Змията - символ на 2013

2013. 

Годината на черната  змия. 

 

Змията се свързва с годините 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013, 2025. Змийската година започва на  10.02.2013и продължава  до  30.01.2014 г.

 Какво обаче означава този древен знак?

Змията е сложен и универсален символ. Едновременно означава смърт и безсмъртие, добро и зло, олицетворени и от раздвоения език, целебното, но и смъртоносно действие на отровата, мистериозното умение да хипнотизира хора и животни.

Това видимо противоречие , съчетаването на две различни, често противоположни начала, е присъщо за символите от най-дълбока древност.

Змията като същество, което може да убива,  символизира смъртта, а като животно, което мени кожата си - живота и възкресението.

Минойска жрица

Навитото на колело студенокръвно се отъждествява с кръговрата на живота. Това е и Слънцето, и Луната, животът и смъртта, светлината и тъмнината, изцелението и отровата, мъдростта и опустошителната страст...

Змията е и фалически символ, свързва се и с бременността. 

Всички женски божества, включително и Великата богиня майка, са изобразявани в компанията на змия - обвита около тях или в ръцете им. 

Присъщи са и типично женски качества - загадъчност, интуитивност, тайнственост. 

Символизира и непредсказуемостта - появява се неочаквано и изчезва по същия начин.

Змията се смята за двуполова и е знак на всички самовъзпроизвеждащи се божества. Олицетворява силата на Земята, плодородието. 

Неизменен атрибут  на древногръцкият бог лечител Асклепий е жезъл, около който е обвита змия /По-късно това е чаша, обвита със смок мишкар/.

 Символът е едновременно соларен, сексуален, погребален, хтоничен - т.е. изразява силата на мрака, подземията. 

Тъй като обитава дупки в земята, контактува с подземния свят и има достъп до силите на мъртвите, до магиите. Змията като хтоничен символ изразява агресията на боговете на мрака, противопоставя се на слънчевите, духовни сили и олицетворява тъмната страна в човешката душа. 

Змията се разглежда и като посредник между Небето и Земята, символизира Инстинкта, виталността, енергиягта.

Асоциира се с небето, земята, водата и с Вселенското дърво.

Изобразява пътя на Слънцето на небето, мълнията и силата на водата, придружава при всички речни божества. 

Змията е Знание, Сила, Коварство, Изтънченост, Хитрост, Тъмнина, Изкусителка.

В християнския свят змията се смята за олицетворение на дявола, но в Индия е свещено животно.

У нас има и празник на змиите - денят на св. Йеремия.

 В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Властелинът им обаче се появява на  1 май - Йеремия. 

Весела Христова

И отново за келтските орнаменти

Продължение

 Дракони пазители

Драконът като орнамент присъства в много култури. Според някои източници гръцката дума за дракон означава остър взор.

Съвременно бижу - келтски дракон

На драконите се приписват пророчески дарби. Крилатият Дракон при келтите е дух, който ни пази.

Съчетава небесните и земните сили за да създаде своеобразен "защитен щит" на Земята.

 Драконите охранявали портите към други светове, предпазвайки ни от неприятели с неземен произход.

Освен това пазели изворите на мъдростта от непосветените.

Понякога ги изобразявали като стилизирани спирали или лабиринти. 

Леговището на Дракона било свещено, енергиен източник и място за придобиване на духовна сила. 

Каменните кръгове на Британските острови често обозначавали такива места.

каменен кръг

Според хералдиката драконите символизират независимост, мъдрост и лидерство.

  Свещеното дърво

Символ на духовна енергия, мъдрост и живот.

Самотните дървета имали специално значение за келтите.

Били земното въплъщение на сакралното Дърво на живота.

Ритуалите, извършени в сянката на неговата корона, вдъхвали сили, стимулирали духовното израстване и обещавали дълъг живот.

Символ на щедростта на Майката Земя, Дървото на живота пиело с корените си жива вода от сърцето на земята.
Клоните, устремили се към небесата, представлявали взаимовръзката и съюза между Небето и Земята.

Около самотните дървета често се поставяли каменни кръстове и побити камъни. По-късно там  строяли християнски църкви.

