Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд

Удивително е как големите умове предвиждат бъдещето. Покойният Рей Бредбъри например с убийствена точност пророкуваше времената, когато четенето ще се смята на нещо неприлично, а свободното време на маса хора ще бъде посветено на реалити програмите.
Четейки редове, написани от Алиса Розенбаум преди повече от половин столетие, човек открива потресаващи прилики с настоящото ни битие.

Ще цитирам преводача на “Атлас изправи рамене” Петьо Ангелов, който  споделя:

“Паралелите с днешния ден са почти едно към едно. Особено в първите две части на книгата, където става дума за свободомислещите хора, които биват изтикани от публичния живот. Умовете, които движат икономиката, социалния живот и политиката, обаче дават странен отпор - вдигат стачка: добре, вие смятате, че това, че сме умни и кадърни, е престъпление, тогава няма да работим. Най-големият философ на епохата отваря крайпътна закусвалня в планините и отива да живее там. Най-добрият инженер отива да работи като общ работник в жп компания. Образите, които виждаме да се надигат от калта и да заемат постове в управлението, имат почти буквален български паралел. Пуснете си новините, четете Айн Ранд и само трябва да смените имената, иначе информацията е същата. Повечето видни български политици имат буквални аналози".
Интервю във в. Новинар, 27.10.2009

Преди години бе популярна концепцията “ От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”.Още през петдесетте Айн Ранд разкрива до какво може да доведе това. 

Само че кой в онези години имаше достъп до нейните книги...

Как ли би се изменило общественото мнение тогава, ако хората бяха чели разказа на скитника от края на втората част на "Атлас изправи рамене", запознал събеседничката си със съдбата на едно проспериращо предприятие, възприело практиката на колективната собственост и отговорност. 
Логично това довело до влошаване на качествените дотогава изделия, преразход на средства за представителни разходи (да ви напомня Вальо Топлото?), съмнително разпределение на прогресивно намаляващите доходи, отчитайки не реалния принос, а нуждите, включвайки инвалидизираните роднини или повечето деца (аналогията с ромското ни население и със злоупотребата с ТЕЛК-овете просто е натрапваща).
Друго изумително точен детайл е отглеждането на соя като приоритетен продукт. Спомняте ли си соевите шоколадови бонбони “Амфора” от края на седемдесетте-началото на осемдесетте, когато качественият шоколад бе дефицит, особено за провинцията. 

Няма да засягам темата за речта на Джон Голт, писана цели две години, която изисква доста по-сериозен анализ. Квитесенцията на обективизма, създаден от Айн Ранд.
Силата на философията е в това, че може да промени битието ни. Затова великите мислители понякога са цензурирани и скривани далеч от взора на любознателната читателска аудитория.
Случва се да сравняват книгите на Айн Ранд с интелектуално цунами.  Сюжетът е поставен в услуга на бликащата от редовете идея за силата на индивидуализма и съзидателния разум.

Може би на моменти е малко крайна и разсъжденията и са повлияни от народностната и принадлежност, но везната натежава силно от  убедителното развенчаване на традиционни постулати, свързани с обществото и религията.
 След като затворите последната страница, ще се почувствате определено по-уверени и силни. И ще си зададете въпроси, които сте отлагали във времето.

Весела Христова

„2066” от Александър Томов – това ли ни чака...

Как да не напише Александър Томов такъв роман...

 Отварям днес страницата на аbv  и що да видя – Роми потрошиха автобус в София, 3 руснаци купили половината черногорски / не черноморски, все още / бряг. Да не говорим за вестниците. 

Бъдещата апокалиптичната картина на доминиона България разкрива потресаващ демографски и интелектуален срив на българското население за сметка на прекомерно размножилото се и все така необразовано ромско. Макар и хиперболизирана, идеята за неимоверно разрастнало се циганско гето съвсем не е толкова нереална.

Пътят на героя – охранител на конвой с опасни стоки от София до морето, е изпълнен с доста перипетии. Герой всъщност е доста деликатна дума за командо Иванов, който по-скоро се родее с престъпните борчески групировки. България като територия, в която царува чалгата, насилието и простотията – това е бъдещето ни през погледа на писателя. 

Александър Томов обича да прави препратки с историята. Лайтмотивът на повествованието е, че тя всъщност се повтаря, но не като фарс, а като жестока реалност. От която ние не сме си направили никакви изводи. Богатата култура на автора ни отвежда към сцени от чуждата и родната история, напомня ни за политици, които са ни оставили мъдри думи. Като Стамболов. Само че никой не ги е чул. 

