понеделник, 30 юли 2012 г.

Тобииси - красива каменна пътека в японските градини.



Японското парково изкуство е немислимо без романтичните пътечки, направени от подредени по определен начин естествени камъни.

 Камъните се наричат тобииси или "излитащи". Вероятно са наречени така, защото се издигат доста над земната повърхност - до 8 см. За разлика от останалите каменни алеи, пътеките от тобииси са предназначени не толкова за улеснение при придвижването, колкото за естетични цели. Дори специално се конструират така, че да бъдат неудобни за бързо преминаване. 


Пътеки от този вид често присъстват в специалните чайни градини, за които е характерна спокойната, предразполагаща към медитация атмосфера. Според известния церемониалмайстор Сен но Рикю, създал основните правила на чайния ритуал, каменната пътека трябвало притежава 60% практични функции и 40% - естетични. А пък според майстор Орибе естетичният момент трябвало да преобладава. 

Типы японских садов: Сад камней
Гостът трябвало да върви внимателно по камъните тобииси, докато не стигне до по-висок камък, предназначен за наблюдение. Там посетителят спирал и замирал при вида на прекрасната японска градина, или пък детайла, върху който домакинът поставял акцент. 

Ако градината била голяма, и пътеката се разклонявала, се поставял специален камък-страж - секимори - неголям /8-10 см диаметър/ камък, превързан с черно въженце, който служел като своеобразна бариера за пътеката, по която  домакинът не желаел да се върви. Гостът продължавал по "позволеното" разклонение.


Заради декоративните си качества тобииси се използват не само в чайните градини. Могат да бъдат предназначени за раходки или пък само за красота. 


Там където по тях се ходи, камъните се обработват така, че да бъдат удобни за целта. Размерът се определя така, че да бъде подходящ за стъпване - около 40-60 см диаметър.
 Съществуват няколко традиционни начина на подреждане на стъпките. 
Типы японских садов: Сад камней
 Весела Христова
По leit.ru

събота, 28 юли 2012 г.

Стремежът към физическа красота и дебрите на подсъзнанието

Замисляли ли сте се кой е специалистът, когото трябва да посетите, ако решите да премоделирате някоя част от своето лице или тяло. Естетичният хирург? Не – това е психологът.


Подведени от желанието да изглеждат съвършени, хората често прескачат тази консултация. И ако хирургът не беседва с вас за мотивите, подтикнали ви да прекрачите прага на кабинета му, резултатът би могъл да е смущаващ и разочароващ, а в някои случаи – непоправимо грешен. Все пак ще отдадем заслуженото на майсторите на скалпела, които като митологичния ваятел Пигмалион създават неотразими Галатеи с цената на многогодишен труд, познания в тънката медицинска материя и професионална всеотдайност и ще признаем, че имат смайващи постижения. Асоциации по Андерсен възникват, когато преценяваме образците в този жанр (Шер, Деми Мур…. ), живо доказателство за смисъла на естетичната метаморфоза. 


Добрият резултат, обаче, може да породи пристрастеност към скулптиращите операции. Сполучливата хирургична намеса възражда самочувствието, но ако цялостната себеоценка е занижена или е в плен на наложени стереотипи, възниква опасност от въвличане в порочния кръг на нови и нови интервенции.
Често хората търсят във външността си причината за неуспешната реализация в живота – т.н. принцип на компенсацията, според който вместо да работим върху личностните си качества и да се стремим към усъвършенстване и прогрес, обвиняваме за несполуките си дългия си нос или пълното тяло.
Неумолимото желание да се шлифова външността е известна и като “Синдром на Майкъл Джексън”. Пристрастяване се получава в случаите, когато след направени корекции, пациентът се връща към операции, които вече са извършени.
Психолозите твърдят, че операциите са търсеното средство за разрешаване на проблем, който е много по-дълбок. Това може да е самота, страх от остаряване, ниско самочувствие.
По правило корените са в детството. Ако родителите са били амбициозни или властни, човек става жертва на техните свръхизисквания и след пубертета отключва прояви на психически дисбаланс. Ниската себеоценка, неувереността, страхът от нереализация съпътстват ежедневието му и естетичната хирургия е начин да се докаже пред обществото и, макар по изкуствен начин, да постигне желаните промени.
Тревожен факт е, че все по-често към това се насочват все по-млади хора. В САЩ, например,  увлечението достига застрашаващи размери.

Подражание и идентификация или “Синдромът Барби”
Вдъхновени от визията на любими шоу звезди, желаещите да се подложат на разкрасителната процедура често си поръчват нос като Дженифър Анистън, устни като Анджелина Джоли, брадичката на Брад Пит. По този начин се отъждествяват с обекта на своето възхищение, който създава, както би се изразил Фройд, своеобразен “Аз-идеал”.
Още в ранните години на своето детство, по време на най-старата игра – с кукли, момиченцата изпълняват ролята на майката и се отъждествяват с играчката. Нека се досетим – коя е най-популярната кукла днес?  Естествено – красавицата Барби. На 9 март тя отбелязва 52 години от официалния си рожден ден. Нейният прототип – Лили, не била предвиждана изобщо за забавления на деца, а по-скоро за шеговит подарък за ергени. Хибрид между тийнейджър и жена, с перфектни пропорции, Барби се превръща в обект за идентификация на хиляди момиченца. Стремежът към постигане на нейната фигура, възможна едва при 1 от 100 000 жени, е в основата на психично разтройство, известно като “Синдром на Барби”. На цяла Америка е известна историята на Синди Джексън, претърпяла 22 пластични операции, за да се хареса на своя възлюбен, който обожавал и колекционирал тези кукли. Пластичните хирурзи правят чудеса с нейната фигура – изваждат ребра, увеличават бюста, изсмукват мастна тъкан и в крайна сметка единственото естествено нещо в Синди остава…долната и устна. Личният живот на американската Bionic woman обаче съвсем не се развива в щастлива посока. Объркан от непрестанните и превъплъщения, съпругът и я напуска, тъй като просто не знае с кого живее. Синдромът се подхранва непрекъснато от печелившата Барби-индустрия, която изпраща директни послания към крехкото съзнание на подрастващите.

