вторник, 28 август 2012 г.

Дървото - древен символ на Вселената


Учените твърдят, че  преди около 350 милиона години растенията са започнали постепенно да еволюират -  адаптирали се към промените, като започнали да израстват все по-нависоко и с по-дълги стъбла,  за да уловят допълнителна слънчева светлина. Появява се и дървесината, която им помогнат да станат по-устойчиви и стабилни при увеличения си ръст.

 

Първите дървета в света били високи близо 9 метра, приличали на днешните палми и се размножавали чрез спори. Появили се около 140 млн. години преди динозаврите.
Според американски учени, тези папратоподобни дървета са погълнали голяма част от въглерода в атмосферата  и са създали условия за развитието  на живот на Земята.

А това е официалната класация на НАЙ-СТАРИТЕ известни дървета, което не означава че няма и по-стари от тях.
1. Смърч (Швеция) - около 9950 години. После открили в шведските планини, от Лапландия на север до Даларна на юг още около двайсетина смърча, който са на възраст над 8 хил. години, устояли на суровите метеорологични условия през вековете благодарение на способността си да прокарват нов ствол, когато старият умре.
2. Прометей (САЩ) - около 4900 години
3. Метусела (САЩ) - около 4800 години
4. Сарв-е-Абаркоох (Иран) - около 4000 години
5. Фицроята, открита в Чили - около 3600 години
6. Сенатор (САЩ) - около 3500 години
7. Патриарка де Флорешта (Бразилия) - около 3000 години
8. Шри Мадха Бодхи (Шри Ланка) – 2300г. Според легендата то е произлязло от клонка, изрязана от оригиналното дърво, под което Буда е получил просветление през 6 век пр.н.е. Засадено през 288 г. пр.н.е., то е най-старото засадено от човека дърво, чиято година на засаждане е известна.
9.  Фортингал Йеу (Шотландия) - около 2000 години
10. Маслиновото дърво в Черна гора - около 2000 години
11.  Обикновеният тис край Сочи (Русия) - около 2000 години
12.  Дъбът край село Гранит, Старозагорско (България) - Гранитският дъб е широколистно дърво от вида летен дъб. Преклонната му възраст е доказана научно през 1982 г. Чрез Преслеров свредел е установено, че израстването на фиданката датира от 345 г. от новата ера. Короната на дървото е 1017 кв.м, обиколката на стъблото - 7,45 м, а височината му - 23,40 м. Дървото днес е почти изсъхнало.
13.  Байкушевата мура (България) - около 1300 години.

Отдавна дърветата са се превърнали в обект на преклонение и респект.

Много култури са съхранили вярвания  за Дървото на живота, за което се смята, че се намира в центъра на света и представлява ос, около която се изгражда всичко земно. –например мировото дърво Игдрасил у северните народи или свещеното Яхче у маите на Юкатан. Дървото на живота е и най-важният символ на мистичното учение Кабала.

Дървото е символ  на връзката между небето и земята. Клоните означават човешките стремежи към съвършенство, впитите дълбоко в земята корени напомнят за връзката  между света на мъртвите и света на живите. 
Табуизирани дървета в различните цивилизации са:
-за будистите индийската смокиня, под която Буда получил просветление. Впрочем, съгласно гностическата и ислямската традиция маслината и смокинята са двете табуизирани дървета в райската градина.  Плодоносната смокиня, лозата и маслината са елементи на безгрижния живот в рая.
- да древните египтяни – сикомората, от която богинята Хатор протягала на душите на починалите напитки, за да се подкрепят.
- за древните китайци – прасковата и черницата. Прасковата – тао, символизирала безсмъртието или дълголетието, а прасковеният цвят бил олицетворение на младостта. Китайците вярвали, че дървото на прасковата прогонва злите зухове, затова от него дялали статуи пазители край портите. Клонки от праскова над къщната врата спирало демоните през новогодишната нощ.
- при келтските друиди – дъба. При старите германци той е свещено дърво на бога на гръмотевиците. На особена почит били дъбовете, по които се стелел имел. А пък свещените дъбрави били места, където боговете доверявали откровенията си.
В епохата на романтизма  дъбът е символ на непоклатимата сила.
Смята се, че преди да правят своите пророчества, друидите се хранели с жълъди.
Любопитно – коледната елха всъщност е един разпространен  по целия свят символ на възраждането и раззеленяването. 