Е, нали всъщност в това е мисията на писателите. И въпреки че е засегнал и темата за отказа от книгите / в романа дават престижно държавно отличие на човек, който просто може да чете/, тази мисия не е за пренебрегване.
Може би самият автор не знае, но той има доста почитатели, които не бива и да подценява, като повтаря някои есксплоатирани вече моменти / повторение на еротична сцена с пернати животни и в предишни негови романии : Пурпур и струва ми се - Корупция/. Или пък прекалено лично да изразява отношение към свои идейни противници.

 Това, разбира се, са дребни забележки, защото идеята му е страхотна /няма да споменавам за качествата му на писател, той отдавна ги е доказал/, а книгата се чете на един дъх.
След което един въпрос дълго остава да виси в съзнанието ни...

Весела Христова

Призрачната орхидея - прекрасна и непредсказуема

Призрачната орхидея /Epipogium aphyllum/ е сред най-редките растения на земята.

Деликатното растение не притежава хлорофил и затова зависи изцяло от хранителните вещества, извличани от почвата с помощта на гъби. Размножението е вегетативно, с нарастване на коренището. Понякога с години не показва признаци на живот, но ако влажността, температурата и други природни условия са подходящи, то месестото стъбълце смело се показва на повърхността.

Случва се да цъфти и ...под земята. Цветовете му имат мирис на банан, който привлича насекомите. Призрачната орхидея цъфти през юли и август.

Това изключително рядко срещано растение всъщност е много старо, съдейки по ареала. Среща се в Скандинавието,  в Централна и Западна Европа, Средиземноморието, Мала Азия, Япония, Китай, Сибир, Кавказ и др., в сенчести иглолистни, смесени и широколистни гори.

Коренището му е сочно, разклонено и прилича на корал. Листата му са символични като размер, приличат на люспи и имат същия цвят, както и стъблото. Деликатното снопче цветове има слаб и нежен аромат. Фините листенца около цвета са жълти, наведени, напомнящи пипалца на морско животно. Призрачната орхидея е изключително атрактивно растение, с големи, спрямо височината, цветове и нежна окраска. 

 

Растението е застрашено от изчезване и затова е вписано в червените книги на много държави. Биологията му е недостатъчно изучена.

Във Великобритания за пръв път е открита през 1854 от  W. Anderton близо до Tedstone Delamere , след което през 1876 близо до  Ludlow.

Наименованието идва от   Epi (нагоре ) и pogon (брада или устна). Първите записи за подобно растение датират от 1747, направени са в  Сибир. 

http://imagesfromtheedge.com/blog/?page_id=3975

http://flower.onego.ru/orchid/epipogiu.html и др.

Каменната пагода - композиционен център в японската градина

Архитектурните форми в японската градина имат подчертано символично значение. Това са изкуствено създадени хълмове, пътечки, водоеми, камъни с определена форма и начин на поставяне, прозорци под формата на подкова, с изгледа си акцентиращи върху определен детайл или върху красотата на изгрева и залеза, каменни фенери и др.

За японската градина е характерна камерна атмосфера. Отваряйки портата, преминавате през арка, след което попадате в градината, която ви предлага красота и покой. Тук времето спира, а външният свят постепенно изчезва.

Композиционен център на традиционната японска градина обикновено е пагодата. Когато се създава такава градина първо се построява портата, след това - пагодата, която по канон се поставя на възвишение.

Постройката има три, пет или тринадесет етажа и символизира будистките храмове. Тя се намира близо до чайния павилион , както и до водоем, който трябва да е дискретно разположен, така че да се чува само ромон на вода.

Ако в градината няма каменни фенери, височината на пагодата се определя свободно. Най-малките конструкции са около метър. Ако са предвидени фенери, то височината и трябва да бъде съобразена с тяхната и да я превъзхожда поне два пъти.

Класическата каменна пагода се състои от отделни каменни блокове, които не се зидат, а се крепят по естествен начин, в зависимост от тежестта си. Ето защо е от изключително значение майсторството на строителя на пагоди. Препоръчва се основата да е чакълена, а при по-масивни съоръжения - бетонна. 

Пагодите всъщност имат китайски произход. Те се появява в първите векове от н.е. и постепенно се разпространяват в Япония, Корея, Виетнам.

