петък, 28 декември 2012 г.

Александър Розенбаум - пея за това, което хората мислят и чувстват

Доста учудващо за мен в българското интернет пространство няма кой знае какво  за един от най-популярните и разпознаваеми музиканти в Русия - Александър Розенбаум (роден на 13 септември 1951 в Ленинград, днес Санкт Петербург). 

А това е личност, оставила солидна диря в музикалната култура на изток от нас. 


Роден е в семейство на лекари, започва отрано да се занимава с музика  - от петгодишна възраст. Възпитаник е на 18 -то музикално училище в Ленинград.
Учи в класа по пиано и цигулка под ръководството на Лариса Йофе и Мария Глушенко.

Първите акорди на китарата си изсвирва под влиянието на свой съсед - музиканта Михаил Минин. Китарата я овладява самостоятелно.
Свири в компании, в беседките на уютните ленинградски дворчета, в самодейни групи. 

Семейната среда оказва своето влияние и Александър завършва Медицинския институт вЛенинград. Става анестезиолог, работи в Бърза помощ.  



Песните си /и музиката , и  текстовете/ създава от 1968, отначало като самодеец. През 1980 стъпва на професионалната естрадна сцена. 

Розенбаум работи като лекар само 5 години, след коет се посвещава на музиката. Свири в различни групи - "Адмиралтейство", "Аргонавти", "Пулс" ,"Шестима младежи".
Соловата му кариера започва през 14 октомври 1983, когато прави самостоятелен концерт в Дома на културата на министерството на вътрешните работи "Дзержински".

След това става художествен ръководител на "Творческа работилница Александър Розенбаум" .


Има и политически период в живота му. Въпреки че е леко разочароващо за мен, това е нормално. Личността му е невероятно популярна. Като пеещ поет (Розенбаум отрича определението бард за себе си) е приел щафетата на народната любов от великия Висоцки. (Малко трудно е да си представим обаче Висоцки като депутат, но знае ли човек...)


През 2003 е избран за депутат от квотата на партия "Единна Русия". Депутатства  до 2005 г. 
Живее и работи в Санкт Петербург.
 В качеството си на председател на съвета на Фонда за историческо наследство "Кронщад" се е посветил на идеята за възстановяването на Морския събор - храм в Кронщад.
 На 28 юни 2005 слага подписа си под писмото, подкрепящо присъдата на бившите ръководители на компанията ЮКОС / Михаил Ходорковски и др/.




Характерни за творчеството му са  циганската, казашката, морската, афганистанската тема.

Моята слабост обаче са казашките песни.


Прекрасни са и лиричните му композиции.

Като тази:
Или тази - Файтонджията
Следващата пък е емблематична



Често свири на дванадесетструнна китара. 
На най-голяма популярност се радва през 1985-1990 години.
Сред разпадането на Съветския съюз в песните му се появяват открито и  еврейски мотиви / логично, певецът е с еврейски произход/.
На въпроса на какво се дължи известността му, отговаря просто
"Пея за това, което хората мислят и чувстват".

Още статии за руската музика :


1.Земфира,



Весела Христова


А. Розенбаум "Казачья"

Под зарю вечернюю солнце к речке клонит,
Все, что было - не было, знали наперед.
Только пуля казака во степи догонит,
Только пуля казака с коня собьет.

Из сосны, березы ли, саван мой соструган.
Hе к добру закатная эта тишина.
Только шашка казаку во степи подруга,
Только шашка казаку в степи жена.

Hа Ивана холод ждем, в Святки лето снится,
Зной "махнем" не глядя мы на пургу-метель.
Только бурка казаку во степи станица,
Только бурка казаку в степи постель.

Отложи косу свою, бабка, на немного,
Допоем чего уж там, было б далеко.
Только песня казаку во степи подмога,
Только с песней казаку помирать легко.

събота, 15 декември 2012 г.

Чаят - традиции и ритуали

По случай Световния ден на чая - 15 декември, пускам следната публикация*

(Вчера, впрочем, бе Международният ден на ...маймуната. Обаче нямах актуален текст по темата)

Ухажван участник в традиционния Five o'clock на Острова. Задължителен за руската трапеза в компанията на тумбест самовар и апетитни гевречета. Издигнат в ранг на изкуство в страните от Далечния изток. Какво по-добро от чаша топъл чай в мразовитите декемврийски утрини? Глътка, която разлива топлина по цялото ви тяло… 



Китайците познавали чаения храст отпреди 5 хилядолетия. Днес той е пренесен по целия свят и се отглежда в над 50 държави. Напитката помага при умора, изтощение, жега, студ, има доказани лечебни свойства.