Чувството за непълноценност и “Синдромът Майкъл Джексън”
Общоизвестен факт е, че първите детски години имат особено значение за изграждането на личността. Впечатленията от този период попадат върху незавършения слаб Аз, върху който те могат да подействат и като травми. В тази възраст се получават предразположености към по-късни функционални нарушения. Родителското влияние върху детето се основава върху проявите на любов и заплахата от наказание. Ето защо в първите години на нашия живот се корени чувството за малоценност. Дори ако несъзнателно майката е критикувала външния вид на дъщеря си, то нейната оценка би провокирало болезнено и напрегнато чувство за непълноценност. И когато пред порасналото вече момиче се появява възможността да премоделира физическите си недостатъци с помощта на естетичната хирургия, то не се колебае в своя избор.
От поведението на родителите до 80% зависи каква самооценка ще се формира у детето. Класически пример за дете, подлагано на системно малтретиране, включително и за външния си вид, е покойният Майкъл Джексън. За физическия и емоционален тормоз, упражняван от страна на баща му той споделя за пръв път в интервю с Опра Уинфри. Джо Джексън бил особено критичен към акнето и големия нос на сина си, затова Майкъл е искал да има друг нос, защото родният му напомнял за баща му. В стремежа си да стане по-красив Джако се подложи на десетки операции, включително за корекция на носа. Резултатът обаче бе стряскащ и плачевен и всички помнят как изклеждаше Кралят на попа в последните си години…
В пресата постоянно излизат шокиращи случаи на хора, подложили се на многобройни пластични операции: британката Найлийн Намита /49г./ ляга под скалпела 51 пъти, за да заприлича на египетската принцеса Нефертити, 28-годишната Шийла Хърши от Хюстън, преминала през 9 интервенции, за да се сдобие с най-едрите гърди на планетата, а преди три години ужасяваща новина обходи световните агенции – корейка, пристрастена към медицинското разкрасяване, си инжектира сама олио вместо ботокс и се обезобрази до неузнаваемост. 

В дебрите на подсъзнанието ….
Както детето се чувства непълноценно, когато забележи, че не е обичано, така и възрастният изпитва същите тревоги. Преекспонирането на женствеността чрез идеални форми и съвършен силует може да означава, че за жената необходимостта да бъде любима е по-силна от потребността да обича.
Физическото тщестлавие е една по-висока степен на нарцисизъм, който последователите на великия австрийски психотерапевт биха обяснили с т.н. “кастрационен комплекс” – цененето и изтъкването на женските прелести като компенсация за липсата на мъжки полов орган. Постигането на идеалните форми чрез скулптиране на тялото успокоява по този начин чувството за непълноценност и вдъхва самочувствие.
Специалистите дебело подчертават, че с пластичните операции е опасно да се прекалява. Възможно е да се получи опасна зависимост или да се развивие дисморфофобия.
Изследванията сочат, че 1 на 50 души страда от някаква форма на дисморфофобия (Body dismorphic disorder)– състояние, при което човек патологично се вторачва върху някакъв свой недостатък и иска постоянни промени, предимно на лицето. От заболелите 28% правят опит за самоубийство, а 1/3 развиват зависимост от алкохол или лекарства. Мнозина си правят повторни операции без никакъв ефект, защото пак не се харесват. Често болестта прераства в анорексия и булимия. 

Страхът от остаряване
Желанието на хората да запазят младоста си датира от векове, а процедурите за възстановяване на тялото, разкрасяване и подмладяване са едни от най-печелившите. Пластичната хирургия предлага тази алтернатива за тези, които не могат спокойно да приемат неумолимия ход на времето. Ако процесът на остаряване се възприема като естествено състояние, случаите на злоупотреба със скалпела няма да са толкова много. Психологическа подкрепа в постигането на необходимата душевна хармония се предлага от висококвалифицирани специалисти, които помагат на доверилите им се да осъзнаят факта, че чаровната външност, щастието и успехът не зависят от това да нямаш бръчки, както и да се избавят от стереотипа, че значимостта им зависи от дължината на краката, размера на гърдите и младата визия. 

Естетичната хирургия е добре развит клон на медицината, която предлага възможности за качествен живот на хората, които желаят да се освободят от физическите си недостатъци, но ако това доведе до болезнено пристрастяване, тя може да се превърне и в тихо проклятие. Нашият съвет е преди да се подложите на естетична реконструкция на част от тялото или лицето си, не пренебрегвайте помощта на психолога и не забравяйте: ако самите вие се харесвате и околните ще ви харесват.
  Весела Христова

/Текстът е публикуван и в сп. ВЕАUTY март 2011/

петък, 27 юли 2012 г.

Жените самураи - дами на честта

В средновековна Япония понякога жените имали доминираща роля в ръководенето на феодалните кланове. 

Всъщност от векове в Страната на изгряващото слънце жената била на особена почит. 


Това намира израз и в мита за върховната  богиня на Слънцето - Аматерасу, както и в легендата за бойните умения на богинята Изанаги. 
Култът към  слънцето кореспондира с идеята матриархата. 
Първите летописи на японските хронисти свидетелстват на подвизите на войнствени царици, лично ръководили бойните действия на войските - в Корея, в битката при Ямото и др. 

