Шоколадовият космос - изкушение за цветарите

Пролетта наближава и цветарската треска постепенно обхваща хората, които обичат да създават красиви градини или пък ефектни балкони, отрупани с ароматни растения.

Едно предложение в каталога на "Сортови семена" прикова моето внимание.

Cosmos atrosanguineus /Chocolate Cosmos / или Шоколадовият космос е много интересно цвете, с мексикански произход, приятно ухаещо на шоколад.  Цветовете му са атрактивни - тъмни, керемидени, почти черни, но най-привлекателен е ароматът му. 

Въпреки че останалите видове космос са сред най-разпространените, непретенциозни и лесно отглеждани цветя, шоколадовият космос е сред редките растения.

Вълшебното му ухание винаги е привличало хората. Известен факт е, че в началото на 20 век шоколадовият космос почти е изчезнал. Останал само един храст, от който през 1902 мексиканските учени успели да съберат семена и да го размножат по изкуствен път. 

Тази история често се споменава в научните трудове. Мексиканските ботаници заслужено се гордеят  с този факт -една истинска победа в областта на съхраняването на биоразнообразието на нашата планета. 

Тук трябва да отбележа, че в природата семената на шоколадовия космос имат много слаба жизнеспособност - растението се размножава предимно с разделяне на коренището. 

 Понеже неговата родина е топлото Мексико, този вид космос е чувствителен към застудяванията и резките промени на температурите.

Многогодишното растение достига височина до метър и половина. Листата му - от 7-15 см. Диаметърът на съцветията не надвишава 4,5 см.

Това, което го отличава от другите видове космос, е необикновеният тъмночервен, керемиден цвят и споменатият шоколадово-ваниленият аромат, който привлича не само хората, но и животни и насекоми. 

Днес шоколадовият космос е любимо растение за много цветари. За да отгледате такова цвете, трябва да положите особени грижи. Много внимателно да посадите грудките напролет. Редовно и обилно да ги поливате, особено първата година -  във вегетационния период кореновата система се нуждае от много влага. Растението трябва да се сади на слънце, в краен случай - на полусянка, а ако се очакват застудявания(-5С) - да се извади от почвата. Специалистите съветват грудките да се изваждат късна есен и да се съхраняват покрити с пясък в хладно и проветриво помещение, подобно на далиите.  Cosmos atrosanguineus не произвежда жизненоспособни семена, а се размножава чрез делене през пролетта. 

Да се отгледа шоколадов космос е предизвикателство, но цветето ще ви дарява истинска наслада с чудния си аромат в продължение на много години.  

  Цъфти от началото на м.Юни до края на м.Септември.

Тобииси - красива каменна пътека в японските градини.

Японското парково изкуство е немислимо без романтичните пътечки, направени от подредени по определен начин естествени камъни.

 Камъните се наричат тобииси или "излитащи". Вероятно са наречени така, защото се издигат доста над земната повърхност - до 8 см. За разлика от останалите каменни алеи, пътеките от тобииси са предназначени не толкова за улеснение при придвижването, колкото за естетични цели. Дори специално се конструират така, че да бъдат неудобни за бързо преминаване. 


Пътеки от този вид често присъстват в специалните чайни градини, за които е характерна спокойната, предразполагаща към медитация атмосфера. Според известния церемониалмайстор Сен но Рикю, създал основните правила на чайния ритуал, каменната пътека трябвало притежава 60% практични функции и 40% - естетични. А пък според майстор Орибе естетичният момент трябвало да преобладава. 

Гостът трябвало да върви внимателно по камъните тобииси, докато не стигне до по-висок камък, предназначен за наблюдение. Там посетителят спирал и замирал при вида на прекрасната японска градина, или пък детайла, върху който домакинът поставял акцент. 

Ако градината била голяма, и пътеката се разклонявала, се поставял специален камък-страж - секимори - неголям /8-10 см диаметър/ камък, превързан с черно въженце, който служел като своеобразна бариера за пътеката, по която  домакинът не желаел да се върви. Гостът продължавал по "позволеното" разклонение.

