понеделник, 30 април 2012 г.

На баба мушкатото...


Charles Hermans  «A secret admirer»
Добре познатото от детските ни години цвете е не само неизменното растение в дворчето на баба или пък присъства скромно и непретенциозно на градския балкон.

 С него са свързани и доста интересни истории.

 
В началото на миналия век били изключително популярни пощенски картички от серията "Езикът на цветята". Роден в епохата на романтизма, този символичен начин на общуване бил неизменна част от сантименталните игри между влюбените.
Чрез цветята омагьосаните сърца водели таен диалог и изразявали напиращите чувства. Тук присъствали не само изисканата роза или дискретна незабравка, но и обикновеното мушкато. Символичният му смисъл бил   " Изпитвам щастие да бъда покрай Вас".  Изразявало още уважение и приятелство. 

В зависимост от цвета му имало и нюанси - белите цветове подчертавали чистотата и невинността на сърцето, а количеството им изразявало степента на платоничните чувства.  Розовите изразявали радостта да обичаш и да бъдеш обичан, броят подчертавал силата на това чувство. Тъмночервеното мушкато означавало страдание и тъга, яркочервеното - утеха или желание за контакт. С помощта на картичките и образите върху тях влюбените общували така, както днес чрез социалните мрежи или мобилните апарати.

 Мушкатото било любим обект и на доста художници.  Може би най-известната картина с изображение на мушкато е “Rubens Peale with a Geranium” създадена през  1801 году от американския художник Рембранд Пийл. На нея е нарисуван братът на художника-  ботаник, който е поставил внимателно ръката си върху саксия с мушкато от вида Pelargonium inquinans.

Rubens Peale with a Geranium
 Френските импресионисти също обичали да го рисуват:

 Renoir“Geraniums and Cats”, 1881 г.
Renoir“Still life with geraniums in a bronze bowl”, 1880 г.

Claude Monet  “Camille Monet and a Child in the Artist's Garden in Argenteuil”, 1875 г.

В миналото вярвали, че мушкатото притежава магически свойства и го използвали като талисман за щастие. Освен това употребявали розовото за любовна магия, бялото за плодовитост, червеното  - за здраве и сила и против уроки. 
Hector Caffieri
Съществували поверия, според които уханието на мушкато защитава дома от отрицателни сили, а ако разлеете настойка от мушкато около къщата си, ще синаправите истинска защитна бариера! Друг вариант на защита е да поставите саксии с мушкато във всички стаи. Според астролозите най-мощно е традиционното зонално растение с ярко-червени цветове. 

И ако нямате в дома си от това цвете, не е късно да си вземете. Така ще се радвате на непрестанния му цъфтеж цяло лято, а може и злите сили да бягат от вашия дом надалеч....

Весела Христова

 http://frauflora.ru
http://www.pelargonium.ru  и др.





А ето и някои други картини с мушкато:
Kathleen's Geraniums by Carol Rowan

Ricardo Brugada Panizo "The Flower Garden" 1899

Frederick Childe Hassam "After Breakfast" 1887

Red Geraniums by Peter Poskas
William Kay Blacklock, Lady sewing seated by a window, 1917 г.
William Kay Blacklock,“A Quiet Read”, 1913 г.
Carl Bertling Girlinan, “Girl in an Interior”

Caroline Augusta Lord,Woman with a Geranium


неделя, 29 април 2012 г.

"Utopix" - мечтата на един живот


Понякога животът на човек минава под знака на един строеж. 
Дни, седмици, години, отдадени на мястото, което наричате свой дом. Докато и най-малките подробности придобият окончателния съвършен завършек.
Мечтата, на която се е посветил френският художник  Жо Пиле, прекрасно илюстрира горното твърдение.  Делото на живота му е уникалната къща(?) с красноречивото наименование "Utopix"!

 Жо съвсем не е учил архитектура, просто е следвал въображението си. Резултатът от старанията му се оформил окончателно сред 30 години.

През седемдесетте художникът купил 11 хектара земя на каменистото плато Causse de Sauveterre. Дотогава пустеещата местност се използвала предимно за паша на овце, но това не обезсърчило Жо и съпругата му Доминик. Те мечтаели да си построят дом, едновременно функционален и оригинален.

 

 Строежът започнал през 1979. Жо разчитал на своите ръце и на помощта от приятели. Събрали камъни, каквито тук имало в изобилие и построили истинско иглу.  Оформили покрива като купол и го декорирали с камъни. През 1992 зданието било завършено и веднага привлякло вниманието на туристите. Жо решил да направи дома си още по-атрактивен и осеял местността с всевъзможни забавни скулптури. Направил и поле за мини голф.


Макар и бавно, строежът се движел към окончателното си приключване. През 1997 вътре била поставена изолация, а през 2000 домът бил електрифициран. 

