четвъртък, 22 март 2012 г.

Идеалът за красота през вековете



Женската красота е относително понятие. Особено ако го разглеждаме през призмата на времето. Ако в настоящия момент имате няколко килограма в повече, не се разстройвайте.  Представете си каква красавица сте могла да бъдете в епохата на Ренесанса! А ето какви са били възгледите за прекрасна женска външност през годините?

 Красотата в Древния Египет




 Стройната грациозна жена с пълни устни и бадемови очи е била идеал за красота в Древния Египет. За да придадат мистериозен блясък на погледа си, египтянките разширявали зениците с извлек от беладона. Зеленият ирис бил възприеман като еталон за красота и някои предприемчиви жени подчертавали очите си със зелена боя, получена от окислена мед. Най-разпространеният козметичен трик на красавиците в поречието на Нил е бил да очертават очите си с туш, направен от естествения минерал на антимона – стибнит. Смятало се е,че той предпазва зениците от възпаления, предизвиквани от горещото слънце и пясъка. Със защитна цел се залепвали и дълги ресници – задължителен козметичен атрибут за делник и празник. В името на хигиената и мъжете, и жените бръснели главата си до голо. Така се защитавали от въшки. Върху голата глава предпочитали да слагат перуки. Древните египтяни определяли брадата на фараона като символ на царската власт. В случаите, когато фараонът бил жена, тя носила специално изработена за нея брада на всички официални мероприятия. Още в тази далечна епоха жреците знаели за ползата от употребата на скраб при къпане. За тази цел били използвани хума и пепел, от които кожата ставала чиста и гладка.

 Маите

 За да бъдат привлекателни за мъжете, индианските жени татуирали тялото си и го мажели с ароматна смола.  На лицето си нанасяли червена боя. Маите били поклонници на слънцето и искали във всичко да приличат на божеството си. Връх на съвършенството за тях били кръглото плоско лице и носът, образуващ права линия с челото. Тази форма се постигала, като в ранна детска възраст се привързвало специална дървено приспособление към лицето и мекият още череп се деформирал по определен начин. Кривогледството било ценено като елемент на женската красота. Когато в семейството се раждало момиче, родителите закрепвали към люлката му специални топчета. Колкото повече топчетата се люлеели пред бебето, толкова по- кривогледо то ставало. Това му гарантирало бъдеща популярност сред младежите. Маите изпилявали своите зъби и инкрустирали зъбните остатъци със скъпоценни камъни. Кривогледа девойка с червено лице и пробляскващи диаманти в устата – това бил естетическият блян на мъжете от племето. 

В Древния Китай красива била мъничката жена с миниаюрни крачета.


Нито един уважаващ себе си китаец нямало да се ожени за девойка с големи стъпала. Обичаят жените да деформират стъпалата си се е появил в двореца по време на династия Северна Сун (10 – 13 век). Майките започвали да стягат ходилата на дъщерите си с бинтове, още когато момичетата били на 5 -6 години.
Постепенно петата се свивала към прегънатите пръсти и сводът се извивал. Само девойка с така поетично наречените “лотосови” крака можело да бъде съпруга или конкубина. Обикновени стъпала имали само презрените жени от нисшето съсловие - селянките, прислужничките, евтините проститутки. Веднъж седмично бинтовете се махали за няколко минути и ходилата се почиствали. След няколко години малките пръсти изсъхвали и се отстранявали.  Притежателките на „лотосови” стъпала били непреодолимо съблазнителни за поколения китайски мъже. Момичетата доброволно се обричали на мъките само и само да са желани. Размерът на миниатюрните копринени обувчици, които обували, не трябвало да надвишава три цуна(около 10 сантиметра). Придвижването било истинско изкуство. В някои случаи се стигало дотам, че жената не можела да ходи самостоятелно и се налагало да бъде носена на ръце. Тогава гальовно я наричали „жена за прегръщане". Докато в името на естетическия идеал китайките се подлагали на изключително болезнени манипулации, за мъжете основното преимущество били дългите коси, от които те оформяли красиви плитки.

В Древна Гърция съществувал култ към добре оформеното тренирано тяло.


Образец за красота била скулптурата на Афродита: ръст 164см, гръдна обиколка -86 см. , талия -69 см., ханш – 93см. Според каноните на гръцката естетика прекрасното лице съчетавало прав нос и големи очи. Грижата за тялото била идея-фикс за елините. Тя предполагала продължителни посещения на бани и басейни, вани с различни отвари и масажи с благовонни масла. Изключение от правилото била Спарта, където се смятало, че употребата на козметичните средства е безнравствена и затова била забранена. В Атина жените от прилични семейства не се гримирали. Изкуството на грима се владеело единствено от хетерите. След гръко-персийските войни в обществото нахлула варварската мода от изтока и атинянките започнали да употребяват различни козметични средства. Оттогава е известна т.н. “гръцка вежда”- сключените вежди над носа. Елините имали култ към земята (плодородието). За разлика от китайците, жените с малки ходила нямали шанс да се омъжат добре, защото били смятани за безплодни. Големият размер на стъпалото символизирал връзката със земята, плодородието, а високият ръст бил още едно преимущество за гръцките красавици. Огромен недостатък за всяка девойка, обаче, била склонността към сладки храни. Мъжът имал пълното право да развали годежа, ако разбере за такава страст на своята избраница - верен признак за това, че бъдещата съпруга ще го разори.
 В Древния Рим господствал култът към светлата кожа и русите коси.

 Римлянките първи открили начин за изсветляване на косата. С гъба, напоена с масло от козе мляко, примесено с пепел от буково дърво, те намазвали косата, а след това я обезцветявали на слънце. Бедните жени се хранили зле и изглеждали не в най-добрата си форма. Те маскирали признаците на старостта с оловни помади, които нанасяли на кожата още по-голяма вреда. Съпругите на римските патриции използвали като козметичен продукт (освен избелващите средства) каймак и мляко. Когато се отправяли на път , свитата им задължително се съпровождала от стадо магарици, в чието мляко богатите дами се къпели. Козметичните средства за ежедневния тоалет се приготвяли в домашни условия. Грижата за косата и кожата на аристократките била възложена на специално обучени млади робини. Широко се практикували масажите и честите посещения в термите(бани), където е имало гореща и студена вода, вани, стаи за почивка и гимнастически салони. Един голям плюс в полза на римлянките от онази епоха- те са измислили епилацията!

 Хората през Ранното Средновековие смятали земната красота за греховна, а удоволствието да и се наслаждаваш – непростим грях.

 Изрусяването на косите било заклеймявано като нечестиво занимание, главата - покривана с касинка, тежки тъкани криели фигурата. Идеал за средновековната жена бил образът на Дева Мария - удължен овал на лицето, големи очи и малки устни. В обществото се появило предубеждение спрямо хигиенните процедури( грехота било да разглеждаш и докосваш собственото си тяло). С течение на времето издигнали нечистоплътността в ранг на добродетел. Използването на помади и червило издавало развратно поведение, а в тези години, под влиянието на установените християнски ценности, се ценяла срамежливостта. Обект на по-специални грижи единствено били веждите– модата диктувала да са тънки, черни и извити под формата на дъга.





През 12-13 век културата придобила по-светски характер.

Стремежът на рицарите към богатство и разкош породила нови идеали, далеч от аскетизма. Трубадурите възпяли кралиците на рицарските турнири – стройната им фигура, светлите коси, пищните къдрици, прасковения цвят на кожата и алените устни. Създал се събирателен образ на Прекрасната дама, която имала едно приоритетно качество –  просто била красива. Относително точно може да се твърди, че поемите, възпяващи съвършената жена - повелителка на  рицарското сърце, се появили в края на XI - началото на XII век в Южна Франция. Естетическият идеал на епохата бил противоречив – въпреки че смятали красотата на тялото за греховна, в същото време облеклото я подчертавало. Според етикета жената трябвало да се движи с дребни стъпки, с изящни движения, гледайки към земята. На мода била малката гръд.

Стройната лебедова шия, високото чело и бледният цвят на лицето са били високо ценени през Ренесанса
 
За удължаване на овала на лицето дамите епилирали косите над челото и скубели напълно веждите, а за да постигнат ефекта на лебедовата шия – бръснели тила. Пищните рубенсови жени, с явни признаци на целулит, са били идеал за мъжа, живеещ в епохата на късния Ренесанс. Те били меки, пухкави, със заоблени форми и впечатляващи по размер гърди. И, естествено, блондинки. За да се изрусят, жените мажели косите си със смес от шафран и лимон и се разхождали под палещото слънце с шапки с големи периферии без дъно . Венецианските куртизанки, които се славели като най- красивите жени на епохата, въвели на мода този естетически идеал: блондинка със закръглени форми и бледо лице.  




Рококо- времето на чудесата на фризьорското изкуство!

Главният акцент бил върху прическата - едно скъпоструващото удоволствие, което се стараели да запазят колкото се може по-дълго. Ето защо дамите си спестявали къпането. Поддържали телесната си хигиена, като  избърсвали с напарфюмирани кърпички отделни части на тялото си. На мода били парфюмите, с които “прикривали” миризмата на пот. Кралицата на Испания Изабела Кастилска тогава признала, че в живота си се е къпала само два пъти – при раждането си и в деня на сватбата. По това време лекарите съветвали краката да се мият всяка седмица, главата – поне веднъж на два месеца, а зъбите да се чистят не по рядко от веднъж седмично. Въпреки странните за нас хигиенни възгледи, за пръв път в историята понятието “красота” не се подчинявало на някакъв канон - обществото узряло за идеята, че всяко лице е единствено, неповторимо и затова- прекрасно.

20 век и началото на 21 век.

Времената са други и свободата е най-голямото социално постижение за съвременната жена. Жените, които се стремят към идеално тяло, са застрашени от нервни разстройства (булимия и анорексия), понижено самочувствие, социална дезадаптация и ред болести, които съвсем не са безобидни. Във всички епохи са били ценени уверените в себе си жени – тези, които не обръщат внимание на своите недостатъци и приемат своето тяло такова, каквото природата го е сътворила.

Весела Христова по материали от интернет

Няма коментари:

Публикуване на коментар