петък, 30 март 2012 г.

Една не много благоуханна тема


Има един ден в годината, известен като
Световен ден на тоалетната - 19 ноември.
С каква цел се отбелязва?
За да станат всички тоалетни по света по-приятни, светли и чисти. И има защо.

Следните снимки ще ви убедят в това:
В бордеите на Кейптаун

Бамбукова тоалетна в Бангладеш
Улична тоалетна в Китай
През последните седмици индийската преса почти превърна в национална героиня една млада жена – Анита Баи Наре, която след омъжването си отказала да се премести в новия си дом. Причината – там нямало тоалетна. Опълчвайки се по този начин на традициите, тя си спечели аудиенция при президента и премия в размер на 10 000 американски долара.  Според изнесени последни данни повече от половината домакинства в Индия нямат тоалетни, а за селата цифрата направо е стряскаща – 70%. 


В Индия
Мъжка тоалетна в Манила



У нас също има достатъчно материал за публикуване, а това са приятни дизайнерски решения:
Тоалетна за игрището за голф





Швейцария - Огледални тоалетни отвън и прозрачни отвътре

http://www.ura.ru/modules/topblogs.php?blog_id=237
http://rus.ruvr.ru и др.

четвъртък, 29 март 2012 г.

Хелене Турстен и поредицата за Ирене Хус или още едно име в топ листата на скандинавските автори

Вече свикнахме да търсим подводни камъни навсякъде.
И ако нещо ви изглежда привидно спокойно, това означава, че трябва да имате едно наум.
Благоустроената доволна Швеция в последно време изобилства от талантливи имена в детективния жанр. Сюжетите им се въртят около неща в северното общество, за които не сме и подозирали. Така е, Швеция не е само ИКЕА, Роксет или организацията “Млад пират”...
Петдесет и осем годишната дама Хелене Турстен (Helene Tursten) определено оправдава читателския интерес към шведския детектив.
Любимата и героиня е инспекторът от полицията Ирене Хус- интелигентна четиридесетгодишна жена - съпруга, майка, джудистка, която покрай заплетените  престъпления се сблъсква и с тъмните страни в едно общество, което всъщност не е толкова различно. Не са подминати и вечните конфликти между поколенията, тревогите покрай подрастващите тийнейджъри и дилемите, пред които ни изправя модерният свят.


Преди да започне да пише, Турстен е работила като медицинска сестра, дентален лекар, но се оттегля заради заболяване. По време на боледуването си работи като преводач на медицинска литература. Това определено се е отразило в някои детайли от сюжетите и.


Поредицата за Ирене Хус съвсем логично е филмирана. The Torso, The Horse Figurine , The Fire Dance, The Night Round , The Glass Devil,  The Gold Digger са много добре посрещнати в Швеция, а вече и от любителите на скандинавското кино и в България. Компанията, която се е заела с реализацията им на екран е същата, която създаде филмите по трилогията на Стиг Ларшон  “Милениум”. Това е добра препоръка, нали...

Лилехамер


Варг Веум - още един северен рицар на справедливостта



от Весела Христова

Изумрудените лабиринти на градините Маркесак


Пролет пукна и се развихриха цветарските страсти...

Градинарството е хоби или начин на живот, в който традициите са от изключително значение. Години, дори векове са нужни, за да бъде създаден един парк за атракция и наслаждение. Особено ако паркът е от чемшир.

Градините Маркесак, разположени на хълмовете Перигор във френския департамент Дордон, се славят като шедьовър в парковото изкуство.  
Култово място за любителите на естетичното подстригване на вечнозелените растения.

Приказният ландшафт се намира съвсем  логично около старинен замък от 17 век, построен от съветника на Луи XIV - Бертран верн де Маркесак (Bertrand Vernet de Marqueyssac). Замъкът е висок 800 метра, а изгледът от балконите му е божествен.
Визитна картичка на градините Маркесак са километрично дългите алеи и перфектно подстриганите чемшири, които изглеждат като облагородени от „Едуард Ножиците“, тъжния герой на Джони Деп.