В келтските орнаменти се изобразявали и листата, които символизирали силата на определени дървесни видове и боговете, на които тези дървета били посветени.

/следва/.

Източник 

Весела Христова

Vanitas vanitatum et omnia vanitas или богатата символика на жанра Ванитас

В епохата на барока се появява един интересен жанр в изобразителното изкуство – Ванитас (vanitas на латински означава суета) Това са алегорични натюрморти със зловещ композиционен център  - човешки череп!

Картините напомняли за преходността на човешкия живот, вдъхновени от библейското Vanitas vanitatum et omnia vanitas или  Суета на суетите, всичко е суета. Приписват тази крилата фраза на цар Соломон. /В уикипедия се прави аналогия с надписа на Омуртаг "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда"/.

Символите върху картините напомняли за бренността на съществуванието и преходността на удоволствията

 Черепът  припомнял за неизбежната смърт.

•    Гниещите плодове символизирали старостта, а зрелите – плодородието, богатството и благополучието. Освен това всеки плод си имал някакво значение:  грехопадението се изразявало с круши, цитруси, грозде, ябълка и др. Еротичен привкус имали прасковите, вишните, сливите.

•    При цветята розата се рисувала като цветето на Венера, изразяващо любовта, макът бил символ на смъртния грях леност заради опиума, който се приготвял от него/ същото означавал и нарисуваният охлюв/. Лалето пък изразявало неблагоразумие.

•    Сапунените мехури създавали аналогия с израза homo bulla — човек е сапунен мехур. Напомняли за скоротечността на живота.

•    Гаснещата свещ – отлитащата душа.

•    Зарове, карти за игра, по-рядко шахматни фигурки били знак за кривите пътища в живота. Осъждали хазарта.

•     Лулата символизирала неуловимите земни наслади.

•    Карнавалната маска – безотговорното удоволствие. Подчертавала липсата на човека зад нея.

•    Огледалата - суетата.

•    Счупени съдове, бокали. Празната чаша, за разлика от пълната символизирала смъртта. Бутилката – пиянството. Стъклото – крехкостта. Снежнобелият порцелан – чистотата. Ножът – уязвимостта. Освен това е и фалически символ. Часовниците – изтичащото време. Музикални инструменти, ноти – изкуствата и ефимерността на живота.

•    Книгите, географските карти, перото – науките . Палитрата, лавровият венец – изкуствата

•    Писмата -  човешките взаимоотношения.

•    Глобусът – земята и небето.

•    Медицинските инструменти напомняли за болестите.

•    Кесии с монети, сандъчета със скъпоценности – високомерието, егоизма, акцентирали върху отсъствието на притежателите си.

•    Оръжие и доспехи – власт и могъщество, което не ни трябва на онзи свят.

•    Същото символизирали и короните, скиптърите и други атрибути на властта.

•    Руините – преходността на живота

  Листове с нравоучителни, но песимистични фрази:

Vanitas vanitatum; Ars longa vita brevis; Hodie mihi cras tibi, nis gloria mundi; Memento mori; Homo bulla; In ictu oculi; Aeterne pungit cito volat et occidit ,Omnia morte cadunt mors ultima linia rerum ,Nil omne

Много рядко в картините се мяркала човешка фигура. Затова пък имало скелети.

Весела Христова

Дискретност, подчертана с роза

 

Знаете ли защо участниците в Дионисиевите празници се увенчавали с рози?

За да не издадат тайните си под въздействието на изпитото вино.

Хората вярвали, че розата охлаждала страстите от поетия алкохол и слагала “катинар” на устата – едно полезно свойство, особено при важни срещи между политически особи.

Оттук и изразът, който за много от почитателите на Дан Браун /а и на Георги Господинов/  вече е известен – латинското “sub roza” – под знака на дискретността или буквално под розата. 

Легендата
Афродита дала  на сина си Ерос, бога на любовта, една бяла роза.
Той, от своя страна, я подарил на Харпократ /Harpocrates/ бога на тишината./ Това е гръцката транскрипция на един от египетските епитети за бог Хор/.
Харпократ често е изобразяван е като момче с корона или младеж, с поставен пръст върху устата си – факт, който бил тълкуван от гърците като знак за мълчание.
 Според античната митология Харпократ прелъстил Афродита /Венера/. За да купи дискретността му, Ерос /Купидон/ му дарил прекрасната бяла роза.