Чаеният храст е многогодишно растение, което живее над половин век. След беритба (първата беритба дава най-добър продукт) листата му се подлагат на сложна обработка, след което се получават стотиците търговски видове. 

Основните видове чай са четири: черен, зелен, червен и жълт. 
Чрез комбиниране на различни сортове и допълнително ароматизиране се получават различни чаени “букети" – със специфичен аромат и вкус. Ценен сорт е и белият чай, който се отглежда в китайската провинция Фужиян. Той се прави от неразвитите пъпки на чаените храсти. След като се изпари влагата по тях, по листенцата се образува сребрист мъх. Бледата запарка има цвят на шампанско, деликатен вкус, много лек, мек и сладък. 


Видовете чай се различават по степента си на ферментация. Докато черният чай преминава през всички степени на ферментация и обработка, зеленият не се подлага на ферментация. Повече от 95% от световното производство се фокусира върху черния чай. Най-качественият и търсен чай продължава да се внася от Индия и Китай. 

Приготвяне  
Казват, че идеалната напитка се прави от две листенца и едно цветче. Водата не бива да се оставя да кипне, а само да се затопли, но точно до 80 градуса. Сервира се запарен в чайник.  
При запарване до 3 минути от листенцата се извлича само теинът. Тогава напитката действа ободряващо. Над 3 минути се освобождават други вещества – танини, и тогава чаят успокоява. 

Най-подходящи за приготвяне на чай са чистите изворни и слабоминерализираните води. Колкото по-силен, нежен и скъп е сортът, толкова по-силно му влияе неподходящата вода.
 Висококачествените сортове съдържат по-голям процент танини – 18–20%, а теинът е 2–4%. Зеленият чай може да се запарва повече. Сухият чай се съхранява в добре затворени стъклени или керамични съдове. Подходящи за кипване на водата са емайлираните чайници, от закалено стъкло или от неръждаема стомана. Отварата се прецежда с пластмасови цедки. Водата не се преварява вторично. Използваната запарка се изхвърля – стара истина е, че пресният чай е лекарство, а остарелият – отрова.

Поднасяне – изисканост и традиции

Допълнително към чая се предлага мляко, лимон, нарязан на кръгчета, и бучки бяла захар. Смята се, че кафявата захар разваля вкуса. Последователността при поставяне на съставките в чашата е следната – първо лимонът, после - всичко останало. 

Млякото не се добавя, когато се използва лимон. Изисканите дами никога не бъркат чая си с лъжичката - леко разклащат порцелановата чаша напред и назад. 
Когато имате по-специални гости, не им предлагайте чай на пакетчета – в тях слагат изрезките от крайчетата и жилките на чаените листа. 

Във всеки дом красивият чаен сервиз е просто необходимост. Специалните съдове създават усещане за ритуал. 

При англичаните например съществува етикет за чаения сервиз – качествен, красиво изрисуван бял порцелан.

Япония
Известно е, че пиенето на чай в Япония е превърнато в особен, продължителен ритуал – чайна церемония ча-но-ю. Създадена е специално за усмирение духа на самураите и включва 4 основни принципа: хармония между човека и природата, чистота на сърцето и душата, уважение и тишина. Японците пият чай в малки чашки, без захар. Проява на грубост и невъзпитание е ако напуснете ритуала, преди да е приключил. В Страната на изгряващото слънце предпочитат зелен или жасминов чай.

Великобритания

Във Великобритания чаят е внесен от Томас Гарауей, който създава специални чайни, достъпни само за мъже. След време Томас Туининг, чието име стои върху 
най-популярните чайове в света, изгражда верига от заведения предимно за жени. 

Създателка на традицията на следобедния чай е Ана Мария Станхоуп, дукесата на Брадфорд, придворна дама на кралица Виктория. 

Официалният Five o'clock е свързан със специален дрескод, теми табу, класическите триъгълни сандвичи с краставици и сьомга и ред други условности, задължителни за присъстващите. 
Като израз на уважение домакинята ще ни предложи няколко вида чай и ще се осведоми за предпочитанията ви. 