Християнската символика свързва с “дървото на живота” и Дева Мария, която като плод дарила на света Спасителя.

При българските сватбени ритуали сватовниците носят сливови или от друго плодно дърво пръчки. Под дърво бръснат младоженеца и разбулват невестата. На плодородно дърво се поставя булото и. Своеобразен символ на световното дърво, на вселенската връзка между световете е т.нар кумово дърво. Приготвя се от сурово чаталесто дърво – ябълка или слива и се свързва с украсата на сватбените хлябове.

Може да се направи и от пет отсечени пръчки, от които едната е по-дебела и дълга. Забиват се върху омесена предния ден пита, като по-голямата се поставя в средата.  Основата се оплита с червени конци и се нанизват  пуканки, бял боб, стафиди. На върха на всяка пръчка поставят китка бръшлян.

Кумовото дръвче се поставя пред кума на трапезата.

сряда, 22 август 2012 г.

Арне Дал на български. Няколко думи за скандинавския криминален роман


Денят дойде с една добра новина- на българския книжен пазар се появи книга от Арне Дал - "Мистериозо".



 По този повод реших да цитирам една чудесна статия от Нина Фрейман за скандинавския криминален жанр.
А това са откъси от нея:
АРНЕ ДАЛ
"Криминалните романи са главният скандинавски феномен за последните двадесет години. От леко четиво те се превърнаха в сериозна литература, в средство за борба с несправедливостта. На пръв поглед, равнището на престъпността в скандинавските страни е ниско. Няма дискриминация на половете. Фашистките идеи отдавна са в миналото. Но защо в скандинавските детективски романи, които се умножават непрестанно, е точно обратното? Защо?..
«Ако пътувате през Норвегия привечер и забележите самотна светлинка в нощта, не спирайте, дори вратите да са гостоприемно разтворени. Вероятността да се натъкнете както на топъл прием, така и на местопрестъпление, е еднаква" - пише норвежкият автор Ю Несбьо. Същото, съдейки по издадените книги, искат да кажат и писателите от Дания и Швеция. Дали това е плод на фантазията им или пък знаят нещо, което противоречи на положителната статистика. Вероятно и едното, и другото са верни.
Във всяка от скандинавските страни детективите са преминали успешно от категорията на литературен fastfood в тази на изисканите деликатеси, които се сервират студени, като отмъщение. ....
Скандинавските следователи се разкъсват от вътрешни противоречия, пиянстват, вземат болнични, защото са в депресия. Главният герой на романите на Несбьо - Хари Хуле, подобно на доктор Хаус може да каже  "Не съм тъжен, а сложен - това се харесва на жените", а пък разобличените убийци произнасят дълбоки философски монолози. Тук няма супергерои. Изключението е Лизбет Саландер, но за нея по-нататък...
Не толкова отдавна журналистите от The Economist размишляваха върху рецептата на скандинавския криминален роман и стигнаха до такъв извод : "Студеният,  мрачен климат, заключените врати и спуснатите завеси на прозорците създават отлична атмосфера за писане на детективи. Нощите са дълги, алкохолът силен, хората, според Несбьо, принудени да крият чувствата си и да пазят тайните си. ». Има и други причини. Скандинавският криминален роман не е лекомислено съчинение. Той не е плод на скучаещи домакини, а или на професионални фантазьори - писателите, намерили пристан в криминалния жанр след "сериозната" проза..., или на професионални журналисти и криминалисти. Например норвежката авторка Ана Холт, окачествявана като кралица на скандинавския трилър, е била министър на правосъдието в Норвегия. Шведите Хелстрьом и Лапидус - криминалист и адвокат. Те създават мрачните си истории не за да задоволят капризите на читателската публика, а да извадят на показ социалните недостатъци...."

По-нататък се разглежда творчеството на Стиг Ларшон, споменават се двойката Май Шевал и Пер Вальо, Ян Гиу и др, всеки от които заслужават отделен пост, посветен на творчеството им.
Арне Дал (с когото започнах) явно е достоен продължител на добрата тенденция в скандинавската литература - качествени романи със сложни герои, заплетени сюжети, а издателите със сигурност готвят и следващия превод, с който ще ни зарадват.

Весела Христова 

Подобни публикации:

Арне Дал - интригуващи крими сюжети от Скандинавието 
Скандинавски крими истории

вторник, 21 август 2012 г.