Съвремените технологии при градинската скулптура позволяват използването на различни материали. Предлагат се стилизирани пагоди от бетон и керамика, които просто трябва да се поставят на предвиденото за целта място.

Виктор Цой - днес би трябвало да навърши 50

Известният музикант от корейски произход днес би трябвало да навърши 50 години.  Вокалът и фронтмен на легендарната рок-група от осемдесетте „Кино“загива на 28 години при нелепа катастрофа на 15 август 1990.

Виктор Цой  -  Звезда по имени солнце - Тук

Той обаче е потвърждение на мисълта, че легендите не си отиват лесно и дълго, дълго след последния си дъх все още са сред нас. В паметта на почитателите си. С музиката си.

 И днес в една московска пресечка - Кривоарбатска, съществува стената на Цой, която цялата е покрита с надписи "Кино", "Цой е жив", цитати от песните му. 

Всеки негов фен смята за свой дълг да остави пречупена запалена цигара в пепелника до стената. 

Стената се оформя през 1990 година, след като някой изписва с черни букви върху нея "Днес загина Виктор Цой" . Веднага се появява друг надпис - "Цой е жив!". От тъжния 15-и август до първите студове тук всеки ден имало младежи. После започват да се появяват и други надписи. Поставен бил и портрет на Виктор Цой.

Стената на Цой е забележителност на Москва, която не присъства в официалните пътеводители, но въплъщава духа на времето и на поколението от прехода, който там е също  толкова труден, колкото и у нас. 

Весела Христова

Кацнал на едно дърво

Не само децата обичат да си строят къщички в короните на дърветата.

Дали като хоби на екстравагантни архитекти или слабост на тези, които не могат да се разделят с детето в себе си, къщичките по дървета се радват на особен интерес.
Освен като живописна гледка, понякога имат и чисто практични функции.

За реклама

Като творението на японския архитект  Такаши Кобояши, създадено да рекламира известна марка кафе. Намира се на остров Хокайдо. Марката е НЕСКАФЕ.

 

Хотели

Или пък такива, построени като атракция за туристи. Хотелската стая в короната на дърво определено гарантира незабравимо преживяване. Този хотел, например, е построен в Индия на височина 40 метра. Достъпът се осъществява със специален асансьор. Стаите предлагат всички удобства, свързани с цивилизационния начин на живот.

На другия край на света канадският предприемач Tom Chudleigh  е построил оригинални сфери от дърво и кожа, в които е прокарал електричество и телефон. По- големите побират три легла, микровълнова печка, хладилник и мивка. Том е кръстил комплекса "Сферите на свободния дух" и го предлага на любителите на нестандартните почивки.

 Арт

Холандският режисьор и художник  Бенджамин Вердонк (Benjamin Verdonck) издига на дървото пред един старчески дом в белгийския град Гент истинска къща от бетон, дърво и стъкло. Тя се появава по време на фестивала Track: a Contemporary City Conversation. Идеята е да се направи аналогия между детските години на човек и залеза на живота му.

                                                    

 За религиозни цели

Къщите по дърветата могат да бъдат и истински дворци. Като домът на проповедника Хораций Бърджес, който възнамерява да кандидатства в кигата за рекорди Гинес. Къщата има 80 стаи и е построена около висок 25 метров дъб. Използва се за религиозни цели.

                                                          Като ресторанти и магазини

Друг подобен проект се намира в градините Alnwick

Огромното съоръжение струва 3,3 млн. лири. Тук са разположени магазини, ресторант, трапезария.

А това са интересни варианти от интернет пространството :

Весела Христова

Кучета играят покер - една забавна и печеливша арт идея

1844 година. В едно нюйоркско предградие се ражда момче и го кръщават Касиус, в чест на известния му по това време брат - виден политик.  Момчето се оказало надарено с много таланти, изобретателност и предприемчивост. 

Първото изобретение  на Касиус Маркелус Кулидж /Cassius Marcellus Coolidge/ били така популярните в онези години трафарети с необичаен и забавен фон, на който хората се фотографирали.
Това изобретение му осигурило първия капитал.

През живота си Кулидж се пробвал на много поприща - бил банкер, художник илюстратор, собственик на магазини, журналист, изобретател.
Истинската слава, подплатена и добре материално, дошла при него на шестдесетгодишна възраст, след създаването на серия картини с кучета,  които играят покер.

