Китайският павилион

В ландшафния дизайн има елементи, които са истинска “перла в архитектурната корона”. 
 Китайският павилион е красив аксесоар, с който със сигурност ще възхитите гостите във вашата градина.
 
Първите сведения за постройки от този тип се срещат в древните текстове и рисунките върху старинните храмове и дворци. 

Реплики на старинни китайски павилиони могат да се срещнат почти във всеки храм в днешен Китай.
По време на династията Хан (управлявала от 206 година пр.н.е. до 220 г. ) градинските павилиони се използвали за правителствени нужди като своеобразни трибуни. 

Служели и за военни цели като наблюдателници. Понякога етажите им били повече от два, като долните помещения били затворени. 

Впечатлен от красотата на постройките, белгийският крал Леополд II възлага на архитекта Александър Марсел да проектира китайски павилион и японска пагода от двете страни на  Avenue Van Praet в Брюксел. Мечтата му била осъществена през 1901 и 1903г.  Украсата на великолепните здания била доставена със специална поръчка от Йокохама и Шанхай. 
Снимки от  m.livememory.net/post130368966/

По-късно, през първото хилядолетие от н.е. китайският павилион започнал да  служи само за красота, като облагородявал териториите на храмовете и градините на заможните граждани. В тази беседка хората размишлявали върху екзистенциални въпроси и се наслаждавали на гледката. Именно тогава – преди около хиляда години, китайският павилион се превърнал в познатия ни изящен декоративен елемент, бижу в ландшафтния дизайн.

Съобразно предназначението и модата, се променяли строителните материали – докато първоначално се създавал от камък, за да устои на земетресения или вражески нападения, то по-късно, когато се превърнал в място за отдих, майсторите започнали да използват леки материали – дърво, бамбук и др.

Китайските павилиони имат различна форма - кръгла, квадратна, шестоъгълна, осмоъгълна. В старинните архитектурни комплекси се срещат и постройки с по-сложна форма-  например павилионът Нанхаи в пекинския Храм на небесата се състои от две свързани кръгли конструкции. 

Покривът обикновено има сложна камбановидна форма, носен е от колони. Многоетажните покриви символизират многостепенната структура на света, според представите на Древен Китай. Такива павилиони служели за място на медитация и философско съзерцание на будистките монаси.

Ако притежавате градина, създадена в японски стил или пък от прозорците ви се разкрива гледка към планина или висок хълм, китайският павилион ще се впише идеално в пейзажа.

Между земята и небето - Градината на уединението в Сучжоу

През 1593 един заможен китайски чиновник, напускайки държавната служба, решил да се установи за постоянно в родните си места. Там притежавал малко земя, която постепенно превърнал в прекрасен кът, умален модел на един идеален свят. 

След две столетия наследниците му продали градината на друг естет – Лу Шу,  който разширил владението си. Собствеността след време преминала и в трети ръце – на Шен Кан. Той също присъединил нови територии и дал на градината името, с което е известна по цял свят – Градината на усамотението - Liu Yuan. 

Тя е част от знаменитите ландшафтни творения - градините на Сучжоу,  включена е в списъка на културно – историческите паметници на ЮНЕСКО .

Както другите паркове от тази епоха - Мин, градината е създавана без предварителен план. Целта е била друга – да представи собственика в одухотворена светлина, като изтънчена личност, обожаваща класическата китайска поезия, чужда на суетата и безсмисления лукс.

Тук хората се събирали, предимно за да четат поезия, да рисуват и да водят философски разговори - един изключително красив, интелектуален стил на живот.

 Разхождайки се по алеите, ще усетите неповторимата атмосфера на парка, която прониква в душата ви, деликатно галейки сетивата с изисканите пейзажи и прелестни аромати. И дори да не сте поет, ще се се превърнете в такъв...

Посетителите сравняват преминаването през градината с постепенно развиване на ценен свитък с живопис.  Усещането за “продължително пребиваване между небето и земята” се подсилва и от сложните композиции, които създават илюзията за много по-голяма територия, отколкото е всъщност - 0,8 хектара.

Теракотени фантазии

Точно след шест дена един талантлив китайски архитект ще получи чек от 100 000 долара на тържествена церемония в Пекин.
Естествено, по-важно е самото отличие - смятаната за еквивалент на  Нобелова награда в архитектурата награда "Прицкер" (Pritzker Architecture Prize).

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China
Photo by Lv Hengzhong

Удостоеният е професор Ван Шу /Wang Shu/, първият представител на Китай, носител на подобен приз - признание за работата му по обществени сгради (студентски кампуси, библиотеки, музеи, жилищни блокове).