Освен 150 хил. стари чемширени дървета, тук виреят и вечнозелени дъбове, монпелийски кленове, горски ягоди, габър и полски клен. Оформлението на парка се дължи на един от учениците на знаменития ландшафтен архитект и придворен градинар  Андре Ленотр - създател на френския стил в парковото изкуство.




През 1861 година тези земи са наследени от Жулиен дьо Сервал (Julien De Cerval), който посветил 30 години от живота си на градината. Тогава са посадени хиляди чемшири, предпочетени заради характерната си структура и прекрасния зелен цвят. Като почитател на всичко италианско посадил неаполски циклами, кипариси и ели. Имало и романтични тераси, каменни къщички, оригинални скамейки.





Основното при градините, знаете, е поддръжката.
Минали години...Приказната местност вече не изглеждала толкова ослепително. До момента, когато тук се появил Клебер Росийон, новият собственик на имението. Той възродил предишното очарование на Маркесак, но оставил и своя следа – алеите от розмарин и сантолина. От март 1997 обновената градина е отворена за посетители.
Буйната зеленина и разкошната панорама привличат хиляди хора всяка година.





сряда, 28 март 2012 г.

Фаталното число




Злощастно или късметлийско ли е числото 13?  Тринадесет истории разказват за необяснимото стечение на обстоятелства, свързани с фаталното число.


1. "Черният петък" на 1307 година
Популярно тълкувание на този фатализъм ни отвежда в 14-то столетие. На 13 октомври – петък, през 1307 френският крал Филип IV Хубави унищожил Ордена на тамплиерите, който тогава имал огромно обществено влияние. Стражите на краля арестували почти всички намиращи се в страната членове на ордена. Подложили ги на неописуеми мъчения и ги обвинили в ерес, содомия и други скверни грехове. Следствието водела инквизицията и тъй като Светата църква не проливала кръв, грешниците ги предавали на светските власти с изискването “…за милостиво и справедливо наказание, без кръвопроливане”. Това означавало едно – изгаряне на клада! Стотици тамплиери намерили смъртта си в пламъците. Защо се стигнало до този акт на кралски гняв? Рицарите на Храма имали сериозна банкова система и разполагали с огромни средства, които Филип IV Хубави възнамерявал да присвои. Твърди се, че съкровищата им не са попаднали в чужди ръце, а били изнесени тайно от страната. Основание за това нвърдение дава историческият факт, че Великият майстор на ордена Жак дьо Моле и прецепторът за Нормандия Жофроа дьо Шарни били изгорени на клада чак през 1314, след 7 години затвор. В последните си минути Дьо Моле проклел Филип IV Хубави и папа Климент V да се явят заедно с него до края на годината пред "Божия съд"… Двамата умрели след няколко месеца.

2. Пророчеството от Фатима
На 13 май 1917 г. в околностите на малкото португалско градче Фатима Божията майка за пръв път се явила пред три овчарчета. В продължение на половин година на всеки 13-и ден от месеца тя се появявала пред деветгодишната Лусия, осемгодишния Франциско и шестгодишната Жасинта и предсказвала събития от близкото бъдеще на света: за Първата и началото на Втората световна война, за идването на комунизма като държавна власт в Русия. Девата предсказала дори скорошната смърт на Жасинта и Франциско, но те приели вестта с радост – били щастливи, че скоро ще се озоват на небесата. Три години след срещата Франциско и Жасинта действително починали от грип по време на епидемията в Европа. Лусия станала монахиня и приела името Скърбящата Мария. Тя записала откровенията на Светата Дева и ги предала на църквата. През 1942 папа Пий XII публикувал две от тях. Третата тайна била оповестена чак на 26 юни 2000 в Рим от кардинал Йозеф Рацингер (бъдещия папа Бенедикт Шестнадесети) и архиепископ Тарчизио Бертоне. Тайната разкривала видение -  облечен в бяло епископ, който вървял сред руини и трупове към кръст на върха на висока планина. Там той паднал убит, а два ангела събирали кръвта в кристална купа. Това пророчество предизвикало различни интерпретации, включително и за атентата срещу папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 г. Чудото във Фатима поставило началото на традиционните ежегодни поклонения на 13 май и 13 октомври.


