Слънчевите акварели на Абе Тошиюки

Преди години чух странния израз "Животът започва на петдесет".
В случая с японския художник Абе Тошиюки това е неоспорим факт. След като 20 години преподава изобразително изкуство в японско художествено училище, на 51 години решава да се посвети единствено на голямата си любов - акварелната рисунка.

С която става известен и влиза в сърцата на хиляди хора по света.

Абе Тошиюки е роден през 1959 г в град Саката. Дипломира се в Токийския национален университет - рисуване.

Биокартини в оризовите ниви или похвално слово за японската прецизност

Скоро на оризовите полета на Япония ще започне сеитбата. Четири месеца по-късно някои от оризищата ще се превърнат в истински гигантски картини. Авторите на рисунките съвсем не са художници, а обикновени фермери.

Изкуството на художественото засяване на ориз е сравнително младо - появило се  е през 1993. Първите "арт оризища" са край село Инакадате.
Тук от хилядолетия са отглеждали ориз, но с възникването на специфичния начин на сеитба, селото става обект на интерес за хиляди туристи.
Деветхилядното населено място се посещава годишно от 200 000 души, желаещи да видят ефектните посеви.

Роберто Бернарди - хиперреализмът като сладко изкушение

Роберто Бернарди се родил през  на 18 май 1974 в италианския град Тоди.

 Когато се дипломирал през 1993-а, се преместил в Рим, за да работи като реставратор в църквата Сан Франциско а Рипа, известна с това, че в нея през 13-век може би е живял не кой да е , а  самият свети Франциск от Асизи.

След известен период, през който рисува традиционни пейзажи и портрети, Роберто Бернарди се насочва към хиперреализма, като най-близък до творческите му търсения. През септември 1994 г. е първата му самостоятелна изложба,  с която получава признанието не само на публиката, но и на критиците.

От 1997 г. негови творби са включвани в многобройни общи изложби в Европа и САЩ. Картините му красят частни, обществени и корпоративни колекции в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Гърция, Испания, Швейцария, Канада, Австралия, Малта, Мексико, Япония, Китай, Нова Зеландия,  Обединените арабски емирства.

През май 2010 авторитетното американско списание Art and Antiques излиза с корица, посветена на Роберто Бернарди. Същата година друго американско списание - Poets and Artists, излиза  с корица, посветена на талантливия италиански художник и артдилъра му - Франк Бернардучи.

През 2010 г. мощната мултинационална компания ENI включва негови творби в престижната си колекция.
От края на 2012 г.  Роберто Бернарди е започнал истинска световна обиколка по музеите, в които излага  хиперреалистичните си платна, започвайки от  Kunsthalle - музея в Тюбинген, Германия, следва изложба в Thyssen-Bornemisza, Мадрид,  в Музея и художествената галерия на Бирмингам, Великобритания, Музея на изкуствата, Ню Орлийнс (САЩ), OKCMOA - Оклахома Сити (САЩ), както и в Институт на американското изкуство Бътлър,  Охайо (САЩ).

На пръв поглед може да объркате картините му с фотография. Като тези, които илюстрират апетитни рецепти в лъскави списания. Част от платната му са посветени на сладките изкушения - близалки, бонбони, шарени захарни пръчици и бастунчета.

Роберто предпочита да рисува с маслени бои.

С изумителна точност пресъздава всеки детайл от натюрмортите си - кристалчетата захар, гънките на целофановото фолио, с което са увити бонбоните, играта на светлината върху масата.

Художникът споделя, че рисуването е своеобразна форма на медитация, резултатът от която ощастливява не само него, но и хилядите му поклонници.

 http://www.robertobernardi.com/

Анаморфозата - ефектна оптична илюзия в изкуството

Myrna Hoffman

Една от най-креативните руски блогърки е Марина Салдаева - художник по костюмите на емблематични руски филми("12-те стола" и др.),  която поддържа невероятно място в мрежата - http://marinni.

Тук може да научите интересни факти за предметите у дома, за модата, има множество любопитни истории, свързани с изкуството и т.н. 

Постът и, който привлече днес моето внимание, е посветен на една ефектна техника в живописта и е озаглавен : Анаморфозите. Шифрованите изображения и огледалата. История.

Анаморфозата  (старогръцки- . ἀναμόρφωσις, Anamorphosis; гръц αναμόρφωση; от μορφή — «образ, форма») представлява конструкция, създадена по такъв начин, че в резултат на оптично пречупване да се покаже образ, първоначално недостъпен за възприемане, невидим за очите ни. 

