Очевидно Людмила Филипова се е забавлявала, пишейки "Печатна грешка". Лека, непретенциозна творба, предназначена за четене в тесен приятелски кръг, където би бил уместен опитът за намигване към отдавна утвърдени автори.
Минавайки през печатница и изложена по рафтовете на книжарниците, книгата се превръща в озадачаващ микс от Дъглас Адамс, "Мъже в черно", Любен Дилов-баща, Zотов, статии от ежедневници.
Съвпаденията биха били простими, ако младата авторка не бе посегнала на култови реплики / "Съпротивата е безсмислена", "Без паника!"/ и герои - мишките като носители на развит интелект, делфините и др. Дочетох книгата докрая. На места дори ми беше интересна - във втората си половина. Имаше и редове, достойни за уважение и такива, на които се смееш с глас. Пример:
"... - Ние сме от планетата Земя - обясни Лефер, но с по-слаба патетичност.- Идваме с мир!
- Аман от навлеци- сдъвка съществото.... "
Само на едно място обаче бе направено сравнение с галактическия стопаджия. Съвсем лежерно. Надявах се в края на книгата да има някакво признание за източниците, които са имитирани. Може би авторката разчита на общата култура на читателя, може би на чувството ни за хумор, но резултатът е ... леко възмутителен.
За разлика от добре написаната "Аномалия", която прочетох на един дъх, без особено натрапващи се подобни въпроси.
Подобни публикации:
" 2066" на Александър Томов
Галин Никифоров
Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд
Няма коментари:
Публикуване на коментар