вторник, 26 март 2013 г.

Troy Harley - руският Бон Джоуви в действие

Първите си крачки към славата младият руски изпълнител Роман Архипов прави благодарение на телевизионното шоу "Фабрика за звезди". Става солист на група "Челси", която бързо печели сърцата на младите. 

През 2011 кариерата на чаровния блондин прави още един скок - с рок проекта  Troy Harley. С този псевдоним любимецът на руската публика покорява американския музикален ефир и амбициозно се насочва към световния. Продуцентът му е не кой да е, а членът на авторитетното жури от  American Idol Ранди Джаксън, известен и като мениджър на Марая Кери, носител на Грами
Роман Архипов, чиято прилика с младия Бон Джоуви е поразителна, е първият руски музикант, участвал в международния рок фестивал Vans Warped  /Уорпд Тур - създаден в САЩ през 1994 г., включващ екстремни спортове. Посещаван средно между 10 и 30 хил. души на всяка дата от фестивала, като в последните години на него участват около 100 музикални групи на всяко шоу.  Групите забиват едновременно на около 10 различни сцени/.

Друг голям плюс в музикалната му биография е съвместната  изява с легендарните «The Scorpions».

 

Само след половин година на американска територия, Роман подписва договор с влиятелната звукозаписна компания «JK Music Group». Продуценти в тази компания са руснаците Юлия Курбатова и Олег Шмельов, които забелязват таланта на младия изпълнител още във "Фабриката за звезди". 



След успеха на песента му "Ангели и демони", изпята на английски, продуцентите канят Роман в Лос Анжелис и го запознават с Ранди Джаксън. 


Силният старт е налице. Следете съдбата на руския Бон Джоуви. Той определено има бъдеще в музиканния бранш.


Roman Arkhipov
Derek Frank (bass)
Eric Scullin (Keyboard)
Mike Avenaim (Drums)
Sasha Afanasov (Guitar)

петък, 22 март 2013 г.

Биокартини в оризовите ниви или похвално слово за японската прецизност


Скоро на оризовите полета на Япония ще започне сеитбата. Четири месеца по-късно някои от оризищата ще се превърнат в истински гигантски картини. Авторите на рисунките съвсем не са художници, а обикновени фермери.


Изкуството на художественото засяване на ориз е сравнително младо - появило се  е през 1993. Първите "арт оризища" са край село Инакадате.
Тук от хилядолетия са отглеждали ориз, но с възникването на специфичния начин на сеитба, селото става обект на интерес за хиляди туристи.
Деветхилядното населено място се посещава годишно от 200 000 души, желаещи да видят ефектните посеви.

Една "оризова" картина обикновено заема 15 000 км. м.

Всеки април жителите на Инакадате се събират и обсъждат различни варианти на рисунки, които ще покрият определените за целта територии.

През май започва сеитбата. Образите се получават от различни сортове ориз - с бял, светлозелен и черен цвят на растението. Сеитбата представлява доста трудоемък процес - земеделците са до коляно във вода.


Септември е месецът, в който "биокартините" показват цялото си великолепие пред публиката.

Удивительные рисунки на полях в Японии, выполненные из разноцветных саженцев риса

Следвайки примера на трудолюбивите стопани от Инакадате, фермери от други села започнали да засяват по такъв начин оризищата си.
 И докато едни създават картини, вдъхновени от японския бит и фолклор, други се ориентират към образци на европейското изкуство.



Кога ли ще ги стигнем японците....
 
 http://www.kulturologia.ru/files/u15094/

сряда, 20 март 2013 г.

Заха Хадид - нежното лице на архитектурата


Британската архитектка с иракски произход Заха Хадид, родена на 31 октомври 1950 в Багдад, е първата и единствена засега жена архитект, удостоена с премията Прицкер / 2004/.  

Прицкер (Pritzker)-  годишна архитектурна награда, връчвана от фондация Хаят, която се присъжда се на действащи архитекти, чийто работи демонстрират талант, широк кръгозор и отговорност.

 
Заха се ражда в семейството на индустриалец, един от основателите на Националната демократична партия на Ирак. Още на 11 години решава, че ще стане архитект.
През 1972, след като завършва Американския университет в Бейрут, заминава в Лондон и постъпва в школата на Архитектурната асоциация. Преподават и Рем Колхас и Елиа Зенгелис. Зенгелис си спомня за нея с топло чувство - тя е най-талантливият му студент, въпреки че често изпитва трудности в проектирането на стълби.
През 1977 започва работа в архитектурното бюро на Колхас. Три години по-късно основава собствено -  "Zaha Hadid Architects".
 Безкомпромисният и подход към творчеството не и позволява да се заема с дребни частни проекти. Хадид преподава и участва в конкурси. За нея започват да говорят, след като печели конкурса за оперния театър в Кардиф през 1994. Инвеститорът обаче се побоява да реализира твърде оригиналното решение.
Първият осъществен проект на Заха е Пожарната на мебелната компания  Vitra (1991-1993) която наподобява бомбардировач Стелт.
След като започва строежът на Центъра за съвременно изкуство Розентал в Синсинати, към идеите на Заха започват да проявяват интерес инвеститори от различни страни.