Литър светлина за по-добър живот

Понякога добрите идеи са забележително прости и лесни за изпълнение. Ето една от тях, която ще подобри живота на хиляди семейства във Филипините, чиито  домове са лишени от най-елементарното удобство на цивилизацията - осветлението.


Инициативата «Литър светлина» (англ. «Liter of Light») — е дело на благотворителната организация  MyShelter Foundation (основана от филипинския студент  Illac Angelo Diaz). По данни на Филипинската националната комисия за електрификация през 2009 около 3 милиона жилища в провинцията са били без осветление -  това са най-бедните райони в страната. Постройките са  нагъсто, а мястото е дефицит. Дори нямат прозорци. През деня в стаите цари полумрак. 



Какво е това хитроумно изобретение? Пластмасова бутилка от 1,5 л, пълна с вода, се монтира на покрива, който обичайно е от ламарина. Една трета остава навън. Във водата се добавя 20 мл. белина. Монтира се така, че да няма никакви пролуки. Светлината, която попада в горната трета, се пречупва 360 градуса и се отразява. Слънчевата лампа има мощност 55 вт и работи около 5 години.



Единственият недостатък е, че свети само през деня.




Официално методът е разработен от студенти в Масачузетския технологичен институт и се основава на  Appropriate Technologies — прости и лесни технологии за нуждите на хората от развиващите се страни .

Впрочем, технологията е подходяща и за нащите ширини - така може да икономисате ток в някои помещения, на вилата, в гаража, за външни тоалетни и т.н.

http://isanglitrongliwanag.org/
Източник http://rumbur.ru/travel/1743-litr-sveta-60-vattnaya-lampochka-iz-plastikovoi-butilki#cut

понеделник, 20 август 2012 г.

Шалът на Вероника и мистериозният поглед на Спасителя

Петербург. 1879 година. В града гостува изложба на германски художници. Един от тях - Габриел фон Макс, излага любопитна картина - "Шалът на Света Вероника", изобразяваща парче груб плат с изображение на лицето на Христос, закрепено с гвоздеи върху стена. 

Шалът на Вероника е християнска реликва. Това е кърпата, с която жалостива жена изтрила лицето на Христос по пътя му към Голгота, и на която ликът му се отпечатал.

 Легендата за света Вероника се разпространила в европейските страни през Средновековието. След време била призната от църквата като истинна. Тя предизвикала интереса на някои художници -  Ханс Мемлинг например създал през 15-ти век картината "Шалът на Вероника" .

 

 


Габриель фон Макс. 'Платок святой Вероники' . 1870-е годы. Германия.
Габриел фон Макс. „Шалът на св. Вероника"1870-те
Сама по себе си реликвата е много интересна, но картината на немския живописец също привлякла вниманието на посетителите. Това се дължало на интересния похват, с който били нарисувани очите на Спасителя - те изглеждали ту отворени, ту затворени. Някои чувствителни дами дори припадали от вълнение, вълкликвайки - "Той ме гледа..."


Загадъчната картина тогава дала повод на известния художник Иван Крамской да публикува статия в популярното списание "Ново време", в която обяснявал тайния метод на художника.




Спас Нерукотворный
Спас Неръкотворни“. Фотография на иконата
Съществува православна икона "Спас Неръкотворни" , която също е нарисувана по начин, с който очите на Христос изглеждат ту отворени, ту затворени. Според руския свещеник Валентин Дронов това се определя от душевното състояние на молещия се- ако човекът пред иконата бил спокоен - образът е със затворени очи, но ако молещият се е развълнуван - Христос го поглежда...


Казват, че и една от фреските на колоните в храма Рождество във Витлеем също притежава такова свойство - да поглежда.

Източник http://wsyachina.narod.ru/miscellaneous/amazing_art_3.html
 Весела Христова

сряда, 8 август 2012 г.

Още веднъж за лабиринтите

Примамват, объркват, плашат. Лабиринтите са в състояние да доведат до отчаяние човек, оказал се вътре. Легендите разказват за коридори, от които не може да се излезе. Дори изходът да е съвсем наблизо. Казват, че някаква невидима сила връщала жертвата назад.


