вторник, 20 март 2012 г.

Пътят от варягите към гърците – великият воден път на древността


"Задморски гости" (картина на Николай Рьорих, 1899)
Легендарният Път от варягите към гърците-  (Austrvegr др.исл)  е бил воден път, свързващ Севера и Средиземноморието. Служел е за търговски и военни цели. Споменава се от руския летописец Нестор в  “Повесть временных лет”: «бѣ путь из Варягъ въ Грѣкы, и изъ Грѣкъ по Днепру...».


Пътят е тръгвал от древните търговски градове на Скандинавието, минавал е по Балтийско море през Финския залив, продължавал е по Нева, езерото Ладога, река Волхов, езерото Илмен, реките Ловат, Кунья, Серьожа, Торопа, до Западна Двина, река Катин, Днепър и съответно – Черно море. Имал е множество разклонения, водещи и към Каспийско море, към Западна Европа и др.  Паралелно е съществувал Източен път – “От варягите към персите” – през Волга и Каспийско море, а също Западен – покрай Атлантическото крайбрежие до пристанищата в Италия.


Приема се, че Пътят от варягите към гърците е възникнал през IX в, а най-голямо значение е имал през X —XI в. Първоначално е служел за грабителски набези на варягите /или викингите – терминът се тълкува различно от историците/. След време се превръща във важен търговски маршрут между Скандинавия и Византия, страните от Изтока.


За плаванията си по търговския път северните жители използвали подходящи неголеми плавателни съдове. Част от стоките се прехвърляли върху още по-малки, пригодни за плаване по реки лодки. Понякога се е налагало да гребат срещу течението. Търговците от Швеция, Северна Финландия и Норвегия прекосявали Балтика, посещавали земите на Новгород и се отправяли по Днепър и Волга към богатите земи на Волжка България, след което продължавали към византийската столица.
Въпреки че търговията не била най-силната страна на варягите, един факт е безусловен –  тези далечни пътешествия им помогнали да се развият в геополитическо отношение, като завоюват определени сфери на влияние сред чуждите култури.

Призоваването на варягите и руската държава
Например, в споменатия летопис - “Повесть временных лет” се говори за призоваването за князе на Новгород на  тримата братя варяги - Рюрик, Синеус и Трувор. През 862 година те са поканени от местните племена, искащи установяването на ред след период на междуособици –т.е. имената им се свързват с основаването на руската държава.  Наследниците на Рюрик впоследствие създават Киевска Рус.
Виктор Васнецов. Варяги.


Варягите и България
На територията на нашата страна археолозите също намират предмети, свързани с варягите – в Градешница, Рупките, Павликени, Мадара и др. Основно това са мечове и накрайници от ръкохватки. Обяснението тук е  следното - Византия използвала наемници варяги във военните действия срещу противниците си. Те се сражавали срещу Самуил, участвали при потушаването на въстанието на Петър-Делян. В редовете им е бил и бъдещият крал на Норвегия – Харалд Суровия (1046-1066), наричан впрочем в скандинавските саги Опустошител на българите – Bolgara brennir.
Места, в които археолозите са открили предмети, свързани с варягите
Варяжки отряд във Византия (илюстрация към книга от 19 век)

По древните пътища са пренасяни не само стоки, но и идеи. Пътят, свързващ Севера и Юга, е бил мост между култури и цивилизации, предопределил съдбата на хиляди хора.

Весела Христова

Няма коментари:

Публикуване на коментар