Ван Шу строи основно в Китай, но понякога и жителите на други страни стават очевидци на оригиналните му прозрения.
В духа на старите китайски строители, Ван Шу сътворява истинска теракотена градина, с която страната му се представя на 10-то Венецианско биенале по архитектура през 2010 година. 

Море от рециклирани керемиди (по нашите краища известни като турски)  и дървена пътечка над тях като своеобразен мостик – замисълът е перфектно реализиран и се превръща в любопитна атракция за посетителите на биеналето.

Ефектният подход с използването на керемиди е демонстриран и преди – в кампуса на Китайската художествена академия, в проекта Керамична къща.

Ceramic House, 2003-2006

Xiangshan Campus

изобилие от керемиди в постройката на кампуса

Студентите в Китайската художествена академия са облагодетелствани да живеят и да се учат в среда, създадена с вкус и висок полет на въображението.

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China

Заедно със съпругата си Лю Веню,  Ван Шу проектира в своето Аматьорско архитектурно студио.

Смята се, че работите му са отличен пример за устойчива архитектура. /Устойчивото развитие  удовлетворява нуждите на нашето поколение, като не поставя под въпрос, не заплашва потребностите на бъдещите поколения и гарантира пълна хармония между природата, обществото и икономиката./ 

Журито на наградата Прицкер е оценило практичността , универсалността и екологичността на проектите му.
Ван Шу често използва рециклирани строителни материали, като при това съумява да превърне сградите си в запомнящи се, оригинални и естетични. 

В това е и тайната на характерния му стил - стари материали в модерни проекти.
Например, стените на историческия музей в Нинбо - (2003–2008), построени от строителни вторични суровини - камъни и керемиди от разрушени по време на строителния бум в Китай стари постройки. 

Ningbo History Museum, 2003-2008, Ningbo, China
Photo by Lv Hengzhong

http://www.pritzkerprize.com
http://www.chinese-architects.com/en/amateur/en/

Фойерверките - небесно огнено вълшебство

 "...Невръстните хобитчета търчаха подир каручката през цяло Хобитово чак до върха на хълма. Правилно се досещаха, че е натоварена с фойерверки.. "

из Властелинът на пръстените

Големият разказвач на приказки -Толкин, не напразно е вмъкнал сцените, в които Гандалф създава зрелищни небесни картини от светлини.  Великолепните специални ефекти на мъдрия магьосник са нещо повече от празнични елементи. 

Изкуство, което много прилича на вълшебство...

Огънят. От хилядолетия е използван при свещенодействия, ритуали, дори като средство за комуникация. Традиции, свързани с огньове, съществуват във всички култури.  Свещи, факели, тлеещи въглени и ...фойерверки.

Казват, че първите фойерверки били стъбла от зелен бамбук, които китайците хвърляли в огъня за да прогонят злите духове. Бамбукът весело се пръскал в ефектни искри и се получавала изключително живописна картина. И така до момента, когато бил изобретен барутът. В търсене на еликсира на безсмъртието алхимици даоисти смесили селитра, дървени въглища и сяра и получили черен прах, който горял бавно, но ярко.

Фойерверките за пръв път били използвани по време на новогодишно празненство в императорския двор. Черният прах бил насипан в бамбуковите стъбълца и когато ги хвърляли в огъня, хората крещели “Нека нощта бъде ден!”.  След време огненото зрелище било включено в религиозните церемонии и държавата обявила монопола си върху него. Само специално обучени монаси можели да правят фойерверки. Китайците достигнали бързо съвършенство в спектаклите с небесния огън.

В края на 13-то столетие Марко Поло пристигнал в Китай, където прекарал цели 17 години. Въпреки строго пазената тайна, той  съумял да пренесе изкуството на фойерверките в Европа.

В края на 15 век вече всяка европейска страна била създала собствени традиции при фойерверките, съществували италианска и германска пиротехническа школа. Първото ръководство за направа на фойерверки -трактатът "Дела пиротехника"от Ванокио Бирингучи,  бил написан във Венеция. Авторът му споделил "Фойерверкът трае по-кратко от целувката на любима, но струва по-скъпо от издръжката на любовница".

 Традицията да се пускат фойерверки при посрещането на Нова година в Европа дължим на руския император Петър Велики.

