Как да не напише Александър Томов такъв роман...
Отварям днес страницата на аbv и що да видя – Роми потрошиха автобус в София, 3 руснаци купили половината черногорски / не черноморски, все още / бряг. Да не говорим за вестниците.
Бъдещата апокалиптичната картина на доминиона България разкрива потресаващ демографски и интелектуален срив на българското население за сметка на прекомерно размножилото се и все така необразовано ромско. Макар и хиперболизирана, идеята за неимоверно разрастнало се циганско гето съвсем не е толкова нереална.
Пътят на героя – охранител на конвой с опасни стоки от София до морето, е изпълнен с доста перипетии. Герой всъщност е доста деликатна дума за командо Иванов, който по-скоро се родее с престъпните борчески групировки. България като територия, в която царува чалгата, насилието и простотията – това е бъдещето ни през погледа на писателя.
Александър Томов обича да прави препратки с историята. Лайтмотивът на повествованието е, че тя всъщност се повтаря, но не като фарс, а като жестока реалност. От която ние не сме си направили никакви изводи. Богатата култура на автора ни отвежда към сцени от чуждата и родната история, напомня ни за политици, които са ни оставили мъдри думи. Като Стамболов. Само че никой не ги е чул.
Е, нали всъщност в това е мисията на писателите. И въпреки че е засегнал и темата за отказа от книгите / в романа дават престижно държавно отличие на човек, който просто може да чете/, тази мисия не е за пренебрегване.
Може би самият автор не знае, но той има доста почитатели, които не бива и да подценява, като повтаря някои есксплоатирани вече моменти / повторение на еротична сцена с пернати животни и в предишни негови романии : Пурпур и струва ми се - Корупция/. Или пък прекалено лично да изразява отношение към свои идейни противници.
Това, разбира се, са дребни забележки, защото идеята му е страхотна /няма да споменавам за качествата му на писател, той отдавна ги е доказал/, а книгата се чете на един дъх.
След което един въпрос дълго остава да виси в съзнанието ни...
Весела Христова
Няма коментари:
Публикуване на коментар