Весела Христова

* Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011

четвъртък, 13 декември 2012 г.

Движещата се статуя на любовта


В грузинския град Батуми е създадена оригинална скулптурна композиция, която не само че се движи, но представлява истински апотеоз на любовта.
Двете седемметрови фигури - на мъж и жена, се движат бавно една към друга, докато ... се слеят в едно цяло! 
След което се разделят и отдалечават в различни посоки.



Зрелищният монумент е направен от стомана и се очертава като една от най-интересните скулптури в света. 
Паметникът е на Али и Нино - грузинските Ромео и Жулиета, само че изповядващи различни религии.

Любовта на азера Али и грузинската девойка Нино, увековечена в книгата на писателя Курбан Саид (издадена е и на български),  е вдъхновила талантливия грузински скулптор, живеещ в Съединените щати - Тамар Квеситадзе, да създаде своя шедьовър.

Целувката на Али и Нино - видеоклип


Весела Христова

Няколко разпространени заблуди


Измислени ли са арабските цифри от араби?

http://znaniya-sila.narod.ru/people/fot/galileo_ink_sh.jpg
Всъщност цифрите са дошли от Индия. Арабите просто са ги пренесли, след което този начина на записване на числа се разпространява в Северна Африка, Испания и по цяла Европа. Голямото предимство на арабските цифри пред римските е не толкова в начина на изписване, колкото във факта, че смисълът на всяка цифра се определя от нейната позиция - например в 15 - цифрата 5 е просто петица, докато в 1570 - тя има друг смисъл - пет стотици.

 

 "И все пак тя се върти..."

Тази добре позната фраза всъщност не принадлежи на Галилей. Думите не присъстват никъде в протоколите на инквизицията или пък в писмата на великия учен. За пръв път се споменават в печално известния с подвеждаща информация труд  "Литературни извори"  ("Querelles Litteraires") на абат Ирели, който вероятно си ги е измислил.

"Религията е опиум за народа"

Фразата се приписва погрешно на Ленин или Маркс. За пръв път обаче я произнася немският писател Новалис през 1798 "Вашата така наречена религия ви действа като опиум - отвлича ви и приглушава болката ви, вместо да ви вдъхне сили".

А пък изречението "Пролетариатът няма какво да губи, освен своите окови" принадлежи на... Жан Пол Марат. 
"Пролетарии от всички страни, съединявайте се"-  за пръв път е написано от Карл Шапер.
"От всекиго според способностите , всекиму според потребностите" - на Луи Блан. 
Весела Христова

Източник

сряда, 12 декември 2012 г.

Дядо Коледа от рекламата на Кока Кола


Хадън Сандблом*

- така се казва художникът, нарисувал емблематичния образ на Дядо Коледа от рекламата на Кока Кола - изображение познато на всеки от нас.


Което е толкова сполучливо, че  много хора при споменаването на Санта Клаус свързват образа му именно със симпатичния старец с кока кола в ръка.
Първите рисунки на тази тема се появяват през 1931. Последните творби на Хадън са от 60-те.
Като вдъхновение за художника е служела поемата на Клемент Мур от 1833 - "Посещението на Свети Николай".

Постепенно върху рекламните картини се появяват и други детайли . Хладилникът като символ на модерния бит. Много подаръци. А от 1938 присъстват и деца.


Любопитна подробност е, че  Хадън Сандблом се е гледал в огледалото, докато е рисувал веселия старец с подаръците.


  Весела Христова

Haddon Sundblom (1899 - 1976)
От уикипедия:
 Хадън Хъбард „Съни“ Съндблом (на английски: Haddon Hubbard "Sunny" Sundblom) (22 юни 1899 - 10 март 1976) е американски художник, познат най-вече с рисунките си на Дядо Коледа, които създава за рекламите на най-популярната безалкохолна напитка — Кока-Кола.
Роден е на 22 юни 1899 г. в Мускегън, Мичиган, САЩ в семейството на Карл Вилхелм Сънблом и Карин Андерсон, преселници от Швеция. След завършване на средно училище учи в Американската художествена академия.


понеделник, 10 декември 2012 г.

Змията - символ на 2013

2013. 

Годината на черната  змия. 

 

Змията се свързва с годините 1941, 1953, 1965, 1977, 1989, 2001, 2013, 2025. Змийската година започва на  10.02.2013и продължава  до  30.01.2014 г.

