинската грижа за крака», фундаментален труд, който има своите читатели и в наши дни. През 1982 заедно със сина си основава център за повишаване на квалификацията за педикюристи в Гьопинген. Той разработва изкуствена протеза -нокът за увредени нокти (протеза Eckle).

Герхард Флайшер (Gerhard Fleishner)

Герхард Флайшнер е роден на 29 септември 1942 в Мюнхен. Изучава два семестъра дентална медицина, след което – медицина в родния си град. Взема държавния си изпит с отличие. След няколко години получава специалност – ортопед. От 1978 до 1980 е офицер в санитарната служба в болниците на Бундесвера в Хамбург и Мюнхен. От 1980 до 1994 практикува частно като ортопед, с допълнителна специалност “спортна медицина” и мануална терапия.  Има решаваща роля в създаването на професионална школа, специализирана в медицинските грижи за стъпалата при баварската организация на Червения кръст в Платлинг. Активно се занимава с обществена дейност и ръководи специализирана рехабилитационна клиника в курорта Ендорф в Химгау, която поддържа център по подология. Издава “Кратко ръководство за медицински грижи за стъпалата”.  Доктор Флайшнер участва в разработката на специален закон за подологията в Германия.

Рос Фрейзър (Ross Fraser)

През 1955 година Рос Фрейзър, шотландски специалист, разработва шини за нокти, които нарича  Sulci протектори. През 1961 изобретява скобата Fraser I, а през 1962 году – скобата Fraser II: двете носят неговото име и до днес се използват за коригиране на деформирани нокти.

Едуард Герлах (Eduard Gerlach)

Едуард Герлах (Eduard Gerlach) през 1868 година получава като наследство фирма, занимаваща се с търговия и я разширява, включвайки аптечни продукти. Основава марката Gehwol. Благодарение на  промишленото производство в големи количества на висококачествен крем за крака, козметичните препарати стават достъпни за широките слоеве на населението.

През  1910 синът на Едуард Герлах поема семейния бизнес и го разширява. Вече над 130 години Gerlach е една от водещите фирми производителки на специални средства за крака и педикюрно оборудване, изучава потребностите на потребителите и прави маркетингови проучвания. Логото на Gehwol и Gerlach Technik традиционно обозначава иновациите в тази област. Фирма Gerlach е известна с високото си качество на услугите и продукцията.

 С помощта на опитните си специалисти  компанията създава съвременни продукти, отговарящи на потребностите на потребителите и отговаряща на всички изисквания за добър педикюр.

Допреди петдесетина години столовете за пациентите не били регулируеми, а специалистите седели пред клиентите в изключително неудобна поза. Използвали се бавноборотни апарати,  хигиената не била на нужното ниво, работното място не било добре осветено. Днес в грижата за крака се използва ииновационна техника, ергономично оборудване със специален дизайн, което чувствително облекчава работата и създава комфорт за клиентите. Gerlach Technik се занимава с разработка и продажба на апарати и инструменти за педикюр от 1966 г. През 1970 се появява първият педикюрен шкаф с вградена система за всмукване на отпадъчните частици. С годините микромоторите стават все по-мощни, с по-слаба вибрация и по-високи обороти.

Спреят пък не само отстранява шлифованите частици, но и охлажда обработваната повърхност. Разработените съобразно ергономичните изисквания столове осигуряват комфорт и безопасност при процедурите. Ето защо в днешно време стаите за педикюр създават асоциации по-скоро за зъболекарски кабинет.

по diva.ru, http://www.gehwol-usa.com/unternehmen_history.html
  Весела Христова

публикация и в beauty.bg

Дамската интимна хигиена - преди векове и днес

Съвременната жена е изключително улеснена в избора си на средства за поддържане на интимна хигиена. Признайте си обаче, че всяка от вас си е задавала въпроса: как са се справяли жените преди 100, 200, 300 години?

В продължение на векове представителките на прекрасния пол винаги са търсили начин да си осигурят максимален комфорт в дните, когато природата им е напомняла за това, че са преди всичко жени.

 В манускриптите на египетските фараони, датиращи от второто хилядолетие преди н. е., се споменават и тампони, направени от ленени влакна, които били “вкарвани в плътта” по време на менструация. Жителките на Древна Гърция също използвали саморъчно направени тампони от навита на миниатюрно руло тъкан или използвали дървено цилиндърче, обвито с абсорбиращ материал. Разбираемо е, че нито тръстиката, нито дървото не можели да осигурят пълноценно усещане за комфорт. Тампоните не били гъвкави и често предизвиквали възпаления.

Римлянките използвали по-деликатни средства – рулца от мека вълна, намазани леко с мазнина. Византийските аристократки предпочитали вискокачествена кавказка вълна, която по специален начин се обработвала и се навивала. Японките пък изработвали топчета от тънки листове хартия с големината на орех. Ескимоските използвали животинска кожа с косъм, мъхове, стружки от елха. Тези, които живеели в близост до морето, употребявали водорасли.

За разлика от тях, европейките предпочитали прототипите на съвременната дамска превръзка и в дните на менструация носели обикновена превръзка от плат, сгъната на няколко ката и прикрепена отвътре към колана на полата. Само че този вид превръзка била ненадеждна, създавала дискомфорт и представлявала отлична среда за бързото размножение на бактерии.

