Показват се публикациите с етикет кръст. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кръст. Показване на всички публикации

понеделник, 2 април 2012 г.

Перуновият кръст - древен сакрален символ

Повечето от нас свързват кръста с християнството. Всъщност той е древен свещен символ, който присъства в езическите вярвания и религиите под различна форма: гръцки кръст, латински, келтски и др. Най-старите изображения датират хилядолетия преди новата ера. Той е най-универсалният сред обикновените символи, който наред с кръга е структурен елемент на пособия за медитация (мандалите), в основата на строителните планове на храмове и др.  В старомексиканския Codex Fejervary- Mayer представата за света се е изразявала чрез кръстовидно разполагане.



Съществуват различни трактовки за дохристиянското значение на символа. Някои тълкуват дясното хоризонтално рамо като миналото, лявото – като бъдещето, а вертикалната линия се възприева като олицетворение на пространството. Смисълът е – Настоящето, Битието се ражда там, където се пресичат Времето и Пространството.


При славяните кръстът е отъждествяван със слънцето и е символизирал живота и светлината.
Учените намират връзка със старославянската дума – кресатъ / да получаваш искри, огън/. Според някои хипотези Кръст означава Огън и е всъщност условно изображение на две пръчки, с които чрез триене се пали огън.

До приемането на християнството амулетите с кръст били широко разпространени сред славянските племена и при угро-финските народи. Често той имал формата на познатия ни вече келтски кръст –колесен кръст,  в който четирите рамене означавали географските посоки – север, юг, изток , запад, а също и четирите годишни времена. Жените пък носили наклонен кръст (познат и като фински), наподобяващ Х. Смята се, че той символизирал женското начало. Правият кръст, обратно, изобразявал мъжкото начало.





Перунов кръст


Широко разпространен бил т.нар. Перунов кръст – две пресичащи се линии, чиито краища се раздвоявали.









коловрат


Разновидност на този кръст е Перуновото колело / коловрат,  гръмовник/ – израз на непрекъснатия ход на слънцето.







Перуновият кръст във всичките си варианти е възприеман като символ на безусловната връзка с майката Природа.


Според древните сказания бог Перун имал огромна власт, подчинявал всички духове, които покровителствали човешкото битие. Владеел стихиите и бил посредник между Света на хората и Света на боговете, поддържал равновесието в Природата. И днес в балтийските страни се отбелязва Деня на лятното слънцестоене и се танцува специален танц - “Перунов кръст”. Според поверията тогава цъфти и т.нар. Перуново цвете. Хората вярват, че който го намери, ще проникне в Смисъла на битието....

Някои виждат силна връзка между Перуновия кръст / във формата на коловрат/ и руната Hagal.




В старата руска архитектура е широко разпространен и един елемент – дърворезба във формата на Перунов коловрат /"Гръмовник"/.


Смята се, че по такъв начин Перун защитава дома от пожари.


Следи от този древен символ има и по българските земи – край град Елена.
Весела Христова
Източници:
Ханс Бидерман, Речник на символите
http://www.velesovkrug.nm.ru/mudro/m121.htm

http://www.samoffar.ru/krest.shtm

четвъртък, 15 март 2012 г.

Келтският кръст - загадъчен символ от древността


Келтският кръст или Кръстът на свети Колумба е характерен символ за келтското християнство, но има и по-стари езически корени. Символизира единството на слънцето, въздуха, водата и земята. В Ирландия се появява преди осми век.


Познати и като “слънчеви кръстове”, днес изображенията на келтски кръстове са върху ювелирни изделия, тениски, татуировки, чаши и др. Националният отбор на Северна Ирландия използва знака му като лого. 

Като знак от тъмната страна
В някои случаи келтският кръст притежава определено зловеща интерпретация. От 80-те години на 20 век се използва като символ на неонацизма и скинхедс, означава гордост от принадлежността към бялата раса. В затворническите среди символизира водене на такъв начин на живот, който рано или късно завършва с насилствена смърт. 
Т. нар. “Зодиакален” сериен убиец, извършващ престъпленията си на територията на Северна Калифорния в края на 60-те, началото на 70-те, го използва като подпис. 