 Какво обаче означава този древен знак?

Змията е сложен и универсален символ. Едновременно означава смърт и безсмъртие, добро и зло, олицетворени и от раздвоения език, целебното, но и смъртоносно действие на отровата, мистериозното умение да хипнотизира хора и животни.

Това видимо противоречие , съчетаването на две различни, често противоположни начала, е присъщо за символите от най-дълбока древност.
Змията като същество, което може да убива,  символизира смъртта, а като животно, което мени кожата си - живота и възкресението.
Минойска жрица
Навитото на колело студенокръвно се отъждествява с кръговрата на живота. Това е и Слънцето, и Луната, животът и смъртта, светлината и тъмнината, изцелението и отровата, мъдростта и опустошителната страст...

Змията е и фалически символ, свързва се и с бременността. 

Всички женски божества, включително и Великата богиня майка, са изобразявани в компанията на змия - обвита около тях или в ръцете им. 
Присъщи са и типично женски качества - загадъчност, интуитивност, тайнственост. 


Символизира и непредсказуемостта - появява се неочаквано и изчезва по същия начин.
Змията се смята за двуполова и е знак на всички самовъзпроизвеждащи се божества. Олицетворява силата на Земята, плодородието. 

Неизменен атрибут  на древногръцкият бог лечител Асклепий е жезъл, около който е обвита змия /По-късно това е чаша, обвита със смок мишкар/.

 Символът е едновременно соларен, сексуален, погребален, хтоничен - т.е. изразява силата на мрака, подземията. 
Тъй като обитава дупки в земята, контактува с подземния свят и има достъп до силите на мъртвите, до магиите. Змията като хтоничен символ изразява агресията на боговете на мрака, противопоставя се на слънчевите, духовни сили и олицетворява тъмната страна в човешката душа. 


Змията се разглежда и като посредник между Небето и Земята, символизира Инстинкта, виталността, енергиягта.
Асоциира се с небето, земята, водата и с Вселенското дърво.
Изобразява пътя на Слънцето на небето, мълнията и силата на водата, придружава при всички речни божества
Змията е Знание, Сила, Коварство, Изтънченост, Хитрост, Тъмнина, Изкусителка.

В християнския свят змията се смята за олицетворение на дявола, но в Индия е свещено животно.
У нас има и празник на змиите - денят на св. Йеремия.
 В народните представи те излизат от зимните си леговища на 25 март - Благовещение. Властелинът им обаче се появява на  1 май - Йеремия. 

Весела Христова

неделя, 9 декември 2012 г.

Възможните неволи в празничната нощ*




Декември. Дните се изтъркулват неусетно като...Хайде да направя едно банално сравнение - мъниста от разкъсана броеница.
 В офиса естествено цари особена атмосфера, далече от понятието делова. 
Еуфория, предчувствие за празник...

Какво е новогодишният празник за нас? Красива условност, носеща надежда. За някои - крачка към мъдростта, а за други – отворена врата към нови хоризонти. На прага на въображаемата граница във времето обикновено търсим обкръжението на приятели, с които да споделим трескавото отброяване на последните секунди и традиционно отбелязваме събитието с трапеза, отрупана с най-доброто, на което сме способни. Освен отбрани ястия в духа на ритуала, присъстват неизменно и любимите напитки с двуцифрен градус. С напредването на нощта те ще освободят задръжките и ще повдигнат настроението ни на степен.
Тук е моментът да си спомним една народна мъдрост. За бъчвата с мед и лъжицата катран в нея. И вероятността празникът да ни загорчи, в случай че нарушим основния принцип на разумното съществуване – умереността . 
Как да избегнем това?
С правилна подготовка и старателно усвояване на тънкостите в изкуството на веселбата. В конкретния случай - на новогодишния купон.

От хилядолетия хората си устройват тържества.“Одисея” например започва със сцена на пир: "...Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните, другите с гъби шупливи почистваха сръчно софрите и върху тях пред мъжете деляха камарите с мръвки..."!  
Тракийските вакханалии в сърцето на Родопите, средновековните гуляи на Хенри Осми и... така до днес, когато в много по-цивилизован вариант посрещаме поредната година от нашия живот.
Как да изглеждаме привлекателни и свежи дори след многочасово веселие на маса? Ето няколко съвета, за да не бъде празникът ни помрачен от съжаление на следващия ден.