Тази композиция - "Илюзия за пиано" на японския художник Сигео Фукуда, показва как изображението зависи от ъгъла, под който го наблюдаваме - образът в огледалото изглежда като истинско пиано, но само под определен ъгъл.

Промяната в образа се получава с помощтта на оптични системи или специален наклон на равнините на обекта и екрана. Обикновено анаморфозата се осъществява с цилиндрични лещи или огледала с различна форма.

Първите примери на изкривен огледален образ се появяват през епохата на барока - през 17 в. Преди това огледалата имали предимно сферична форма, а плоските огледала били малки и много скъпи.

Трудоемките изображения не винаги са създавани само заради развлечение или като фокус. През1600-е и 1700-е години анаморфозите разпространявали политически и религиозни карикатури, други забранени картинки, като започнем със сцените на магически и вещерски ритуали и завършим с еротичните или порно рисунките и други картинки за конфиденциална употреба.

При много анаморфози изображението се показва само ако върху картината се постави огледало с определена форма.

Тук рисунката се отразява в огледало с цилиндрична форма

Holbein's The Ambassadors with a Memento mori anamorph skull in the foreground.

Една от най-известните картини с шифровано изображение е творбата на

Ханс Холбайн, създадена около 1532.


Черепът се вижда само в огледало. 

Друг пример - карикатура във връзка с една търговска афера в миналото, известна като "сапунения балон". В десния долен ъгъл е разположена сплескана фигура, разпознаваема само в огледало. 

  The Bubblers Medley, or a Sketch of the Times: Being Europe's Memorial for the Year 1720

В някои случаи трябва да погледнем картината от друг ъгъл , като леко я завъртим.

Образът на Шекспир се крие в пейзажа в дъното.

Как се създава огледална анаморфоза 

Избираме си образ, който да подложим на анаморфоза. Върху образа поставяме решетка - по такъв начин изображението се разбива на малки квадратчета - клетки. Всяка клетка се обозначава с координати.


Тази решетка я рисуваме като окръжност или полукръг - все едно че я разтегляме. Колкото е по-висока, толкова ще е по-разтеглена.




Едно след друго запълваме разтегнатите клетки съответно с разтегнатото изображение. Това е доста трудоемко и художниците често сверяват нарисуваното в огледало. Един грешен щрих - и всичко отива по дяволите.

изображение за цилиндрично огледало

В наши дни на помощ ни идват специалните компютърни програми.

Anamorphosis with Column / Anamorfózis oszlopfővel (1994)

Известен автор на огледални анаморфози е унгарецът Ищван Орош.

Тази негова творба е посветена на художника, обожаващ оптичните илюзии - Ешер.

Cupola / Kupola (1990)

Finger I. / Ujj I. (1997)

Тук ефектът е постигнат с огледало пирамида:

Three Pyramids / Három piramis

Това конусовидно огледало ни разкрива анаморфния лик на учения Джон Далтон и може да бъде видяно край Музея на науката и промишлеността в Манчестър, Великобритания.

Рисунка върху асфалт

Някои скулптори обичат този метод

The Pearl

Дизайнерите - също

Anamorphosis by Luc d'Hanis & Sofie Lachaert

А това вътре не е ли компакт диск?

Източник

Весела Христова

Анти-изкуството в музей

Музеят на лошото изкуство(Museum of Bad Art, MOBA) заслужено се нарежда сред най-странните и интригуващи музеи в света. 

Частната американска колекция си е поставила за цел да показва картини, които нито един музей в света не би пожелал. 

Музеят има три отдела - в градчето Дедъм до Бостън, в Съмървил, в Бруклайн, Масачузетс. Постоянната му колекция е от около 500 платна, но заради малкото пространство се излагат само по 30-40 еккземпляра. 

Музеят е основан през 1993,  след като антикварят Скот Уилсън показал на приятелите си какво е намерил сред боклуците. Приятелите му демонстрирали не само чувство за хумор, но и здрав разум и решили да си направят колекция от картини, които са далеч от представата ни за изкуство.

Един от създателите  -Джери Райли, след време споделил: «Докато повечето големи градове притежават поне един музей, събрал най-доброто от произведенията на изкуството, то  MOBA  е единственият, посетен на най-лошото в тази сфера". 