През 1903 рекламната къща «Brown & Bigelow» от Минесота му поръчала да илюстрира календар за тютюнева компания, като му предоставила свободата сам да избере сюжет. Кулидж заложил на нестандартната и впоследствие доказала се като печеливша идея да изобрази кучета, които извършват чисто човешки дейности. Идеята се харесала и на клиентите, които му платили солидната сума от 10 000 долара за началните две илюстрации.
Щом първите екземпляри на илюстрираните календари излезли от печат, предизвикали истински фурор.

Илюстрациите разкривали типичните навици на американците от тази епоха. Серията включвала 16 картини, които представяли пародийно различни моменти от живота на средната класа, като част от тях изобразявали кучета, играещи покер.
Тази серия е останала в историята като «Dogs Playing Poker».

Вече повече от век картините на Кулидж са многократно тиражирани, а игралните зали често украсяват стените си с репродукциите им. 

През 2005 картините "Смелият блъф" и "Ватерло" били продадени на търг за сумата  590 400 долара на частен колекционер, любител на покера. 

Любопитно:

Собствениците на казино  «Sands» в Атлантик Сити предложили на гостите си интересна атракция: оживили картините, като поканили специално дресирани кучета, които да имитират персонажите от знаменитата серия. В шоуто участвали пет кучета артисти и дресьорите им. Играчите с лай подканяли крупието да им даде нова карта.  

Главни действащи лица в забавните картини са големи породи кучета - мастиф, дог, санбернар, коли. Обикновено са изобразени на игрална маса, с пура в уста и карти в лапите. Не липсва и бутилката с качествен бърбън. 

Любимата покер комбинация на Кулидж очевидно е АААА, която присъства на четири от картините. Тази комбинация е доста рядка и вероятно художникът е мечтал да му се падне.

Фонът, на който се разиграва действието, разкрива характерния интериор за епохата.
А ето и някои от любопитните илюстрации:

1. Смелият блъф

Нарисувана е през 1909. Санбернарът блъфира със слаби карти, залагайки всичко и запазва каменната си физиономия, докато останалите участници изумено го гледат.
2. Ватерло
Логично следва и картината, изобразяваща триумфа на смелия играч и потреса на загубилите.

3. «Помощ на приятел"

Успешната екипна игра на по-малките породи- булдозите,  срещу големите босове. 

4. Симпатия
Играчите гледат съчувствено нелепо загубилия.

 5. Посещението при болния приятел
Жените вдигат скандал, разобличавайки предтекста на карето 

6. Арестуван с четири аса:

7. А на тази картина влакът пристига на гарата в сюблимния момент:

Оригиналната идея на Кулидж е вдъхновила и последователи - Arthur Sarnoff,

Bryan Moon

Dan McManis
Gerard Taylor
Jenny Newland

Весела Христова

http://www.dogsplayingpoker.or
http://pokershop.ua/content/articles2/9729/

Хорът на Турецки - висшият пилотаж в музиката

 Едно истинско музикално торнадо помита световните сцени от години.

Великолепна певческа техника, изключително висок професионализъм, десет прекрасни мъжки гласа.

Хорът на Турецки има в репертоара си стотици произведения - от класически оперни шлагери до хитове от Бродуей. Всеки от изпълнителите представлява истински вокален диамант.
Концертите им са определяни дори като културни събития на годината.

Изпълнение на Хор "Турецки" - тук

Хорът се смята за най-успешната руска музикална формация.
На 9 септември 2010 основателят му - Михаил Турецкий, е удостоен със почетното звание - Народен артист на Русия, а през март 2012 е награден с почетен орден за принос в развитието на руското музикално изкуство.

Първият концерт на музикалната формация под диригентството на маестро Турецки е през 1990.
Две години по-късно изпълнителите са покрити със световна слава.
Тайната на успеха - в умелото, оригинално съчетаване на различни жанрове - фолклор, поп, класика, романси, рок, както и в перфектния сценарий на концертите им, в зависимост от мястото и времето - от мултимедийно шоу до камерна сцена.

Диапазонът на гласовете е 4 октави и половина. Солистите са десет.  Всеки от тях притежава солидно музикално образование и опит.

Михаил Турецки - талантлив диригент, продуцент и шоумен, който е в основата на колосалния успех на световноизвестната арт група, започнала триумфалния си път от скромен хор в московската синагога.
 

Московчанин, възпитаник на елитното хорово училище "А.В.Свешников" и музикалната академия на Гнесини.