Тайни сбирки и тайни общества
Като символ на дискретността и мълчанието розата украсявала помещенията за изповед и таваните на стаи, където се провеждали закрити съвещания и сбирки и след време се превърнала в любим знак на тайни организации.

Рибата - символ с множество значения

Според японската митология земята се опира на гигантски сом, който плува във водите на вселенския океан. Когато сомът започва да се движи, на повърхността хората усещат движенията му като ...земетресение.

Символ на плодородие, изобилие и ... Рибата често е символ на плодородието и изобилието, не само във физически, но и в духовен план. Тя често се намира в корените на вселенското дърво и олицетворява космическите сили.  Древните китайци я възприемали като  символ на щастието и изобилието, съчетанието риба и вода означавало еротични удоволствия. /Това силно кореспондира с психоаналитичното тълкувание на на рибата в съновиденията като завоалиран образ на мъжки детероден орган/. В юдейската традиция рибата е символ на Месията, в християнството -символ на Христа.  Християнството  Думата ихтис се разглеждала като абревиатура Иисус Христос, Божи син, Спасител / Iesous Christos Theou Hyios Soter|.  Исус е тълкуван като  първото въплъщение на вселенския век на Рибите. Новопокръстените пък били назовавани рибки, а рибата, заедно с хляба - определяна като Божия храна.  До ранното Средновековие била рисувана на трапезата редом с хля/а и потира за вино. Върху раннохристиянските стенописи в римските катакомби рибата е символ на евхаристията или  Светото Причастие.   Рибарският пръстен на папата препраща към евангелската история за богатия улов на апостол Петър. Имали са предвид човешките души . Рибата символизира вярата, чистотата, Дева Мария.  / Ханс Бидерман, Речник на символите/. Алхимиците я  тълкували  като символ на мистичното прераждане.  Любопитно за сьомгата  В келтската митология една определена риба - сьомгата, се асоциирала с дара на пророчеството, заради вродената и  способност да се връща и да намира местата, където хвърля хайвера си. Сьомгите се раждат в чистите речни води и живеят там няколко години. Срамежливите малки пъстри рибки се крият сред камъните на речното дъно. Настъпва поредната пролет.  Сьомгите се откъсват от дъното, превръщат се в сребристи риби, събират се на пасажи и отплуват в морето. Сменят хранителните си навици и стават хищници. Наддават бързо на тегло.През размножителния си период се връщат на местата, където родителите им са хвърляли хайвера си. Преплуват отново океана, за да намерят изворите, където са родени. По цели седмици се борят със силното течение, преодоляват водопади и бентове. Много риби загиват, докато пристигнат до родните места, но тези, които оцелеят се впускат в любовна игра. Когато се появят малките рибки, които ще повторят техния родителски подвиг, могат спокойно да умрат.

Добрата страна на червената символика

От незапомнени времена червеният цвят има две абсолютно противоположни значения.

 От една страна- свързваме го с красотата, любовта и живота. За някои народи е символ на величие и благородство. В Япония, например, гостите се посрещат, като пред нозете им се разстила червено килимче. Китайците пък вярват, че добрите и искрени хора притежават"червена" душа. За жителите на Поднебесната империя червеното предпазва от зли духове (така, както при нас синьото мънисто). Малките деца били защитавани от "уроки", като върху лицето им и на ръчичката рисували с червена боя. 
Етимологията на руската дума красив и червен (красный) води до един и същи корени. 

 Какво казват психолозите?
Според психолозите, ако червеното е вашият любим цвят,  то вие сте властна и волева личност, алтруист, общителна и естествено, избухлива.  Ако червеното ви дразни - имате комплекс за непълноценност, боите се от спорове и предпочитате уединението, цените стабилността във връзките. 

От друга страна - червеното е символ на кръвта, отмъщението, страста, огъня,. Цветът на могъществото и величието, при което се подразбира и безпощадност и жестокост. Воините на Спарта и Картаген се обличали в червено. 

Eлегантният образ на черната котка

Мрачните прокоби, свързани с това красиво и елегантно животно, са от векове. В средновековна Европа образът му е отъждествяван с нечистите сили и дори със самия Дявол. 

