петък, 20 април 2012 г.

Дамската интимна хигиена - преди векове и днес

Съвременната жена е изключително улеснена в избора си на средства за поддържане на интимна хигиена. Признайте си обаче, че всяка от вас си е задавала въпроса: как са се справяли жените преди 100, 200, 300 години?

В продължение на векове представителките на прекрасния пол винаги са търсили начин да си осигурят максимален комфорт в дните, когато природата им е напомняла за това, че са преди всичко жени.

 В манускриптите на египетските фараони, датиращи от второто хилядолетие преди н. е., се споменават и тампони, направени от ленени влакна, които били “вкарвани в плътта” по време на менструация. Жителките на Древна Гърция също използвали саморъчно направени тампони от навита на миниатюрно руло тъкан или използвали дървено цилиндърче, обвито с абсорбиращ материал. Разбираемо е, че нито тръстиката, нито дървото не можели да осигурят пълноценно усещане за комфорт. Тампоните не били гъвкави и често предизвиквали възпаления.

Римлянките използвали по-деликатни средства – рулца от мека вълна, намазани леко с мазнина. Византийските аристократки предпочитали вискокачествена кавказка вълна, която по специален начин се обработвала и се навивала. Японките пък изработвали топчета от тънки листове хартия с големината на орех. Ескимоските използвали животинска кожа с косъм, мъхове, стружки от елха. Тези, които живеели в близост до морето, употребявали водорасли.




За разлика от тях, европейките предпочитали прототипите на съвременната дамска превръзка и в дните на менструация носели обикновена превръзка от плат, сгъната на няколко ката и прикрепена отвътре към колана на полата. Само че този вид превръзка била ненадеждна, създавала дискомфорт и представлявала отлична среда за бързото размножение на бактерии.



В началото на 20 век се появяват нови материи, последвани от иновации в областта на дамската хигиена. Първите превръзки се изработвали от мека, добре попиваща тъкан или тънка хартия, запълнена със слой раздробена целулоза, а под него се поставял целофан за предотвратяване на протичане.
Първите промишлено произведени превръзки се появяват в САЩ. Дотогава жените използвали за интимна хигиена през критичните дни специално бельо или ленти плат, които се използвали многократно след пране. По време на Първата световна война медицинските сестри открили уникалните свойства на целулозната вата (лигнин) – нов материал, изработен специално като превързочен материал за ранените. Високата му степен на попиване е оценена по достоинство и жените се насочили към този вид защита през дните на менструация. От своя страна, използването му не по пряко предназначение привлякло вниманието на специалистите на фирмата Кимбърли Кларк, която през 1920 година започва промишленото производство на дамски превръзки. Отначало жените се стеснявали да ги купуват. Тогава в аптеките оборудвали специални стаи с паравани (като пробни), където дамите влизали, взимали стоката и оставяли монети в кошничка. Всичко било на доверие и никой не проверявал дали има пари или не в кошничката.

Първият тампон, прототип на днешните тампони, е изобретен малко по-късно– през 30-те години на 20 век и за разлика от твърдението в една нашумяла реклама, не са изобретени от жена гинеколог, а от мъж, загрижен за своята съпруга. Дотогава жените, за които удобството било жизнена необходимост – продиктувано от професионални или други причини, използвали саморъчни памучни тампони. Пре 1933 се извършва своеобразна революция. Съпругата на американския хирург Ърл Хаас, живеещ в щата Колорадо, обожавала да язди и не желаела да прекъсва приятните си разходки заради временното си женско неразположение. Грижовният съпруг изобретил специален тампон от хирургична вата с конец, снабден с картонена тръбичка (апликатор) за улеснение при използване.  Изобретението било наречено  «Tampax» – «tampon» (тампон) и «pack» (опаковка).
Заради изобретението му лондонският вестник Sunday Times през 1969 г го определя като един от 1000 творци на двадесети век.
Смята се, че в наши дни около 100 милиона жени използват тампоните като най-удобното и безопасно средство в критичните дни.

Компаниите, произвеждащи превръзки днес, постоянно усъвършенстват продукцията си. Горният слой е направен така, че течността, след като премине през порестата материя, да не може да се върне обратно и повърхността да остане суха. Вместо дебелия слой от целулоза се използват материали, които попиват голямо количество течност, но с минимален обем. Има и високотехнологични стоки - превръзки с вграден анионен чип с активен кислород и инфрачервено излъчване.

Съществуват и други варианти, облекчаващи живота на съвременната жена.
Един от тях е менструалната чашка - алтернативно средство за интимна женска хигиена, радващо се на все повече привърженици. 
 
Компаниите, производителки на хигиенни материали, предлагат два вида менструални чаши: меки, гъвкави, еднократни; вторият, най-разпространен тип е чаша с форма на камбанка, направена от латекс, медицински силикон или термопластичен еластомер. Менструалните чаши са произведени за пръв път през 30-те години.

Други любопитни факти:
Думата тампон е с френски произход и означава "тапа", вариант на старофренски Tapon - "парче тъкан, предназначено да запуши теч"
  През 18 век нито една жена не била допускана до производството на опиум в Сайгон, защото се е смятало, че наркотикът губи свойствата си, ако жена с месечно кръвотечение се намира наблизо.
Според някои изследвания изкуствената светлина нощем влияе върху цикъла.
В миналото са вярвали, че с менструална кръв може да се лекуват брадавици, подагра, съби, хемороиди, проказа, епилепсия, главоболие и др. Впрочем, ако сте чели книгата на Марло Морган „Заслушани в молитвата на вселената" , там е описан подобен обичай при аборигените в Австралия.

А ето и конкретния цитат:
"...Преди седмици бях запитала Лечителката как жените от племе­то се справят с месечните си неразположения. Тогава тя ми показа превръзки, направени от тръстики, слама и пухкава перушина. След това се случваше да наблюдавам как от време на време някоя от жените напускаше групата и отиваше сама в пустинята, за да се погрижи за това си състояние. Те заравят изцапаното парче по същия начин, както ние постъпвахме с изпражненията си всеки ден - по котешки образец. Понякога обаче ми правеше впечатление, че някоя от жените идваше от пустинята, като носеше нещо в длан и го подаваше на Лечителката. Тя от своя страна отваряше дълга тръбичка и слагаше в нея мистериозния предмет. Когато се случ­ваше да съм наблизо, до мен достигаше ужасна миризма. Най-накрая аз открих тайната – това бяха съсиреци кръв, доставяни от жените.
През този ден Лечителката не отвори капака на тръбичката, а дъното й. Вече нямаше лоша миризма. Изобщо нямаше никаква миризма. Тя стиска тръбичката и върху дланта й се изцеди нещо като катран - гъст и лъскав. Тя го използва да прилепи един към друг отворените ръбове на раната. Нямаше никаква превръзка, никакви шини, нищо..."

 Весела Христова
Част от този текст е публикуван и в портала за красота beauty.bg
Други източници  http://spletnik.ru/blogs/chto_chitaem/35788_erl_xaas

 

1 коментар:

  1. Интересна е историята на дамската хигиена. Като се има предвид, че и днес жените са по-педантични на тема хигиена е интересно да разберем как се е развила хигиената в историческа последователност. Предвид, че жените също така педантични на тема хлебарки и мишки би било интересно да разберем как се е развило унищожаването на тези животинки в историята.

    ОтговорИзтриване