Заради декоративните си качества тобииси се използват не само в чайните градини. Могат да бъдат предназначени за раходки или пък само за красота. 


Там където по тях се ходи, камъните се обработват така, че да бъдат удобни за целта. Размерът се определя така, че да бъде подходящ за стъпване - около 40-60 см диаметър.

 Съществуват няколко традиционни начина на подреждане на стъпките. 

1 – клин (гъши ход); 2 – редуват се четири и три; 3 – три през две; 4 – зигзаг (хиляди птици).

сродни публикации:

Цубо - миниатюрна зелена вселена в японския дом

Каменната пагода - композиционен център в японската градина 

Японската чайна градина - сцена за изтънчен спектакъл 

Дзен и изкуството на сухия пейзаж

Приказните каменни фенери в японската градина

 

 http://www.yoshimura-zouen.co.jp/isigumi/tobiisi.html

 Весела Христова
По leit.ru

Цубо - миниатюрна зелена вселена в японския дом

Продължавам темата за японските градини - уникално културно явление с хилядолетни традиции.  Днес японските градини се намират на най-високото стъпало в ландшафния дизайн. Красивата природата на Островите е в основата на това изтънчено изкуство. 

В шумните мегаполиси на Япония  е разпространен определен вид градина- т.нар цубо.

Цубо градините се появяват през Средновековието като резултат от увеличилото се население в градовете и съответно плътността на застрояването. 

Името на този вид градини всъщност означава единица мярка за площ, равна на  3,3 кв. м. Другият превод е "гърне", "кана"- някакво миниатюрно пространство, определено за озеленяване в дома. И в духа на япоското светоусещане тази мини градина е като микрокосмос, малка вселена, създадена в тясното пространство между два съседни дома, която изразява житейската философия, националния характер и типичната изобретателност. на японците, съумели да живеят в хармония с природата даже в тесните градски жилища. 

Съществуват външни и вътрешни цубо градини. Съвременните дизайнери обожават да включват в интериорните си решения ефектните мини оазиси. 

Една от причините за създаване на цубо градина е достъпът на повече светлината в стаите, с изглед натам. Ако градината е разположена от юг, се засаждат светлолюбиви растения и обратно. Възможно е да се наложи дрениране на почвата, особено в северно разположените градини. Понякога за да се увеличи светлината в труднодостъпни места се използва система от огледала. 

За стаите с изглед към цубо, градината играе и ролята на естествена вентилационна система, особено ако е разположена откъм подветрена страна. Полюшването на растенията, шепотът на листата, мелодичният звън на звънчетата създават характерна атмосфера на покой и омиротворение.

Цубо е най-малката японска градина, като размерите и се определят според съществуващата свободна площ. Обикновено е 10-15 кв.м., но може да бъде и 4 и повече от 15 кв.м.

Колкото по-малко е пространството, толкова по-лаконично трябва да е дизайнерското решение. Това се отнася и до избора на растения и материали. Задължително изискване е отсъствието на изкуствени форми и материи.

Малките осветителни тела могат да внесат допълнително очарование и да подчертаят красотата на градината.  Желателно е те да са незабележими, като акцентът е върху светлината, която разпръскват. 

Изключение от правилото е поставянето на фенера торо, когато се използва по предназначение.



Цубо изисква прецизна поддръжка. Немарливостта тук изпъква както никъде. Белият чакъл например лесно се зацапва и е необходимо често да се чисти или подменя. Желателно е при оформяне на настилката да се използват камъни с неправилна форма, с фуги, в които растат треви или мъхове. Поставят се и стъпките тобииси. Част от стените се декорират с подходящи лиани.

Може да се оформи градина с еднотипни растения от различни видове - например - висок и нискорастящ бамбук.

Саксиите със сезонни растения разнообразяват монотонните градини. Периодически те се подеменят и по този начин градината е декоративна през цялото време. 

При много тесни градини композицията е лаконична - избират се малко растения, например едно ароматно декоративно дърво. При по-широки - може да са две-три, но местата им са старателно обмислени, така че да не претрупат обстановката.  Централната част на градината обикновено привлича погледа. Тя трябва да бъде в хармония с пространството, на което въпреки че не е запълнено с нищо, също е отредена немаловажна роля в цялостното възприемане.  