С годините, като следствие от нарастващото влияние на конфуцианството, ролята на жената в обществото постепенно отслабва.  В периода Хейан / 794 - 1185/ представителките на японската аристокрация се изявявали в културната сфера. Тогава се създават забележителни литературни произведения, авторите на които били изискани дами от най-висшите слоеве - кугьо /Kugyō/, които придали собствен, различен от господстващия еталон на класическите китайски произведения, облик на изкуството от Островите. 

Популярността на т.нар моногатари се дължала на спецификата на японското светоусещане, което намирало израз в тези литературни форми.

"Дамите"от провинциалната военна аристокрация /буке-
"buke", чест / оформили другото лице на японската жена. За разлика от архаичния период, те не можели да ръководят армейски части. Самурайските жени обаче били възпитани в условията на военния начин на живот, в атмосферата на бойните традиции. И както мъжете им оформили отделна социална прослойка - тази на воините самураи, така и жените се отличавали от простолюдието, като се превърнали в стожер и изразявали идеите на военната  класа. 

Жената на шогуна Минамото Йоритомо, например, притежавала огромно влияние, както преди, така и след смъртта на съпруга си. В онези години практически върховната власт в страната за пръв път принадлежала на жена, която дори не била империатрица.

Самурайските жени били обучавани на абсолютно подчинение на непосредствения висшестоящ в йерархията на клана и безпрекословно изпюлнявали всичко, което им нареди. Жените на честта майсторски владеели и военното изкуство. Традиционно оръжие било копието - яри и нагината, което поставяли на специално място над входната  врата, за да бъде използвано при евентуално нахлуване в дома. 
С не по-малко умение жените боравели и с къс кинжал ,който винаги се намирал под ръка - затъкнат в пояса или в ръкава на кимоното. С късото острие на кайкена смелите самурайки  извършвали и женския вариант на ритуално самоубийство-джигай, при който прерязвали гърлото си.
/Преди самоубийството жената си завързвала коленете, за да бъде намерен трупът ѝ в достойна позиция със събрани крака дори след предсмъртните конвулсии. Джигай често се извършвал и с цел опазването на честта при военна загуба, за да се предотврати изнасилване. Нахлуващите войски често влизали по домовете и намирали домакинята да седи сама с лице към вратата. Войниците откривали, че тя е прекратила живота си още преди да са я достигнали.  ( уикипедия)/.


При заплаха от плен самураите убивали не само своите жени, но и децата си. Историята пази много свитеделства за проявена самоотверженост и храброст, в името на честта. 
Бабата на невръстния император Антоку, при заплахата от плен, предпочела да притисне силно височайшия си внук към гърдите и да се хвърли в пропастта. Последвали я всички придворни дами. 
 Жените самураи използвали ритуалното самоубийство като знак на простест срещу актове на несправедливост. /Управителят на провинция Хиго си харесал съпругата на свой подчинен, който обаче не можел да понесе мисълта за това и се самоубил.  Жена му помолила за отсрочка, докато го погребе и оплаче. Събрала придворните си на върха на висока кула, за да отбележи края на траура и пред очите на всички се хвърлила от нея. Въпреки че самоубийството не следвало строгите канони на ритуала и влизало в противоречие със самурайския кодекс за подчинение на господаря, то било признато като официална форма на протест срещу произвола на управителя. /

В определени случаи японките осъществявали актове на отмъщение, като единствена възможна реакция за оскърбление или убийство на суверена, в синхрон с конфуцианските възгледи. Дори в застойната епоха на шогуната Токугава жените строго съблюдавали принципа на строго подчинение спрямо господаря в клана. Понякога по-ревностно и от мъжете. 

Жената самурай дълго време оставала фигура, внушаваща респект, с консервативни възгледи и принципи, спазваща моралния кодекс на своя клан. И днес традициите се пазят в тези семейства, където децата израстват в компанията на комплект старинни оръжия, пред който постоянно тлеят благовония.  Момчетата от такива семейства се възпитават  във военни училища, а жените се обучават на древното изкуство - бой с нагината.

Източник: http://leit.ru/modules.php?name=Pages&pa=showpage&pid=439&page=3
Весела Христова

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Цубо - миниатюрна зелена вселена в японския дом


Продължавам темата за японските градини - уникално културно явление с хилядолетни традиции.  Днес японските градини се намират на най-високото стъпало в ландшафния дизайн. Красивата природата на Островите е в основата на това изтънчено изкуство. 


В шумните мегаполиси на Япония  е разпространен определен вид градина- т.нар цубо.

Типы японских садов: Сад цубо
Цубо градините се появяват през Средновековието като резултат от увеличилото се население в градовете и съответно плътността на застрояването. 

Името на този вид градини всъщност означава единица мярка за площ, равна на  3,3 кв. м. Другият превод е "гърне", "кана"- някакво миниатюрно пространство, определено за озеленяване в дома. И в духа на япоското светоусещане тази мини градина е като микрокосмос, малка вселена, създадена в тясното пространство между два съседни дома, която изразява житейската философия, националния характер и типичната изобретателност. на японците, съумели да живеят в хармония с природата даже в тесните градски жилища. 



Съществуват външни и вътрешни цубо градини. Съвременните дизайнери обожават да включват в интериорните си решения ефектните мини оазиси. 
Една от причините за създаване на цубо градина е достъпът на повече светлината в стаите, с изглед натам. Ако градината е разположена от юг, се засаждат светлолюбиви растения и обратно. Възможно е да се наложи дрениране на почвата, особено в северно разположените градини. Понякога за да се увеличи светлината в труднодостъпни места се използва система от огледала. 