Според учените тайната на лабиринтите е в тяхната планировка. Попадайки вътре, човек губи чувството си ориентация и изпада в паника. В далечното минало съоръженията се използвали да побъркват враговете, като за целта били "декорирани" с човешки черепи и кости, скулптури на демони и други страшилища.
Ето няколко интересни лабиринта: 
Лабиринтът в Египет
Намирал се близо до Кайро. Построен е през 2300 г. преди н. е.. Представлявал сграда, обиколена от висока стена, в която имало хиляди подземни и надземни помещения. Общата площ на лабиринта била 70 000 кв.м.!
Посетителите не били допускани в подземните помещения, където се разполагали гробници за господари и крокодили - свещените египетски животни. 
Сложната система на коридори, стаи и дворчета била толкова объркваща, че било невъзможно да се излезе оттам без придружител. Лабиринтът потъвал в непрогледен мрак, а при отваряне вратите издавали ужасяващ звук, уподобяван на рева на хиляди лъвове и  страховити гръмотевици.
По време на големи празници тук извършвали жертвоприношения, включително и човешки. Древните египтяни изразявали по такъв начин страхопочитанието си спрямо Бога-крокодил. В старите манускрипти има сведения, че в мрачните подземия наистина са живеели крокодили с дължина 30 метра. 

Тони Пекораро, Египетският лабиринт


Критският лабиринт 
Най-известният се намира на остров Кносос -копие на знаменития египетски лабиринт. Построен е от атинския скулптор Дедал.
Представлявал съоръжение с обща площ 22 000 км.м. Имал 5-6 етажа и множество подземия. Истинско чудо на архитектурата. Попадайки тук, човек не подозирал, че се оказвал в лабиринт. Древните хора знаели, че не бива да се намират дълго време тук. Гранитното чудовище извличало жизнените сили на своите гости и след време те тежко заболявали.
Легендата гласи, че тук обитавал митичният Минотавър. Всеки месец критяните му принасяли в жертва 7 девици и 7 младежи. Естествено, всеки знае мита за Тезей, който надвил чудовището. Дали в тази легенда има частица истина?
В една от залите на лабиринта има фреска, изобразяваща бича глава, а под гранитна плоча в същото помещение навремето били открити множество човешки кости....


Римската империя

Момчетата в Римската империя често играели в лабиринти. Смятало се, че това калява духа и тялото им. Родителите наказвали децата си, като ги оставяли да пренощуват в лабиринт. Тук трябва да споменем, че в коридорите им обитавали хищници и диви птици. По такъв начин младите центуриони изграждали характера си.


Китай.

Тук лабиринтите присъствали пред портите на градовете и дори в домовете. Жителите на Поднебесната империя вярвали, че лабиринтите объркват злите духове. Демоните можели да летят само по права линия...


Скандинавия.

По крайбрежието на Балтийско море има около 600 каменни лабиритнта, построени от рибарите, които преминавали през тях за да си "гарантират" добър улов и щастливо завръщане.


Русия

На Соловецките острови също има характерни лабиринти и повече от 1000 могили и символични каменни изображения. Това са едни от най-загадъчните места на земята. Датират от 11000-1000 преди н.е. Интересен факт е,че животните избягват да влизат там. Високата растителност също не може да вирее.



Суеверия, свързани с  лабиринтите.

• Ако нарисувате лабиринт на дланта си, влизайки в подобно съоръжение, ще бъдете добре защитени.
• В лабиринта не влизат деца до 7 -годишна възраст и хора над седемдесетте. Смята се, че съоръжението може да им "открадне" душите.
• Бременните също не влизат тук - плодът може да усуче пъпната си връв.
• Може да измамите злите духове, като облечете чужди дрехи.
• Не е хубаво да се снимате на фона на лабиринта или вътре в коридорите му - ще се стоварят куп беди върху главата ви.
•Ако в центъра на лабиринта си намислите желание, след което успеете бързо да намерите изхода, то ще се сбъдне.
• За да преодолеете коварството на лабилинта, трябва да го омилостивите- оставете монетка вътре.  

Подобни публикации  Лабиринтът -онагледеното затруднение 

Източник:  http://rumbur.ru/mystery/851-labirinti-i-ih-taini

вторник, 7 август 2012 г.

Чешми от небосвода

Какво ще си помислите, ако през очите ви възникне такава гледка: буквално от въздуха виси огромен кран на чешма, от който се лее истинска вода. Ефектната приумица е напълно реална! Напук на здравия разум и физичните закони. И това съвсем не е магия.





Каква е тайната на изумителното съоръжение?
Във вътрешността на мощната струя е скрита прозрачна тръба, която задържа конструкцията и връща обратно водата. Инженерната хитринка е добре прикрита от леещата се вода.