И така, приключението „Utopix" завършило.  За собствениците останало  удовлетворението от постигнатия блян и възможността да обитават един наистина неповторим дом. 
 http://www.utopix-lozere.fr
 http://www.kulturologia.ru
Весела Христова

Огледалото като портал към необясними светове и измерения


Огледалото е сред най-загадъчните предмети от нашия бит, който дори е възприеман като портал към паралелно съществуващи вселени.
Различните цивилизации са му придавали символичен смисъл, свързан със традиционното световъзприятие и морални ценности. Не са подминати и боговете, за някои от които огледалото е неотменен атрибут.

Например, името на бога на ацтеките Тескатлипокл означава огнено огледало. Този бог бил особено кръвожаден и за умилостивяването му извършвали чести човешки жертвоприношения. Божеството притежавало огледален щит – истински соларен символ.

Аматерасу
Не толкова жестока била шинтоистката слънчева богиня Аматерасу Омиками, смятана са прародителка на японските императори. Тя обитавала усойна пещера, от които била подмамена да излезе с помощта на блестящо вълшебно огледало.  Когато богинята изпратила любимия си внук Ниниги да покори Японските острови, му връчила свещен талисман – огледалото Ятано кагами
Днес то се съхранява като безценна  реликва в шинтоисткия храм Исе. Има формата на осмолистен цвят на лотос и се връчва като тронна принадлежност на всеки нов император. Някои казват, че то носи гравирания текст на еврейското Божие откровение “Аз съм, който съм.”
Освен като слънчев знак, огледалото е възприемано и като символ на самопознанието. Пак  според японската митология божеството Идзанаги съветвало децата си всяка сутрин и вечер да коленичат пред едно огледало и дълго да се взират в него. Целта била да се освободят от отрицателните мисли и лоши чувства. 
В Древен Китай вярвали, че съществува Незцинтай - огледалото на злото. Взирайки се в него грешниците в ада виждали не само злите си дела, но и това, което ги очаква като наказание.А гледката била ужасяваща...

Хуан ди
Китайците разглеждали огледалото и като врата между реалния и свръхестествения свят. Една легенда разказва, че по време на управлението на Жълтия император Хуан ди – три хиляди години преди н.е., обитателите на двата свята живеели в мир и разбирателбство. Нещо повече – свободно преминавали от единия свят в другия. За нещастие, в един момент избухнала  война между световете, в която победили хората от нашата реалност. Прибягвайки до мощна магия, императорът лишил победените от образ и ги затворил в огледало, обричайки ги да повтарят движенията и мимиките на хората. Преданието продължава доста мрачно и пророкува, че ще настъпи ден, когато тайнствените същества в Огледалния свят ще преодолеят прокобата и ще нахлуят в нашия свят. Тогава ще настъпи краят на дните ни...


В мрачните векове на Ранното средновековие под влиянието на религията, броят на огледалата рязко намалял – смятало се, че  през "магическото" стъкло гледа самият дявол. В старозаветния апокриф  «Книга на Енох» се споменавало, че един грешен ангел – Азазел, научил жените да използват козметични средства и да носят бижута – нещо абсолютно немислимо без огледалата! В тези сурови години нежните създания се върнали към полираните метални плочи или използвали специални легени с вода.

За щастие няколко века по-късно ненадминатите венециански майстори овладели до съвършенство изкуството да създават стъклени огледала, украсени с красиви уникални орнаменти. Плоското кръгло стъкло се покривало с фин слой метал – смес от 70% калай и 20 на сто живак. Технологията била трудоемка и скъпоструваща, а използваните материали – токсични. Тайните на занаята били опазени векове наред под заплахата от смъртно наказание.
Едва през XVII в. французите успели да подкупят майстори от Венеция и започнали сами да произвеждат огледала.
Извън рамките на ежедневната им функция, на огледалата се приписвали особени магически свойства. Битувало вярването, че те можели да задържат душата на оглеждащите се и затова при смърт в дома били старателно покривани, за да може душата на починалия спокойно да премине в отвъдното. Свърхестествените същества – демони, вампири, нямали отражение.
Магьосниците през всички времена отдавали дължимото на тайнствените  свойства на огледалото. 

Казват, че знаменитият пророк Нострадамус получил важни сведения за бъдещето с помощта на странно съоръжение от въртящи се огледала, в които за кратко се появявали сцени от предстоящето. Катерина Медичи твърдяла, че по такъв начин са предсказани Вартоломеевата нощ,  екзекуцията на Мария Стюарт, убийството на Хенри Трети и възкачването на престола на Хенри Наварски.

Нострадамус
Това силно кореспондира с един съвременен експеримент  с огледала на професор Козирев, който няма все още научно обяснение. 
 