За стаите с изглед към цубо, градината играе и ролята на естествена вентилационна система, особено ако е разположена откъм подветрена страна. Полюшването на растенията, шепотът на листата, мелодичният звън на звънчетата създават характерна атмосфера на покой и омиротворение.

Типы японских садов: Сад цубо
Цубо е най-малката японска градина, като размерите и се определят според съществуващата свободна площ. Обикновено е 10-15 кв.м., но може да бъде и 4 и повече от 15 кв.м.
Колкото по-малко е пространството, толкова по-лаконично трябва да е дизайнерското решение. Това се отнася и до избора на растения и материали. Задължително изискване е отсъствието на изкуствени форми и материи.

Малките осветителни тела могат да внесат допълнително очарование и да подчертаят красотата на градината.  Желателно е те да са незабележими, като акцентът е върху светлината, която разпръскват. 
Изключение от правилото е поставянето на фенера торо, когато се използва по предназначение.



Цубо изисква прецизна поддръжка. Немарливостта тук изпъква както никъде. Белият чакъл например лесно се зацапва и е необходимо често да се чисти или подменя. Желателно е при оформяне на настилката да се използват камъни с неправилна форма, с фуги, в които растат треви или мъхове. Поставят се и стъпките тобииси. Част от стените се декорират с подходящи лиани.
Типы японских садов: Сад цубо

Може да се оформи градина с еднотипни растения от различни видове - например - висок и нискорастящ бамбук.


Саксиите със сезонни растения разнообразяват монотонните градини. Периодически те се подеменят и по този начин градината е декоративна през цялото време. 



Типы японских садов: Сад цубо


При много тесни градини композицията е лаконична - избират се малко растения, например едно ароматно декоративно дърво. При по-широки - може да са две-три, но местата им са старателно обмислени, така че да не претрупат обстановката.  Централната част на градината обикновено привлича погледа. Тя трябва да бъде в хармония с пространството, на което въпреки че не е запълнено с нищо, също е отредена немаловажна роля в цялостното възприемане.  
В градините, скриващи изгледа към съседския дом, се засаждат високи растения от съответната страна, но композицията се компенсира от ниски растителни видове в оставащото пространство. 
Градината цубо може да бъде и водна повърхност - това е едно от най-сложните архитектурни решения, но пък светлината се отразява прелестно от мини езерцето, в което може да се оформи и островче с цветя. 
Източник - http://leit.ru
Весела Христова

сряда, 25 юли 2012 г.

Колко прохладно е под покрив от слама!

Покривите от слама са не само изключително живописни и придават неповторим колорит на къщите, но са и доста практични.



За направата на такава конструкция най-често се използва суха тръстика или пък слама от друг вид растения. Тръстиковите покриви "живеят" дълго - повече от петдесет години.  Материал для камышовой кровли
Камышовая кровля. Крыша из натуральной соломы. Сламеният покрив е единственото покритие за сгради, достигащо дебелина от 25-32 см, при това тежи само 35-40 кг. Естествената слама и използването на специална техника за покритие променят облика на сградата и осигуряват топлина през студените и прохлада през горещите месеци. Заради неоспоримите архитектурни качества този вид покриви се радват на постоянно нарастващ интерес в страните от Западна и Централна Европа и в САЩ.



Да притежавате къща със сламен покрив дори е израз на благосъстояние.


Въпреки аналогията с приказката "Трите прасенца" сламеният покрив е доста траен и устойчив на екстемни метеорологични предизвикателства. Тръстиката запазва водонепропускливостта си повече от 50 години (не попива влагата, не се мокри и набъбва). Инвестицията в тази екотехнология е икономически оправдана, особено ако монтажът на сламения покрив е поверен в ръцете на професионалисти. Деревянный дом из рубленого бревна с камышовой кровлей.
Беседка с крышей из натуральной соломы. Как стои въпросът с гризачите, за които всяка дупчица и цепнатина е примамлива? Качествено подреденият покрив няма цепнатини, а и плъховете не обичат вкуса на тръстиката...Всъщност гризачите проникват по-лесно под тънкото битумно покритие, отколкото в дебелия 25-35 - сантиметров сламен пласт.  
Вентилация и изолация. Ценно предимство на сламеното покритие е запазването на постоянна температура. За разлика от други покривни системи, при сламения покрив няма нужда от вентилация. Тръстиковият покрив с дебелина 30 см и наклон 45° отговаря на всички изисквания за изолация, включително и звукоизолация. Топлопроводимостта съответства на 10 см от модерните изолационни материали. Мельница с кровлей из натуральной соломы
Беседка с кровлей из натуральной соломы Пожарна безопасност. Рискът от запалване е еднакъв с този на традиционните покривни системи, защото покритието се обработва със специални нетоксични противопожарни препарати -  като Magma TAS Firestop, създадени специално за такива конструкции. След обработка препаратът не може да се отмие. Така покривът придобива огнеупорни и влагоотблъскащи свойства.
Беседка с камышовой крышей При вече изградени покриви новият сламен слой се поставя върху стария. По такъв начин с годините се наслагват доста пластове. Повече от 250 къщи във Великобритания имат сламени покрития, като първото е поставено преди повече от 500 години.


Препоръчителният наклон на покрива не трябва да бъде по-малък от  35°, като дебелината и покритието се определят според конструкцията.


 http://www.ruster.ru/ru/bild2.phphttp://trasyy.livejournal.com/836935.html

вторник, 24 юли 2012 г.

Символика на бялото

При много народи и през всички времена бялото е било символ с множество значения. Преобладаващото тълкувание е свързано със слънчевата светлина, на която бялото е равнозначно, а светлината - това е Бог, Живот, Благочестие и т.н.