В католическите трактати от това време, посветени на вещиците и преследването и,м се казва, че всяка новоизлюпена вещица се представяла пред Сатаната. Той често приемал облика на черна котка.
Заедно с враната абаносовото животно било ценен помощник за магьосниците. 

Жертви на Инквизицията по това време станали хиляди жени обвинени във вещерство, а черните животни били преследвани и изтребвани.

Някои смятат, че отчасти това е и причината да се увеличи популацията от плъхове и да избухне чумната епидемия  в средата на  XIV век.

(Чумата била пренесена в Европа от кръстоносците, които се завръщали с богата плячка - скъпоенности, злато, подправки, но пренесли и опасния вирус. Мишките са естественият му разпространител .Те се размножили неимоверно поради липсата на достатъчно котки. Черната смърт отнесла със себе си около 60% от населението на Англия и три четвърти от жителите на Германия. По това време съществувало суеверие - този който убие котка, ще убие и човек. То всъщност се сбъднало - тези които воювали с нечистите сили в образа на черната котка, погубили себе си....)

Древните египтяни, обратно, обожествявали черната котка, а египетската богиня Бастет - богиня на радостта, празниците, танците, музиката, плодородието, покровителка на бременните жени, била изобразявана като жена с глава на котка или лъвица,или просто като котка. Египтяните вярвали, че котката дарява живот, осигурява благополучие, здраве, спокойни старини. 

Притежавала и способността да чете чуждите мисли.

В другите страни

 В Русия имало обичай - преди да се пренесат новодомците в своето жилище, пускали там за една нощ черен петел и кокошка, а на следващата - черен котарак и черна котка. По този начин предпазвали дома си от крадци.

В Англия смятали, че животното осигурявало на неомъжените дами множество поклонници, а пък английските моряци, които се отправяли в морето, вярвали, че черната котка, оставена да обитава жилището им през това време, ще им осигури спокойно плаване.

Любопитно

Английският монарх Чарлз Първи притежавал черна котка, за която вярвал, че му носи късмет.Толкова се страхувал да не я загуби, че назначил специална стража за нея. Когато животното умряло, той възкликнал: "Свършено е с мен!"

На другия ден хората на Кромуел го арестували и след няколко месеца му отсекли главата.

Дървото - древен символ на Вселената

Учените твърдят, че  преди около 350 милиона години растенията са започнали постепенно да еволюират -  адаптирали се към промените, като започнали да израстват все по-нависоко и с по-дълги стъбла,  за да уловят допълнителна слънчева светлина. Появява се и дървесината, която им помогнат да станат по-устойчиви и стабилни при увеличения си ръст.

 

Първите дървета в света били високи близо 9 метра, приличали на днешните палми и се размножавали чрез спори. Появили се около 140 млн. години преди динозаврите.

Според американски учени, тези папратоподобни дървета са погълнали голяма част от въглерода в атмосферата  и са създали условия за развитието  на живот на Земята.

А това е официалната класация на НАЙ-СТАРИТЕ известни дървета, което не означава че няма и по-стари от тях.

1. Смърч (Швеция) - около 9950 години. После открили в шведските планини, от Лапландия на север до Даларна на юг още около двайсетина смърча, който са на възраст над 8 хил. години, устояли на суровите метеорологични условия през вековете благодарение на способността си да прокарват нов ствол, когато старият умре.

2. Прометей (САЩ) - около 4900 години

3. Метусела (САЩ) - около 4800 години

4. Сарв-е-Абаркоох (Иран) - около 4000 години

5. Фицроята, открита в Чили - около 3600 години

6. Сенатор (САЩ) - около 3500 години

7. Патриарка де Флорешта (Бразилия) - около 3000 години

8. Шри Мадха Бодхи (Шри Ланка) – 2300г. Според легендата то е произлязло от клонка, изрязана от оригиналното дърво, под което Буда е получил просветление през 6 век пр.н.е. Засадено през 288 г. пр.н.е., то е най-старото засадено от човека дърво, чиято година на засаждане е известна.

