Цубо - миниатюрна зелена вселена в японския дом

Продължавам темата за японските градини - уникално културно явление с хилядолетни традиции.  Днес японските градини се намират на най-високото стъпало в ландшафния дизайн. Красивата природата на Островите е в основата на това изтънчено изкуство. 

В шумните мегаполиси на Япония  е разпространен определен вид градина- т.нар цубо.

Цубо градините се появяват през Средновековието като резултат от увеличилото се население в градовете и съответно плътността на застрояването. 

Името на този вид градини всъщност означава единица мярка за площ, равна на  3,3 кв. м. Другият превод е "гърне", "кана"- някакво миниатюрно пространство, определено за озеленяване в дома. И в духа на япоското светоусещане тази мини градина е като микрокосмос, малка вселена, създадена в тясното пространство между два съседни дома, която изразява житейската философия, националния характер и типичната изобретателност. на японците, съумели да живеят в хармония с природата даже в тесните градски жилища. 

Съществуват външни и вътрешни цубо градини. Съвременните дизайнери обожават да включват в интериорните си решения ефектните мини оазиси. 

Една от причините за създаване на цубо градина е достъпът на повече светлината в стаите, с изглед натам. Ако градината е разположена от юг, се засаждат светлолюбиви растения и обратно. Възможно е да се наложи дрениране на почвата, особено в северно разположените градини. Понякога за да се увеличи светлината в труднодостъпни места се използва система от огледала. 

За стаите с изглед към цубо, градината играе и ролята на естествена вентилационна система, особено ако е разположена откъм подветрена страна. Полюшването на растенията, шепотът на листата, мелодичният звън на звънчетата създават характерна атмосфера на покой и омиротворение.

Цубо е най-малката японска градина, като размерите и се определят според съществуващата свободна площ. Обикновено е 10-15 кв.м., но може да бъде и 4 и повече от 15 кв.м.

Колкото по-малко е пространството, толкова по-лаконично трябва да е дизайнерското решение. Това се отнася и до избора на растения и материали. Задължително изискване е отсъствието на изкуствени форми и материи.

Малките осветителни тела могат да внесат допълнително очарование и да подчертаят красотата на градината.  Желателно е те да са незабележими, като акцентът е върху светлината, която разпръскват. 

Изключение от правилото е поставянето на фенера торо, когато се използва по предназначение.



Цубо изисква прецизна поддръжка. Немарливостта тук изпъква както никъде. Белият чакъл например лесно се зацапва и е необходимо често да се чисти или подменя. Желателно е при оформяне на настилката да се използват камъни с неправилна форма, с фуги, в които растат треви или мъхове. Поставят се и стъпките тобииси. Част от стените се декорират с подходящи лиани.

Може да се оформи градина с еднотипни растения от различни видове - например - висок и нискорастящ бамбук.

Саксиите със сезонни растения разнообразяват монотонните градини. Периодически те се подеменят и по този начин градината е декоративна през цялото време. 

При много тесни градини композицията е лаконична - избират се малко растения, например едно ароматно декоративно дърво. При по-широки - може да са две-три, но местата им са старателно обмислени, така че да не претрупат обстановката.  Централната част на градината обикновено привлича погледа. Тя трябва да бъде в хармония с пространството, на което въпреки че не е запълнено с нищо, също е отредена немаловажна роля в цялостното възприемане.  

В градините, скриващи изгледа към съседския дом, се засаждат високи растения от съответната страна, но композицията се компенсира от ниски растителни видове в оставащото пространство. 

Градината цубо може да бъде и водна повърхност - това е едно от най-сложните архитектурни решения, но пък светлината се отразява прелестно от мини езерцето, в което може да се оформи и островче с цветя. 

Източник - http://leit.ru
Весела Христова