петък, 27 юли 2012 г.

Жените самураи - дами на честта

В средновековна Япония понякога жените имали доминираща роля в ръководенето на феодалните кланове. 

Всъщност от векове в Страната на изгряващото слънце жената била на особена почит. 


Това намира израз и в мита за върховната  богиня на Слънцето - Аматерасу, както и в легендата за бойните умения на богинята Изанаги. 
Култът към  слънцето кореспондира с идеята матриархата. 
Първите летописи на японските хронисти свидетелстват на подвизите на войнствени царици, лично ръководили бойните действия на войските - в Корея, в битката при Ямото и др. 

С годините, като следствие от нарастващото влияние на конфуцианството, ролята на жената в обществото постепенно отслабва.  В периода Хейан / 794 - 1185/ представителките на японската аристокрация се изявявали в културната сфера. Тогава се създават забележителни литературни произведения, авторите на които били изискани дами от най-висшите слоеве - кугьо /Kugyō/, които придали собствен, различен от господстващия еталон на класическите китайски произведения, облик на изкуството от Островите. 

Популярността на т.нар моногатари се дължала на спецификата на японското светоусещане, което намирало израз в тези литературни форми.

"Дамите"от провинциалната военна аристокрация /буке-
"buke", чест / оформили другото лице на японската жена. За разлика от архаичния период, те не можели да ръководят армейски части. Самурайските жени обаче били възпитани в условията на военния начин на живот, в атмосферата на бойните традиции. И както мъжете им оформили отделна социална прослойка - тази на воините самураи, така и жените се отличавали от простолюдието, като се превърнали в стожер и изразявали идеите на военната  класа. 

Жената на шогуна Минамото Йоритомо, например, притежавала огромно влияние, както преди, така и след смъртта на съпруга си. В онези години практически върховната власт в страната за пръв път принадлежала на жена, която дори не била империатрица.

Самурайските жени били обучавани на абсолютно подчинение на непосредствения висшестоящ в йерархията на клана и безпрекословно изпюлнявали всичко, което им нареди. Жените на честта майсторски владеели и военното изкуство. Традиционно оръжие било копието - яри и нагината, което поставяли на специално място над входната  врата, за да бъде използвано при евентуално нахлуване в дома. 
С не по-малко умение жените боравели и с къс кинжал ,който винаги се намирал под ръка - затъкнат в пояса или в ръкава на кимоното. С късото острие на кайкена смелите самурайки  извършвали и женския вариант на ритуално самоубийство-джигай, при който прерязвали гърлото си.
/Преди самоубийството жената си завързвала коленете, за да бъде намерен трупът ѝ в достойна позиция със събрани крака дори след предсмъртните конвулсии. Джигай често се извършвал и с цел опазването на честта при военна загуба, за да се предотврати изнасилване. Нахлуващите войски често влизали по домовете и намирали домакинята да седи сама с лице към вратата. Войниците откривали, че тя е прекратила живота си още преди да са я достигнали.  ( уикипедия)/.


При заплаха от плен самураите убивали не само своите жени, но и децата си. Историята пази много свитеделства за проявена самоотверженост и храброст, в името на честта. 
Бабата на невръстния император Антоку, при заплахата от плен, предпочела да притисне силно височайшия си внук към гърдите и да се хвърли в пропастта. Последвали я всички придворни дами. 
 Жените самураи използвали ритуалното самоубийство като знак на простест срещу актове на несправедливост. /Управителят на провинция Хиго си харесал съпругата на свой подчинен, който обаче не можел да понесе мисълта за това и се самоубил.  Жена му помолила за отсрочка, докато го погребе и оплаче. Събрала придворните си на върха на висока кула, за да отбележи края на траура и пред очите на всички се хвърлила от нея. Въпреки че самоубийството не следвало строгите канони на ритуала и влизало в противоречие със самурайския кодекс за подчинение на господаря, то било признато като официална форма на протест срещу произвола на управителя. /

В определени случаи японките осъществявали актове на отмъщение, като единствена възможна реакция за оскърбление или убийство на суверена, в синхрон с конфуцианските възгледи. Дори в застойната епоха на шогуната Токугава жените строго съблюдавали принципа на строго подчинение спрямо господаря в клана. Понякога по-ревностно и от мъжете. 

Жената самурай дълго време оставала фигура, внушаваща респект, с консервативни възгледи и принципи, спазваща моралния кодекс на своя клан. И днес традициите се пазят в тези семейства, където децата израстват в компанията на комплект старинни оръжия, пред който постоянно тлеят благовония.  Момчетата от такива семейства се възпитават  във военни училища, а жените се обучават на древното изкуство - бой с нагината.

Източник: http://leit.ru/modules.php?name=Pages&pa=showpage&pid=439&page=3
Весела Христова

Няма коментари:

Публикуване на коментар