Михаил Кузнецов - уникален тенор алтино. От осемгодишен пее в детския хор на Болшой театър. В хор "Турецки" е от 1993 г.  Изпълнява и най-сложните вокални партии и с лекота се превъплъщава във всякакви персонажи. Заслужен артист на Русия.

Евгений Тулинов - драматичен тенор. Соловите му изпълнения в оперния репертоар на трупата са впечатляващи. С лекота преминава и в естрадния жанр. От 1991 е заместник на Михаил Турецки. Заслужен артист на Русия.

Олег Бляхорчук - тенор. Бившият солист на националния оркестър за симфонична и естрадна музика на Беларус пее в хора на Турецки от 1996. Талантът му е забелязан още в ранна детска възраст, когато му предлагат да участва като солист в голям концерт по творби на Бах. Тогава Олег е ученик в четвърти клас.

Евгений Кулмис - бас профундо. Завършил с отличие, впрочем както и останалите, музикално училище - "П.И. Чайковски" в Челябинск, след което и академията "Гнесини". През 1991 Михаил Турецки открива невероятния му талант - взима една октава под диапазона на баса. Дълбокият бас на Евгений Кулмис е прекрасна  визитна картичка на музикалната формация.

 Игор Зверев - бас.  Богатият му опит му позволява да изпълнява и поп, и рок, народни песни, джаз, класика. Дори не се нуждае от микрофон. Лауреат е на "Златния Орфей". В хора на Турецки работи от 2003.

Вячеслав Фреш - контра тенор.

  Младият московчанин е  завършил факултета за музика и изящни изкуства в Университета "Гутенберг" в Майнц. Случайно чува изпълнение на групата и е впечатлен от ефектния микс от  популярна, църковна и класическа музика. През 2007 отива в Москва и след няколко прослушвания е приет в трупата.

Алекс Александров - драматичен баритон. Пее в хора от първите му дни. В детските си години пее в хора на Държавната телевизия. Завършил хоровото училище "Свешников" и академията на Гнесини. Роден шоумен, прекрасен пародиен актьор и танцуващ певец.

Борис Горячев - лиричен баритон. Заради работата си в хора на Турецки променя външния си вид, начина си на живот, изучава актьорско майсторство. Жертвата си струва - от 2003 той е включен в състава му.




Константин Кабо - тенор. Позитивният и даровит младеж веднага печели симпатиите на Турецки и от 2007 пее в групата. Универсален актьор, композитор, който създава музика за театрални постановки и циркови представления. Успява за два месеца да научи основния репертоар на хора.

Уникалният репертоарен и сценичен формат превръща  Хор "Турецки" в синоним на музикално шоу от изключително висока класа.

Надяваме се някой ден да дойдат и в България....

Весела Христова

източник
http://www.arthor.ru

Михаил был награжден Орденом Почета «за большой вклад в развитие отечественного музыкального искусства и многолетнюю творческую деятельность».

Каквото човек сам си направи...

През 40-те години на 20-ти век в Съветския съюз била разработена програма за напояването на пустинните територии в Казахстан, за да могат да бъдат отглеждани там ориз, памук, пшеница...
Инженерното решение било свързано с отклоняване на водите на реките Амударя и Сърдаря, които се вливали в Аралско море. През 60-те ежедневно за напояване се изразходвали от 20 и 60 кубични километра вода, което се отразило катастрофално върху водния басейн на Аралско море. Нивото му се понижавало с обезпокоително нарастваща скорост –20 до 80—90 см на год. И така -до 1989 г., когато се разделило на две - Северно (Малко) и Южно (Голямо) Аралско море.

Аралско море през 1997

Преди да започне ударното напояване, тук имало 40 000 работни места, уловът и преработката на риба представлявали една шеста от риболовната промишленост на СССР.
След намаляването на притока на прясна вода солеността бързо се увеличила, което довело до измирането на много растителни и животински видове.

1989             и           2008

С годините настъпил упадък, закрили риболовната промишленост и пристанищата, хората се изселили, а тези, които останали, страдали от тежки хронични болести, причинени от замърсяването и промяната на климата.
Рибно-консервната фабрика в Муйнак сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата.  Регионът  е забранен за чужденци, включително и за репортери. Територията е силно замърсена, в резултат на опити с оръжие, от промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз.

Покритите с ръжда кораби

Учените са на мнение, че за Южното море няма надежда. Повече шансове дават на Северното.