В градините, скриващи изгледа към съседския дом, се засаждат високи растения от съответната страна, но композицията се компенсира от ниски растителни видове в оставащото пространство. 

Градината цубо може да бъде и водна повърхност - това е едно от най-сложните архитектурни решения, но пък светлината се отразява прелестно от мини езерцето, в което може да се оформи и островче с цветя. 

Източник - http://leit.ru
Весела Христова

Каменната пагода - композиционен център в японската градина

Архитектурните форми в японската градина имат подчертано символично значение. Това са изкуствено създадени хълмове, пътечки, водоеми, камъни с определена форма и начин на поставяне, прозорци под формата на подкова, с изгледа си акцентиращи върху определен детайл или върху красотата на изгрева и залеза, каменни фенери и др.

За японската градина е характерна камерна атмосфера. Отваряйки портата, преминавате през арка, след което попадате в градината, която ви предлага красота и покой. Тук времето спира, а външният свят постепенно изчезва.

Композиционен център на традиционната японска градина обикновено е пагодата. Когато се създава такава градина първо се построява портата, след това - пагодата, която по канон се поставя на възвишение.

Постройката има три, пет или тринадесет етажа и символизира будистките храмове. Тя се намира близо до чайния павилион , както и до водоем, който трябва да е дискретно разположен, така че да се чува само ромон на вода.

Ако в градината няма каменни фенери, височината на пагодата се определя свободно. Най-малките конструкции са около метър. Ако са предвидени фенери, то височината и трябва да бъде съобразена с тяхната и да я превъзхожда поне два пъти.

Класическата каменна пагода се състои от отделни каменни блокове, които не се зидат, а се крепят по естествен начин, в зависимост от тежестта си. Ето защо е от изключително значение майсторството на строителя на пагоди. Препоръчва се основата да е чакълена, а при по-масивни съоръжения - бетонна. 

Пагодите всъщност имат китайски произход. Те се появява в първите векове от н.е. и постепенно се разпространяват в Япония, Корея, Виетнам.

Съвремените технологии при градинската скулптура позволяват използването на различни материали. Предлагат се стилизирани пагоди от бетон и керамика, които просто трябва да се поставят на предвиденото за целта място.

Китайският павилион

В ландшафния дизайн има елементи, които са истинска “перла в архитектурната корона”. 
 Китайският павилион е красив аксесоар, с който със сигурност ще възхитите гостите във вашата градина.
 
Първите сведения за постройки от този тип се срещат в древните текстове и рисунките върху старинните храмове и дворци. 

Реплики на старинни китайски павилиони могат да се срещнат почти във всеки храм в днешен Китай.
По време на династията Хан (управлявала от 206 година пр.н.е. до 220 г. ) градинските павилиони се използвали за правителствени нужди като своеобразни трибуни. 

Служели и за военни цели като наблюдателници. Понякога етажите им били повече от два, като долните помещения били затворени. 

Впечатлен от красотата на постройките, белгийският крал Леополд II възлага на архитекта Александър Марсел да проектира китайски павилион и японска пагода от двете страни на  Avenue Van Praet в Брюксел. Мечтата му била осъществена през 1901 и 1903г.  Украсата на великолепните здания била доставена със специална поръчка от Йокохама и Шанхай. 
Снимки от  m.livememory.net/post130368966/

По-късно, през първото хилядолетие от н.е. китайският павилион започнал да  служи само за красота, като облагородявал териториите на храмовете и градините на заможните граждани. В тази беседка хората размишлявали върху екзистенциални въпроси и се наслаждавали на гледката. Именно тогава – преди около хиляда години, китайският павилион се превърнал в познатия ни изящен декоративен елемент, бижу в ландшафтния дизайн.

Съобразно предназначението и модата, се променяли строителните материали – докато първоначално се създавал от камък, за да устои на земетресения или вражески нападения, то по-късно, когато се превърнал в място за отдих, майсторите започнали да използват леки материали – дърво, бамбук и др.