3. Атентатът срещу папата
Рим. 13 май 1981. Папата се появява на площад "Свети Петър", започва да поздравява хората. Изведнъж се чуват изстрели… Йоан Павел Втори се свлича. Въпреки че е тежко ранен, Светият отец оцелява. Впоследствие извършителят Али Агджа, член на турската ултранационалистическа и проислямистка организация "Сиви вълци", заявява (забележете – на  13 юни 1994), че е стрелял срещу папата, за да се изпълни третото предсказание от Фатима. В съдбовния момент обаче папата се навел да целуне едно момиченце и това спасило живота му. На врата на момиченцето висял медальон, изобразяващ …Богородица от Фатима. По-късно папа Йоан Павел Втори дарил куршум от атентата на параклиса, изграден в местността, където Дева Мария се явила на трите овчарчета. Съдбата е склонна към ирония -  в деня преди покушението Светият отец посетил нов медицински център на Ватикана и благославил неговата линейка и “първия пациент, който ще я използва". Първият пациент бил той….Тридесет години след покушението на площад “Свети Петър”, все още не е ясно докрай кои са поръчителите му. Тогава българите Сергей Антонов, Желю Василев и Тодор Айвазов са несправедливо обвинени в съучастничество – факт, опроверган от самия Карол Войтила. По време на посещението си в България при срещата си с президента Георги Първанов папата уверява, че никога не е вярвал страната ни да е замесена в атентата. Фаталната дата 13 май обаче има изключително неблагоприятно значение за репутацията на България пред света.
  4. Необичайните дузини
В Русия, балтийските страни и Шотландия числото 13 е известно като “дяволска дузина” и предизвиква силен мистичен страх сред суеверните хора. Произходът на фразата ни отвежда към християнските източници : Евангелието на Йоан 70: “Иисус им отговори: не Аз ли избрах вас дванайсетте? Но един от вас е дявол”. Така възникнал изразът “дяволска дузина”. Лошата слава на числото е свързана и с Тайната вечеря. На нея присъствали Христос и дванайсетте му апостоли (13). Някои смятат, че Юда Искариотски го предал съвсем не заради трийсетте сребърника, които впоследствие изхвърлил, а заради амбициите си да заеме мястото на Спасителя. Завистта го подтикнала да извърши предателството, а гузната съвест и разкаянието довела до злополучния му край. Тринайсетото число се превърнало в символ на нещастие, както и петък – денят, в който Христос бил разпънат на кръст.
В Англия също вярват, че 13 носи беда, само че там го наричат “хлебната дузина”. Понятието тръгва от годините, когато се въвели сурови глоби за по-малък грамаж на хляба. Тъй като хлебните изделия изсъхвали бързо и олеквали, за всеки случай слагали към всяка дузина още едно хлебче. Наричали го unbread (нехляб) и го разрязвали за добавяне при покупка, ако грамажът не съответствал.
5. 13 гости на трапезата
Обитателите на Острова имат поверие, че ако на празничната трапеза седят 13 души, то първият, който стане от масата, ще умре или ще преживее нещастие през годината. За да предотвратят фаталното събитие, те поставят още един комплект прибори.
В Париж дори съществува специално бюро, което предоставя една нестандартна услуга – осигуряване на 14-и човек, ако компанията се състои от 13 души. А пък администрацията на чикагския хотел “Статлър” предлага друга екстра – поставят четиринадесети стол, на който седи прилично облечен с фрак манекен.  На куклата се сервира също както на всички присъстващи. Прието е да наричат шеговито неканения гост Людовик Четиринайсети (И тук трябва да вметнем, че неговият “предшественик” – Людовик Тринайсети изобщо не се е страхувал от числото 13,  смятал го за шастливо. Дори се е оженил  за тринайсетгодишната Анна Австрийстка). В наши дни  много хора не се боят от фаталната символика. В много страни съществуват специални “Клубове на тринайсетте”. Членовете им се събират на всяко тринайсето число от месеца и поръчват обеди за 13 души. По този начин  изразяват своето предизвикателство към съдбата и демонстрират  безразличие към  широкоразпространеното суеверие.
6. Древните цивилизации от предколумбова Америка
Древните маи и ацтеки не се страхували от 13.  Те никога не свързвали числото с понятия за смърт и нещастие. В митологията им небето имало 13 нива, всяко от които се обитавало от определено божество. В календара им дори съществували 13- дневни “седмици”. Маите имали два календара: Цолкин – свещен и ритуален календар, и Хааб – слънчев календар, отговарящ на Грегорианския. Ритуалният календар Цолкин се състоял от 260 дни (13 месеца по 20 дни).
Любопитен факт е, че в Перу, на 400 километра от Лима, върху един крайбрежен хълм се издигат 13 каменни кули. Макар възрастта им да е изчислена на близо 2300 години, кулите са добре запазени. Те представляват слънчева обсерватория – най-старата подобна на територията на Северна и Южна Америка. Тя е част от археологическия обект Чанкильо – древен церемониален комплекс на инките.