За да влезат в колекцията на  МОВА, произведенията трябва да са оригинални и създадени напълно сериозно, а не на шега. Трябват да имат въпиющи недостатъци и да не бъдат скучни, както и да не са преднамерен кич.

Въпреки че често са критикуван за това, че представяг антиизкуството, учредителите му смятат, че колекцията отдава необходимото уважение на искрения стремеж към идеала,  с който художниците създават картините си, независимо от това, че финалният резултат е плачевен. Те просто уважават правото на художника на грешка. 

Първият шедьовър, подтикнал Скот Уилсън към събиране на подобни произведения, е картината "Люси сред поле от цветя".

Картината е намерена в боклукчийска кофа в Бостън. Авторът и е неизвестен.  Кейт Суджър от монреалския «The Gazette» определя Люси като една великолепна(?) грешка - възрастна жена, която танцува сред цветята и същевременно държи в едната си ръка червен пластмасов стол, а в другата - букет маргаритки. 

Описанието на Люси в галерията - " движение, стол, разлюлелите се гърди, небесните оттенъци, изражението на лицето, всеки детайл е съчетан така, че да създаде този трансцендентен и убедителен портрет, всяка подробност от който крещи - Щедьовър!"

Внучката на истинската Люси, модела на картината, случайно познала своята баба - Ана Лали Кин  (ок. 1890—1968). Картината била поръчана от майка и и независимо от факта, че предизвиквала неприкрит ужас сред роднините, дълги години висяла в жилището. . «Лицето определено е нейното, но всичко останало е  кошмар - казва внучката Лолор- Изглежда като че тя има само една гърда, ръцете и краката и са странни, тези цветя и  жълтото небе....»

«Жонглириращо куче в пола от треви"

Картината «Жонглиращо куче с пола от треви» е нарисувана от професионалната художничка Мери Нюман. Наистина, това се случило в студентските и години. Мери разчиствала ателието си и се канила да я изхвърли, но дочула за странния музей.

«Джордж на гърнето в неделя»

 

Картината е определена от журналистката  Бела Инглиш като знакова.

Художничката Ейми Левин пък вижда в нея пародия на картината Неделя на остров Гранд Жан, известна и като В парка с Джордж в неделя от създателя на поантилизма Жорж Сьора. Някои предполагат, че моделът на картината е Джон Ашкрофт, бивш Главен прокурор на САЩ.

Необикновеният музей има и изследователи, които определят шест характерни черти,  общи за много произведения в колекцията.

 

1. Художниците не могат да рисуват правилно крайниците или ги маскират доста несръчно- под дълги ръкави, в странни обувки и др. 
2. Небето  обикновено е във всякакви цветове, но не и в синьо, при флората и фауната от платната няма аналози в реалността. 

1. Перспективата е неправилна.

1. Рисуването на човешки нос е свързано с големи усилия и в опитите да достигнат желаната форма авторите създават истински 3-д модел, заради многото нанесени слоеве боя.
2. Често използват смесена техника - залепват пера, пайети и дори коси върху платното. 

1. Дори и да решат, че картината им е ужасна, някои от художниците правят последен опит да я спасят, като добавят върху платното някакви животни- маймуна или пудел. 

Случва се посетителите да си задават обаче и логичния въпрос - защо едни картини попадат в музея на анти изкуството, а други, които не се различават особено от колекцията тук, се продават за астромични суми

Весела Христова

http://www.museumofbadart.org/coll2/image06.php

уикипедия и др.

Дядо Коледа от рекламата на Кока Кола

Хадън Сандблом*

- така се казва художникът, нарисувал емблематичния образ на Дядо Коледа от рекламата на Кока Кола - изображение познато на всеки от нас.

Което е толкова сполучливо, че  много хора при споменаването на Санта Клаус свързват образа му именно със симпатичния старец с кока кола в ръка.

Първите рисунки на тази тема се появяват през 1931. Последните творби на Хадън са от 60-те.

Като вдъхновение за художника е служела поемата на Клемент Мур от 1833 - "Посещението на Свети Николай".

Постепенно върху рекламните картини се появяват и други детайли . Хладилникът като символ на модерния бит. Много подаръци. А от 1938 присъстват и деца.

Любопитна подробност е, че  Хадън Сандблом се е гледал в огледалото, докато е рисувал веселия старец с подаръците.