Основните символични значения са : спокойствие и безметежност, тишина, омиротворение, чистота, целомъдрие, внимание.
Магични свойства —белите дрехи и белият цвят служели за пречистване, обещавали успех във военните действие, дълъг живот, здраве. Примитивните народи вярвали, че белите мъниста осигуряват плодородие при жените.
 Белег на обществено положение - означавал аристократизъм, величие, богатство. Белите дрехи на египетските фараони, тогите на римските патриции, роклите на благородните дами, белите якички, костюми, автомобили са възприемани като принадлежност към определен социален слой и белег за интелигентност или благосъстояние.


Малевич, Почивка (Общество в цилиндри). 1908.Държавен Руски музей

В религията-  белите одежди на боговете, ангелите, праведниците в рая, християнските храмове/ "белите манастири"/.

Примери от Откровението на Йоан
1:14 а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък;

:11 И на всеки от тях се даде по една бяла дреха; и рече им се да си почиват още малко време, докле се допълни числото и на съслужителите им и братята им, които щяха да бъдат убити като тях.
19:11 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно.
.
19:14 И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне.

В новите религиозно-философски учения бялото  е също символ на божеството. Старинното наименование на Шамбала е Белият остров, обитаван от Бялото Братство.


 В ритуалите - бели дрехи се обличат при кръщенета, причастия, на Рождество, при освещаване на храмове. Всеки знае, че така се обличат и булките.

Пример от Ренесансова Италия.
Религиозната церемония при предаването на властта на град Римини на Карло Малатеста се съпровождала от процесия от девет хиляди облечени в бяло мъже и осем хиляди жени. (А. Венедиктов, Ренесансът в Римини, 1970г)
 
В Китай бялото е символ на Запада, есента и метала, в християнството бялата роза и лилия са символи на Дева Мария.
Бялото знаме означава предложение за примирие и т.н.

Освен гореизброеното, бялото се възприема и като израз на възвишеност и красота - белите хризантеми, жасминът, белите лебеди...






Любопитно.
Революцията в живописта на 20 век променя символиката на бялото.
Т.нар. супрематисти /Формалистично направление в абстрактната живопис през първите десетилетия на ХХ в., което свежда изображенията само до различно оцветени геометрични форми и отрича нуждата от изрисуване на предмети/ го възприемат като еквивалент на неевклидовото многоизмерение, което потапя зрителя в медитация, прочистваща душата като дзен будистки ритуал.
Основателят на направлението Казимир Малевич твърди "Супрематизмът се движи в тази посока - срещу цялата невеществена природа...към бялото съзнание и бялата чистота, като най-висша форма на това състояние, било то покой или пък движение."
Емблематична за супрематизма е картината на Малевич "Бял квадрат на бял фон".

Малевич, Бял квадрат на бял фон 1917 (1918)
При представянето и художникът възкликнал " Срутих лазурния подслон на цветовите ограничения и нахлух в белотата...Свободната бяла бездна - безкрайността, е пред вас".

Негативна символика
Белотата може да означава обаче и смърт, болест, зло, страдание, самота.

Например сред африканското племе комо цветът се асоциира със страха и небитието.
Бял е и цветът  на савана, дрехите на Ку Клукс Клан, бялата къща на Бернардина Алба.
В японската класическа поезия бялото понякога символизира студ, раздяла, несподелена любов.
Руският поет Александър Блок използва често бялото като символ на тъга, смърт, отчуждение.

Прозорче свети. Пусто е навън.
Аптекарят-евреин стряска се насън.

А там пред шкафа с надписа: Venena
подвил с усърдие поскърцващи колене,

бял скелет, до очи загърнат в плащ,
тършува нещо и се хили с лик незрящ…

Намира го… Но хлопва без да иска,
извръща се… Аптекарят в съня си писка,

надига се — и пада по лице…
В туй време гостът търсеното стъкълце

на две жени безноси в миг подава —
вън под фенера, в здрачината пепелява.

По http://znaki.chebnet.com/s10.php?id=338
.

понеделник, 16 юли 2012 г.

Педикюрът преди години и днес

В античния свят грижата за краката била също толкова актуална, колкото и в днешно време. Възможната причина за това се крие във факта, че по-рано хората са страдали повече от последствията на недостатъчната грижа за краката си, които били подложени на доста по-големи натоварвания.


В древността “измиването на нозете” представлявал жест на гостоприемство. В повечето случаи с това са се занимавали робите. Преди гостът да влезе в къщата, робите измивали краката му на двора. Символичното измиване на нозете, изразяващо любовта към ближния, се споменава в Евангелието на Йоан. Самият Иисус измива нозете на апостолите в знак на смирение.

През 1874 година египтологът Георг Еберс открива папирус, които ни дава информация за развитието на медицината по поречието на Нил 1500 години преди н.е. В него са посочени рецепти за лечение на врастнали нокти и възпаления по ходилата.

През Средновековието с грижата за краката се занимавали бръснарите. Едновременно се извършвала обработка на мазолите и зъболечение. В Англия първите подолози (chiropodists) били същевременно и зъболекари (подология е направление в дерматологията за профилактика и лечение на различни заболявания на стъпалото). Разделянето на двете специалности става в средата на XVIII век.