Архитектката руши каноните и разтегля границите на обичайното обитаемо пространство - използва изкривена перспектива, криви линии, остри ъгли.



 Интериорни решения



Освен големи здания, Заха Хадид създава инсталации, театрални декори, интериори, обувки, картини.

 Те присъстват и в много музейни колекции - Немския музей за архитектура във Франфуркт на Майн, Музея на современното изкуство в Ню Йорк и др.

 Рисунките, скици и живопис на Заха Хадид многократно са излагани - в Музея Гугенхайм (1978), Галерия GA в Токио (1985), Музея на современното изкуство в Ню Йорк  (1988), в Харвардския университет (1994)  в чакалнята на Централната гара в Ню Йорк (1995).

Най-известните и предмети в сферата на интериорния дизайн е осветителното тяло Chandelier Vortexx и креслата, изработени за  Sawaya & Moroni.


През 2005 на изложбата  Design Miami е определена за дизайнер на годината 

През 2012 руският олигарх Доронин инвестира в неин проект, за да си построи луксозно имение. 

Заха Хадид побеждава и в конкурса за Национален стадион в Токио, който ще изглежда така:

 Побеждава и при строителството на Международния център за култура и изкуство  в китайския град Чан ша, провинция Хънан. 

Нейно дело е плисираната стоманена сграда на Музея на изкуството на Елай и Едит Броуд в Лансинг, САЩ. 
Динамичните очертания на зданието са вдъхновени от близката магистрала.

 Неръждаемата стомана е специално обработена срещу пръстови отпечатъци и неприятен блясък. 


В съседна Сърбия, в Белград е планирано строителство на мултифункционален комплекс на територията на фабрика Beko. Архитектурният проект е дело на Заха Хадид. Включва жилищни сгради, петзвезден хотел, конгресен център. 


 Заха Хадид е удостоена със званието Дама-командор на Ордена на Британската империя

понеделник, 18 март 2013 г.

Съдбата на филмовия реквизит след края на снимките

Хората се стремят да извлекат полза от всичко. Включително от предметите, използвани в снимачния процес. Някои от тях имат наистина любопитна съдба. 
Някои от тях се използват отново, в други продукции. Режисьорът Стивън Спилбърг например използвал оръжията от продукцията Tremors 2: Artershocks  в друга ефектна продукция -  "Джурасик парк -2" .

Други предмети се продават на търг - Маската на Фантома от Операта донесла на студията 6,5 хиляди лири.
Джедаят Лиъм Нийсън също продал меча си от "Междузвездни войни", но с благотворителна цел - в полза на децата, родени от спинозни майки.

Понякога реквизитът се дарява - като пожарникарската екипировка от "Обратна тяга", която заминала в Пожарната на Чикаго. Царевичната реколта от филма "Следите" попаднала в агротехнически колеж, намиращ се близо до мястото на снимките.

По-обемните предмети намират приложение като експонати в различни изложения: в Дисниленд във Флорида посетителите могат да видят част от космическия кораб от "Мисия до Марс". Руската подводница от  "К-19" намира постоянен пристан в Род Айлънд.
В други случаи дребният реквизит се подарява на актьорите. Илайжа Ууд си запазва малкия меч "Жилото"и чифт космати стъпала.

Британската актриса Джуди Денч получила доста по-голям подарък - киностудията "Мирамакс" и подарила театъра от "Влюбения Шекспир". Желанието на Джуди е той да се превърне в истински действащ театър. Най-глупавата съдба има корабът Титаник", който просто бил предаден на вторични суровини.
Кинематографистите понякога проявяват странно чувство за хумор - так едно английско кафене получава изкуствен труп, останал след приключване на снимките на трилъра "28 дни по-късно". Той и днес седи в едно сепаре като атракция за посетителите.

вторник, 5 март 2013 г.

Kazaky - провокация, щурмуваща върха на класациите

Клиповете на "Kazaky" /Казаки- с удр. на и/ - създадената през 2010 украинска мъжка поп група, са едни от най-гледаните видеа в музикалните руски и украински телевизии.


Сега групата се състои от Кирил Федоренко, Артур Гаспар, Олег Жежел и италианеца Франческо Богато.

През 2010 Възпитаникът на Киевския национален университет за култура и изкуство Стас Павлов се запознава с вече популярния украински хореограф Олег Жежел и започва да танцува в балетната му трупа "Делс арт". Кани и своя приятел Кирил Федоренко. След време към тримата се присъединява и симпатичният арменец Артур Гаспар.

Момчетата започват да експериментират и постепенно създават свой ефектен и лесно разпознаваем стил.  Отначало зародил се като шега, но впоследствие превърнал се в техен коронен номер, е и танцът на високи дамски токчета.
Знаете, че украинците имат и друг талантлив артист, използващ провокативния женски аксесоар в артистичния си гардероб- Верка Сердючка.
"Казаците" обаче правят истински акробатични трикове с тях. При това пеейки. Поне част от тях.