7. Други данни от историята
По някои исторически сведения от 15 век досега на 13-ти са започнали около 90 войни и бунтове, станали са повече от 500 морски катастрофи и над 40 самолетни катастрофи. На 13-и са екзекутирани 27 владетели. От по-новата история с мрачна символика е обвита датата 13 август 1960. Преди 51 години берлинчани осъмват разделени от семействата и приятелите си. Телените мрежи разполовяват града, а Бранденбургската врата е затворена. Хиляди човешки съдби са зазидани зад бетонни блокове на Берлинската стена. Въпреки че стената вече е съборена, тя все още съществува в съзнанието на хората, които трудно се отърсват от мъчителните спомени на близкото минало.
8. Празници и обичаи
Днес много народи имат пищни тържества именно на датата 13-и. В екзотичния Тайланд от 1998 насам на всеки 13 март се отбелязва Деня на слона – един от най- обичаните празници. От векове слоновете са незаменими помощници на тайците – използвали са ги в строителството на домовете си, на бойното поле, а днес са любима туристическа атракция. На 13 март в цялото кралство се провеждат будистки церемонии, панихиди за всички загинали слонове, а живите слонове се радват на обилен празничен обяд.
От другата страна на океана – на 13 септември (независимо от факта, че в много американски хотели няма обозначен 13-ти етаж, а в градовете липсват автобуси №13) янките празнуват Деня на Чичо Сам. Прототип на популярния символ на Америка бил съвсем реален човек – Самюел Уилсън. По време на войната между САЩ и Англия през 1812, Уилсън се занимавал с доставка на месо за американската армия. Той поставял щемпел «U.S.» («Uncle Sam” – Чичо Сам ) на всички партиди, които се ползвали с огромна популярност сред войниците. Веднъж един от тях се пошегувал, че месото е изпратено от федералното правителство (United States). Оттогава изразът “Чичо Сам” се превърнал в нарицателен за американската държава. Чичо Сам (Самюъл Уилсън) бил роден на 13 септември 1776.
Според юлианския календар в края на годината настъпва най-късият ден и най-дългата нощ– 13 декември. Тогава скандинавците празнуват деня на Света Лусия. От езически времена сред северните народи са останали вярванията, че Света Лусия носи светлина. Ето защо 13 декември е празник на светлината и надеждата.
9. Странният случай с Аполо 13
Изстреляна през април 1970 г. в 13:13 американско време с астронавтите Джеймс Ловел, Джон Суиджърт и Фред Хейс на борда, совалката Аполо 13 претърпява злополука по пътя си към Луната. Два дни след началото на мисията – на 13 април 1970 година, се взривява кислороден резервоар‚ което едва не причинява гибелта на астронавтите. На хиляди километри от Земята те разбират, че възможността за завръщането им живи на сродната планета е минимална. Астронавтите докладват за аварията на Центъра за контрол на полетите в Хюстън с радиосъобщение, останало в историята:  Houston, we’ve had a problem („Хюстън, имахме проблем“). Инженерите на НАСА решават да се използва лунния модул на совалката, който е останал незасегнат от експлозията. Налага се всички маневри да се извършат с двигателите му. Като заобикаля Луната и използва нейната гравитация, с максимално пестене на енергия, екипажът благополучно се връща на Земята. Действията на астронавтите тогава приковават вниманието на милиони хора по света. Години след космическата драма командирът на "Аполо 13" Джеймс Ловел окачествява случилото се като "успешен провал",. По събитията с фатален оттенък, свързани с единствения стигнал до Луната, но не успял да кацне кораб, е направен и едноименният холивудски филм с Том Ханкс.
10.  Предизвикателният ход на Мери Кей
Въпреки ширещото се мнение за петък 13-и, датата 13 септември 1963 носи късмет на една от най-успешните американски компании за директен маркетинг – Mary Kay Cosmetics, която е основана именно на този ден. Фирмата започва да работи в малко помещение, обзаведено с един-единствен шкаф и собственоръчно ушити от собственичката пердета. Въпреки че асортиментът първоначално е скромен – предлага пет продукта: сенки,  червила, пудра, спирала и молив за вежди, опаковката в розов цвят се оказва изключително сполучлив маркетингов ход. Розовото става символ на компанията. Розов е дори фирменият кадилак и вилата на собственичката й. Друг символ е земната пчела. Мери Кей смята, че тя изразява най-добре фирмената философия.  Насекомото не би трябвало да лети, но тъй като пчелата “не знае” за това, се справя чудесно с летенето. Миниатюрни земни пчела от злато, с инкрустирани диаманти се връчват всяка година на консултантите с най-добри търговски постижения.