Първият учебник, посветен на грижите за стъпалата, се появява през 1762 година. Авторът му е Русло (Rousselot). Учебникът е съставен от три тома и се смята за първото професионално пособие в тази област. Приблизително след 12 години се появява книгата на французина Никола Лоран Лафорест (Nicolas Laurent Laforest), който се провъзгласява за специалист в грижите за ходилата на Негово Величество (Людовик XVI). В същото време търсенето на подобни професионалисти става все по-голямо. Самият Лафорест приема клиентите си в своя дом и не му се налага да прави визити по домовете. В Англия книгата се появява през 1802 година, а Дейвид Лоу, превел труда на Лафорест на английски, въвежда термина hiropodist (майстор педикюрист).
Първата английска книга е написана от Хайнеман Лайън. Тя съдържа илюстрации, показващи методи за работа и различни инструменти за педикюр. В учебника си по натуропатия, издаден през 1900 г., Ф. Е. Билц изказва съжаление, че често хората,  въпреки че се грижат за видимите части на тяло, пренебрегват стъпалата си. Той дава съвети за това, как по най-добър начин да се поддържат ходилата, като се използва топла и студена вода, ежедневно се сменят чорапите и се носят проветриви обувки от естествена кожа.  Той подчертава, че всяко ходило има нужда от индивидуална обувка, изработена по поръчка, защото стъпалата не са идентични по форма и размер. 
В края на  XIX – началото на XX век се появяват първите професионални салони за педикюр  и частните практики. Възникват и първите фирми, които разработват и произвеждат промишлено предмети от първа необходимост за педикюр.


Приносът на Германия


Значителен принос в развитието на медицинската грижа за краката има Германия.
В имперския устав на занаятчиите професията специалист по грижа за стъпалата се включвала към професията на фризьора. В устава се изброяват фризьори, козметолози, маникюристи,  масажисти. По такъв начин специалистите в грижата за стъпалата се включвали към списъка на занаятчиите. Те обаче нямали професионален устав или методология за професионално обучение. Стигало само да се постъпи в съответното професионално обединение на фризьорите.

През 1949 хамбургският предприемач Густав Баер (Gustav Baehr) основава фирмата Technik Baehr, която отначало пуска стоки за бижутери и зъболекари. Фирмата постепенно разширява асортимента си, а от 1969 г. сменя името си на Gustav Baehr GmbH. Тя пуска на пазара първите сменяеми части с капаче, които в момента се наричат части Baehr. Днес фирмата основно произвежда стоки за педикюр и козметичните салони.  Има филиали в Берлин, Хамбург, Кьолн, Фракфурт.

Георг Екле (Georg Eckle)
Георг Екле се ражда на 3 декември 1920 и след петдесетгодишен упорит труд в областта на педикюра получава прозвището “ корифей в грижата за ходилата”. Той е автор на специални методи за работа със стъпалата, участва в разработката на много инструменти, които днес влизат в списъка на стандартния инструментариум на подолозите. Георг Екле получава специална подготовка в областта на подологията и масажа, работи в ортопедичната клиника Johanneum в Улма. През 1949 започва практика в Хайслинген/ Щайге като масажист и специалист в грижата за крака. Заедно с колеги подолози основава дружество на специалистите в Баден Вюртемберг, което оглавява в продължение на седем години. През 1956г. придобива специализирана клиника, която разширява, като предлага услугите масаж и други процедури. През 1970 синът на Георг Екле – Гюнтер и снахата Криста се впускат в този бизнес, с което бетонират семейните традиции. През 1980 Екле издава книгата «Теория и практика на медицинската грижа за крака», фундаментален труд, който има своите читатели и в наши дни. През 1982 заедно със сина си основава център за повишаване на квалификацията за педикюристи в Гьопинген. Той разработва изкуствена протеза -нокът за увредени нокти (протеза Eckle).

Герхард Флайшер (Gerhard Fleishner)
Герхард Флайшнер е роден на 29 септември 1942 в Мюнхен. Изучава два семестъра дентална медицина, след което – медицина в родния си град. Взема държавния си изпит с отличие. След няколко години получава специалност – ортопед. От 1978 до 1980 е офицер в санитарната служба в болниците на Бундесвера в Хамбург и Мюнхен. От 1980 до 1994 практикува частно като ортопед, с допълнителна специалност “спортна медицина” и мануална терапия.  Има решаваща роля в създаването на професионална школа, специализирана в медицинските грижи за стъпалата при баварската организация на Червения кръст в Платлинг. Активно се занимава с обществена дейност и ръководи специализирана рехабилитационна клиника в курорта Ендорф в Химгау, която поддържа център по подология. Издава “Кратко ръководство за медицински грижи за стъпалата”.  Доктор Флайшнер участва в разработката на специален закон за подологията в Германия.

Рос Фрейзър (Ross Fraser)
През 1955 година Рос Фрейзър, шотландски специалист, разработва шини за нокти, които нарича  Sulci протектори. През 1961 изобретява скобата Fraser I, а през 1962 году – скобата Fraser II: двете носят неговото име и до днес се използват за коригиране на деформирани нокти.
Едуард Герлах (Eduard Gerlach)



Едуард Герлах (Eduard Gerlach) през 1868 година получава като наследство фирма, занимаваща се с търговия и я разширява, включвайки аптечни продукти. Основава марката Gehwol. Благодарение на  промишленото производство в големи количества на висококачествен крем за крака, козметичните препарати стават достъпни за широките слоеве на населението.
През  1910 синът на Едуард Герлах поема семейния бизнес и го разширява. Вече над 130 години Gerlach е една от водещите фирми производителки на специални средства за крака и педикюрно оборудване, изучава потребностите на потребителите и прави маркетингови проучвания. Логото на Gehwol и Gerlach Technik традиционно обозначава иновациите в тази област. Фирма Gerlach е известна с високото си качество на услугите и продукцията.
 С помощта на опитните си специалисти  компанията създава съвременни продукти, отговарящи на потребностите на потребителите и отговаряща на всички изисквания за добър педикюр.
Допреди петдесетина години столовете за пациентите не били регулируеми, а специалистите седели пред клиентите в изключително неудобна поза. Използвали се бавноборотни апарати,  хигиената не била на нужното ниво, работното място не било добре осветено. Днес в грижата за крака се използва ииновационна техника, ергономично оборудване със специален дизайн, което чувствително облекчава работата и създава комфорт за клиентите. Gerlach Technik се занимава с разработка и продажба на апарати и инструменти за педикюр от 1966 г. През 1970 се появява първият педикюрен шкаф с вградена система за всмукване на отпадъчните частици. С годините микромоторите стават все по-мощни, с по-слаба вибрация и по-високи обороти.