Чудноватите кранове фонтани красят улици в Белгия, САЩ, Испания, Канада и други страни.
Интересна идея, нали...

Източник http://www.kulturologia.ru

понеделник, 6 август 2012 г.

Пръстенът

Освен предмет с висока ювелирна стойност, пръстенът е един от най-старите цивилизационни символи.



Приписваните му магически свойства са го превърнали в любим обект на въображението на Твореца. От детските си години помним приказни истории, в които е достатъчно да го потъркаме, за да се появи веднага някой услужлив, способен да изпълни и най-невероятните ни желания дух. Поетите от Древния изток го споменават в изящни рубаи(“..ако светът е пръстен — ний сме над златото му скъп ахат…”, Омар Хаям) и, освен като предмет с романтичен ореол, той е в основата на завладяващи сюжети — източник на могъща власт и безсмъртие, попаднал в мирното Графство, обитавано от добродушни хобити или извор на мрачна сила и проклятие, изкован от  нибелунга Алберих.

Сложната символика на пръстените се образува като комбинация от значението на кръга, скъпоценния камък и гравираното изображение.

Пръстен с перличка, поставен като пиърсинг в края на ноздрата или пък на ухото на дете в южноазиатските страни означавал, че детето се намира под покровителството и защитата на някакво божество. Обичаят намира отражение в съвременните модни тенденции.
Под скъпоценния камък понякога поставяли нещо наистина зловещо - капсула с отрова. Атинският оратор Демостен и картагенският пълководец Ханибал не се разделяли със своето отровно бижу. Великите мъже предпочитали бързата смърт по собствено желание пред перспективата от ужасни мъчения от враговете.  


 През 16-то столетие били популярни пръстени с ...череп, като постоянно напомняне за мимолетността на битието.Гравирани били надписи от типа  «Memento mori»,  «помни за смъртта».

Интересна е символиката в зависимост от пръста, на който се носи.

  • на показалеца — издръжливост, гордост
  • на средния пръст— внимание, дойстойнство, наблюдателност
  • на безименния — любов, грижа
  • на кутрето — авторитарност
Пръстени се изработвали от разнообразни материали, гравирали се с надписи и украсявали със скъпоценни камъни. Те символизирали власт, богатство, социално положение, чест и достойнство, свобода, съюз, безкрайност, вярност, предпазвали са от зли сили.
Древните цивилизации от Античността възприели носенето на железен пръстен като израз на почит към заслужилите си граждани. Със златни бижута украсявали ръцете си жреците на Юпитер (този обичай впоследствие бил възприет отхристиянските епископи). Освен булката, древните римляни дарявали и родителите й с метален пръстен като символ на способността на мъжа да издържа съпругата си.Знатните римлянки слагали до 16 броя на всяка ръка, като отначало предпочитали метални, а после – златни и сребърни украшения без камъни.
Повлияни от окултните съчинения на Агрипа фон Нетесхайм, през Средните векове се появили указания за изработване на пръстени с вълшебна сила.

Обкованите със скъпоценни камъни бижута се носели и като амулети срещу болести. Впрочем, още древните египтяни използвали пръстени, функциониращи като амулети. През Ранното средновековие било прието да се носят семпли украшения на безименния пръст. Халките имали несложни орнаменти, надписи, вграждан бил само един камък. С течение на времето формата им започнала да се разнообразява, използвали се все повече на брой и по-скъпи камъни и вече след няколко века – през късното Средновековие, ръцете били обсипани с бижута.

През 18 век се появила модата на диамантите, а след това – на вградените миниатюрни портрети, в рамка от бисери или диаманти. Бижутерите постепенно откривали красотата на оникса, ахата, червения карнеол, актуални били и аметистът, планинският кристал, топазът. По време на войните на Наполеон, когато Европа отдала златото си за желязо, украшенията се правили от… чугун.

Винаги ли пръстените се носили на ръцете? Оказва се – не. Модата диктувала своите правила и в тази област. През 17 в.  мъжете в Германия пришивали бижута върху шапките си. По същото време в Англия дамите предпочитали да привързват пръстените към китките си с черна лента или да ги носят на шията с елегантно шнурче.

Смята се, че обичаят да се разменят халки при встъпване в брак, за пръв път се появявил по Долината на Нил, в Древния Египет. Затворената форма на кръга изразявала вечността, а скъпият материал за изработката му символизирал чувствата на бъдещите съпрузи.