Как да не преядем?
1. Не сядайте на масата, без да сте хапнали предварително. Нощта е продължителна, а денят все пак е дълъг. Един час преди събитието изяжте лека зеленчукова салата и изпийте чаша чай с лимон. След тридесет минути - чаша вода. Спазвайте условна пауза от един час между основните ястията.
2. Ползвайте приборите по начин, който е нехарактерен за вас. Ако си служите основно с дясната ръка, поставяйте храната в чинията си с лявата (и обратно). Това е хитър трик да намалите количеството храна.
3. Откажете се от всичко, което може да се яде и с ръка. Ще се наложи да игнорирате красиво поднесените сирена, крилцата, колбасите и други продукти с високо съдържание на мазнини. Направете изключение за суровите зеленчуци и морските дарове. Диетолозите са категорични, че колбасите (луканки, суджуци и др.) трябва да присъстват символично. Те съдържат 50 пъти повече натрий, отколкото месото – факт, неблагоприятен са хората с хипертония. 

4. Преди да се посегнете към платата с изкушения, се огледайте и подберете не най-близкото до вас, а това, което действително ви харесва. Слагайте си съвсEEм малки порции и дъвчете мнООго бавно.

5. Пропускайте чипсове, пуканки и подобни храни, предлагани в пакети. Насочете се към ястия, които се готвят само по това време на годината – например интересни сармички с кисело зеле, сушени чушки с пикантна плънка или храни, които никога преди това не сте хапвали. Опитайте първо тях. Не се старайте да си вземете от всичко.

6. Ако сте домакинята на вечерта, не гответе повече, отколкото е нужно. Съветът, естествено, е много труден за изпълнение. Често се случва планираните продукти да надвишат три пъти реално консумираните.

7. Правилният избор за празничното меню са рибни и месни ястия, зеленчуци, сирена, плодове. Акцентът на напитките – сокове, минерална вода, червено сухо вино. За ползата от червеното вино (в умерени количества!) не е необходимо дори да споменавам. 

Плодовете естествено ускоряват метаболизма и подпомагат правилното храносмилане. Ако си хапнете ябълка, круша, портокал или киви преди ядене, няма да се нахвърлите веднага върху храната. Има една тънкост – консумирайте плодовете преди вечерята.  


В качеството на десерт не са толкова полезни:  ферментацията им понякога води до нежелани стомашни проблеми. 

Увертюрата в празничната трапеза се отрежда на зеленчуковата салата

Най-добре от пресни продукти. Дресингът – зехтин и подправки в разнообразни комбинации. Откажете се от майонеза или я олекотете с кисело мляко. Тлъстите меса – пържоли, печено прасенце и др., задължително консумирайте с гарнитура от зеленчуци, а не с картофи или ориз. Така ще облекчите работата на стомаха си.
8. Бъдете ...последни. Ако започнете да пълните чинията си след като останалите вече са приключили, вероятността тежките и мазни храни да са свършили е твърде голяма.
9. Възприемете принципа да не се храните, докато беседвате с някого, независимо от факта, че само слушате, а не говорите. Основното в новогодишния купон е веселбата и общуването с приятели. Храненето е на втори план. Заложете на танците, а не на похапването!