БОРИС КУСТОДИЕВ. Фойерверк. Медният конник

Гай Фокс и Барутният загово

Любопитно 

Във Великобритания всяка година на 5 ноември небето над Острова  се озарява от фойерверки – това е денят на Ден на Гай Фокс, в който е осуетен т.нар “Барутен заговор”, когато английските католици възнамерявали да вдигнат във въздуха Уестминстърския дворец по време на официалното откриване на парламента за 1605 г.

Първото музикално пиротехническо шоу е поставено в Кан през 1960 г, а през 1987 г. тютюневата компания "Бенсън енд Хеджис" организира постановката "Симфония на огъня" в Торонто. Оттогава датира и ежегодният фестивал в Торонто - най-престижният в тази област.

Весела Христова

Разходка в облаците

 

Китай, провинция Хънан. Планината Тянман. Търсачи на силни усещания се движат внимателно по необикновена пътечка, монтирана върху почти отвесна скала. Направо над облаците. Адреналиновото преживяване ви е гарантирано, разжождайки се по дългата седемдесетметрова стъклена конструкция. Стъклото, естествено, е с безопасна дебелина – 6 см. Съоръжението е проектирано по такъв начин, че да елиминира всякаква опасност, но въпреки прекрасното инженерно решение, една такава разходка провокира естествените страхове у всеки. Прозрачният мост в небето е създаден неотдавна и е заменил подобен, но направен от дърво.

Китайците обичат подобни атракциони. Например, в планината Хуа Шан има още по-страховито съоръжение – дървена тясна пътека, която води до изкуствена пещера с олтар. Тук обаче не са предвидени успокояващи парапети. Просто върху скалата са закрепени вериги, за които хората се държат, докато бавно се придвижват. Понеже това е единственият път до въпросната пещера, се налага да се разминават и с връщащите се.

Свещената пещера е изсечена в скалите от последователи на даоизма още през 13 век. През 80-те години тя привлича вниманието на туристите. За олимпиадата през 2008г властите предприемат някои мерки за безопасност на посетителите и им включват осигурителни въжета с карабини. Днес всеки желаещ може срещу 5$ да се разходи в относителна безопасност, наслаждавайки се на гледката отвисоко.

Сщотото преживяване може да изпитате, ако посетите Чикаго и се качите в прозрачния балкон, изграден на височина 412 метра в един от небостъргачите на града. Конструкцията е дело на архитекти от Skidmore, Owings и Merrill. Намирайки се в стъклената кутия, залепена за външната стена на сгратата,  ще изпитате чувството, че висите във въздуха. Зданието всъщност има четири прозрачни балкона, а за да влезете там, трябва да платите 15 $.

Идеята за бездната под краката е взаимствана от няколко английски художници. Талантливите майстори на четката от лондонската арт агенция Banbury Walker studio са създали пълна илюзия за отсъствие на под в един от асансьорите на голям търговски център. Нищо не подозиращите клиенти на мола влизат спокойно, но изпитват истински шок, поглеждайки под стъпалата си. Тази илюзия е създадена с рекламна цел – да популяризира новия подземен атракцион Nemesis Sub-terra в увеселителния парк Alton Towers в графство Стафордшир.

по материали от интернет
www.impactlab.com , Berta River

www.vismedia.co.uk

rumbur.ru

и др.

Весела Христова

Маскировка, превърната в изкуство

Изкуството на камуфлажа

Питате ли се откъде на Гай Ричи му е хрумнала идеята с ефектната  маскировка на Шерлок Холмс във филма „Шерлок Холмс: Игра на сенки“. Едва ли само Конан Дойл има пръст  в това...

 

 Китайският художник и скулптор  Liu Bolin има подобно хоби, превърнато в истинско изкуство. 

С помощта на асистенти Лиу се дегизира по такъв начин, че се слива напълно със задния план. Ефектът е изумителен. За подготовката на всяка сцена му трябват около десетина часа, след което дори преминаващите на една ръка разстояние от него просто не го забелязват.

Лио споделя, че се занимава с подобен пърформанс в знак на протест срещу властите, които през 2005 затварят студиото му и подлагат на гонения работещите там художници. Независимо от проблемите му в родината, произведенията му се радват на завидна популярност по целия свят. Лиу е възпитаник на Факултета по скулптура към  Central Academy of Fine Arts, живее и работи в Пекин.

Впрочем, той не е единственият творец, вдъхновен от уменията на хамелеона.

Негова последователка е перуанската художничка Cecilia Paredes, която използва подобна техника –  рисунки върху тялото, направени по такъв начин, че да се слее с фона.

 Разликата е, че като фон използва не градски пейзаж, а свои картини.

Весела Христова

По http://rumbur.ru/