11. Александър Маккуин и Колекция №13

№ 13 е името на модната колекция на преждевременно отишлия си ексцентричен дизайнер Аликзандър Маккуин от  пролет /лято 1999. Дефилето е сензационно: в качеството на модели Маккуин кани жени-инвалиди, за да подчертае, че вътрешната красота е много по-важна от външната. Сред тях се откроява Ейми Мълинс -  американка е с ампутирани под коляното крака заради вродена малформация. Тя е принудена да се движи с протези, но вместо да изпадне в отчаяние, превръща инвалидността си в преимущество. Ейми е част от отбора на САЩ за летните Параолимпийски игри в Атланта. Състезава се в дисциплината скок на дължина. Поставя световните рекорди за спринт на 100 и 200 метра. Специално за Ейми Мълинс Маккуин създава протези – произведение на изкуството, изработени от ясеново дърво, върху които има изваяни лозови листа и магнолии.

12. Известни личности, родени на 13-и

Числото 13 се преплита  по интересен начин в живота на американската актриса Ким Новак. Родена е на 13 февруари 1933г. На 13 септември 1965 се запознава с английския актьор  Ричард Джонсън. Между тях прелитат лъбовни стрели и на 13 декември той пада на колене и иска ръката и. Сватбата логично се състояла на 13 март в 13 часа. За зла участ или за късмет бракът им трае само 13 месеца.
Британските чаровници Орландо Блум и Робърт Патисън също празнуват рожден ден на 13. Съдбата е доказано благосклонна към тях и те се радват на заслужено признание от милионите си почитатели. Определено под щастлива звезда е роден и талантливият италианец Доменико Долче, появил се на белия свят на 13 септември 1958 година. Астролозите смятат, че хора, родени на 13 са с особена псиенергия. Те винаги успяват в кариерата, надарени са с остър ум и творческа енергия. Късметлии са в здравословно отношение. Един класически пример – "желязната лейди" Маргарет Тачър и Фидел Кастро.