Китайските павилиони имат различна форма - кръгла, квадратна, шестоъгълна, осмоъгълна. В старинните архитектурни комплекси се срещат и постройки с по-сложна форма-  например павилионът Нанхаи в пекинския Храм на небесата се състои от две свързани кръгли конструкции. 

Покривът обикновено има сложна камбановидна форма, носен е от колони. Многоетажните покриви символизират многостепенната структура на света, според представите на Древен Китай. Такива павилиони служели за място на медитация и философско съзерцание на будистките монаси.

Ако притежавате градина, създадена в японски стил или пък от прозорците ви се разкрива гледка към планина или висок хълм, китайският павилион ще се впише идеално в пейзажа.

Между земята и небето - Градината на уединението в Сучжоу

През 1593 един заможен китайски чиновник, напускайки държавната служба, решил да се установи за постоянно в родните си места. Там притежавал малко земя, която постепенно превърнал в прекрасен кът, умален модел на един идеален свят. 

След две столетия наследниците му продали градината на друг естет – Лу Шу,  който разширил владението си. Собствеността след време преминала и в трети ръце – на Шен Кан. Той също присъединил нови територии и дал на градината името, с което е известна по цял свят – Градината на усамотението - Liu Yuan. 

Тя е част от знаменитите ландшафтни творения - градините на Сучжоу,  включена е в списъка на културно – историческите паметници на ЮНЕСКО .

Както другите паркове от тази епоха - Мин, градината е създавана без предварителен план. Целта е била друга – да представи собственика в одухотворена светлина, като изтънчена личност, обожаваща класическата китайска поезия, чужда на суетата и безсмисления лукс.

Тук хората се събирали, предимно за да четат поезия, да рисуват и да водят философски разговори - един изключително красив, интелектуален стил на живот.

 Разхождайки се по алеите, ще усетите неповторимата атмосфера на парка, която прониква в душата ви, деликатно галейки сетивата с изисканите пейзажи и прелестни аромати. И дори да не сте поет, ще се се превърнете в такъв...

Посетителите сравняват преминаването през градината с постепенно развиване на ценен свитък с живопис.  Усещането за “продължително пребиваване между небето и земята” се подсилва и от сложните композиции, които създават илюзията за много по-голяма територия, отколкото е всъщност - 0,8 хектара.

Японската чайна градина - сцена за изтънчен спектакъл

Класическата японска чайна градина -Roji (露地), представлява истинска сцена за философски спектакъл с дълбок подтекст.

Както предполагаме, тук всеки детайл е грижливо обмислен и изпълнява определена функция.

източникhttp://www.flickr.com/photos/rosasay/5768895474/

Градината, олицетворяваща тишина и спокойствие, се развива паралелно с чайната церемония Рикю.

Канонът, създаден от майстор Сен но Рикю (1522-1591), предполага атмосфера на умиротворение и откъсване от тегобите на битието. Единствената украса на помещението за церемония е разгънат свитък или ваза с цветя. 
Участниците фокусират мисълта си върху дълбоката красота на простите неща-  звука на водата, светлината, отблясъците на жарта. Това им носи покой и душевна хармония.

Чайната градина обикновено се състои от две зони - външна и вътрешна, които задължително се различават стилово. 

И ако едната е с буйна растителност, то втората би трябвало да бъде по-изчистена. 

Прилагат се традиционните ландшафтни стилове.  Във външния Roji  се намира беседка, където гостите изчакват стопанина, и декоративно сервизно помещение (хакамацуке).

 Вътрешният двор е обзаведен с кладенец, декоративна отпадъчна яма, цукубай и чаен павилион. Разделени са с ограда с порта.

                                         

Съвременните чайни градини обаче рядко спазват този принцип, който се прилага на по-големи територии.

Пътеката

Всички елементи се съединяват от пътечка, направена от отделни големи плоски камъни. 

Пътеката е изпълнена със смисъл – символизира Пътя на чая и пречистващото му действие. 

Посетителите пристъпват бавно...

 Павилионът

Чайната къщичка е малка и скромна.  Обикновено входът е нисък и човек влиза вътре, след като се наведе – ритуал, подчертаващ равенството на всички участници в церемонията.   