В началото на 20 век се появяват нови материи, последвани от иновации в областта на дамската хигиена. Първите превръзки се изработвали от мека, добре попиваща тъкан или тънка хартия, запълнена със слой раздробена целулоза, а под него се поставял целофан за предотвратяване на протичане.

Първите промишлено произведени превръзки се появяват в САЩ. Дотогава жените използвали за интимна хигиена през критичните дни специално бельо или ленти плат, които се използвали многократно след пране. По време на Първата световна война медицинските сестри открили уникалните свойства на целулозната вата (лигнин) – нов материал, изработен специално като превързочен материал за ранените. Високата му степен на попиване е оценена по достоинство и жените се насочили към този вид защита през дните на менструация. От своя страна, използването му не по пряко предназначение привлякло вниманието на специалистите на фирмата Кимбърли Кларк, която през 1920 година започва промишленото производство на дамски превръзки. Отначало жените се стеснявали да ги купуват. Тогава в аптеките оборудвали специални стаи с паравани (като пробни), където дамите влизали, взимали стоката и оставяли монети в кошничка. Всичко било на доверие и никой не проверявал дали има пари или не в кошничката.

Първият тампон, прототип на днешните тампони, е изобретен малко по-късно– през 30-те години на 20 век и за разлика от твърдението в една нашумяла реклама, не са изобретени от жена гинеколог, а от мъж, загрижен за своята съпруга. Дотогава жените, за които удобството било жизнена необходимост – продиктувано от професионални или други причини, използвали саморъчни памучни тампони. Пре 1933 се извършва своеобразна революция. Съпругата на американския хирург Ърл Хаас, живеещ в щата Колорадо, обожавала да язди и не желаела да прекъсва приятните си разходки заради временното си женско неразположение. Грижовният съпруг изобретил специален тампон от хирургична вата с конец, снабден с картонена тръбичка (апликатор) за улеснение при използване.  Изобретението било наречено  «Tampax» – «tampon» (тампон) и «pack» (опаковка).

Заради изобретението му лондонският вестник Sunday Times през 1969 г го определя като един от 1000 творци на двадесети век.

Смята се, че в наши дни около 100 милиона жени използват тампоните като най-удобното и безопасно средство в критичните дни.

Компаниите, произвеждащи превръзки днес, постоянно усъвършенстват продукцията си. Горният слой е направен така, че течността, след като премине през порестата материя, да не може да се върне обратно и повърхността да остане суха. Вместо дебелия слой от целулоза се използват материали, които попиват голямо количество течност, но с минимален обем. Има и високотехнологични стоки - превръзки с вграден анионен чип с активен кислород и инфрачервено излъчване.

Съществуват и други варианти, облекчаващи живота на съвременната жена.

Един от тях е менструалната чашка - алтернативно средство за интимна женска хигиена, радващо се на все повече привърженици. 

 

Компаниите, производителки на хигиенни материали, предлагат два вида менструални чаши: меки, гъвкави, еднократни; вторият, най-разпространен тип е чаша с форма на камбанка, направена от латекс, медицински силикон или термопластичен еластомер. Менструалните чаши са произведени за пръв път през 30-те години.

Други любопитни факти:
Думата тампон е с френски произход и означава "тапа", вариант на старофренски Tapon - "парче тъкан, предназначено да запуши теч"
  През 18 век нито една жена не била допускана до производството на опиум в Сайгон, защото се е смятало, че наркотикът губи свойствата си, ако жена с месечно кръвотечение се намира наблизо.
Според някои изследвания изкуствената светлина нощем влияе върху цикъла.
В миналото са вярвали, че с менструална кръв може да се лекуват брадавици, подагра, съби, хемороиди, проказа, епилепсия, главоболие и др. Впрочем, ако сте чели книгата на Марло Морган „Заслушани в молитвата на вселената" , там е описан подобен обичай при аборигените в Австралия.

А ето и конкретния цитат:

"...Преди седмици бях запитала Лечителката как жените от племе­то се справят с месечните си неразположения. Тогава тя ми показа превръзки, направени от тръстики, слама и пухкава перушина. След това се случваше да наблюдавам как от време на време някоя от жените напускаше групата и отиваше сама в пустинята, за да се погрижи за това си състояние. Те заравят изцапаното парче по същия начин, както ние постъпвахме с изпражненията си всеки ден - по котешки образец. Понякога обаче ми правеше впечатление, че някоя от жените идваше от пустинята, като носеше нещо в длан и го подаваше на Лечителката. Тя от своя страна отваряше дълга тръбичка и слагаше в нея мистериозния предмет. Когато се случ­ваше да съм наблизо, до мен достигаше ужасна миризма. Най-накрая аз открих тайната – това бяха съсиреци кръв, доставяни от жените.

През този ден Лечителката не отвори капака на тръбичката, а дъното й. Вече нямаше лоша миризма. Изобщо нямаше никаква миризма. Тя стиска тръбичката и върху дланта й се изцеди нещо като катран - гъст и лъскав. Тя го използва да прилепи един към друг отворените ръбове на раната. Нямаше никаква превръзка, никакви шини, нищо..."

 Весела Христова

Част от този текст е публикуван и в портала за красота beauty.bg

Други източници  http://spletnik.ru/blogs/chto_chitaem/35788_erl_xaas