Спреят пък не само отстранява шлифованите частици, но и охлажда обработваната повърхност. Разработените съобразно ергономичните изисквания столове осигуряват комфорт и безопасност при процедурите. Ето защо в днешно време стаите за педикюр създават асоциации по-скоро за зъболекарски кабинет.

по diva.ru, http://www.gehwol-usa.com/unternehmen_history.html
  Весела Христова

публикация и в beauty.bg

четвъртък, 12 юли 2012 г.

Забранено за подрастващи - "Гербер" на Соня Иванова -

Единица мярка за политическа чалга. Това е първото, което ми идва наум след прослушването на възнамеряващото да се превърне в емблематично (и нарицателно за слагачество) парче, озаглавено лаконично "Гербер" на Соня Иванова.

Ето го и клипа - тук
Откъдето и да го погледнеш - и откъм текст и откъм мелодия , духът на кича просмуква сътвореното.
Очевидно авторите или са закъсали финансово, или пък си правят тънки сметки за възкачване по стълбицата на псевдополитическия ни елит.
За Соня Иванова е простимо. Прекалено млада, но определено амбициозна.
Само че защо след фиаското на Веселин Маринов с химна на МВР (още настръхвам от спомена на танцуващо-маршируващите мъже в униформа на сцената на НДК), нашите творци залагат на такова идейно и музикално недоразумение? Банално, бездарно, обиждащо слуха и интелекта ни.

Трябва ли човек да изпада винаги в недоумение от продажничеството на интелигенцията ни, жадуваща да заживее в симбиоза с управляващите. /Думата интелигенция май в този случай е преувеличена/.

Нали знаете какво ще последва - серия интервюта и пиар акции по медиите, в които Соня ще обяснява колко любимо цвете за нея е герберът и т.н. 
А пък Милен Цветков/ и не само/ задължително ще си направи гавра с авторите.

Не се съмнявам, че клипът, дъхащ силно на фестивала "Ален мак" и "Априлски сърца", просто ще премине в медийното пространство и ще замине в небитието. Въпросът е - защо изобщо се появява?

Весела Христова






вторник, 10 юли 2012 г.

"Фотографът - Obscura Reperta" от Галин Никифоров - тъмната страна на желанията

Всеки писател се вълнува дали го четат и как хората възприемат идеите му. Галин Никифоров би трябвало да е спокоен. Едва ли има вероятност книгата му да залежи по рафтовете с непотърсените с години романи. /Това съвсем не е куртоазно пожелание - реверанс към амбициите на млад автор/.

Рядко ми се случва, но понякога след затварянето на последната страница имам желание да се върна към началото на някое произведение.
И ако приема това за свой личен критерий за добра литература, то в случая с "Фотографът - Obscura Reperta" този критерий бе покрит.
Не само че се върнах отново, но и прелистих доста страници. Не ми се искаше са се разделям с героите и сюжета - странен, мистериозен, интригуващ.
Историята тук се върти около основния въпрос - доколко човек може да бъде обсебен от една идея. Сюжетът е оригинален и необичаен, с привкус на Тарантула, но много лек. Магии от Черния континент, загадъчни завещания, тайнствени ритуали, практикувани не къде да е, а по нашите земи...
Роман, достоен за изкушените в литературните дебри читатели и нещо повече от приятна изненада. С който авторът се нарежда в личния ми Toplist на съвременните български автори.
Весела Христова


понеделник, 9 юли 2012 г.

«Hello Kitty» - любимото бяло котенце от Япония


Малкото бяло котенце е един от най-разпознаваемите персонажи в Страната на изгряващото слънце и извън нейните граници. Дизайнерите на компанията
«Sanrio» са създали цял измислен свят, в който Кити играе главна роля. 


 «Sanrio» е основана през 1960 година, а девизът и е "Малък подарък - голяма усмивка". Наистина, още тогава от фирмените магазини никой не си тръгвал с празни ръце, купувайки нещо, дори символично - евтини играчки, картички, симпатични дреболийки.
 Постепенно компанията се разраснала и разширила асортимента си със смешни плюшени играчки,  кукли. 
Това, което им позволило да прекрачат в света на големия бизнес, било малко бяло котенце, превърнало в любим подарък за милиони деца. 
Новият котешки бранд изисквал леснозапомнящо се име. Бордът на директорите избрал «Hello Kitty» (ハローキティ, или «Harō Kiti»), с което котенцето станало известно по цял свят.
(В онези години сред японските момичета била модерна английската култура и първоначално предложението било «Kitty White» - както се казва една от котките на Алиса от книгата на Луис Карол).
Отначало Кити се появила върху картички и други дреболии, но първият предмет, донесъл истинска слава на «Sanrio» било обикновено портмоне, което толкова се харесало на хората, че дизайнерите решили да оставят котешкия образ и върху други стоки. До 1977 година позата на Кити била една и съща, дрехите и също - син гащеризон.


