четвъртък, 20 март 2014 г.

Детски приказки със зловещ привкус

Една любопитна, макар и кърваво-жестока история...
Всички сме слушали приказката за Пепеляшка, но не всеки знае първоначалния и вариант според Доротея Фийман, сладкодумна немска разказвачка (1755 - 1815) от която Братя Грим записали стотици истории.
Преди столетия...


Пепеляшка получила балната си рокля не от вълшебницата кръстница, а от покойната си майка, която се надигнала от гроба, за да нагизди дъщеря си за бала. Принцът пък преследвал девойката, обзет от силно еротично желание. За да опази честта си, Пепеляшка се спасявала, катерейки се на височини - ту на крушата, ту в гълъбарника. Младежът бил въоръжен с брадва и бързо ги събарял, но тя пак му се измъквала. На третата вечер принцът залепил красавицата за една стълба, заливайки предварително стъпалата със смола. Пепеляшка скочила, но златната и обувка останала залепнала. Следвало издирването на възлюбената и докато девойката размишлявала над бъдещите си възможности и честната дума на принца, сестрите и се инвалидизирали доброволно – едната си отрязала петата, а другата пръстите, за да обуят желаната пантофка. В този момент се намесили белите гълъби, които разкрили лъжата и докато сестрите превързвали окървавените си нозе, Пепеляшка пъхнала стъпало в златната обувчица. Докато двойката се венчавала, гълъбите изкълвали очите на лошите сестри, които продължили битието си като жалки просякини.



За Баба Яга

 Баба Яга, както знаем, е доста популярен герой от славянския фолклор. Обитава къщичка с кокоши крака, живее вдън горите, плаши децата и т.н.
Реалността, дала повод за създаването на легендарния образ, е била доста стряскаща.
До 13-14 век в горите, обитавани от северните славяни, погребвали покойниците не в скованата от студ земя, а в специално построени дървени къщички. Хората избирали няколко дървета, израснали едно до друго, режели ствола на височина около два метра, подсичали корените и ги изкарвали частично отвън, за да предотвратят гниенето. Върху тези подпори (силно приличащи на кокоши крака) построявали дървена къщичка за покойника. Тялото било защитено от диви животни, а децата бягали далеч от тези места, наплашени от приказките за Баба Яга (т.е.Смъртта).


Весела Христова


неделя, 16 март 2014 г.

Пол Гоген. “Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?"- мистика и символи

Любопитно. 15 символа са изобразени в знаменитата картина на Пол Гоген, “Откъде идем? Какво сме? Къде отиваме?". Художникът я е възприемал като духовно завещание. След като я завършил, Гоген взел отрова. Опитът за самоубийство (1898) бил неуспешен. Умира пет години по-късно.
 Разчитаме ги отдясно наляво - като текст в Кабала.
1. Спящото дете - душата преди земното и превъплъщение. Гоген вярвал, че преди раждането си пребиваваме в младенческо блаженство в небесата.
2. Кучето означава нещастията, които ни дебнат на земята.
3. Трите жени - първия стадий на пребиваването в телесна обвивка, преди стремежа към самопознание.
4. Мъжът, който откъсва плод, символизира стремежа към познание на тайните от мирозанието.
5. Фигурата с ръка на главата - втори стадий на пътя към познание, когато човек изпада в отчаяние от невъзможността да намери отоворите на въпросите от битието.
6. Две фигури в червено -моментът, когато започваме да анализираме. Беседа.
7. Птицата - египетски символ на духовния път.
8. Жената в черно - душата във висш стадий на развитие. Означава, че страданията са необходими за постигането на смисъла на съществуванието.
9. Изворът - символ на вечността. 
10. Статуята на божество - надеждата за възкресение.
11. Дете- зачатъците на душа при тези, които още не са открили стремежа към самопознание.
12. Коза, коте, кученце - символи на безгрижния живот в света на материалното , без духовни терзания.
13. Гола фигура — чувственото като житейска цел за тези, които живеят в света на материалното.
14. Старицата символизира на обречеността на тялото.
15. Птица, с плячка в ноктите - неизбежната смърт.
Източник http://www.vokrugsveta.ru
 
Веселс Христова