9.  Фортингал Йеу (Шотландия) - около 2000 години

10. Маслиновото дърво в Черна гора - около 2000 години

11.  Обикновеният тис край Сочи (Русия) - около 2000 години

12.  Дъбът край село Гранит, Старозагорско (България) - Гранитският дъб е широколистно дърво от вида летен дъб. Преклонната му възраст е доказана научно през 1982 г. Чрез Преслеров свредел е установено, че израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Короната на дървото е 1017 кв.м, обиколката на стъблото - 7,45 м, а височината му - 23,40 м. Дървото днес е почти изсъхнало.

13.  Байкушевата мура (България) - около 1300 години.

Отдавна дърветата са се превърнали в обект на преклонение и респект.

Много култури са съхранили вярвания  за Дървото на живота, за което се смята, че се намира в центъра на света и представлява ос, около която се изгражда всичко земно. –например мировото дърво Игдрасил у северните народи или свещеното Яхче у маите на Юкатан. Дървото на живота е и най-важният символ на мистичното учение Кабала.

Дървото е символ  на връзката между небето и земята. Клоните означават човешките стремежи към съвършенство, впитите дълбоко в земята корени напомнят за връзката  между света на мъртвите и света на живите. 

Табуизирани дървета в различните цивилизации са:

-за будистите индийската смокиня, под която Буда получил просветление. Впрочем, съгласно гностическата и ислямската традиция маслината и смокинята са двете табуизирани дървета в райската градина.  Плодоносната смокиня, лозата и маслината са елементи на безгрижния живот в рая.

- да древните египтяни – сикомората, от която богинята Хатор протягала на душите на починалите напитки, за да се подкрепят.

- за древните китайци – прасковата и черницата. Прасковата – тао, символизирала безсмъртието или дълголетието, а прасковеният цвят бил олицетворение на младостта. Китайците вярвали, че дървото на прасковата прогонва злите зухове, затова от него дялали статуи пазители край портите. Клонки от праскова над къщната врата спирало демоните през новогодишната нощ.

- при келтските друиди – дъба. При старите германци той е свещено дърво на бога на гръмотевиците. На особена почит били дъбовете, по които се стелел имел. А пък свещените дъбрави били места, където боговете доверявали откровенията си.

В епохата на романтизма  дъбът е символ на непоклатимата сила.

Смята се, че преди да правят своите пророчества, друидите се хранели с жълъди.

Любопитно – коледната елха всъщност е един разпространен  по целия свят символ на възраждането и раззеленяването. 

Християнската символика свързва с “дървото на живота” и Дева Мария, която като плод дарила на света Спасителя.

При българските сватбени ритуали сватовниците носят сливови или от друго плодно дърво пръчки. Под дърво бръснат младоженеца и разбулват невестата. На плодородно дърво се поставя булото и. Своеобразен символ на световното дърво, на вселенската връзка между световете е т.нар кумово дърво. Приготвя се от сурово чаталесто дърво – ябълка или слива и се свързва с украсата на сватбените хлябове.

Може да се направи и от пет отсечени пръчки, от които едната е по-дебела и дълга. Забиват се върху омесена предния ден пита, като по-голямата се поставя в средата.  Основата се оплита с червени конци и се нанизват  пуканки, бял боб, стафиди. На върха на всяка пръчка поставят китка бръшлян.

Кумовото дръвче се поставя пред кума на трапезата.

Още веднъж за лабиринтите

Примамват, объркват, плашат. Лабиринтите са в състояние да доведат до отчаяние човек, оказал се вътре. Легендите разказват за коридори, от които не може да се излезе. Дори изходът да е съвсем наблизо. Казват, че някаква невидима сила връщала жертвата назад.

Според учените тайната на лабиринтите е в тяхната планировка. Попадайки вътре, човек губи чувството си ориентация и изпада в паника. В далечното минало съоръженията се използвали да побъркват враговете, като за целта били "декорирани" с човешки черепи и кости, скулптури на демони и други страшилища.

Ето няколко интересни лабиринта: 

Лабиринтът в Египет

Намирал се близо до Кайро. Построен е през 2300 г. преди н. е.. Представлявал сграда, обиколена от висока стена, в която имало хиляди подземни и надземни помещения. Общата площ на лабиринта била 70 000 кв.м.!