Кокаралската стена
През 2005 година със заем от Световната банка Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Резултатите не закъснeли.
Водите на река Сърдаря започнали да се събират, нивото нарастнало, солеността намаляла. Променил се и климатът -  появили се първите дъждовни облаци. Разстоянието от град Аралск до морето се съкратило от 100 до 25 км.

Весела Христова
http://www.kulturologia.ru/blogs/030612/16629/?c=128042#c128042
wikipedia

Сериалът "Лилехамер" - хумор от Норвегия

Очевидно освен добри детективи, скандинавците правят и разкошни комедии.

 

Какво би сторил един американски гангстер, попаднал в програма за защита на свидетелите, ако трябва да избере новата си самоличност. Отговор на този въпрос дават сценаристите на сериала Лилехамер - Ане Бьорнстад и Айлиф Скудвин, а изборът на главния персонаж просто е перфектен – в ролята на мафиота Франк Талиано е италоамериканският актьор, музикант, продуцент и диджей Стив Ван Занд ( роден на 22 ноември 1950), познат и като Силвио Данте от “Семейство Сопрано”. 

Очарован от норвежката природа и красотата на северните жени, героят му избира града на зимните олимпийски игри за мястото на новия си живот.
С пристигането му започват емигранските неволи – интеграционен курс, шофьорска книжка, странна кухня, студ...
Първият опит за рушвет завършва с фиаско.
Само че в тази на пръв поглед добре уредена страна не всичко е толкова идеално. А пък нашият герой не е забравил навиците си от миналото. Местната полиция на спокойния, лишен от всякаква престъпност норвежки град започва да го подозира, смятайки го за арабски терорист.

Какво ще предприеме новият жител на Лилехамер, за да намери мястото си под северното слънце – това ще научим от пълните с комични ситуации епизоди, в които героят му успява да заобиколи закона и да придобие заведение, да инвестира в строителство, в модерно изкуство и дори ...да стане баща, без да го е планирал.

Освен че участва във филми, Стив Ван Занд е известен музикант,  китарист в групата на Брус Спрингстийн The E Street Band . За играта му в този сериал може да се използва едва дума – блестяща. А дори не е професионален актьор. Някои хора са просто талантливи...

Премиерата на американо-норвежката продукция бе през февруари 2012. 

 Поредицата Lilyhammer е и сред новите заглавия на Netflix, американска технологична компания, занимаваща се с онлайн продукции за уеб тв канали в глобалната мрежа.

Още за скандинавските телесериали
Варг Веум
Ирене Хус
Арне Дал

Весела Христова

Необикновените покриви

"...Веднъж един коминочистач съгледа неочаквано Карлсоновата къщичка. Той се учуди и си рече: „Я гледай!… Къщичка?… Не може да бъде! Кой ще построи къщичка на покрива?… Отде ли се е взела тука?“

Из Карлсон, който живее на покрива

Покривът обаче е място, където може да се развихри фантазията на сградостроителите.

Къщата в Сопот

И не става дума само за умопомрачително сложни архитектурни съоръжения, реализирали идеите на нестандартни умове /като къщата в полския град Сопот, превърнала се в истинска атракция за туристите/, но и за семпли като конструкция, но изпълнени по оригинален и необичаен начин покриви.

Уникални конструктивни решения завършват смели проекти - къщи повлияни от биотех естетиката, приели форма на битови предмети и дори обувки.

Да не говорим за зданието, обърнато с покрива надолу, известно като Upside Downer , което се намира във Флорида 

Upside Downer

Или аналогичната сграда на полския архитект Даниел Шапиевски, построена само за 114 дни:

 А ето и други варианти:

С риск да засегна една болезнена тема – земетресенията, ще посоча и къщата на Рипли (Ripley`s Building) в Онтарио, в която фасадата и покривът са "тръгнали" в различни посоки, като след земетресение. Зданието е построено за да напомня опустошителното бедствие през 1812, със сила 8 бала по скалата на Рихтер.

Други строители наблягат на природните материали и растителността. Какво по-добро за един шумен, бетонен град от китни зелени покриви...

 Подходящи са и за пасторалните провинциални пейзажи.

 „ От покривите звездите се виждат по-добре, отколкото от прозореца. Можем само да се чудим, защо толкова малко хора живеят на покривите”. Астрид Линдгрен

Съвременните архитектурни решения дават израз на много смели идеи, като някои от тях са истински произведения на изкуството. 

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ: