понеделник, 5 март 2012 г.

Картини, покрити със зловеща слава

Навярно картината, която виси във вашата стая, всеки път ви зарежда с добро настроение и погледът ви с удоволствие се спира върху цветовата и хармония. Но има и други произведения на изобразителното изкуството– такива, които действат депресиращо върху хората с изострена чувствителност.
За психиатрите отдавна е известен синдромът на Стендал - състояние, придружено със сърцебиене, световъртеж, дезориентация и дори халюцинации. Наименованието на психичното разстройство е свързано с френския писател от 19 век Анри-Мари Бейл (Стендал), който в книгата си ”Неапол и Флоренция: пътешествие от Рим до Реджио” описва усещанията си от Флоренция : “Когато излизах от църквата на Светия кръст, сърцето ми заби силно, за миг помислих , че изворът на живота е пресъхнал, вървях и усещах, как всеки момент ще се свлека на земята”. За пръв път синдромът е описан от италианската психиатърка Грациела Магерини, която изследва 106 случая сред туристите, посетили Флоренция. Всички пациенти били тръгнали на пътешествие психично и физически здрави, но развили споменатото разстройство. Случвало се дори обезумелите от изобилието на шедьоври посетители с изострена чувствителност да се нахвърлят върху картините или скулптурите, въоръжени с нож, чук или бутилки киселина. И  досега край фреските на Микеланджело почти всеки ден има припаднал турист. Основно пред стенописа“Страшния съд”в Сикстинската капела, който внушава истински ужас на по-чувствителните натури.



“Джокондата”
Гениалният портрет на Мона Лиза от Леонардо да Винчи буди не само възхищение. Посетителите на Лувъра говорят за силното й енергийно въздействие, те изпитват противоречиви, понякога плашещи емоции. Особена мистериозност витае около знаменитата й усмивка- вътрешна и едва загатната. Тайната и била източник на несекващ интерес години наред, дори е довеждала някои до лудост. През 1852 г. в хотела на една парижка уличка френският художник Люк Масперо се хвърля от прозореца. Прощалното му писмо разкрива причините за този акт на отчаяние - изследвайки от години усмивката на Мона Лиза, не е успял да разгадае нейната загадка. (Днес проф. Маргарет Ливингстън от Университета в Харвард е убедена, че Леонардо да Винчи е използвал периферното зрение като биологична особеност на човешкото око, когато е създавал безсмъртното си произведение. Така Джокондата се усмихва, докато гледате към фона или ръцете й, но усмивката изчезва, когато се взирате директно в нея.)
«Вече ще се навършат четири столетия, откакто Мона Лиза лишава от здрав разум всеки, който, след продължително съзерцание, започне да говори за нея” пише Франсоа-Анатол Грюйе в края на XIX век. Съвсем не без основание. Известни са стотици случаи, когато посетители, дълго наблюдавали картината, губели съзнание. Други проявявали необуздани емоции. През 1956 долната част от картината е повредена от посетител, залял я с киселина. На 30 декември същата година младият боливиец Уго Вилехас хвърля по нея камък, с който чупи предпазното стъкло. След този случай портретът е защитен с бронирано стъкло. През април 1974 по време на изложба в Токио една японка опитва да замаже с червен спрей усмивката й, а на 2 април 2009 руска гражданка хвърля върху бронираното стъкло керамична чаша. Доста хора впрочем помнят, че на 24 ноември 1979 в една от залите на Националната художествена галерия в София е изложено копие на Джокондата. Два дни по-късно психично болният Михаил Стоянов с нож се хвърля върху портрета и прави разрез в долния ляв ъгъл на платното.
Някои учени смятат, че шизофрениците са свръхчувствителни и интуитивно реагират срещу източниците на негативна влияние. За прочутата картина се говори, че има биополе на жив човек, но образът и е зареден с отрицателна енергия. Гениалността на Леонардо е не толкова в точното възпроизвеждане на нейния лик, колкото в пресъздаването на биоенергетичната и същност. Здравето на самия Леонардо по време на работата му над портрета се влошава. това е творбата, над която художникът работи най-дълго.Той я взима със себе си във Франция, където умира три години по-късно.
“Викът”
Класически пример за произведение с изразен негативен заряд е картината на норвежкия експресионист Едвард Мунк “Викът”. Да обърнем внимание как художникът описва състоянието, вдъхновило го за създаването й: “ Вървях с двама приятели по залез слънце. Изведнъж небосклонът стана червен, заиграха огнени езици. Спрях и се облегнах на перилата. Чувствах се изтощен. По синьо-черното небе над фиорда имаше кръв. В този момент чух как някакъв безкраен писък пронизва цялата природа”... Според изследователите на творчеството му твърде вероятно е Мунк да е чул викове от лудницата в Екеберг, където по това време е затворена сестра му Лаура- Катрин. Картината изобразява същество, което пищи ужасено. Смъртта и отчаянието са основни теми в творчеството на Мунк, които рефлектират върху душевното му здраве. През 1908 художникът получава нервно разстройство. Проклятието на картината се прехвърля върху някои хора, които имали досег с нея. Две музейни служителки загинали по необясним начин, а посетител на галерията, докоснал картината с пръст, изгорял в собствения си дом.
Известни енергийни вампири са:  една от картините от серията “Водни линии” на импресиониста Клод Моне, “Венера пред огледалото” от  Диего Веласкес,“Плачещото момче” на Джовани Браголина, “Поваленият демон “от Врубел,“Поклонението на влъхвите”на Брьогел и др.
Съвременни легенди
Със зловеща слава е покрита творбата на калифорнийския художник-сюрреалист Бил Стоунхъм “Hands Resist Him”. Историята започнала с невинна снимка на две деца – Бил и сестра му, застанали на прага пред дома си. Вдъхновен от нея, Бил Стоунхъм създава картина, на която са изобразени момче и кукла с ръст на момиче, застанали пред стъклена врата, към която отвътре се притискат малки детски ръчички. Художникът споделя, че е изобразен самият той на петгодишна възраст, вратата представлява разделителна линия между реалния свят и сънищата, а куклата е пратеник, който ще преведе момчето през вратата. С творбата са свързани плашещи истории: първият  изкуствовед, оценил произведението, починал скоропостижно. Картината станала притежание на американския актьор Джон Мърли, който също скоро починал. Платното било изхвърлено, но семейството, което го намерило и окачило, за зла участ в детската стая, също изпитало ужасите от негативната й енергия. Малката им дъщеричка твърдяла, че нощем фигурите в картината се движат. Бащата поставил в стаята камера, реагираща на движение, и тя, противно на всякаква логика, сработила няколко пъти, отчитайки необяснимо придвижване в помещението. Семейството побързало да продаде зловещата си находка.
Дъждовната жена
Мистичната картина “ Дъждовната жена” от украинската художничка Светлана Телец много пъти сменяла своите стопани. Хората я връщали на създателката й заради необяснимите страхове, които пораждала – присънвала се като кошмарен сън или създавала неприятно усещане на чуждо присъствие у дома. Постепенно се разнесла мълвата, че картината е прокълната. През 2007 заинтригуван от тъмната и слава, фронтменът на група «Земляне» Сергей Скачко я купува. Художничката споделя, че Сергей внимателно се приближил и погледнал смело в очите на дъждовната жена. Какво е видял музикантът в тях е загадка, но по думите на Светлана картината най-сетне е намерила своя стопанин.
По материали от интернет и пресата:
http://vbrsm.by/news/151/
http://www.politika.bg/article?id=20346 и др.
Весела Христова


следва - Позитивната енергия на картините

Няма коментари:

Публикуване на коментар