Посетителите не били допускани в подземните помещения, където се разполагали гробници за господари и крокодили - свещените египетски животни. 

Сложната система на коридори, стаи и дворчета била толкова объркваща, че било невъзможно да се излезе оттам без придружител. Лабиринтът потъвал в непрогледен мрак, а при отваряне вратите издавали ужасяващ звук, уподобяван на рева на хиляди лъвове и  страховити гръмотевици.

По време на големи празници тук извършвали жертвоприношения, включително и човешки. Древните египтяни изразявали по такъв начин страхопочитанието си спрямо Бога-крокодил. В старите манускрипти има сведения, че в мрачните подземия наистина са живеели крокодили с дължина 30 метра. 

Тони Пекораро, Египетският лабиринт

Критският лабиринт 
Най-известният се намира на остров Кносос -копие на знаменития египетски лабиринт. Построен е от атинския скулптор Дедал.

Представлявал съоръжение с обща площ 22 000 км.м. Имал 5-6 етажа и множество подземия. Истинско чудо на архитектурата. Попадайки тук, човек не подозирал, че се оказвал в лабиринт. Древните хора знаели, че не бива да се намират дълго време тук. Гранитното чудовище извличало жизнените сили на своите гости и след време те тежко заболявали.

Легендата гласи, че тук обитавал митичният Минотавър. Всеки месец критяните му принасяли в жертва 7 девици и 7 младежи. Естествено, всеки знае мита за Тезей, който надвил чудовището. Дали в тази легенда има частица истина?

В една от залите на лабиринта има фреска, изобразяваща бича глава, а под гранитна плоча в същото помещение навремето били открити множество човешки кости....

Римската империя

Момчетата в Римската империя често играели в лабиринти. Смятало се, че това калява духа и тялото им. Родителите наказвали децата си, като ги оставяли да пренощуват в лабиринт. Тук трябва да споменем, че в коридорите им обитавали хищници и диви птици. По такъв начин младите центуриони изграждали характера си.

Китай.

Тук лабиринтите присъствали пред портите на градовете и дори в домовете. Жителите на Поднебесната империя вярвали, че лабиринтите объркват злите духове. Демоните можели да летят само по права линия...

Скандинавия.

По крайбрежието на Балтийско море има около 600 каменни лабиритнта, построени от рибарите, които преминавали през тях за да си "гарантират" добър улов и щастливо завръщане.

Русия

На Соловецките острови също има характерни лабиринти и повече от 1000 могили и символични каменни изображения. Това са едни от най-загадъчните места на земята. Датират от 11000-1000 преди н.е. Интересен факт е,че животните избягват да влизат там. Високата растителност също не може да вирее.

Суеверия, свързани с  лабиринтите.

• Ако нарисувате лабиринт на дланта си, влизайки в подобно съоръжение, ще бъдете добре защитени.
• В лабиринта не влизат деца до 7 -годишна възраст и хора над седемдесетте. Смята се, че съоръжението може да им "открадне" душите.
• Бременните също не влизат тук - плодът може да усуче пъпната си връв.
• Може да измамите злите духове, като облечете чужди дрехи.
• Не е хубаво да се снимате на фона на лабиринта или вътре в коридорите му - ще се стоварят куп беди върху главата ви.
•Ако в центъра на лабиринта си намислите желание, след което успеете бързо да намерите изхода, то ще се сбъдне.
• За да преодолеете коварството на лабилинта, трябва да го омилостивите- оставете монетка вътре.  

Подобни публикации  Лабиринтът -онагледеното затруднение 

Източник:  http://rumbur.ru/mystery/851-labirinti-i-ih-taini

Пръстенът

Освен предмет с висока ювелирна стойност, пръстенът е един от най-старите цивилизационни символи.

Приписваните му магически свойства са го превърнали в любим обект на въображението на Твореца. От детските си години помним приказни истории, в които е достатъчно да го потъркаме, за да се появи веднага някой услужлив, способен да изпълни и най-невероятните ни желания дух. Поетите от Древния изток го споменават в изящни рубаи(“..ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат…”, Омар Хаям) и, освен като предмет с романтичен ореол, той е в основата на завладяващи сюжети — източник на могъща власт и безсмъртие, попаднал в мирното Графство, обитавано от добродушни хобити или извор на мрачна сила и проклятие, изкован от  нибелунга Алберих.

