Японският меч през вековете

Японската технология за производство на железни мечове започва да се развива от VIII и достига върхове през XIII век . Бойното оръжие имало не само практическо приложение, но представлявало истинско произведение на изкуството. 

свещените предмети

Мечът заема почетно място сред трите свещени императорски регалии – бронзовото огледало Ятано Кагами, висулката от яспис Ясакани но Магатама и мечът Аме но муракумо но цуруги, които символизират съответно мъдростта, разцвета и мъжеството.

Японските мечове

Тачи - дълъг меч (дължина на острието 61 см) предназначен предимно за битка на кон.  Има и разновидност одати, чието лезвие е към 1 метър. 

тачи

 Katana - дълъг меч (дължина на острието на 61-73 см), но с по-малка извивка от тачи. Двата меча се различават основно по начина на носене.  От 15 век мечът катана измества тачи в боя на земя. Излага се с лезвието нагоре, според начина на носене.

 Wakizashi - къс меч (дължина на острието 30,3-60,6 cm) От края на 16 век се носел заедно с меча катана в стандартния комплект снаряжение на самураите – т.нар Дайшо /дълъг и къс/. Късият меч се използвал в боя в тесни пространства и в комбинация с катана. За разлика от меча катана, бил забранен за носене от несамураи.

дайшо

Наборът Дайшо представлявал важна част от самурайския костюм, подчертаващ съсловната му принадеж ност.  Дългият меч бил основно оръжие на самурая. Шото, късият— резервно и допълнително оръжие, служел и при харакири. Влизайки в помещение, воинът оставял мечът катана на специaлно място или го давал на слуга, но късият задържал. Свалял го само ако престоят му бил продължителен.

  Танто (kosigatana) - кама или нож (дължина на острието <30.3 см). В древността били наричани катана. Носили ги заедно с тачи.

танто

    Tsurugi - прав нож с две остриета, разпространени преди Х век. В миналото с този термин за наричали всички мечове.

   Нагината – хладно оръжие, представляващо нещо средно между меч и копие, от края на VII век. Имало дълга около 2 м ръкохватка, едностранно извито острие около 30 см. С времето се е утвърдил облекчен вариант на оръжието (1,2 - 1,5 м). Техниката за бой с нагината се преподавала в 425 школи. Това било основното оръжие на во̀йните — монаси Сохей, използвало се и от жени-самураи за защита на домовете си.

нагината

 бой с нагината

 Koto – вид древен меч, отпреди 1596, чиято технология е загубена.

 Шинто - мечове, направени от 1596 до 1868 г., т.е. преди началото на индустриалната революция на периода Мейджи.  Отстъпват по качество на Кото.

 Gendayto -направени след 1868 до наши дни.

Аксесоарът Tsuba - Освен за защита на ръката, служел за украса на меча. Днес този предмет привлича силно интереса на колекционерите. Изкуството за направата на цуба е предавано от поколение в поколение. Това бил начин самураят да демонстрира стил и богатство. 

  Jamón/ хамон/ –видимият резултат от закаляването на острието под формата на ефектна декоративна линия.

Старинни мечове преди IX век.

Първите мечове били внесени на японските острови през 2-та половина на III век от китайски търговци. Този период от японската история е наречен Kofun ("могила», III-VI в.). Оттогава са оцелели, макар и доста повредени, мечове групирани от археолозите на японски, корейски, китайски.

В периода Ашука (538-710 г.). с помощта на корейски и китайски ковачи Япония започнала да произвежда желязо, а през VII овладяват технологията на стоманата. За разлика от предишните модели, ковани от желязо, мечове от този период са  от желязо и стомана.

През VII—VIII вв. при японските мечове се появява извивката. Легендата свързва този факт с името на майстор Амакуни от префектура Ямато. Амакуни изковал меча Когарасу Мару през 703 и това е рождената дата на най-стария извит японски меч.

През периода Нара  (710—794 г.). оръжейното производство е под централизирания контрол на държавата, а ковачите били задължени да подписват продукцията си. Мечовете се пазили в императорски складове и се раздавали по време на военни действия или за обучение.

В този период благородниците предпочитали корейските и китайски мечове, които били красиво гравирани. В Корея били изковани 44 мечове дайшо, които императорите предоставяли на военачалниците или висшите сановници като символ на специални пълномощия.

Периодът Хейян. IX—XII в.

Историята на японския меч всъщност започва в периода Хейан (794—1185 г.), когато след вътрешни междуособици Япония се самоизолира, централизираната власт отслабва, а реалната власт е в ръцете на едрите феодали. През 10 век окончателно се оформя социалният слой на самураите - професионални воини, сражаващи се предимно на кон. Мечовете от този период са с дълго острие с малък връх.

Правите мечове се сменят с извити, като първоначално извивката е била по-близо до ръкохватката и постепенно се премества по дължината. В край на периода се утвърждава японската технология за мечове и вида им.

През 11 век започват да ги внасят в Китай.

Период Камакура(1192-1333г.)

Настъпва Златният век за японския меч, когато остриетата достигат предел на съвършенство, какъвто никой не постига във вековете след това. Най-известният ковач е майстор Масамуне, за когото казват, че отказал да поставя подписа си на изделията, дотолкова били съвършени,  разпознаваеми и невъзможни за фалшифициране.

Период Муромачи(1338-1573г.)

В началото на периода се появяват много дълги мечове. На  все по-голяма популярност се радва нагината, което се счита като един вид дълъг меч. Смутните времена изисквали повече бойни мечове, дори в ущърб на тяхното качество.Обедняването на населението и намаляването на аристокрацията намалява търсенето на висококачествени, но много скъпи мечове.

Класата на самураите се откъсва от земеделието и избира военната служба към феодалите като единствен източник за приходи. Като оръжие отдават предпочитание на мечовете катана, които се носели с лезвието нагоре. В двубоите решаваща била скоростта на пъвия удар и по такъв начин самураите изваждали мигновено оръжието от ножницата и нанасяли смъртоносен удар на противника.

През XVI век в Япония се появява огнестрелното оръжие, което се отразява неминуемо върху тактиката на военните действия. Увеличава се ролята на пехотата, въоръжена с по-къси мечове, с по-малка извивка и обемен връх, подходящи за щурм на нож.

Период Азучи-Момояма(1573-1603г.)

В периода  се появяват нови ковашки школи. Старите технологии се загубват. Повявяват се и нови материали. Наблюдава се тенденция на скъсяване на стари мечове. Тактиката на битката изисквала меч със средна дължина, така че собствениците на  мечове тачи ги скъсявали до 60—65 см. Със скъсяването се изрязвал и подписът на майстора. Постепенно тачи излизат от употреба. Налага се характерният самурайски набор дайшо.

 "Шинто" XVII-XIX век..

С настъпването през 1603 на периода Едо и вседствие на политиката на изолация, в Япония се възцарява продължителен мир. Оръжията за война стават част от официалния костюм. Ножниците се превръщат истинско произведение на изкуството. Богатите започват да поръчват изработката на цубо от истинско злато , тъй като според японските традиции единственото украшение на самурая е мечът му.

цубо

 През 1868 г. настъпва ерата на индустриалната революция и унищожава феодалния начин на живот на обществото. Както и на употребата на мечове.

Мечовете, произведени след 1868, се наричат gendayto.

През първата половина на 20 век армейските мечове сингунто се произвеждат промишлено.

След капитулацията на Япония след Втората световна война изработването на мечове е забранено чак до 1953г. Днес работят около 300 лицензирани ковачи, които  продължават традицията за изработка на мечове от периода  Камакура.

Весела Христова