10. Търсете компромиса между разума и чувствата и ако се колебаете между сиропираната традиционна баклава и разкошната торта, си задайте въпроса “ всъщност, какво искам повече?”. Изберете едното. Не е необходимо да си изяждате добросъвестно всичко. От баницата с късмети си хапнете само вашето парче или поне го опитайте. Забравете за хляба. Ако пък нещо ви хареса, но сте вече твърде сити, помолете да ви опаковат от него за вкъщи.
11. Обикновено след новогодишните празници натрупваме килограми не защото сме преяли вечерта на 31 декември, а защото преяждането продължава няколко дни – Василовден...Йордановден, Ивановден, служебните партита, посещенията при роднини и приятели. Постарайте се да отбелязвате празниците през деня или ако са вечерта – не отивайте гладни.
За всеки случай си вземете медикаменти, съдържащи ензими за улесняване на храносмилането. Ако все пак сте преяли, на следващия ден консумирайте само плодове. 
Как да не препием
В празничната нощ е препоръчително да контролираме не само храната, но и изпитите чаши. Медиците са изчислили нормата: на кг тегло – 1 грам етилов алкохол, т.е. за мъжете около 250г концентрат, а за жена с тегло 60 кг- 2 чаши сухо вино. Пиенето с мярка обаче е задача с повишена трудност в тези часове.
1. Преди вечерята изпийте чаша силен чай с лимон или кафе и чаша лимонов сок. Цитрусовият плод е добър помощник в борбата с алкохолното опиянение.
2. Не пийте на гладен стомах. Изпитият алкохол моментално отива в кръвта и ви удря в главата. Предварително изяжте нещо мазно. Мазната храна се усвоява по-бавно и защитава стомаха, като задържа проникването на алкохола в организма. Ако не обичате бекон, вземете си банан прекрасен начин да забавите действието на водката, ракията или любимото уиски. На трапезата постоянно замезвайте.
3. Комбинирайте алкохола с минерална или чиста вода. В по-големи количества. Не смесвайте с газирани напитки. Нека само чашата с шампанско бъде с палави мехурчета (достатъчно е да отпиете една-две глътки от нея в кулминацията на нощта). Токсиколозите са единодушни, че съчетанието газирани алкохолни напитки (бира, шампанско) и твърд алкохол, е абсолютно нежелателно. Опиянението тогава настъпва значително по-бързо. Всъщност азбучна истина е, че  питиетата не бива да се смесват.
4. Оптималният вариант за дамите: препоръчително е да консумирате сухо вино - действието на 100 г е около 2 часа. Движете се повече!
Добре прекараните часове ще ви презаредят невероятно. Това е времето, когато трябва да си кажем – животът е прекрасен!

На другата сутрин
-Компенсирайте непременно обезводняването, но разтворете в чашата с вода таблетка витамин С.
- В половин литър горещ чай прибавете 8-10 супени лъжици мед и сока на един лимон. Изпийте течността.
-Предварително се снабдете с разтворими таблетки магнезий, който да приемете при възникнали проблеми.
-Направете си айрян. Млякото съдържа белтъчини, които неутрализират токсините.
-Доматеният и зелевият сок действат изключително ободряващо. 
 Весела Христова
Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011



петък, 30 ноември 2012 г.

Кехлибарената мистерия

Когато преди  години съветските войници влизат в замъка Кьонигсберг, таят надеждата, че ще открият най-голямото съкровище, откраднато от родината им – КЕХЛИБАРЕНАТА СТАЯ. Уви – там не намират нищо. Какво е станало с прочутия шедьовър, оценяван на почти 300 милиона долара, наричан ОСМОТО ЧУДО на света? Съдбата му все още остава в ТАЙНА…



Днес туристите могат да видят точното копие на Кехлибарената стая, открита на 31 май 2003 с пищна церемония, удостоена с присъствието на повече от 40 световни лидери, поканени от Владимир Путин и Герхард Шрьодер. Тържеството е бляскава кулминация на 10-дневните чествания по случай 300-годишнината на Санкт Петербург. Възстановената забележителност се намира в Екатерининския дворец, в бившата резиденция на руските царе в Царское село.


Това е помещение, напълно облицовано с кехлибарени панели със златен кант и огледала. В реконструкцията му Русия влага 8 млн долара, а “Рургаз”- един от най-големите вносители на руски газ в Германия, помага с 3,5 млн. долара. Според експерти оригиналът се оценява между 110 и 250 млн.долара.
Екип от най-добрите реставратори: талантливите руски художнички Маргарита Еленовска и Любов Григориева, в сътрудничество с Г. Хозяци, арх. Александър Кедрински, Владимир Домрачов и др., работи в продължение на близо четвърт век и пресъздава цялостния дизайн на стаята, като използва автентични черно-бели снимки и рисунки на помещението. По-малко нейно копие има в Клайнмахнов, близо до Берлин.
История
Оригиналът е създаден в началото на 18 век в Прусия. През 1701 г. Фридрих I поръчал да бъдат изработени кехлибарени панели, за да облицова с тях стая в двореца в Шарлотенхоф. Пруският крал бил ценител на изделията от кехлибар, наричан заради необичайната си красота “слънчев камък”. В миналото смятали, че това са лъчите на слънцето, застинали в студената морска вода. Датският майстор Готфрид Тусо вложил целия си талант в изработката на стаята, а скулпторът и архитект Андреас Шлютер създал дизайна й.
Помещението било готово през 1709, но след известно време там започнали да стават необясними неща: от само себе си гаснели и се палили свещите, тайнствен шепот изпълвал помещението, пердетата се поклащали, без да са отворени прозорците… След като паднали няколко пана, кралят се изплашил и заповядал да арестуват майстора и архитекта. Кехлибарената стая била разглобена и едва след години, преди визитата на руския цар Петър Първи, набързо възстановена.
През 1716 г. синът на Фридрих Първи – Фридрих Вилхелм, подарил това съкровище на Петър Велики. Прусия имала нужда от силен съюзник като Русия и този дар скрепил съюзничеството им. Тогава стаята била отново разглобена, опакована в 18 големи сандъка и транспортирана до Санкт Петербург. Отначало я монтирали в Зимния дворец, но там отново започнали необяснимите явления. Императрица Елисавета Петровна извикала в двореца тринадесет монаси от Сесторецкия манастир и след извършен сложен ритуал на екзорсизъм, странните феномени изчезнали.