Ръката, на която се поставял пръстенът, също имала определено значение: в миналото била приета следната символика: лявата ръка се свързвала със сърцето, а дясната – с властта, затова в много страни е прието халката да се носи на безименния пръст на лявата ръка.
 След разделянето на християните, православните започнали да носят халките на безименния пръст на дясната ръка. Според християнските закони, за да протече животът на съпрузите гладко и без недоразумения, брачните пръстени трябва да са съвсем обикновени, без никакви украси.


Украшението, което бъдещият съпруг поднасял на девойката по време на годеж, играело роля на официално признание на съюза им от двете страни. Годежният пръстен първоначално бил по-тънък от светбения. Досега е останала традицията в него да се вгражда диамант – знак за силата на любовта. Хората вярват, че този камък носи щастие и за пръв път италиански ювелир го поставя на годежен пръстен. Обикновената халка всъщност е венчалното бижу.

Весела Христова

петък, 3 август 2012 г.

Ветрилото - тайният посредник на забранените желания


Ако искате да се почувствате истинска дама, вземете в ръцете си ветрило – ехо от отминали епохи на романтика, финес и елегантност. 

Освен подчертана функционалност и силна естетична стойност, благородната вещ има и друга – далеч по интересна и енигматична мисия. Мистериозният език на ветрилото е създаден във времена, когато всеки жест е бил оформен в етикет, а животът - изпълнен със символи и тайни знаци... 

от Raimundo de Madrazo y Garreta




Легенди
До нас са достигнали различни легенди за това, как е създадено първото ветрило. Според една от тях Еол -  древногръцкият повелител на ветровете, посетил спалнята на Психея, но съпругът  и - Ерос, се върнал по-рано. Неочакваният посетител успял да излети, но едно от крилата му останало в ръцете на съпруга. Психея го взела и нежно започнала да "прави вятър" на гневната си половинка, а той, размекнат, бързо й простил. Друга история разказва, че преди 3000 години една китайска империатрица, изнемогвайки от горещина, откъснала клонка и я размахала пред лицето си. Така поставила началото на хилядолетната традиция. 


Назад в историята
Народите от Далечния изток и до днес си оспорват взаимно правото на изобретяването на предмета, който се превръща бързо в ценен символ на власт и аристократизъм. В Древния Египет красиви младежи разхлаждали властимащите, веейки им с палмови клонки. Много често с привилегията да извършват това били удостоявани благородници, именувани със специална титла -“този, който носи ветрило от дясната страна на фараона”.
 Отначало аксесоарът бил изработван от палмови или лотосови листа, а в по-късен период – от шраусови или паунови пера. В Древна Индия ветрилото, заедно със слънчевия чадър, олицетворявало царската власт, а в Япония било познато като символ на военна мощ и социално положение. 

През 32г п.н е. Пак Чею – известна китайска куртизанка, изписала стихотворение върху него и така дала тласък на модата на изрисуваните ветрила.
Сгъваемото ветрило било създадено в Страната на изгряващото слънце през VIII век, а през IX век - пренесено в Китай. Легендата разказва, че това било откритие на млада гейша, която търсела  начин да облекчи болките на своя страдащ от нелечима болест покровител. 


Китайският император Цян Лун през ХVIII век пък бил обзет от такава колекционерска страст, че накарал художника Чжан Жоай да състави каталог от 300 сгъваеми ветрила, които се съхранявали в двореца.
Почитатели на аристократичния аксесоар били и античните народи – елини и римляни. Там бил познат в своя несгъваем вариант, изработван от листа или паунови пера с дървена или костна основа. 
След залеза на Римската империя обаче, ветрилото изчезнало от бита на европейците. Тук пръст имала църквата и строгите й норми на поведение, според които лицето не бивало да се прикрива, а да изразява почтена откритост. Кокетната вещ се появила в Европа през Късното средновековие, пренесена от пътешествениците във времената на големите географски открития. и от участниците в кръстоносните походи.

Във Франция ветрилата идват на мода благодарение на Катерина Медичи, съпруга на крал Анри II, която притежавала великолепна колекция от 900 екземпляра. Друга владетелка - кралица Елизабет Първа (1558–1603), определяна като най-бележития монарх в английската история, установила правилото да получава от поданиците си един единствен подарък – ветрило. Днес се пасят 30 нейни притежания, покрити с рубини и смарагди.

