Синьо, като незабравка

Малкото, обикновено небесносиньо, цвете крие в себе си повече символика, отколкото предполагаме.

През 1405 размирният граф Хенри Ланкастър създал своя герб, като избрал едно красиво, макар и рядко употребявано за целта цвете – незабравката. Изображението и било обкръжено от думите: «Souvenez-vous de moi» ("Не ме забравяйте"). Скромното цвете се привърнало в символ на рода Ланкастър. Такъв, какъвто е лилията за Бурбоните и Стюартите, а теменугата – за Наполеон.

Тук ще добавя, че в Средновековието цветето се асоциирало с идеята за Бог. Често се срещали дърворезби на божието око, обкръжено от венец от незабравки с надпис “Помнете за мен”. 

Според други, първият, придал определен символичен смисъл на незабравката, е мъж от рода на Плантагенетите, който се влюбил в съпругата на Херцога на Бретан. Като знак на любовта си той подарявал незабравки.
Друг благородник – лорд Скелс, зет на Хенри IV, победил в турнир достоен враг - рицар от Бургундия. Победата му била ознаменувана със златна огърлица, украсена със сини незабравки от емайл – като памет за проявената храброст. 

 
В миналото вярвали, че сок от незабравки придава твърдост на стоманата и затова потапяли нажежените до червено остриета на оръжията си в течността. Казват, че по такъв начин били изковавани знаменитите дамаски кинжали  и сабите от Толедо.

Красива немска легенда разказва, че цветето се появило от сълзите на девойка при раздялата с любимия и. Влюбените станали свидетели на това, как растението се появило по чудодеен начин пред очите им и го нарекли незабравка (Vergiss mein nicht). Дали си дума, където видят сините съцветия, да си откъсват стрък. Минали десетилетия и на същото място се появили старец и старица. Сред дърветата цъфтели незабравки... Двамата се навели да си откъснат от тях, а ръцете им се докоснали. 

 Погледнали се в очите и се разпознали – това били нашите герои. Срещата била трогателна и нежна, въпреки сълзите.

 

Оттогава възникнал обичаят при раздяла влюбените да си подаряват незабравки – като знак на верността.
Масоните също включват цветето в богатата си символика – на петлицата си носят значка-незабравка в памет на свободните зидари, загинали в нацистките концлагери.

Известни сортове са „Синя кошничка" "Индиго" ,"Син букет”, "Синя топка" и др. Известни са  около петдесет сорта. Нежните и романтични букети от незабравки са въплъщение на пролетта.

Любопитно е, че в повечето европейски и някои индоевропейски езици цветето се нарича по един и същ начин . forget-me-not- англ, Vergissmeinnicht-нем, Niezapominajki - полски, Forglem-mig-ej- датски,  ne m'oubliez pas – фр. Unutma ben –турски, זכריני‎ (Zichrini) – иврит и др.

Незабравките са обожавани от художниците, които създават прекрасни натюрморти с тези деликатни цветя.

Марина Захарова

Евгений Журов

Весела Христова
Източници
http://www.mirpoz.ru/
http://en.wikipedia.org/wiki/Forget-me-not
http://www.virtual-loi.co.uk/Forget-Me-Not-Charity/I7.htm

http://www.liveinternet.ru/users/stephanya/post137681967/