понеделник, 16 юли 2012 г.

Педикюрът преди години и днес

В античния свят грижата за краката била също толкова актуална, колкото и в днешно време. Възможната причина за това се крие във факта, че по-рано хората са страдали повече от последствията на недостатъчната грижа за краката си, които били подложени на доста по-големи натоварвания.


В древността “измиването на нозете” представлявал жест на гостоприемство. В повечето случаи с това са се занимавали робите. Преди гостът да влезе в къщата, робите измивали краката му на двора. Символичното измиване на нозете, изразяващо любовта към ближния, се споменава в Евангелието на Йоан. Самият Иисус измива нозете на апостолите в знак на смирение.

През 1874 година египтологът Георг Еберс открива папирус, които ни дава информация за развитието на медицината по поречието на Нил 1500 години преди н.е. В него са посочени рецепти за лечение на врастнали нокти и възпаления по ходилата.

През Средновековието с грижата за краката се занимавали бръснарите. Едновременно се извършвала обработка на мазолите и зъболечение. В Англия първите подолози (chiropodists) били същевременно и зъболекари (подология е направление в дерматологията за профилактика и лечение на различни заболявания на стъпалото). Разделянето на двете специалности става в средата на XVIII век.

Първият учебник, посветен на грижите за стъпалата, се появява през 1762 година. Авторът му е Русло (Rousselot). Учебникът е съставен от три тома и се смята за първото професионално пособие в тази област. Приблизително след 12 години се появява книгата на французина Никола Лоран Лафорест (Nicolas Laurent Laforest), който се провъзгласява за специалист в грижите за ходилата на Негово Величество (Людовик XVI). В същото време търсенето на подобни професионалисти става все по-голямо. Самият Лафорест приема клиентите си в своя дом и не му се налага да прави визити по домовете. В Англия книгата се появява през 1802 година, а Дейвид Лоу, превел труда на Лафорест на английски, въвежда термина hiropodist (майстор педикюрист).
Първата английска книга е написана от Хайнеман Лайън. Тя съдържа илюстрации, показващи методи за работа и различни инструменти за педикюр. В учебника си по натуропатия, издаден през 1900 г., Ф. Е. Билц изказва съжаление, че често хората,  въпреки че се грижат за видимите части на тяло, пренебрегват стъпалата си. Той дава съвети за това, как по най-добър начин да се поддържат ходилата, като се използва топла и студена вода, ежедневно се сменят чорапите и се носят проветриви обувки от естествена кожа.  Той подчертава, че всяко ходило има нужда от индивидуална обувка, изработена по поръчка, защото стъпалата не са идентични по форма и размер. 
В края на  XIX – началото на XX век се появяват първите професионални салони за педикюр  и частните практики. Възникват и първите фирми, които разработват и произвеждат промишлено предмети от първа необходимост за педикюр.


Приносът на Германия


Значителен принос в развитието на медицинската грижа за краката има Германия.
В имперския устав на занаятчиите професията специалист по грижа за стъпалата се включвала към професията на фризьора. В устава се изброяват фризьори, козметолози, маникюристи,  масажисти. По такъв начин специалистите в грижата за стъпалата се включвали към списъка на занаятчиите. Те обаче нямали професионален устав или методология за професионално обучение. Стигало само да се постъпи в съответното професионално обединение на фризьорите.

През 1949 хамбургският предприемач Густав Баер (Gustav Baehr) основава фирмата Technik Baehr, която отначало пуска стоки за бижутери и зъболекари. Фирмата постепенно разширява асортимента си, а от 1969 г. сменя името си на Gustav Baehr GmbH. Тя пуска на пазара първите сменяеми части с капаче, които в момента се наричат части Baehr. Днес фирмата основно произвежда стоки за педикюр и козметичните салони.  Има филиали в Берлин, Хамбург, Кьолн, Фракфурт.

