През пролетта на 1917 Гийом Аполинер за пръв път изполва термина сюрреализъм в манифеста си "Новият дух", създаден за скандално нашумелия в онези години балет "Парадът".
След няколко години - през 1924, се появява
«Манифестът на сюрреализма» («Manifeste du surrealisme»), написан от поета Андре Бретон - основен документ на това движение в изкуството. Книгата изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението.
Излизат и първите броеве на списанията "Сюрреализъм" и "Сюрреалистична революция".
Своеобразен идеен център на движението е "Бюрото за сюрреалистични изследвания" в Париж. През 40-те години центърът се мести в САЩ, където емигрират Бретон, Дали, Танги и други творци.
Един от предвестниците на сюрреализма в живописта е италианският художник Джорджо Де Чирико. Увлечението му по философията на Ницше и алегоричната живопис го подтиква към създаване на произведения, отдалечаващи се от принципите на академичния реализъм.
По време на престоя си в Париж Чирико се сближава с Пикасо и Аполинер. Щом избухва Първата световна война, се завръща в родната Италия, където създава най-значимите си картини - серия натюрморти и пейзажи от логически несвързани предмети.
Ранните творби на Чирико оказват съществено влияние върху сюрреализма и творчеството на Танги, Салвадор Дали, Макс Ернст.
Според Андре Бретон, идеолог на движението, картините на Чирико са дали възможност програмата на сюрреализма да бъде илюстрирана със средствата на изобразителното изкуство.
Концепцията на сюрреализма получава мощна подкрепа и от други модерни идеи - психоанализата и другите открития на Фройд.
Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.
Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.
В Манифеста им има следните редове "Вярвам, че в бъдеще, сънят и реалността....ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."
Сюрреалистичните рисунки подпомагали методиката на свободни асоциации, използвана от Фройд за изучаване на човешката психика.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог.
Друг принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която обаче е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми.
Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия, рисуващия.
Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети.
Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети.
Муза за много сюрреалисти тогава била Хелена Смит, медиум, която твърдяла, че е преживяла три реинкарнации. През последното си прераждане била космически пътешественик и контактувала с марсианци. Дори илюстрирала пътуванията си с акварелни рисунки и тайнствени, марсиански знаци.
Изследователите отчитат мощното въздействие на подсъзнанието и в нейните сеанси.
Любим метод на художниците сюрреалисти била и
Trompe l'Oeil или зрителната измама. Използвайки тази техника, създавали образи, достижими чрез преодоляване на оптичната илюзия. Търсила се дълбочина и триизмерност, която реално не съществува и изисквала перфектно владеене на перспективата и светлосенките.
Известни сюрреалисти от тези времена /според Уикипедия/:
- Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)
- Антонен Арто, поет (1896 - 1948)
- Ханс Белмер, художник (1902–1975)
- Андре Бретон, поет (1896–1966)
- Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)
- Аршил Горки, художник (1904–1948)
- Салвадор Дали, художник (1904–1989)
- Пол Делво, художник (1897–1994)
- Пол Елюар, поет (1895–1952)
- Рене Магрит, художник (1898–1967)
- Жоан Миро, художник (1893–1983)
- Жорж Мелиес, илюзионист и кинодеец (1861 - 1938)
- Бенжамен Пере, поет (1899–1959)
- Франсис Пикабия, художник и поет (1879–1953)
- Жак Превер, поет (1900–1977)
- Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)
Например, американският художник Марк Райдън е след най-популярните представители на сюрреализма.
по
http://www.kriton.ru
.Весела Христова
http://www.kriton.ru
Да допълня, че още 19 век се зараждат характерните за сюрреализма мотиви-тайнственост, несвързаност, чувство за меланхолия. Обикновено дадено направление в живописта или литературата се появява преди съответното такова в музиката, но за сюрреализма не е такъв случея. Може би първият сюрреалист е композиторът Ерик Сати(който и пише музиката за Парадът/Parade/).
ОтговорИзтриванеНеговите three pieces in the form of pear и cold pieces са ярък пример за ранен сюрреализъм, още преди Де Кирико. Той отстранява тактовите черти и тоналността, понякога дори отстранява и идеята за постоянен ритъм. Можем да видим силна връзка между него и Аполинер(подобно както Аполинер премахва запетаите в поемите си, променя синтаксиса и дори самата форма на поемите, така прави и Сати с музиката както споменах по горе(премахва тоналност, ритъм, тактов черти). Музиката на Сати притежава всичко, което може да се каже за сюрреализма, дори кръщава някои свои миниатюри със странни имена, което колкото и незначително е пак проява на сюрреализъм. Рожден а дата сюрреализмът не може да има, защото създаването на движение е процес. Иначе 1897 излизат pieces froides( cold pieces) на Сати, чуйте ги задължително🙂