Стремежът към физическа красота и дебрите на подсъзнанието

Замисляли ли сте се кой е специалистът, когото трябва да посетите, ако решите да премоделирате някоя част от своето лице или тяло. Естетичният хирург? Не – това е психологът.

Подведени от желанието да изглеждат съвършени, хората често прескачат тази консултация. И ако хирургът не беседва с вас за мотивите, подтикнали ви да прекрачите прага на кабинета му, резултатът би могъл да е смущаващ и разочароващ, а в някои случаи – непоправимо грешен. Все пак ще отдадем заслуженото на майсторите на скалпела, които като митологичния ваятел Пигмалион създават неотразими Галатеи с цената на многогодишен труд, познания в тънката медицинска материя и професионална всеотдайност и ще признаем, че имат смайващи постижения. Асоциации по Андерсен възникват, когато преценяваме образците в този жанр (Шер, Деми Мур…. ), живо доказателство за смисъла на естетичната метаморфоза. 

Добрият резултат, обаче, може да породи пристрастеност към скулптиращите операции. Сполучливата хирургична намеса възражда самочувствието, но ако цялостната себеоценка е занижена или е в плен на наложени стереотипи, възниква опасност от въвличане в порочния кръг на нови и нови интервенции.

Често хората търсят във външността си причината за неуспешната реализация в живота – т.н. принцип на компенсацията, според който вместо да работим върху личностните си качества и да се стремим към усъвършенстване и прогрес, обвиняваме за несполуките си дългия си нос или пълното тяло.

Неумолимото желание да се шлифова външността е известна и като “Синдром на Майкъл Джексън”. Пристрастяване се получава в случаите, когато след направени корекции, пациентът се връща към операции, които вече са извършени.

Психолозите твърдят, че операциите са търсеното средство за разрешаване на проблем, който е много по-дълбок. Това може да е самота, страх от остаряване, ниско самочувствие.

По правило корените са в детството. Ако родителите са били амбициозни или властни, човек става жертва на техните свръхизисквания и след пубертета отключва прояви на психически дисбаланс. Ниската себеоценка, неувереността, страхът от нереализация съпътстват ежедневието му и естетичната хирургия е начин да се докаже пред обществото и, макар по изкуствен начин, да постигне желаните промени.

Тревожен факт е, че все по-често към това се насочват все по-млади хора. В САЩ, например,  увлечението достига застрашаващи размери.

Подражание и идентификация или “Синдромът Барби”

Вдъхновени от визията на любими шоу звезди, желаещите да се подложат на разкрасителната процедура често си поръчват нос като Дженифър Анистън, устни като Анджелина Джоли, брадичката на Брад Пит. По този начин се отъждествяват с обекта на своето възхищение, който създава, както би се изразил Фройд, своеобразен “Аз-идеал”.

Още в ранните години на своето детство, по време на най-старата игра – с кукли, момиченцата изпълняват ролята на майката и се отъждествяват с играчката. Нека се досетим – коя е най-популярната кукла днес?  Естествено – красавицата Барби. На 9 март тя отбелязва 52 години от официалния си рожден ден. Нейният прототип – Лили, не била предвиждана изобщо за забавления на деца, а по-скоро за шеговит подарък за ергени. Хибрид между тийнейджър и жена, с перфектни пропорции, Барби се превръща в обект за идентификация на хиляди момиченца. Стремежът към постигане на нейната фигура, възможна едва при 1 от 100 000 жени, е в основата на психично разтройство, известно като “Синдром на Барби”. На цяла Америка е известна историята на Синди Джексън, претърпяла 22 пластични операции, за да се хареса на своя възлюбен, който обожавал и колекционирал тези кукли. Пластичните хирурзи правят чудеса с нейната фигура – изваждат ребра, увеличават бюста, изсмукват мастна тъкан и в крайна сметка единственото естествено нещо в Синди остава…долната и устна. Личният живот на американската Bionic woman обаче съвсем не се развива в щастлива посока. Объркан от непрестанните и превъплъщения, съпругът и я напуска, тъй като просто не знае с кого живее. Синдромът се подхранва непрекъснато от печелившата Барби-индустрия, която изпраща директни послания към крехкото съзнание на подрастващите.