Георг Екле (Georg Eckle)
Георг Екле се ражда на 3 декември 1920 и след петдесетгодишен упорит труд в областта на педикюра получава прозвището “ корифей в грижата за ходилата”. Той е автор на специални методи за работа със стъпалата, участва в разработката на много инструменти, които днес влизат в списъка на стандартния инструментариум на подолозите. Георг Екле получава специална подготовка в областта на подологията и масажа, работи в ортопедичната клиника Johanneum в Улма. През 1949 започва практика в Хайслинген/ Щайге като масажист и специалист в грижата за крака. Заедно с колеги подолози основава дружество на специалистите в Баден Вюртемберг, което оглавява в продължение на седем години. През 1956г. придобива специализирана клиника, която разширява, като предлага услугите масаж и други процедури. През 1970 синът на Георг Екле – Гюнтер и снахата Криста се впускат в този бизнес, с което бетонират семейните традиции. През 1980 Екле издава книгата «Теория и практика на медицинската грижа за крака», фундаментален труд, който има своите читатели и в наши дни. През 1982 заедно със сина си основава център за повишаване на квалификацията за педикюристи в Гьопинген. Той разработва изкуствена протеза -нокът за увредени нокти (протеза Eckle).

Герхард Флайшер (Gerhard Fleishner)
Герхард Флайшнер е роден на 29 септември 1942 в Мюнхен. Изучава два семестъра дентална медицина, след което – медицина в родния си град. Взема държавния си изпит с отличие. След няколко години получава специалност – ортопед. От 1978 до 1980 е офицер в санитарната служба в болниците на Бундесвера в Хамбург и Мюнхен. От 1980 до 1994 практикува частно като ортопед, с допълнителна специалност “спортна медицина” и мануална терапия.  Има решаваща роля в създаването на професионална школа, специализирана в медицинските грижи за стъпалата при баварската организация на Червения кръст в Платлинг. Активно се занимава с обществена дейност и ръководи специализирана рехабилитационна клиника в курорта Ендорф в Химгау, която поддържа център по подология. Издава “Кратко ръководство за медицински грижи за стъпалата”.  Доктор Флайшнер участва в разработката на специален закон за подологията в Германия.

Рос Фрейзър (Ross Fraser)
През 1955 година Рос Фрейзър, шотландски специалист, разработва шини за нокти, които нарича  Sulci протектори. През 1961 изобретява скобата Fraser I, а през 1962 году – скобата Fraser II: двете носят неговото име и до днес се използват за коригиране на деформирани нокти.
Едуард Герлах (Eduard Gerlach)



Едуард Герлах (Eduard Gerlach) през 1868 година получава като наследство фирма, занимаваща се с търговия и я разширява, включвайки аптечни продукти. Основава марката Gehwol. Благодарение на  промишленото производство в големи количества на висококачествен крем за крака, козметичните препарати стават достъпни за широките слоеве на населението.
През  1910 синът на Едуард Герлах поема семейния бизнес и го разширява. Вече над 130 години Gerlach е една от водещите фирми производителки на специални средства за крака и педикюрно оборудване, изучава потребностите на потребителите и прави маркетингови проучвания. Логото на Gehwol и Gerlach Technik традиционно обозначава иновациите в тази област. Фирма Gerlach е известна с високото си качество на услугите и продукцията.
 С помощта на опитните си специалисти  компанията създава съвременни продукти, отговарящи на потребностите на потребителите и отговаряща на всички изисквания за добър педикюр.
Допреди петдесетина години столовете за пациентите не били регулируеми, а специалистите седели пред клиентите в изключително неудобна поза. Използвали се бавноборотни апарати,  хигиената не била на нужното ниво, работното място не било добре осветено. Днес в грижата за крака се използва ииновационна техника, ергономично оборудване със специален дизайн, което чувствително облекчава работата и създава комфорт за клиентите. Gerlach Technik се занимава с разработка и продажба на апарати и инструменти за педикюр от 1966 г. През 1970 се появява първият педикюрен шкаф с вградена система за всмукване на отпадъчните частици. С годините микромоторите стават все по-мощни, с по-слаба вибрация и по-високи обороти.

Спреят пък не само отстранява шлифованите частици, но и охлажда обработваната повърхност. Разработените съобразно ергономичните изисквания столове осигуряват комфорт и безопасност при процедурите. Ето защо в днешно време стаите за педикюр създават асоциации по-скоро за зъболекарски кабинет.

по diva.ru, http://www.gehwol-usa.com/unternehmen_history.html
  Весела Христова

публикация и в beauty.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар