Футболът не е от вчера

Широкоразпространен факт е, че родината на футбола е Англия. Всъшност, това не е съвсем така. Историята на една от най-популярните отборни игри е доста по-древна.

Най-старият познат на науката източник е летопис, датиращ от династията Хан в Китай – т.е. преди  повече от 2000 години. Според него играта, известна като Цу Чу, се появила 250 г преди Христа. Цу означава ритане на топка, а чу – кожена топка. Старинният футбол имал церемониален характер. Мачът се играел на рождения ден на императора.

Като гол се зачитало вкарването на топката в мрежа през неголямо отвърстие – около 30-40 см диаметър, на височина 9 метра - действие, което изисквало изключително майсторство от играещите.

Подобна на китайската игра имало и в Япония – преди около 1400 години. Тогава била създадена играта кемари/кенат/, в която се включвали до 8 човека. Топката била кожена, пълна с дървени стърготини и имала диаметър 25 см. Играещите не трябвало да позволяват тя да докосне полето - кикуцубо, жонглирайки през цялото време и подавайки си я с крака. Полето кикуцубо имало правоъгълна форма, а в ъглите му били посадени фиданки – вишня, клен, върба ива и ела. При вкарване на гол играчите издавали възторжени възгласи  «Арийаааа!», а при пас - «Ари!»

Между 10-ти и 16 в. настъпил Златният век за кемари, която се разпространила повсеместно – сред бедни и богати. Поетите от тази епоха се вдъхновявали и съчинявали прекрасни стихове, посветени на кемари. В японския епос има и свидетелства и за рекордни постижения – веднъж задържали топката във въздуха в продължение на 1000 удара.

Императорът удостоил тази топка с висока придворна титла.

През 13-14 век играчите започнали да обличат специален костюм за кемари.

Не можем да отминем и ескимосите, които ритали тежка топка, пълна с треви, еленова козина и мъх. Играта се наричала аскактук. Легендата разказва, че веднъж две села играли аскактук на поле, дълго 10 мили.

Игри с топка били популярни в Древен Египет, Елада, Древен Рим.

През 16 век във Флореция става популярна «giuoco del Calcio fiorentino» (флорентинска игра с крака) или Калчо. Първите официални правила на калчото били публикувани от Giovanni Bardi през  1580 г.  Тогава се е играела с ръце и крака от отбори по 27 човека. 

Първоначално калчото се играело от аристокрацията всяка вечер между Богоявление и началото на Великите пости. Включвали се дори папите -Clement VII, Leo IX and Urban VIII . Игрите били слабост  и на  великия Леонардо да Винчи.

В определен период калчото потънало в забвение, но било възродено през изминалия век. По традиция в третата неделя на юни на площада Санта Кроче във Флоренция всяка година се играят три мача.

Когато през 17 век привържениците на екзекутирания английски крал Чарлз Първи бягат в Италия, се запознават с правилата на играта, която (след завръщането си на Острова след  възкачването на трона на Чарлз Втори през 1660) пренасят в Англия, където тя се превръща в любимо развлечевие за придворните.

Средновековният футбол в Англия бил доста грубо занимание, упражнявано от тълпите по улиците. По време на мачовете хората в паника затваряли капаците на прозорците си. Всеки от двата отбора се стараел да изрита топката в площада на вражеското село или квартал.

Играта е увековечена по индиректен начин в от Шекспир в “Комедия от грешки”:

ДРОМИО ОТ ЕФЕС

        Нима тъй кръгъл съм като глупак,

        та двама вий подритвате ме с крак?

        Ако съм топка, искам да предложа

        поне да ме зашиете във кожа

Източник http://www.istorya.ru/articles/football.php
Весела Христова