През XVII век се разпространили богато украсените ветрила – от дантела, с вградени огледала или скъпоценни камъни, от злато и сребро, с дъсчици, фино изработени от слонова кост, обвити с нежна панделка и украсени в основата с изискан пръстен. Понякога дръжката им скривала специален тайник за послания или...отрова. Художествените миниатюри по тях ги превърнали в истински произведения на изкуството. Стойността на някои била баснословна и понякога знатните дами ги оставяли като залог, подобно на херцогинята от Мантуа. 

Символичното значение на ветрилото
 Големите ветрила означавали и голяма власт, особено в Азия и Африка. Вероятно асоциацията е възникнала от подсъзнателната връзка с вятъра и използването на предмета при раздухването на огън - както правел индуисткият бог Агни, който обичайно държи в ръцете си ветрило.  Церемониалните аксесоари от пера- напримел флабелумът, носен по време на религиозните шествия и папските процесии имали акцентирана небесна символика.  Zhōnglí Quán, един от Осемте Велики безсмъртни в даоизма, използвал ветрило за възкресение. В японските ритуали ветрилото символизирало разцвета на живота, но при наказателни смъртни церемонии означавало точно обратното - угасването му.  Разтвореното ветрило често се свързвало с фазите на Луната и с променливото женско настроение.  

Тайно оръжие за съблазън и флирт
Най-голем разцвет великолепният аксесоар преживял през XVIII век.
 Ням съучастник на женското кокетство, ветрилото се превърнало в тайно оръжие за съблазън и флирт. Езикът му бил особено популярен в страната на свободните махи – Испания. Цветът имал свое послание. Белият бил предпочитан от невинните девойки, плътният черен  се използвал при траур, черната дантела – за съблазън, червено-черен – за корида.
Начинът на носене бил изпълнен със смисъл. Бавното затваряне изразявало съмнение. Отказ или несъглание се демонстрирали с напълно затворено ветрило. Отворено на четвърт означавало скромност, неувереност, а напълно отворено- любов. Бързи, резки махове издавали вълнение, почукване с леко разтворено ветрило по длан, обърната нагоре – очакване; потупване по бедрото отстрани - “следвай ме”, потупване отпред -”готова съм да ви последвам”.

От Испания тайният език бил пренесен и възприет във Франция. Там дамите изразявали своето съгласие за флирт с насочено с широкия си край към събеседника ветрило, но затворено и насочено с тънкия си край, то недвусмислено разкривало антипатията на притежателката си. Ако тя бързо го сгъвала, определено показвала липсата си на интерес. При разгъване на една пластинка се предлагало чисто приятелско отношение, три разтворени дъсчици изразявали гореща страст, любов, а напълно отворено ветрило определяло среща. Разгъване и разко сгъване предлагало среща в дома на дамата, което се конкретизирало, например, с три почуквания по четвъртата дъсчица (“ в четвъртък, в три часа”). Понякога специално монтираните огледала позволявали обектът да бъде дискретно огледан, а също и да бъдат изпращани игриви слънчеви зайчета, които да привлекат нечие внимание. 


При ветрилата, както и при облеклата, съществувал строг етикет на носене – не можело с вечерно ветрило дамите да се появяват денем и обратно. Как се определяло това: на дневните обикновено били нарисувани рози, а на вечерните- макове. Аксесоарите за първия бал били в пастелни тонове, украсени с фина дантела, сватбените – от бели пера или дантели. Универсално било ветрилото, наложено от  мадам Сан Жен – с пролуки, през които можело да се огледат ненатрапчиво и незабележимо присъстващите. Екстравагантните персони се насочвали към странни форми – раковини, овали, а парфюмеристите ги напоявали обилно с благоухания.


През XIX век в нормите за добро възпитание задължавали стопанката на дома да постави ветрило на специална масичка в стаята за гости. В този период то загубило от очарованието си. За изработката му се използвали по-евтини материали. Модата диктувала да се поръчват ветрила за определени събития, върху тях се появили хералдически символи. С необикновено изящество се отличавали произведенията в стил модерн, от щраусови пера със седефена основа или изработена от черупка на костенурка, появили се през XX век. Модата от тази епоха се влияела силно от екзотиката на Древния Египет, Япония, Ориента  (след триумфа на балета «Шехерезада»). Актуални били аксесоарите в източен стил, пасторалните сюжети (полъх на рококо) и пауновите пера.