През 1755  преместили Кехлибарената стая в Царское село. Знаменитият италианския архитект Бартоломео Растрели добавил позлатена дърворезба, картини и огледала. Паната от 55 кв. съдържали повече от 6 тона кехлибар.
Изчезване

След нападението на фашистка Германия на 22 юни 1941, 20 000 експоната от съкровищата на Царское село (тогава Пушкин) били евакуирани. Когато опитали да демонтират знаменитата стая, кехлибарът започнал да се рони. Музейните работници решили да облепят стените с тънка хартия и вата и ги заковали с дъски. Немските войници бързо открили съкровището и скоро пристигнал специален екип, който транспортирал ценностите в Германия.
Въпреки първоначалното желание на Адолф Хитлер да я остави в родния си град Линц, на 14 октомври 1941 сандъците с кехлибарените пана се озовали в замъка Кьонигсберг. Месец по-късно стаята била демонстрирана пред елита на Третия райх. След избухнал пожар в замъка, панелите отново били грижливо опаковани и от този момент следите им се губят. Кьонигсберг бил тежко бомбардиран от Кралските въздушни сили на Англия и се предал на 9 април 1945 г.
Версии
Има много противоречиви сведения и теории за съдбата на Кехлибарената стая. Първоначалната хипотеза е, че стаята е изгоряла. Но според дневника на директора на музея в Кьонигсберг д-р Алфред Роде, огънят пламва в друга част на замъка и съкровището оцелява.
Друга версия гласи, че немските офицери, избягали в Южна Америка, изнесли на части стаята и я продали нелегално в Аржентина.
Някои историци поддържат теорията, че кехлибарените панели и до днес се съхраняват в бункери в Германия. Като подкрепа на тази теза през 2008 “Таймс” пише, че край село Дойчнойдорф на дълбочина 20м. е открита странна пещера. Сканиране с най-модерни уреди показало наличието на подземен тунел, стигащ до пещерата, в която в сандъци били подредени тонове кюлчета благороден метал с квадратна форма Според изследователите това можело да бъде злато от Кехлибарената стая. Няма сведения досега да са достигнали до тези съкровища.
Съществува и друга теза – че е заровена в мините в планините по чешко-полско-немската граница. През 1998 търсачът на ценности Хелмут Гензел разкопава с разрешението на чешките власти затрупания вход на рудника “Св.Николай”, който се намира в планината Света Катерина, на 140 км северно от Прага, но усилията му са безрезултатни. Още през 60-те г. Гензел разговаря с генерала от СС Емил Клайн, който споделя, че преди края на войната националсоциалистите закопават в галерии до чешкия язовир “Слапи” 540 сандъка със злато, скъпоценни камъни, картини и архив на берлинския институт “Кайзер Вилхелм”. Екипът на Гензел се натъква на множество галерии, барикадирани с еднометрови бетонни блочи. Там обаче са заложени 3600 мини.
Популярна е и хипотезата, че стаята е натоварена на нацистки кораб или подводница, която е потопена от съветски сили в Балтийско море. Дъното му педантично е огледано от съветски водолази и сандъци наистина са намерени, но в тях имало само техническо оборудване и документи. През 2004 от разсекретените архиви на КГБ и ЩАЗИ се промъкват сведения, че при щурма на Кьонигсберг Червената армия унищожава стаята.
Следи
През 1997 италианска каменна мозайка, част от декорацията на Кехлибарената стая, се появява в Западна Германия като собственост на семейството на войник, който е опаковал ценните панели.
През 2006 в Берлин е изложен единственият оцелял кехлибарен фрагмент – глава на античен воин с височина 15,3 см, в рамките на 7-та изложба на предмети на изкуството “Арс мобилис”.
Безспорно съдбата на безценното съкровище провокира въображението на мнозина. Може би след години истината ще излезе на повърхността. Дотогава тази мистерия ще остане като ярък пример за превратностите на историята.
Весела Христова