13. Платиненият албум на Блър

Изключително успешният „13“ е шести албум на британската алтернативна рок група Блър. Издаден е на 13 март 1999 г. Той се отличава от предишните творби с експерименталния си електронен саунд. Целият албум е пронизан от темата за любовната мъка. Реално изразява чувствата на вокалиста Дейвид Албърн след раздялата с приятелката му Джъстин Фришман. Текстовете на 13 от песните са в Аз-форма и засягат интимните му преживявания. Драматизмът в изпълненията в комбинация с фаталния номер от обложката му осигуряват първа позиция в британската класация за албуми и го превръщат в платинен.
Историите, свързани с числото 13, са многобройни. За някои те са свързани с черна серия от беди, но за други 13 е символ на късмет и благополучие.

  Весела Христова /Този текст е публикуван в бр.136 на сп. Beauty/

На гости на Билбо Бегинс

 

“В една дупка в земята живееше хобит. Това обаче не беше някаква неприветлива, мръсна и усойна дупка, пълна с отдавна умрели червеи и мирис на влага; не беше и някоя суха, песъчлива и празна дупка, в която няма нито на какво да седнеш, нито какво да хапнеш. Не — това беше дупка на хобит, а дупката на един хобит означава удобство...”

Знаете, нали - така започва повествованието за приключенията на хобита Билбо във фентъзи поредицата на английския писател Джон Роналд Руел Толкин. И както думата хобит е комбинация от думите “човек” и “заек”, така и жилището му е е нещо средно между заешка дупка и човешки дом. Няма да ви подведа, ако напиша, че Толкин има милионна армия от фенове. Приказният жанр ни отвежда във времена, където Доброто задължително побеждава, макар и с цената на огромна саможертва. Контрастът между мирния живот в спокойното и скучновато Графство и поредицата от беди и приключения по Пътя към Целта, е търсен преднамерено. 

За да оцениш спокойствието и хармонията, трябва да ги изстрадаш...

Най-запалените Толкинови фенове могат да се почувстват като истински приказни герои, ако живеят в къщи, приличащи на Билбовата обител. Като тази:


Тя е част от изцяло подчинения на “подхълмовата” концепция малък хотелски комплекс на Стив и Кристин Майкълс от щата Монтана.



 Освен къщичката на Билбо, тук има и жилище на тролове, огромна гъба, кладенец. Не са пропуснали да поставят и каручката на Гандалф. Като че ли всеки момент иззад храстите ще се покаже Фродо...


А през пролетта тук пристигат елените, които пасат трева от покрива.
Собствениците са шейсетгодишни финансови брокери, които са решили да реализират фантазиите от детството си. Първоначално са искали да направят просто благоустроена землянка, но тя толкова заприличала на жилищата в Графството, че едно дете възкликнало “ Истинска дупка на хобит!”. Идеята се харесала на съпрузите и те създали приказния комплекс за радост на всички, които са запазили детето в себе си. 

Няма как да няма подобен проект и в добрата стара Англия. При това е дело не на архитекти, а на сръчните ръце на фотографа на свободна практика Саймън Дейл /Simon Dale/, който за четири месеца, с помощта на баща си и приятели, построява напълно екологична къща, подобна на Билбовата.
Има и някои съвременни подобрения - електричеството е от слънчеви панели на покрива, а водата се доставя с  тръби от близкия извор.