Ар деко предлага на жените друга концепция, в която ветрилото не се изпозва за флирт и съблазън, а е просто стилен детайл, издаващ  «dolce vita».
След Втората световна война и възхода на стила New Look, като естествена реакция на годините на недоимък, ветрилата отново се появяват на модния подиум.

В наши дни от артистичен аксесоар, символизиращ власт и синя кръв, ветрилото се е превърнало в обикновен предмет. В годините, когато климатиците създават прохлада във всяко помещение, донякъде то е загубило практичната си функция, но не и своя романтичен ореол.
И нека се оставим да бъдем омагьосани от портретите, в които достолепни дами излъчват
непритворно благородство, изкусно подчертано от прелестно ветрило в техните ръце... 
 Весела Христова

част от текста - публикация и в сп. BEAUTY 2011
http://znaki.chebnet.com

четвъртък, 2 август 2012 г.

Лудостта на кралете

Поглед в историята ще ни прехвърли в годините, когато властимащите са държали хиляди съдби в ръцете си, въпреки че самите те са имали нужда от помощ. Психиатрична. А каква е гаранцията, че историята не се повтаря и днес...

Джордж III

Джордж Трети управлявал Великобритания и Ирландия 59 години - време, изпълнено с постоянни бунтове, войни и размирици в колониите. Монархът бил многодетен, но независимо от добрата му физическа кондиция, мозъкът му бил доста болен. От 1789 кралят страдал от пристъпи на порфирия и ставал абсолютно невменяем.
Според някои историци  лудостта и слепотата, обзели краля в последните години от живота му, се дължали на отравяне с арсен. Вероятно някой от приближените му добавял отровата към храната.  Въпреки всичките си болести, монархът умрял на 82 години.


Лудата Хуана

Нищо не подсказвало, че младата Хуана Кастилска ще развие умствено заболяване. След поредица от естествени смърти в семейството, Хуана станала кралица на Кастилия и Арагон. 
 Съпругът и - Филип Първи Хубави, умирял година след възкачването и на трона.
След кончината му Хуана изпаднала в състояние на невменяемост. За това красноречиво говори един факт - ковчегът с тялото на починалия съпруг бил разкарван по цялата страна и от време на време дори бил отварян, за да може кралицата да се "любува" на тялото на съпруга си. ..
След това роднините взели нещата в свои ръце. Филип бил погребан, а Хуана - изпратена н замъка Тордесиляс, където останала до смъртта си през 1555 г. Починала на 73 години. 




Карлос Втори - монарх на Испания 
Още в детските си години бъдещият монарх бил плашещо грозен. Тежките физически и психически отклонения при него били  следствие от кръвосмесителните връзки на Хабсбургите. Страдал от издадена навън долна челюст, което не му е позволявало да дъвче храната си.
Огромният му език пък правел речта му неразбираема и причинявал обилно лигавене.
Заради акромегалията си до десетата си година е носен на ръце.
За да не бъде "претоварен" психически и физически, останал напълно необразован, а капризите му били стопроцентово задоволявани. Отказвал да поддържа личната си хигиена. Косата му била сресана за пръв път с гребен едва когато дон Хуан Австрийски Младши взел властта в двора.
През периода на управлението му Испания логично загубила блестящите си позиции на международната политическа сцена.



Лудостта на Шарл

Шарл VI, Франция

Лудостта на краля не се появила отведнъж. След прекарано заболяване през 1392 започнала видимо да го обзема - станал раздразнителен, избухвал при всеки рязък звук.

Веднъж кралят поел на военен поход. Веднага след като излезли от града, му се сторило, че след него тича някакъв дрипльо, който викал "Спрете, кралят е предаден!".
Шарл се обърнал към своя паж и с едно движение на меча си го убил, след което се втурнал към брат си и рицарите. 
Воините повалили коня му и озаптили бустващия монарх, но той изпаднал в кома. След три дни дошъл на себе си и осъзнал действията си - отпуснал пенсии за вдовиците и децата на убитите. Отказал се от престола в полза на чичовците си. В следващите години получил няколко пристъпа. Струвало му се, че е от стъкло и ще се счупи. Пет месеца отказвал да се мие и бръсне. Проявявал и агресия. Съществуват две хипотези, обясняващи поведението му - маниакално депресивна психоза или отравяне.

Весела Христова