Публикувано и в сп. Анна, 2011

За какво говори подписът ви

Както знаем, съществува цяла наука, която разкрива тайните на личността ни, съдейки по изписаните букви. 

 

Всеки от нас си има личен подпис. Какво ли издава той, съдейки по...

1. Големината
а) по-големият и направен с размах подпис разкрива по-широк кръгозор и глобален начин на мислене
б) компактният - конкретен начин на мислене
2. Дължината
а) Дълъг подпис - способност да вниквате в същината на проблемите, уседналост, понякога излишен перфекционизъм и досадност.
б) къс подпис - способност бързо да схващате. Не сте способни на монотонна работа.
3. Форма на подписа
 а) закръглен - мекота, доброта, уравновесеност
б) ъгловат - нетърпимост, раздразнителност, независимост, честолюбие, инат
4. Разстоянието между буквите
а) ако е по-голямо -  щедра натура
б) сбит подпис - икономичност, скъперничество, особено ако буквите са дребни.
5. Различни елементи
а) кръг - зацикляне върху определени проблеми или идеи
б) примки - упоритост, внимание
в) рисунки — творческо мислене
г) комбинация от различни елементи - стремеж да се усъвършенствате.
6. Наклонът:
а) наляво - своенравност, ярко изразен индивидуализъм
б) надясно - балансиран характер, вниквате в проблемите на другите.
в) прави букви - сдържаност, ум, праволинейност
г) различен наклон - неискреност, прикритост
д) букви, които като че ли лежат - сериозни психични проблеми
7. Посоката на заключителния щрих 
а) нагоре - оптимизъм
б) надолу - склонност към песимизъм
в) право - балансирана личност
8. Дължината на опашката на подписа
Клкото по-дълга е, толкова сте по-нетърпими към чуждото мнение. Признак на предпазливост Колкото е по-къса опашката, толкова човекът е по-безгрижен
9. Подчертаване на подписа
а) отдолу - самолюбие, зависимост от чуждото мнение, обидчивост
б) отгоре - гордост, тщестлавие
в) зачертаване - самокритичност, недоволство от себе си, съмнение
10. Симетричност
а) симетричен подпис - будите доверие сред другите
б) асиметричен - нестабилен характер, честа смяна на настроенията
в) стъпаловиден - емоционалност, неуравновесеност
11. Сложнота
а) Прост подпис - живеете на принципа "нямам проблеми"
б) сложен - склонни сте да правите от мухата слон
в) оригинален - богат творчески потенциал
12. Разбираемост
Колкото е по-разбираем подписът, толкова по-открит е човекът, на когото принадлежи
13. Натиск
а) много силен натиск - агресивност
б) слаб - прикритост
в) силен - увереност 
  
В живота на всеки човек има щастливи и тъжни моменти, победи и поражения. Тези фактори се отразяват неминуемо върху настроението ни и дори върху подписа ни. 

В книгата "Психографология" от Моргенщерн се дава пример с подписа на Наполеон в различните периоди от неговия живот.


anapoleon1.gif (1613 bytes)

Наполеон като капитан в артилерията (1793 г.)



anapoleon2.gif (2300 bytes)

Наполеон император (1804 г.)



anapoleon3.gif (1920 bytes)

Подписът на Наполеон върху прокламация след победата при Аустерлиц (1805 г.)



anapoleon4.gif (3277 bytes)

Сред сражение край Москва (1812 г.)



anapoleon5.gif (1980 bytes)

След оттеглянето от  Русия (1812 г.)



anapoleon6.gif (3249 bytes)

След загубената битка край Лайпциг (1813 г.)



anapoleon7.gif (1949 bytes)

Наполеон, заточен на остров света Елена (след 1815 г.)



Весела Христова