Професор Николай Александрович Козирев бил погълнат от идеята за създаване на машина на времето още като затворник в лагерите на съветската държава. След време постъпил на работа в Обсерваторията в Пулково и започнал своите опити. С помощта на огледала Козирев постигнал интригуващи резултати. 
Използвал огънат огледален лист от полиран алуминий, във вътрешността на който имало място за човек и измервателна апаратура. Алуминиевите (стъклени, огледални и др.) спираловидни плоскости, според теорията му, отразявали физическото време и фокусирали различни излъчвания, включително и от хора. Хората, намиращи се в цилиндричните спирали, имали най-различни аномални усещания, отразени в протоколите на изследванията. Във вътрешността на огледалата те “излизали от собственото си тяло”, били документирани и случаи на телекинеза, телепатия, предаване на мисли на разстояние.
 Според теорията на Козирев във вътрешността на огледалната зона се променя плътността на Времето и вероятно това води до изостряне на екстрасензорните способности.
През 1997 новосибирските учени провели съвместни опити с колеги от Великобритания. В Стоунхендж повече от 200 души приели дистанционно транслирана информация от Новосибирск с помощта на огледалата на Козирев. В хода на експеримента била използвана програма, съставена от знаци на шумерската култура – клинописното писмо. Англичаните приели всички символи. Нещо повече – получили и информация, която не била изобщо транслирана.  Допълнителни седемдесет символа, свързани отново с шумерската култура! Участниците в експеримента смятат, че по някакъв начин са проникнали във вселенската информационна база данни за тази велика древна цивилизация.
http://savremennik.blog.bg/technology/2012/04/17/ogledalata-na-kozirev.941008

петък, 27 април 2012 г.

Орхидеите - невероятни, мистериозни и обсебващи


 От дълбините на хилядолетията



През 2007 палеонтолози намерили в Доминиканската република парче кехлибар от миоцена, а вътре в него - пчела работничка от отдавна изчезналия вид  Proplebeia dominicana
Вниманието им привлякло и нещо друго - залепналият до гърдите на насекомото полинарий, характерен за орхидеите. Находката била добре запазена и позволила на учените да определят дори принадлежността и към конкретно растително семейство. Праисторическото растение получило името Meliorchis caribea.

Доскоро се смяташе, че орхидеите са млада група растения, появила се в еоцена. С това откритие хипотезата всъщност е опровергана.  




Орхидеите са ефектни красиви цветя, от които са известни 25 000 вида. С всяка година се появяват и нови. Те дотолкова се различават външно, че понякога е трудно да се приеме, че са от едно семейство. 
Някои са едри и атрактивни, други - микроскопични. Цветовото многообразие е впечатляващо - от дискретни окраски до ярки, тропически цветове. 





  Черната орхидея
Съществуват и мистериозни, черни орхидеи, селектирани от калифорнийски ботаници. Някои смятат, че това е най-красивото растение в света, а ароматът му е вълшебен, ванилен. Черната орхидея бързо се превръща в символ на изящество и красота. 

С това интересно цвете е свързана и следната любопитна история:

Черна орхидея


Преди години Патриша Аркет се пошегувала и поискала от Никълъс Кейдж черна орхидея, булчинска рокля от Тибет и автограф от Селинджър. Роклята наистина купили в Тибет, а след един аукцион се сдобили с автограф от талантливия писател. Въпросът с черното цвете останал висящ. Тогава на Никълъс му хрумнала блестяща идея. Той просто боядисал една орхидея в черно...





Цветът на орхидеята притежава съвършена симетрия, символ е на двете първозданни начала – мъжкото и женското. Думата орхидея за първи път е използвана  от бащата на ботаниката, древногръцкия учен Теофраст и означава… тестис (заради формата на луковиците на рода Orchi). 

Теофраст

Бумът на великолепните растения в Европа започнал от Англия през XVIII век, когато търговецът Питър Колинс докарал растението «блетиа пурпуреа», което зацъфтяло след година. През 1813 на Острова вече имало повече от седемдесет вида орхидеи. 


Отначало хората не умеели да отглеждат ново растение от семе. До момента, когато Ноел Бърнар отделил от корена й почвообитаващата гъба, наречена Rhyzoctonia, откривайки, че всъщност орхидеите живеят в симбиоза с тази гъба. 

Любителите на орхидеи могат да бъдат доста креативни. Един от тях поливал цветето си със сок от месо, в резултат на което то станало невероятно красиво и високо.

Има орхидеи, които се оценяват като произведения на изкуството и се предлагат на аукциони, където достигат зашеметяващи стойности до 100 000 долара. 


Прекрасните цветове се появяват на седмата година. Растението може да живее до сто години – почти като човек. То е сравнително непретенциозно, а цъфтежът му не предизвиква алергия.

Peach cattleya
Английският ботаник Джон Линдли, смятан за баща на науката за орхидеите, нарекъл първата цъфнала в Англия орхидея в чест на нейния стопанин. Така се появили знаменитите орхидеи Cattleya. 



Весела Христова 
 http://elementy.ru/news/430579
 http://sernaraquel.com/tag/marriage/ и др.