  Весела Христова

Haddon Sundblom (1899 - 1976)

От уикипедия:

 Хадън Хъбард „Съни“ Съндблом (на английски: Haddon Hubbard "Sunny" Sundblom) (22 юни 1899 - 10 март 1976) е американски художник, познат най-вече с рисунките си на Дядо Коледа, които създава за рекламите на най-популярната безалкохолна напитка — Кока-Кола.

Роден е на 22 юни 1899 г. в Мускегън, Мичиган, САЩ в семейството на Карл Вилхелм Сънблом и Карин Андерсон, преселници от Швеция. След завършване на средно училище учи в Американската художествена академия.

Хиперреалистичните натюрморти на Ерик Кристенсен

Ерик Кристенсен е единственият световноизвестен художник, използващ нетрадиционна акварелна техника за създаването на хиперреалистичните си картини. 

Сюжетите му са леко еднообразни /това май е единственият недостатък на творчеството му/ и представляват своеобразен апотеоз на виното и гурме културата. 

Американският художникът е самоук. Започва да излага картините си от 1992 година и оттогава се радва на шеметен успех. Не само сред почитателите на виното, естествено. 

Ефектните му натюрморти красят много домове.

Защо точно чаши и бутилки с вино от отбрани сортове, артистично подредени и обляни в светлина?
 При това нарисувани толкова реалистично, че се улавяме в мисълта да протегнем ръка и просто да отпием глътка от еликсира на боговете.

"Опитвам се да рисувам нещата, които ме правят щастлив. С картините си искам да пресъздам творческия потенциал на чудесата, които животът ни предлага всеки ден" - откровеничи Ерик.  
Дали е успял, според вас...


Весела Христова

А това е сайтът му, където може да разгледате и други картини

 http://www.ericchristensenart.com/available_editions.htm
 

Илюзорните картини

Погледнете този портрет и кажете какво виждате -  млад мъж или старец?

Я. Ботвиник.

Подобни илюстрации се срещат често в учебниците по психология, но механизмът, по който човек възприема изображението, досега не е разтълкуван убедително.

А ето и още една картина. Това е руска пощенска картичка от началото на 20 век, позната като “Моята жена и тъща ми” , вдъхновена от немска пощенска картичка, издадена през 1880 с неизвестен автор.

"Майка, баща и дъщеря"

Всъщност всеки се затруднява да идентифицира второто изображение. Окото на възрастната дама е ухо на младата, големият и нос й е младият лицев овал,  лентичката на врата са тънките устни на старицата. Трябват известни упражнения за да свикнете.

Първото впечатление зависи от това къде е попаднал в началото погледът ви.

Най-голямо внимание се отделя обикновено на носа и очите. 

През 1968 г американският художникът Джордж Фишер създава друга илюзорна илюстрация – съчетава три лица в едно. Така се появява картината "Майка, баща и дъщеря".

В историята на изобразителното изкуство илюзорните картини са познати още от 1560 година, когато се появяват фантастичните портрети  на Арчимболдо. Те са съставени от прецизно избрани и вписани в изображението предмети от бита,цветя, плодове и др, като най-голяма популярност има портретът на Рудолф Втори, т. нар. „Плодотворен Рудолф”, изобразен като древноримския бог на промените.

Обърнете натюрморта и ще получите портрет.

Три века след Арчимболдо испанецът Салвадор Дали възражда този начин на рисуване.

Slave Market with the Disappearing Bust of Voltaire, The Face of War 1940
Изчезващият портрет на Волтер, съставен от изображенията на благородни дами

Испания

Сюрреализмът предразполага към фантастични скрити сюжети. Друг способен негов представител е руският художник Виктор Брегеда, който обожава подобни композиции

Без име, Брегеда

Спомен за съня, Брегеда

Апокриф, Брегеда

Интересен е и сънародникът му Владислав Ковал, за чийто талант се носят легенди. Разказват, че като студент изпращал писма на близките си, като не залепвал пощенски марки върху пликовете, а ги рисувал. Писмата винаги пристигали. ..С тези пликове участвал и в един конкурс, обявен от тогавашното министерство на печата. Спечелил първото място и така станал най-младият победител.

Хуни

В. Ковал. „Kovalland" - автопортрет- художникът е в профил.
1994

 А това е самият художник. Има прилика...

Пирамида

http://www.v-koval.ru/t-art/03.htm
http://www.bregeda.com
http://wsyachina.narod.ru/miscellaneous/amazing_art_3.html
Весела Христова

Пеперудата

Покрай познатите на всички символи на Възкресението може би не знаете, че такъв е и пеперудата. Тя често се появява на ръката на Младенеца и символизира възкръсването на душата.