Водата

Цукубай е съд, в който се събира вода. Гостите коленичат, черпят от каменната вана вода, измиват ръцете си и изплакват устата си. Традиционен ритуал за пречистване. 

цукубай

детайл от чайната градина в парк в Сан Франциско

До каменния цукубай се намира фенерът орибе торо, назован в чест на майстор Орибе.

Освен този вид фенер, се поставят и други, чиито светлини трепкат живописно в сумрака.

Чайната градина отделя павилиона от обичайното жилищно пространство. Преминавайки през нея, гостът се освобождава духом от негативните мисли и се подготвя за покоя, с който ще го дари изтънченият ритуал.

Основните принципи на чайната градина са простотата и скромността, естествената красота и очарованието на недомлъвката или скритата прелест на детайлите.

http://www.bg.emb-japan.go.jp

http://www.landy-art.ru/helpful_information/garden/japan.html?id=262 и др.

Дзен и изкуството на сухия пейзаж

Страната на изгряващото слънце предлага изобилие от интересни подробности, свързани с културата и бита на японците, резултат от една хилядолетна цивилизация, която буди нашето искрено възхищение.

Японската градина "karesansui" (kare – сух, san – планина, sui – вода) е идеално място за медитация.

 Дзен градината се възприема като физическа форма на дзен философията - своеобразно практическо пособие за разбиране на това учение, което отъждествяваме с японската душевност.

пред Сребърния павилион

Принципите и елементите на японската каменна градина се свързват с името на  монаха Мусо Кокуши (Сосеки), живял в периода 1275-1351. Сосеки бил главен съветник на шогуна от клана Ашикага
Благодарение на него дзен будизмът придобива широка популярност, а  градините му стават световноизвестни.
Най-известната, безспорно,  е пред Сребърния павилион (Рьон–джи)  в Киото.

 Дзен градините се възприемали като израз на индивидуална мисъл и затова е било забранено да се копират. 


Всеки е свободен да интерпретира по своему символичното значение на детайлите в пейзажа и. 

При създаването им традиционно се придържат към принципа на асиметрията. 

 Камъните в дзен градината означават светлата, положителна мъжка сила, наречена ян.
 Всеки камък се подбира прецизно по форма, структура и цвят. Често скалните късове са с вулканичен произход – гранит, хлорит, базалт и др. 
Композицията се състои от нечетен брой камъни: седем, пет, три. Те се издигат над пясъка или ситния чакъл, напомняйки с формата си на дракон, костенурка, планина. 


Тънкостта е във всеки камък да се съзрат неговите характерни „образ” и „позиция” и да му се отреди определена роля в композицията.

Камък на душата – доминиращ,  нисък, с широка основа и заострен връх -  олицетворява поклонението.

Камък на тялото – висок, вертикален камък, символизиращ божеството или човека. Поставя се в задната част на градината. Най-високият, определя баланса на енергиите.

Камък на сърцето – плосък като стъпка, Най–полезният камък, който хармонизира вертикалните камъни с линията на земята.

Камък на вола – поставя се отпред и обединява останалите камъни. Не е нито висок като последния, нито нисък като първия.

Разклоняващ се камък – има плосък връх, който е по-широк от основата и символизира ръцете.

В стила "karesansui" водата се символизира от сив чакъл или пясък, като присъствието на водната площ се отбелязва с определени бразди и форми по пясъка. В момент на силно самовглъбяване човек може да чуе плисък на вълни...

Туфите и мъховете служат за допълнителна декорация. Пейзажът представя абстрактно езера, морета, реки, лодки, планини. 

Някои градини са на повече от хиляда години, те се смятат за национално съкровище на Страната на изгряващото слънце и дори са забранени за фотографиране.

Приказните каменни фенери на японската градина

В японското парково изкуство има един характерен аксесоар – каменният фенер, който се вписва по възхитителен начин в градинския пейзаж. 