Ето защо дизайнерката и създателка на  котето Yuko Shimizu решила да промени поомръзналия вече образ. Премахнали черната очертаваща линия, което олекотило вида и, включили различни тоалети и поставили в лапичките различни предмети.
Истински фурор предизвикала появата и с плюшено меченце в лапите - по такъв начин Кити изглеждала естествено и дори одухотворено. 
Вероятните причини за извънредната и популярност се крият в необичайния и външен вид - малко тяло, голяма глава, кръгли очички и... липса на уста. Може би този малък дефект всъщност печели сърцата на хората.

Както всеки любим, макар и измислен герой, Кити си има биография.




Родена е на 1 ноември 1974 в семейството на Джордж Уайт и Мери Бел и живее в покрайнините на Кембридж. Има си и приятели - зайчето Кети(Cathy), овчицата Фифи (Fifi), енотът Трейси (Tracy), Джо (Joey),  Dear Danie, и близначка  Мими (Mimmy). Любимата и храна е ябълков пай. Кити се грижи и за домашни любимци - котенцето Charmmy Kitty и хамстера Sugar.

Стоките с «Hello Kitty» вече не се смятат за детски. Срещат се сватбени рокли с подобна бродерия и бижута с такава форма. 




И въпреки че всичко започва с малко обикновено портмоне за 240 йени, днес Кити украсява над 22 хиляди различни артикула и носи на компанията  «Sanrio» печалба от милиард долара годишно, което представлява половината от общата и печалба. 
Бранд, достоен за уважение.

петък, 6 юли 2012 г.

Хексаграмата - хилядолетен символ

Сред най-известните символи е хeксаграмата - ефектна звезда с шест лъча, за която се вярва, че е надарена с могъщите свойства на амулет и талисман. Позната е и като Щит на Давид, Печат на Соломон ,Звездата на Давид, МАГЕ́Н ДАВИ́Д - מָגֵן דָוִד, `

Знакът се е използвал за украса върху свещници, печати, битови предмети, жилища още през бронзовата ера. 
Легендата разказва, че истинното име на Бога - IEHOVA или ADONA, и хексаграма са били гравирани върху вълшебния пръстен на цар Соломон, с който държал в подчинение пълчища демони и зли духове. 

Печатът на Соломон обикновено се използвал заедно със символите пентаграма и свастика. 
Хексаграмата на Соломон предпазвала от уроки и от демона Лилит, която нощно време похищавала потъналите в сън младенци. 



През Средновековието Кабала препоръчвала да се рисува хексаграма върху защитни амулети, медальони и пергаменти със заклинания. 

Символът служел и за предпазване от опустошителната сила на огъня. 
Алхимиците отъждествявали хексаграмата с философския камък. Знакът е съставен от два противоположни триъгълника, които олицетворяват борбата на противоположностите. 
Окултните науки го възприемали като символичен образ на тържеството на Триадата, съвършената Вселена, гения на Твореца, изразен чрез произведението на първото женско число 2 с първото мъжко число 3. 
Свързвали го с шестте дни на Сътворението и с четвъртата заповед на Мойсей "...шест дена работи и върши всичките си работи".
Печатът на Соломон бил много популярен сред магьосниците. Използвал се като талисман, подчиняващ извиканите духове и демони. Според магьосническите наръчници трябвало да се очертае хексаграма вътре или по периметъра на магически кръг, а в центъра да се изпише името на Бога - Тетраграматон. При това се следвали прецизни детайлни инструкции - например да се рисува върху пергамент, направен от кожата на младо яре или чист бял лист, а буквите да се изписват със злато. Следвало освещаване със светена вода. 

 Формата на символа позволявала да се впишат и 12-те зодиакални знаци и планети.
През 18 век  образът на планетарната хексаграма се превръща в общоприет езотеричен символ.





Вероятно, едно от първите изображения на планетарна хексаграма е в книгата на алхимика Йохан Милиус  “Opus Medico-Chymicum”, излязла през 1618 във Фрайбург. 
Около знака е изписано на латински - "Тайното ще стане явно и обратно" и "Водата и Огънят ще изкупят всичко".  Фигурата присъства и в трактата "Тайните фигури на розенкрайцерите". Използва се и от масоните, но под формата на скръстени винкел и пергел.


Източните традиции също използват звездата с шест лъча.  Шестте ъгъла се разглеждат като съответни на сричките от най-важната тибетска мантра ОМ МАНИ ПАДМЕ ХУМ. 

Според индуизма двата противоположни триъгълника символизират съединението на Шива и Кали - съзидателното и разрушителното начало. Тантристите означават с хексаграма четвъртата чакра - на сърцето. 

Комбинацията от двата тръгълника символизира обединение и хармония. Триъгълникът, сочещ надолу, олицетворява женското начало и сексуалност, а триъгълникът сочещ нагоре - мъжкото.
 Идеята е използвана и в бестселъра "Шифърът на Леонардо".

Любопитно:
 През 1822 семейство Ротшилд, след получаване на благородническа титла от австрийския император включва  хексаграмата във фамилния си герб.


 Хайнрих  Хайне поставя знака вместо подпис под статиите си в  Аугсбургер алгемайне цайтунг.


Естествено, всички знаят, че присъства и върху знамето на Израел.



 Символът се среща и като архитектурен детайл.









А това е доста интересен пример. Църква, на която присъстват и обърната пентаграма- израз на петте рани на Христос на кръста, и хексаграма, напомняща за шестте дни на сътворението. Храмът е в Хановър.



 http://www.eleven.co.il/article/12556
 http://taina-simvola.ru/geksagramma/
http://www.magicblack.biz/t251-topicи др.
уикипедия
ОднаКнопка