Сложната символика на пръстените се образува като комбинация от значението на кръга, скъпоценния камък и гравираното изображение.

Пръстен с перличка, поставен като пиърсинг в края на ноздрата или пък на ухото на дете в южноазиатските страни означавал, че детето се намира под покровителството и защитата на някакво божество. Обичаят намира отражение в съвременните модни тенденции.

Под скъпоценния камък понякога поставяли нещо наистина зловещо - капсула с отрова. Атинският оратор Демостен и картагенският пълководец Ханибал не се разделяли със своето отровно бижу. Великите мъже предпочитали бързата смърт по собствено желание пред перспективата от ужасни мъчения от враговете.  

 През 16-то столетие били популярни пръстени с ...череп, като постоянно напомняне за мимолетността на битието.Гравирани били надписи от типа  «Memento mori»,  «помни за смъртта».

Интересна е символиката в зависимост от пръста, на който се носи.

• на показалеца — издръжливост, гордост
• на средния пръст— внимание, дойстойнство, наблюдателност
• на безименния — любов, грижа
• на кутрето — авторитарност

Пръстени се изработвали от разнообразни материали, гравирали се с надписи и украсявали със скъпоценни камъни. Те символизирали власт, богатство, социално положение, чест и достойнство, свобода, съюз, безкрайност, вярност, предпазвали са от зли сили.

Древните цивилизации от Античността възприели носенето на железен пръстен като израз на почит към заслужилите си граждани. Със златни бижута украсявали ръцете си жреците на Юпитер (този обичай впоследствие бил възприет отхристиянските епископи). Освен булката, древните римляни дарявали и родителите й с метален пръстен като символ на способността на мъжа да издържа съпругата си.Знатните римлянки слагали до 16 броя на всяка ръка, като отначало предпочитали метални, а после – златни и сребърни украшения без камъни.

Повлияни от окултните съчинения на Агрипа фон Нетесхайм, през Средните векове се появили указания за изработване на пръстени с вълшебна сила.

Обкованите със скъпоценни камъни бижута се носели и като амулети срещу болести. Впрочем, още древните египтяни използвали пръстени, функциониращи като амулети. През Ранното средновековие било прието да се носят семпли украшения на безименния пръст. Халките имали несложни орнаменти, надписи, вграждан бил само един камък. С течение на времето формата им започнала да се разнообразява, използвали се все повече на брой и по-скъпи камъни и вече след няколко века – през късното Средновековие, ръцете били обсипани с бижута.

През 18 век се появила модата на диамантите, а след това – на вградените миниатюрни портрети, в рамка от бисери или диаманти. Бижутерите постепенно откривали красотата на оникса, ахата, червения карнеол, актуални били и аметистът, планинският кристал, топазът. По време на войните на Наполеон, когато Европа отдала златото си за желязо, украшенията се правили от… чугун.

Винаги ли пръстените се носили на ръцете? Оказва се – не. Модата диктувала своите правила и в тази област. През 17 в.  мъжете в Германия пришивали бижута върху шапките си. По същото време в Англия дамите предпочитали да привързват пръстените към китките си с черна лента или да ги носят на шията с елегантно шнурче.

Смята се, че обичаят да се разменят халки при встъпване в брак, за пръв път се появявил по Долината на Нил, в Древния Египет. Затворената форма на кръга изразявала вечността, а скъпият материал за изработката му символизирал чувствата на бъдещите съпрузи.

Ръката, на която се поставял пръстенът, също имала определено значение: в миналото била приета следната символика: лявата ръка се свързвала със сърцето, а дясната – с властта, затова в много страни е прието халката да се носи на безименния пръст на лявата ръка.

 След разделянето на християните, православните започнали да носят халките на безименния пръст на дясната ръка. Според християнските закони, за да протече животът на съпрузите гладко и без недоразумения, брачните пръстени трябва да са съвсем обикновени, без никакви украси.

Украшението, което бъдещият съпруг поднасял на девойката по време на годеж, играело роля на официално признание на съюза им от двете страни. Годежният пръстен първоначално бил по-тънък от светбения. Досега е останала традицията в него да се вгражда диамант – знак за силата на любовта. Хората вярват, че този камък носи щастие и за пръв път италиански ювелир го поставя на годежен пръстен. Обикновената халка всъщност е венчалното бижу.