Чувството за непълноценност и “Синдромът Майкъл Джексън”

Общоизвестен факт е, че първите детски години имат особено значение за изграждането на личността. Впечатленията от този период попадат върху незавършения слаб Аз, върху който те могат да подействат и като травми. В тази възраст се получават предразположености към по-късни функционални нарушения. Родителското влияние върху детето се основава върху проявите на любов и заплахата от наказание. Ето защо в първите години на нашия живот се корени чувството за малоценност. Дори ако несъзнателно майката е критикувала външния вид на дъщеря си, то нейната оценка би провокирало болезнено и напрегнато чувство за непълноценност. И когато пред порасналото вече момиче се появява възможността да премоделира физическите си недостатъци с помощта на естетичната хирургия, то не се колебае в своя избор.

От поведението на родителите до 80% зависи каква самооценка ще се формира у детето. Класически пример за дете, подлагано на системно малтретиране, включително и за външния си вид, е покойният Майкъл Джексън. За физическия и емоционален тормоз, упражняван от страна на баща му той споделя за пръв път в интервю с Опра Уинфри. Джо Джексън бил особено критичен към акнето и големия нос на сина си, затова Майкъл е искал да има друг нос, защото родният му напомнял за баща му. В стремежа си да стане по-красив Джако се подложи на десетки операции, включително за корекция на носа. Резултатът обаче бе стряскащ и плачевен и всички помнят как изклеждаше Кралят на попа в последните си години…

В пресата постоянно излизат шокиращи случаи на хора, подложили се на многобройни пластични операции: британката Найлийн Намита /49г./ ляга под скалпела 51 пъти, за да заприлича на египетската принцеса Нефертити, 28-годишната Шийла Хърши от Хюстън, преминала през 9 интервенции, за да се сдобие с най-едрите гърди на планетата, а преди три години ужасяваща новина обходи световните агенции – корейка, пристрастена към медицинското разкрасяване, си инжектира сама олио вместо ботокс и се обезобрази до неузнаваемост. 

В дебрите на подсъзнанието ….

Както детето се чувства непълноценно, когато забележи, че не е обичано, така и възрастният изпитва същите тревоги. Преекспонирането на женствеността чрез идеални форми и съвършен силует може да означава, че за жената необходимостта да бъде любима е по-силна от потребността да обича.

Физическото тщестлавие е една по-висока степен на нарцисизъм, който последователите на великия австрийски психотерапевт биха обяснили с т.н. “кастрационен комплекс” – цененето и изтъкването на женските прелести като компенсация за липсата на мъжки полов орган. Постигането на идеалните форми чрез скулптиране на тялото успокоява по този начин чувството за непълноценност и вдъхва самочувствие.

Специалистите дебело подчертават, че с пластичните операции е опасно да се прекалява. Възможно е да се получи опасна зависимост или да се развивие дисморфофобия.

Изследванията сочат, че 1 на 50 души страда от някаква форма на дисморфофобия (Body dismorphic disorder)– състояние, при което човек патологично се вторачва върху някакъв свой недостатък и иска постоянни промени, предимно на лицето. От заболелите 28% правят опит за самоубийство, а 1/3 развиват зависимост от алкохол или лекарства. Мнозина си правят повторни операции без никакъв ефект, защото пак не се харесват. Често болестта прераства в анорексия и булимия. 

Страхът от остаряване

Желанието на хората да запазят младоста си датира от векове, а процедурите за възстановяване на тялото, разкрасяване и подмладяване са едни от най-печелившите. Пластичната хирургия предлага тази алтернатива за тези, които не могат спокойно да приемат неумолимия ход на времето. Ако процесът на остаряване се възприема като естествено състояние, случаите на злоупотреба със скалпела няма да са толкова много. Психологическа подкрепа в постигането на необходимата душевна хармония се предлага от висококвалифицирани специалисти, които помагат на доверилите им се да осъзнаят факта, че чаровната външност, щастието и успехът не зависят от това да нямаш бръчки, както и да се избавят от стереотипа, че значимостта им зависи от дължината на краката, размера на гърдите и младата визия. 

Естетичната хирургия е добре развит клон на медицината, която предлага възможности за качествен живот на хората, които желаят да се освободят от физическите си недостатъци, но ако това доведе до болезнено пристрастяване, тя може да се превърне и в тихо проклятие. Нашият съвет е преди да се подложите на естетична реконструкция на част от тялото или лицето си, не пренебрегвайте помощта на психолога и не забравяйте: ако самите вие се харесвате и околните ще ви харесват.

  Весела Христова

/Текстът е публикуван и в сп. ВЕАUTY март 2011/