Келтският кръст е познат като начин на подредба при картите Таро, за предсказване на бъдещето и разкриване на миналото и настоящето.


И положителната символика
В Ирландия има поверие, че кръстът се появил на острова благодарение на мисионера свети Патрик, който покръства ирландците. Представлява съюз на кръста като символ на християнството със символа на езическо божество – Слънцето. Наричат го още кръст на Йона или колесен кръст, който обединява архаичния кръг на мандалата с християнския кръст. Кръстът е символ не само на слънцето, но и на вечността, на ясновидството, на женското начало. Интерпретира се и като израз на Вселенския порядък. Келтите вярвали, че центърът му изразява символично срещата на Небето и Земята или мястото, където душата постига пълно просветление. Понякога е украсен с библейски сцени, с животински фигури и др.  Колесният кръст е олицетворение и на четирите сезона.

Келтски кръст

Келтският кръст като навигационен и инженерен уред - една любопитна версия
А ето и някои интересни данни, свързани с това изображение: на 15 декември 2003 на научна конференция в Лондон са изнесени данни, които приковават вниманието на специалистите по света. Според докладчика Крайтън МакГрегър Милър /Crichton E M Miller/, келтският кръст представлява архиметър – старинен прибор с универсално предназначение, който може да разкрие много от загадките на древността. След продължителни и задълбочени проучвания  Крайтън МакГрегър Милър стига до извода, че с помощта на кръста могат да се правят сложни изчисления, геодезични проучвания, астрономични наблюдения и други дейности, практикувани не само от келтите, но и от племената, населявали Британския полуостров, живеещи на територията на съвременна Франция, Белгия, Швейцария, част от Испания, Италия, Германия, Унгария и България /вписаният в окръжност равнораменен кръст е древнобългарски символ, наред с другите "слънчеви" знаци/.

Надгробен паметник в село Гърло, Пернишко /снимка Михаил Енев/ 
Откритието на Милър за предназначението на келтския кръст се родило в една ноемврийска нощ на 1997 година. Изследователят се замислил над факта, че всеки, който изучава египетските пирамиди, си задава следния въпрос – как са транспортирани огромните скални късове дотам?  Всъщност не по-маловажен въпрос е: как са били проектирани пирамидите? Хеопсовата пирамида, например, е най-голямата и прецизно конструирана пирамида. Какви инструменти са ползвали древните египтяни за проекта и?  Вероятно – най-обикновени. Такива, които са леки, лесно преносими и същевременно ефикасни. Следващите шест години изследователят посветил на търсене на този инструментариум и открил, че при наличието на отвес и изсечени градуси върху кръга, келтският кръст се превръща в съвършен инструмент – прототип на някои съвременни прибори. Ще избегна подробното описание и техническите подробности, за да почертая основното -  с негова помощ можело да се измери ъгъл, да се определи дължината и ширината при съставяне на географски карти, използвал се като секстант, навигационен уред с точност до три морски мили, с него се извършвали измервания по съзвездията. Милър експериментирал със собствената си яхта и установил, че с помощта на келтския кръст древните мореплаватели се ориентирали безпогрешно в океана. 

 
Всички свои открития описва в книгата си “Златната нишка на времето” /The Golden Thread of Time/. Според него келтският кръст доказва, че ние сме потомци на древни мореплаватели, способни да преплуват  необятната океанска шир. И финикийците, и полинезийците, и келтите са можели да определят своето местонахождение и да се ориентират във времето с поразителна точност. Праобрази и фрагменти на този кръст са намирани в Перу, Мексико, в Аризона, средновековните храмове на тамплиерите.

 
Някои от реликвите са над 7000 години. Скални рисунки в Скандинавието изобразяват кораби и колесен кръст, датиращи 1300 пр.н.е. В самия инструмент не е имало нищо религиозно. Предполага се, че император Константин през 350 г. поставя под забрана древните знания, но те са оцелели в тайните общества, за които кръстът става обект за поклонение и свещенодействие.
 Келтски кръст

Весела Христова
Източници:
http://civilizations.narod.ru/stonehenge/library/11.htm
http://en.wikipedia.org/wiki/Celtic_cross
http://www.crichtonmiller.com/
 http://ziezi.net/bolg/kryst.html