Разнообразието от фенери, разбира се, е огромно. Разграничават се пет основни типа: Юкими, Орибе, Касуга, Ямадоро и Оки. Японското название на каменен фенер е торо. Съответно всеки вид се казва - Юкими торо, Ямадоро торо и т.н.  Торо конструкцията включва няколко елемента – каменна основа, опора, поставка на камерата за фенера, същинската камера, покривче, връх. 

 Малко история
Като много други неща, фенерите били китайско изобретение. Предшествениците им в Поднебесната империя били ... котли за варене на месо, впоследствие еволюирали до съдове за горене на ароматни треви и осветителни тела.
За разлика от китайците, японците започнали да ги правят от камък, а не от метал. Ритуалните съдове за благовония, поставяни пред храмовете на Буда, били прототип на торо. Първоначално били поставяни в качеството си на преносими лампи покрай пътеките, водещи към храмовете.
Широко разпространение японските фенери получили в периода Муромачи, когато се налагат и традициите, свързани с чаената церемония. 

Видове

Юкими торо е предназначен за любуване на снега /Yukimi Toro - Snow Viewing Lantern /. Има голям плосък покрив, умишлено направен, за да забави разтопяването на падналия сняг. По такъв начин наблюдаващите удължават удоволствието от красивата зимна гледка. Има райони в Япония, където снеговалежът е рядко природно явление. Фенерът е обикновено в компанията на ели, мъхове или върху камъни, живописно извисяващи се над водоеми. Хората се наслаждават и на огледалното му отражение.  

Орибе торо е дело на майстор Орибе. Легендата разказва, че той обитавал един будистки храм в началото на XVI век, периода на шогуната Токугава. Политиката на шогуна включвала пълвна изолация на Япония от света, била наложена забрана върху всякакви вероизповедания, освен шинтоизъм и будизъм. Това се отнасяло и за христианството. Само че майстор Орибе вярвал в Христос и изсякъл тайно в долната част на фенера малко разпятие. Тази зона била покрита обикновено с растителност. Задълженията на Орибе били свързани с чайната церемония, а фенерът бил разположен близо до специален каменен съд, откъдето черпили водата за чая.  

Цукубай - каменна чаша

 Конспирацията на Орибе
Според обичая церемониалмайсторът коленичил, за да налее водата и по такъв начин заставал с лице и към фенера – действие, което не будело никакви подзрения сред присъстващите. Всъщност по време на будисткия ритуал Орибе се прекланял пред своя Господ...
И днес каменните аксесоари притежават интересен детайл – барелеф, наподобяващ миниатюрна човешка фигура. Този вид фенер се поставя винаги редом с каменна чаша – т.нар. цукубай, недалеч от павилиона за чаена церемония.  

Касуга торо

Касуга торо е декоративен ефектен елемент, разполаган срещу входа или на открити места като своеобразен център на градинската композиция. Има шестоъгълен покрив със завити нагоре краища, детайл, свидетелстващ за връзката му с китайската и южнояпонската култура. 








Ямадоро торо е съставен от грубо издялани камъни, с асиметрична форма. Не е по-висок от 1 метър и обикновено е обрасъл с мъх. Камерата на фенера има само един кръгъл отвор. Поставя се във влажни и тъмни  места в градината, за да може с годините да се покрие с мъх и лишеи. Създава истинска приказна атмосфера.

Оки торо

Оки торо е най-малкият каменен фенер. Има си точно определено място в японската градина – върху чакъления бряг на водоемите или в самия край на малките езерца. Не надвишава 40 см. При него липсват някои елементи от конструкцията. 





Освен като красива подробност, фенерите имали и чисто практично приложение – осветявали  тъмните места и подчертавали привлекателните зони в градината.

Сродни публикации

Японската чайна градина

Дзен градините каре сан суи

Бамбуковият коридор

Градините от мъх 

Паркът Ашикага

Ханами - цъфтежът на вишните


 Весела Христова

Източник http://garmdoma.ru/landshaftnyy-dizayn/kamennye-fonari-v-yaponskom-sadu.htm#more
http://yaoi-creature.mirtesen.ru/blog/43417916652/Novosti:-YAponskie-fonari-Toro
http://www.sad.ru/arhit_element.php