Осъществяването на идеята му струвала доста евтино – само 3,000£. Саймън живее тук с жена си и двете си деца. Той има и друг проект, който е не по-малко интересен:


А да не мислите, че в България няма такива еко къщички? Може да не са съвсем като от Хобитово, но много им приличат. Като Глинената къща в Лещен, село в Западните Родопи, където може да отседнете срещу стотина лева на вечер. 



Весела Христова
http://www.simondale.net/house/newhaus.htm
http://hobbithouseofmontana.com/
http://www.stylist.co.uk/places/3000-hobbit-house-built-in-welsh-hillside#image-rotator-1
http://www.leshtenhouse.com/

вторник, 27 март 2012 г.

Митична северна цивилизация в картините на руските художници


И още езотерика...

Ако сте любители на историческите загадки или се интересувате от алтернативни теории и хипотези, няма начин да не знаете имената на Великите Посветени в мистерията на човешката еволюция (Блаватска, Сидхарта...)

К. Василиев, Човек с бухал
Дори Людмила Живкова навремето се изкушаваше от тайните познания, а след промените в обществото ни преди две десетилетия интересът просто избуя и по масите на уличните търговци се появиха множество преиздадени отново творби, отлежавали с години в секретните фондове на библиотеките. 
След това книжният пазар бе завладян от нови имена. Хирургът от Уфа – Мулдашев, заговори за цивилизациите на атлантите и обиколи страните, следвайки път, започващ от рисунките по древните храмове и стигащ до мистични пещери и свещени планини. Поредица от култови книги, повлияни от теорията за древната славянска цивилизация и скритото познание за нея създава и сибирякът Сергей Алексеев. 


В романа си “Съкровищата на Валкирия”, преведен от Мариан Петров, писателят споменава името на един руски художник, чиито картини съдържат послание за миналото величие на северните народи. – Константин Алексеевич Василиев  (03.09.1942 г. -:-  29.10.1976 г).
 

                         
Творческото наследство на художника, избрал красноречивия псевдоним "КОНСТАНТИН ВЕЛИКОРОСС",

Константин Василиев, Валкирия над победения воин


К. Василиев, Северен орел
е изключително разнообразно – стотици творби, изпълнени със символизъм, безусловен патриотизъм и любов към славянската история. Картините му са лесно разпознаваеми не само заради характерния колорит, но и с дълбоките внушения, които ни отвеждат в един величествен свят - далече, далече в историята. Талантливият художник умира млад, но творбите му са любими на поколения наред.








Вдъхновен от идеята за славните времена на цивилизацията Хиперборея, от магията на славянските приказки и ехото на хилядолетията,  друг негов последовател -  Всеволод Борисович Иванов ( роден на 14 август1950), сътворява подобен вълшебен свят в своите  картини. 

Всеволод Иванов, Флотът на Хиперборея ще изпълни заповедта
Вдеволод Иванов, Изход от Хиперборея

Борей, вятърът на възмездието

«Още на младини знаех, че руският народ е жестоко ограбван... Фалшифицирана е и неговата история. Най-старият период от нашата история липсва...Моето творчество (цикълът “Ведическа Рус”) е мост към слънчевия и прекрасен свят на миналото ни... “- казва Всеволод 
 Борисович. 

Хипотезата за Хиперборея е една от най-спорните и интригуващи тези на алтернативната историческа мисъл. Различни теории приемат като местонахождение на високоразвитата арийска цивилизация, сочена като северна прародина на човечеството, Северния полюс, Гренландия, Сибир...

Художникът вярва с цялото си сърце в съществуването на легендарната страна и го изразява чрез картините си, където се разхождат питомни мамути, вълните на океана се порят от внушителни хиперборейски кораби, ставаме свидетели на свещени езически ритуали и на един може би по-добър живот...






Завладяващи са и картините на художника Борис Олшански /роден в Тамбов/, който се е посветил на изучаването на историята на дохристиянска Русия, убеден, че е въпрос на време разкриването на великите тайни от вековете.