Какавида, гъсеница, пеперуда

 Образът на насекомото присъства в много култури, за да изрази по символичен начин както красотата и преобразяването, така и мимолетността.

Тайната на Метаморфозата е вълнувала винаги човек, създавайки асоциация с промените в душата му. Очакване за нещо приближаващо се, нещо Прекрасно...

Жизненият цикъл яйце- гъсеница – какавида – насекомо идеално символизира човешката душа. Мистиците тълкуват фазите по следния начин: гъсеницата олицетворява земния живот, пеперудата – космическото или трансцендентно съзнание, а  какавидата – изпитанието на Прераждането / страстите, според християнската лексика/.

Психея

Известни са около 150000 вида пеперуди.

В картините на старите майстори душата понякога е рисувана с пеперудени криле.  В Югоизточна Азия се смята, че ако видите в дома си пеперуда, това ще ви донесе щастие. Две танцуващи пеперуди в Япония олицетворявали семейно щастие, а тържествените шествия и празниците и днес се откриват с ритуален танц на пеперудите, изразяващ радостта от битието. При елините пеперудата била символ на любовта и на безсмъртната човешка душа. Психея на старогръцки означава едновременно душа и пеперуда, а богинята с това име е изобразявана с пеперудени криле.

 Любопитно
Може би сте срещали в пресата съобщения за т.нар. кървави дъждове, като предвестници на страшни беди. Каква обаче е истината за това природно явление?  Съвсем не е толкова зловеща. При един от видовете пеперуди при измъкването от какавидата се отделят няколко капки червена течност. Понякога какавидите са цели колонии по дърветата. При валеж капките се оцветяват и се превръщат в кървав дъжд.

С пеперудите са свързани интересни вярвания. В Русия,

Ритуалът Пеперуда

 например, отпъждат нощните пеперуди от огъня – приемат се като въплъщение на мъртвите души и при вида на нощна пеперуда, пърхаща около лампата, си спомнят за починалите роднини. В Полша също има подобно вярване, там не разрешават на децата да убиват тези насекоми, защото може в тях да се е вселил духът на някой починал роднина.  В България, знаем, от дълбока древност съществува ритуалът “Пеперуда”, с който се измолва дъжд, а пеперудата е посредник между човека и божеството.

През вековете зловеща слава покрила пеперудите Acherontia (Manduca) atropos, известни като “Мъртвешката глава”. Насекомите всявали ужас сред суеверните хора. Върху тях се откроявала изображението на човешки череп. Преди няколко века вярвали, че "Мъртвешката глава" е причина за епидемията от 1733 година, а в някои райони и до днес смятат, че ако в окото ви попадне люспичка от крилете й, най-малкото ще ослепеете. Ако си спомняте сюжета на трилъра "Мълчанието на агнетата" не може да сте забравили факта, че серийният убиец поставяше какавида от пеперуда в гърлото на жертвите си. Е, тази пеперуда във филма бе "Мъртвешката глава"( за разлика от романа, където пеперудата е от вида  Acherontia styx).

Повечето пеперуди са изключително ефектни. Понеже зрението им е слабо, природата ги е дарила с прекрасни ярки цветове,  за да могат да се намират по-лесно. Хищниците също избягват ярките пеперуди – те са отровни или имат ужасен вкус.

Красотата на насекомите не е подмината и от изкусните майстори на живописта. Китайците и японците рисуват пеперуда и хризантема, за да изразят красотата в залеза на живота. Традиционно в Китай пеперудата е символ на безсмъртие, ето защо често е рисувана върху надгробните камъни. Имало поверие, че душата на починала красива жена излиза от гроба във вид на пеперуда.

 Модерният художник Деймиън Хърст излага творби с пеперуди от 1991 г. За него те са символ на жизнения цикъл и често присъстват в творбите му.  Американецът Хънт Слонъм също обича да ги рисува.

Деймиан Хърст

В изкуството се срещат и необичайни и, според мен, леко зловещи находки.  Американската авторка Лори Прешъс от Лос Анджелис използва крилца на пеперуди,за да постигне ефекта на стъклопис.  Витражообразните пеперудени криле са повод между Лори Прешъс и Хърст да възникне спор за авторство, който стига дори до съдебна зала.

Лори Прешъс, детайл

Весела Христова
http://www.liveinternet.ru
http://www.loriprecious.com/ и др.