Лабиринтът – онагледеното затруднение

Дали като интелектуално упражнение за архитекти или като древен култов символ на безкрайния заплетен житейски път към познанието и средство за постигането на съкровени екзистенциални тайни, лабиринтът винаги е будел интереса на любознателните.

Конструирано по начин, изключващ лесното излизане оттам, съоръжението, дело на някой талантлив архитект или пък ландшафтен дизайнер, изразява идеята за вечния Път към целта.  Понякога сравняват преминаването през тесните извити коридори с прераждането, преобразяването.

Навремето лабиринтите били места за посвещаване в древните мистерии. Имало подземни, пещерни, каменни лабиринти. 

В старите текстове се споменават пет големи лабиринта- Египетски, разположен, според Плиний, до езерото Моерис, два Велики лабиринта в Кносос и Гортан, още един на остров Лемнос и етруски в Колизеума.

Естествено, всички знаят и мита за Тезей и Ариадна и знаменития Лабиринт на Минотавъра, откъдето героят излиза, следвайки червената нишка.

1. Отляво е лабиринт от критски тип. Отдясно е посочен пътят за излизане, следвайки нишката на Ариадна.

Лабиринти съществували и в предколумбова Америка, Индия, Северен Кавказ.

Наследството от викингите

В Европа се срещали в северните страни /знаменитите соловецки каменни лабиринти или тези на остров Готланд/ и на източното средиземноморие.

Изображения на лабиринти има и в средновековните готически катедрали, като най-прочута е подовата мозайка в катедралата в Шартър.

Първоначално лабиринтите били изграждане във вид на спирални извивки или меандри около осов кръст. Впоследствие формата им се усъвършенствала и разнообразила.

С култово предназначение

В Древен Египет съществували лабиринти - храмове с кръгла форма, а в коридорите им преминавали церемонии с дълбок символичен смисъл.

Обозначавали са графически определени ритуални танци

Вергилий споменава за култовите танци "троя"  /по този начин наричали тогава в Западна Европа лабиринтите/. Задължителен хореографски елемент били заплетените танцови стъпки, които изразявали трудния път към центъра.

Пътят на поклонника

В средновековните храмове изобразявали Chemins a Jurusalem,  т.е. символично отиване до Йерусалим, което молещите се извършвали на колене.

катедралата в Шартър

Келтски орнамент - стилизиран лабиринт

Келтите

При келтите са отбелязвали входовете в подземия свят.
Древните хора смятали, че душата на починалите не може да се измъкне от лабиринта.

Келтите вярвали, че каменните лабиринти са построени от исполини и затова ги наричали “Великански пътеки”. В коридорите им на лунна светлина танцували вълшебни същества – феи и духове.

 Лабиринтът присъства често и в орнаментите, с които са илюстрирани ранните християнски ръкописи. Келтските монаси постигат съвършенство в този вид изкуство.

Зелени лабиринти

Във времената на барока и рококо се появили градинските лабиринти от жив плет, които служели за атракция и развлечение.

Най-старият известен зелен лабиринт е "Hampton Court maze" , който се намира във Великобритания. Създаден е през 1689 във времената на Уилям Орански и се споменава в много поеми и новели от тези години.

"Hampton Court maze"

Най-сложният градински лабиринт е Villa Pisani в Италия, създаден е в наччалото на 18 в. Зад високите му зелени стени, казват, че се е заблудил самият Наполеон...

 Като архитектурен детайл е изпълнявал ролята на талисман за защита.

Лабиринтът е сравним с незавършена форма на мандала и психологически изразява търсенето на средата, съкровеното. Ето защо е подходящ при медитация.

 Може да се тълкува и като символ на вселенските трудности, а блуждаенето в коридорите му - като вечното търсене на правилното решение или Избора, който човек е принуден да прави през целия си живот.

Весела Христова

http://ec-dejavu.net/l/Labyrinth.html

Речник на символите, Х.Бидерман и др.