На 30 септември 2010 е премиерата на клипа им - «In the middle», който моментално им носи невероятна популярност. През август 2011 любимецът на публиката Стас Павлов напуска групата. На негово място се появява италианският танцьор Франческо Боргато / Франческо единствен признава открито своята хомосексуалност/.

Сега един друг хит щурмува класациите.
Зашеметяващ, провокиращ , демонстриращ висок професионализъм.
List night



Малко за участниците:
Артур Гаспар ( или Арчибаз) - е лицето на групата. Професионален танцьор, класически балет, танцувал пред това в знаменити трупи -Държавния Академичен театър за класически балет, основан от Игор Мойсеев, в Националната опера на Украйна. Артур обаче се увлича и от модерен балет и затова паралелно с блестящите си участия в класическите постановки, започва да работи с Олег Жежел, в неговия модерен балет, както и с популярни музикални изпълнители.
За своите постижения в сферата на танцовото изкуство през 2010 е награден с най-високото държавно културно отличие на Армения - медала Мовсес Хоренаци. При това лично от арменския президент Саркисян.

Франческо Боргато

Роден на 5 септември 1990 в Италия. Възпитаник на танцовото студио Centro Studi Danza Riviera del Brenta в малкото градче Fiesso d’Artico, близо до Венеция. Професионалн танцьор и хореограф. Избран да замени напусналия Стас през 2011.
Везните тогава натежават от участието му в клип на Alessandro Bimbo Rizzo, вдъхновен от «In the Middle» на Kazaky.

Първото му участие като член на Kazaky на 6 август 2011 в Стокхолм.

Идването на Франческо в групата е съпроводено с известни негативни реакции. Талантът му, естественото очарование и старанието му обаче преобръщат мнението на феновете в негова полза.


Олег Жежел е роден в  Лвов на 31 октомври 1980.
 Завършва колеж по изобразително изкуство и е един от най-талантливите му възпитаници.
В колежа обаче се увлича по модерния балет и акробатичните танци и това определя бъдещото му развитие.

През  1998 заминава за Киев, където се отдава на танцовото изкуство Любимият му стил е Contemporary Dance. Участва в различни конкурси и телевизионни състезания. Стига до финал на украинското танцово шоу  «Танцюють всi!» .
Работи като хореограф. в балет "Делс Арт," по-късно преименуван на Балетът на Жежел. Балетната трупа се превръща в една от най-търсените танцови формации. При това от звезди от ранга на Вера Брежнева, Николай Басков, Таисия Повалий и др. По време на Дните на украинската култура в Монако "Делс Арт" представя страната си на една от най-изисканите сцени в света. 
 Сега Олег е ангажиран предимно  с група «Kazaky».


Основният вокал на групата е Кирил Федоренко .
Роден е на 5 септември 1990 в Смел, Черкаска област.

През 2011 завършва Киевския национален университет за култура и изкуство, специалност модерен балет. Още като студент има много сценични изяви, танцува в и балет  Mohito.
През  2009 году участва в популярното телевизионно шоу «Танцюють всi!», в което стига до полуфиналите.

В студентското общежитие Кирил се запознава със Стас Павлов, който вече танцува в трупата на Олег Жежел, и след време е поканен там.

През 2010 създават група Kazaky.

Бившият участник Стас Павлов е истински любимец на публиката
Роден е на 13.12. 1989 в Донецк.На 15 тодини постъпва в 27-мо музикално училище в Киев, където получава добро музикално образование. През 2008 постъпва в Киевския национален институт за изкуство и култура, модерна хореография. Там съдбата го среща със Кирил и Олег Жежел.

  Ефектният стил на Kazaky

Основните елементи в специфичната им хореография са акробатичният танц и т.нар уакинг
(Waacking).
Уакингът се появява през 70-те години в клубовете на  Лос Анжелис. Името му е от
gаргонното «waack»или размахвам с ръце. Това е опит да се имитират с езика на танца с[еничните движения на известни актриси. Отначало танцът копирал движенията на Грета Гарбо на фона на джазова музика. По-късно джазът бил заменен с диско, хип хоп, хаус. Спомнете си клипът на Мадона «Vogue». Там певицата танцува waacking.
Казват, че група  «Kazaky» го преоткрива и извежда на ново ниво.

През 2012 казаците се снимат в клипа на Мадона -Girl Gone Wild .

Няма как да подмина факта, че често ги обвиняват в пропаганда на хомосексуализма.
Руското казачеството възприема изявите им като жестока обида.
Наистина образът на казака е свързан с представата за  смелост, самоотверженост и мъжка сила. Последното никак не се връзва с танцуващите на високи токчета младежи. По тази причина много пъти концертите им са отменяни - особено в градовете, в които живеят потомците на волните казаци.
Това обаче не пречи да оценим възхитителния им професионализъм и безспорен талант.

Източник

Весела Христова