събота, 19 май 2012 г.

От местопрестъплението или най-важните открития в криминалистиката




Престъпността не е от вчера. Хората от години използват различни методи, за да установят истината - виновен или не.

250 г преди н.е. Eлинският лекар Еразистрат забелязал една важна подробност - учестяването на пулса на човек, който лъже. Това откритие е в основата на съвременния полиграф - детектор на лъжата.



Минали векове. През 1008 г азиатският владетел Махмуд Газневи разгласил, че издирва знаменития лечител Авицена по начин, неизползван дотогава - окачил на всички врати неговия портрет. Това бил най-старият известен нам опит за издирване с листовка Търси се..





През 1248 г в Китай бил разпространен наръчник за следователи, който представлявал първото методическо пособие за установяване на насилствена смърт при задушаване или удавяне.

1302 – в Болоня била осъществена първата аутопсия за съдебни цели. Извършена е от лекаря Бартоломео да Вариняна (Bartolomeo da Varinyana)




Любопитен факт - През 1712 г Петър Първи посетил музея на Мартин Лутер. Той се вгледал в мастиленото петно на стената, получено, според версия на музейните работници, след като Лутер запратил мастилницата си по видението на Сатаната. Руският цар разобличил твърдението с думите – „Петното не е старо, всичко е измислица”.






През 1838 във Франкфурт било публикувано първото ръководство за събиране на веществени доказателства и криминологична тактика. Този труд на Ludwig Hugo Franz von Jagemann е в основата на съвременните методики за оглед на местопрестъплението и работа със заподозрените.
  
През 1840 Матьо Орфила за пръв път разобличава отровител въз основа на анализа на стомашното съдържимо на жертвата.




През 1854 г. за пръв път с помощта на фотографията е установено подправяне на документ.




Методът на Бертильон







Алфонс Бертильон


През 1883 Алфонс Бертильон( Alphonse Bertillon ), използвайки антропометрични данни, разобличил заподозрян,използващ чужда идентичност. За пръв път се установява личността с помощтта на прецизни измервания – т.нар. бертийонаж. Бертильон въвежда и словесния портрет, системата за описание на външността на престъпника, която се използва и днес.

В продължение на месеци Бертильон понася стоически насмешките на писарите, докато сравнява фотографии на картотекираните престъпници. С разрешението на висшестоящите започва да прави точни измервания на ръста, обема на главата, дължината на ръцете, на пръстите, стъпалата. Убеждава се, че ако размерите на отделни части на тялото могат да бъдат еднакви при различни лица, то размерите на четири или пет части на тялото взети заедно никога не са еднакви. Това било в основата на концепцията му. Оттук натататък предстояла една доста трудоемка дейност – направата на специална систематична картотека, която да позволи засичане на търсената личност по описаните данни.



Ръководството не било във възторг от предложената сложна система на картотекиране и само благодарение на ходатайството на влиятелния му баща му били отпуснати двама писари и позволено да прави измервания на арестантите.
Първият резултат се появил след четири години. При това малко преди изтичането на изпитателния срок, отпуснат от началството за дейността му.На 20 февруари 1883 той измерил един заподозрян, който се представил като Дюпон. След като въвел данните му в картотеката, установил, че те съвпадат с друг човек, арестуван преди месеци под името Мартин. На 21 февруари парижките вестници поместили първите си статии за делото Дюпон/ Мартин и съобщили за новата система на Бертилон за установяване на самоличността. 

1891 . Буенос Айрес. За пръв път полицаят с хърватско потекло Xуан Вучетич /Juan Vucetich/ изобличава престъпник по пръстови отпечатъци и започва да прилага дактилоскопията.
През 1904 се появява капиталният му труд Сравнителна дактилоскопия. /«Dactiloscopia comparada»/ - истински бум в методите за идентификация на личността.
Естествено, Вучетич е използвал някои научни открития отпреди, напр. на Уилям Джеймс Хершел, който, работейки в британската администрация в индийския щат Бенгал, започнал да използва отпечатъци от палците на индусите като знак за самоличност. С годините забелязал, че рисунъкът върху кожата на пръстите не се променя, независимо от остаряването на човека. На 5 август 1877 пише на главния инспектор по затворите в Бенгал, с което споделя идеята си да използват пръстови отпечатъци за регистрация на арестантите. Само че инспекторът не прегърнал идеята му. През 1879 се връща в Англия, където издава монографията «The origin of finger prints». Тази монография предизвиква интерес у английския аристократ сър Галтон - Francis Galton, който доразвива идеята в труда си «Finger prints», в която прави обобщение на всичко постигнато по темата и поставя основите на науката дерматоглифика- dermatoglyphics, занимаваща се с линиите по кожата на дланите и стъпалата. Вече след като се запознава с неговите възгледи Вучетич разработва метода си за красификация на пръстови отпечатъци и т.н.

В наши дни самоличността се установява и с ДНК анализ и анализ на ириса.


http://smoking-room.ru и

др.


Няма коментари:

Публикуване на коментар