Б. Олшански. Клетва пред Сварог




Отвъд приказките и легендите, историческата истина (за която казват, че е доста хлъзгаво понятие), очаква своя час. А дотогава идеята за отминало величие вдъхновява хората, за които любовта към всичко родно не е само понятие...


Весела Христова


Източници:
http://varvar.ru/
 http://www.vseminfo.ru/creativity/risunok/olscharski/
http://slavs.org.ua/konstantin_vasiliev
http://veliko-ross.ru/ и др.

понеделник, 26 март 2012 г.

Адски пейзажи от Земята

Индонезийските острови са класически пример за това, че нищо на света не е толкова прекрасно, колкото изглежда.
Ява - Раят на Земята (според туристическите справочници) - разкошни тропически пейзажи, неописуеми плажове, но и много мизерия…



Вулканът КАВА ИДЖЕН се намира в източната част остров Ява. В кратера му има киселинно езеро, а от стените му проникват серни газове и се наслагват като дебела кора. Неслучайно пейзажът често е сравняван с Ада, приликата е стряскаща, особено като прибавим и характерното зловоние...

Библейски Ад ?

Земен Ад

Снимка Оливие Грюнвалд
Сред тази киселина и отровни изпарения хората добиват сяра. За целта тръгват рано сутринта, около шест часа, изкачват 2600 метра до кратера, след това 200 метра до киселинното езеро. Добитото носят към пункта за изкупуване. За да изстържат серните наслоявания, работят с примитивни оръдия на труда при минимум защитни средства – просто закрепват парче плат върху лицето си като маска. По склона са разположени тръби, от които тече разтопена сяра, която образува отровни оражеви езерца и моментално се втвърдява. Застиналата сяра се разбива с чукове и парчетата се поставят в кошници или чували. 

снимка Михаил Воробьов
Обикновено дневно работникът извършва два прехода до бреговете на киселинното езеро, където работи с часове след облаци от вредни изпарения и непоносима миризма. 
След като напълнят кошниците – около 80-90 кг, ги поставят на гръб (като кобилица) и се изкачват по склона обратно. За един курс печелят около 5 долара.
Към 9-10 часа вече става невъзможно да се работи – вятърът отнася жълтия облак към пътеката. За озовалия се в отровната мъгла преживяването е отвратително – главозамайване, сълзене, кашлица. Миризмата на сяра го преследва през целия ден. 

Снимка Оливие Грюнвалд

В края на работния ден

Най-тежката професия на света съответно е обект на интерес от туристи (повечето японски) и фотографи. Един от тях е Оливие Грюнвалд, който обикаля света, за да запечата красотата на вулканите, но тук е направил и впечатляваща серия, с която показва как хората се борят за насъщния.

 
На снимката той е на малък остров сред киселинното езеро. Грюнвалд споделя, че имал силното усещане, че се намира на друга планета.
 
 Вратата в преизподнята

Подобни извънземни пейзажи има и другаде. В Туркменистан, например, се намира прочутият газов кратер Дарваза, известен като Вратата в преизподнята ( jähenneme açylan gapy- туркм. )


Дълбок е 20 метра и има диаметър от 60 м. Образувал се е по време на сондажни работи през 1971 година, когато геолозите се натъкват на подземна кухина. Земните пластове потъват в нея, заедно със сондата и се образува огромна яма, пълна с газ. За щастие, пострадали при инцидента няма. Геолозите решили да подпалят газа, за да елиминират вредните му изпарения. Предполагали, че ще изгори за няколко дни, но се излъгали. От 1971 година пламъкът продължава да гори, а гледката е впечатляваща, особено нощем. 

 Източници
http://www.risk.ru/users/kovinov/192824/
 http://loveopium.ru/priroda/krater-vulkana-kava-idzhen.html
http://andrei-stoliar.ru/post143527501/
 http://www.vacationideas.me/asia/the-door-to-hell-burning-gas-crater-darvaza-turkmenistan/ и др.
Весела Христова