Весела Христова

Символика на бялото

При много народи и през всички времена бялото е било символ с множество значения. Преобладаващото тълкувание е свързано със слънчевата светлина, на която бялото е равнозначно, а светлината - това е Бог, Живот, Благочестие и т.н.

Основните символични значения са : спокойствие и безметежност, тишина, омиротворение, чистота, целомъдрие, внимание.

Магични свойства —белите дрехи и белият цвят служели за пречистване, обещавали успех във военните действие, дълъг живот, здраве. Примитивните народи вярвали, че белите мъниста осигуряват плодородие при жените.

 Белег на обществено положение - означавал аристократизъм, величие, богатство. Белите дрехи на египетските фараони, тогите на римските патриции, роклите на благородните дами, белите якички, костюми, автомобили са възприемани като принадлежност към определен социален слой и белег за интелигентност или благосъстояние.

Малевич, Почивка (Общество в цилиндри). 1908.Държавен Руски музей

В религията-  белите одежди на боговете, ангелите, праведниците в рая, християнските храмове/ "белите манастири"/.

Примери от Откровението на Йоан

1:14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

:11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.

19:11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.

.

19:14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

В новите религиозно-философски учения бялото  е също символ на божеството. Старинното наименование на Шамбала е Белият остров, обитаван от Бялото Братство.

 В ритуалите - бели дрехи се обличат при кръщенета, причастия, на Рождество, при освещаване на храмове. Всеки знае, че така се обличат и булките.

Пример от Ренесансова Италия.

Религиозната церемония при предаването на властта на град Римини на Карло Малатеста се съпровождала от процесия от девет хиляди облечени в бяло мъже и осем хиляди жени. (А. Венедиктов, Ренесансът в Римини, 1970г)
 

В Китай бялото е символ на Запада, есента и метала, в християнството бялата роза и лилия са символи на Дева Мария.

Бялото знаме означава предложение за примирие и т.н.

Освен гореизброеното, бялото се възприема и като израз на възвишеност и красота - белите хризантеми, жасминът, белите лебеди...

Любопитно.

Революцията в живописта на 20 век променя символиката на бялото.

Т.нар. супрематисти /Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на ХХ в., което свежда изображенията само до различно оцветени геометрични форми и отрича нуждата от изрисуване на предмети/ го възприемат като еквивалент на неевклидовото многоизмерение, което потапя зрителя в медитация, прочистваща душата като дзен будистки ритуал.

Основателят на направлението Казимир Малевич твърди "Супрематизмът се движи в тази посока - срещу цялата невеществена природа...към бялото съзнание и бялата чистота, като най-висша форма на това състояние, било то покой или пък движение."

Емблематична за супрематизма е картината на Малевич "Бял квадрат на бял фон".

Малевич, Бял квадрат на бял фон 1917 (1918)

При представянето и художникът възкликнал " Срутих лазурния подслон на цветовите ограничения и нахлух в белотата...Свободната бяла бездна - безкрайността, е пред вас".

Негативна символика

Белотата може да означава обаче и смърт, болест, зло, страдание, самота.

Например сред африканското племе комо цветът се асоциира със страха и небитието.

Бял е и цветът  на савана, дрехите на Ку Клукс Клан, бялата къща на Бернардина Алба.

В японската класическа поезия бялото понякога символизира студ, раздяла, несподелена любов.

Руският поет Александър Блок използва често бялото като символ на тъга, смърт, отчуждение.

Прозорче свети. Пусто е навън.

Аптекарят-евреин стряска се насън.

А там пред шкафа с надписа: Venena

подвил с усърдие поскърцващи колене,

бял скелет, до очи загърнат в плащ,

тършува нещо и се хили с лик незрящ…

Намира го… Но хлопва без да иска,

извръща се… Аптекарят в съня си писка,

надига се — и пада по лице…

В туй време гостът търсеното стъкълце

на две жени безноси в миг подава —

вън под фенера, в здрачината пепелява.

По http://znaki.chebnet.com/s10.php?id=338

.