Сладоледът - лакомство за бедни и богати

Освен великите изобретения, родили се в земите на Поднебесната империя, там се е появило и едно приятно кулинарно откритие – сладоледът, за който се смята, че е на на повече от 5000 години.

На императорската трапеза присъствал под формата на интересна комбинация от лед и сняг, специално доставяни от планинските райони, в която били добавяни резенчета портокал,  зрънца от нар. Няколко капки вино или лъжичка мед обогатявали вкуса му.
За лакомството споменава в дневниците си пътешественикът Марко Поло. Това дава основание да се смята, че за пръв път сладоледът се е появил в Европа, след като Марко Поло се завръща от далечното си пътешествие през 14 век. Казват, че според рецептата на пътешественика, за охлаждането на десерта се използвал не само сняг, но и ...селитра. 

Марко Поло пристига в Китай

Първоначално ледът се съхранявал в тайни складове предимно за ВИП персони.
Рецептата за сладолед, приличащ най-много на съвременния, се родила в Италия, в Сицилия. На средиземноморския остров имало всичко необходимо за целта. И на първо място – захарна тръстика, която съвсем не била разпространена в други райони на Европа.
За подслаждане на храната в тези години се използвал мед, само че той при замръзване кристализирал и ставал неподходящ при производството на сладолед. 


В Сицилия никога не изпитвали и липса на яйца и мляко – основните съставки на ледения десерт. 
Немаловажна предпоставка за развитието на това производство било наличието на планински лед, с който търгували по цяла Италия  и в Малта. 
Жителите на Сицилия се занимавали от векове и с добив на морска сол. Солта била необходима в технологичния процес - тогава, когато нямало електричество и трябвало продължително да се бърка, за да се получи сладолед.
Солта ускорявала топенето на леда при приготвянето на гладка кремообразна маса и съкращавала времето за разбъркване.

Катерина Медичи

 Най-простата рецепта за приготвяне на сладолед от тези години – поставяли съда с необходимите съставки в по-голям съд, пълен с лед и сол и започвали да ги бъркат. Разтопената вода периодично изливали и слагали нов лед. След два-три часа усилено разбиване десертът бил готов.

Когато младата Катерина Медичи се омъжила за френски крал Анри Втори, взела със себе си в Париж и личния си готвач  - Бенталенти, утвърден авторитет в производството на сладолед и разхладителни напитки.

Пищната сватбена церемония се състояла на 28 октомври 1533, а гостите били впечатлени от изумителния десерт – освежаващи ледени топки с плодове.  Новото кулинарно изкушение мигновено завоювало симпатиите на френските придворни. Кралските съветници извикали готвача и поискали да им покаже и най-малките детайли по приготвянето на десерта. 
Сред което го обявили за държавна тайна. 

Естествено тази тайна не била опазена за дълго.

  За първи път сладолед започнал да се продава масово във френската столица Париж през 1676 г, когато 250 сладкари се обединили в професионална асоциация.

 До средата на ХIХ век сладоледът все още се бъркал на ръка. Докато през 1846 г. Нанси Джонсън от Ню Джърси не изобретила първата машина за производството му-  кофа, пълна с лед и сол, в която имало затворена кутия с яйчно-млечната смес. Контейнерът се въртял с ръчка, докато съдържанието му се замрази достатъчно.
 
 

    Началото на серийното производство на сладоледа било поставено през 1851 г. от американския млекар Джейкъб Фусел.