Слънчевите акварели на Абе Тошиюки

Преди години чух странния израз "Животът започва на петдесет".
В случая с японския художник Абе Тошиюки това е неоспорим факт. След като 20 години преподава изобразително изкуство в японско художествено училище, на 51 години решава да се посвети единствено на голямата си любов - акварелната рисунка.

С която става известен и влиза в сърцата на хиляди хора по света.

Абе Тошиюки е роден през 1959 г в град Саката. Дипломира се в Токийския национален университет - рисуване.

Сюрреалистичната колода

Идеята за оригиналната колода /Le Jeu de Marseille/ се ражда на сбирка на художниците сюрреалисти в Марсилия преди отпътуването им в Съединените щати, в началото на Втората световна война. 
Автори са осем художници - Виктор Браунер, Макс Ернст, Уифредо Лам, Андре Масон, Бенджамин Пере, Андре Бретон, Виктор Серж и съпругата му.

 Стандартната колода има четирите основни цвята (бои): пики, купи, спатии, кари.
Сюрреалистите измислили други, необикновени бои, всяка от които символизирала нещо:

ключалките били симол на познанието

огнените колела - революцията

звездите символизирали мечтите

огънят - символ на страстта и любовта

Освен това имало

S - сирени

G - гении,

M - маьосници

Вместо дами и попове - конкретни исторически личности.

Бретон нарисувал Парацелз
Виктор Браунер - Елън Смит и Хегел
Макс Ернст - Панчо Виля и Фройд

Разпознавали се и ликовете на Стендал,Лотреамон, Бодлер и Алиса от страната на чудесата.
Жокерът бил дело на френския поет и драматург Алфред Жари.

За пръв път колодата била представена през 1943 в списание «VVV». След това била изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

http://zooart.livejournal.com/239269.html

Vanitas vanitatum et omnia vanitas или богатата символика на жанра Ванитас

В епохата на барока се появява един интересен жанр в изобразителното изкуство – Ванитас (vanitas на латински означава суета) Това са алегорични натюрморти със зловещ композиционен център  - човешки череп!

Картините напомняли за преходността на човешкия живот, вдъхновени от библейското Vanitas vanitatum et omnia vanitas или  Суета на суетите, всичко е суета. Приписват тази крилата фраза на цар Соломон. /В уикипедия се прави аналогия с надписа на Омуртаг "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда"/.

Символите върху картините напомняли за бренността на съществуванието и преходността на удоволствията

 Черепът  припомнял за неизбежната смърт.

•    Гниещите плодове символизирали старостта, а зрелите – плодородието, богатството и благополучието. Освен това всеки плод си имал някакво значение:  грехопадението се изразявало с круши, цитруси, грозде, ябълка и др. Еротичен привкус имали прасковите, вишните, сливите.

•    При цветята розата се рисувала като цветето на Венера, изразяващо любовта, макът бил символ на смъртния грях леност заради опиума, който се приготвял от него/ същото означавал и нарисуваният охлюв/. Лалето пък изразявало неблагоразумие.

•    Сапунените мехури създавали аналогия с израза homo bulla — човек е сапунен мехур. Напомняли за скоротечността на живота.

•    Гаснещата свещ – отлитащата душа.

•    Зарове, карти за игра, по-рядко шахматни фигурки били знак за кривите пътища в живота. Осъждали хазарта.

•     Лулата символизирала неуловимите земни наслади.

•    Карнавалната маска – безотговорното удоволствие. Подчертавала липсата на човека зад нея.

•    Огледалата - суетата.

•    Счупени съдове, бокали. Празната чаша, за разлика от пълната символизирала смъртта. Бутилката – пиянството. Стъклото – крехкостта. Снежнобелият порцелан – чистотата. Ножът – уязвимостта. Освен това е и фалически символ. Часовниците – изтичащото време. Музикални инструменти, ноти – изкуствата и ефимерността на живота.

•    Книгите, географските карти, перото – науките . Палитрата, лавровият венец – изкуствата

•    Писмата -  човешките взаимоотношения.

•    Глобусът – земята и небето.

•    Медицинските инструменти напомняли за болестите.

•    Кесии с монети, сандъчета със скъпоценности – високомерието, егоизма, акцентирали върху отсъствието на притежателите си.

•    Оръжие и доспехи – власт и могъщество, което не ни трябва на онзи свят.

•    Същото символизирали и короните, скиптърите и други атрибути на властта.

•    Руините – преходността на живота

  Листове с нравоучителни, но песимистични фрази:

Vanitas vanitatum; Ars longa vita brevis; Hodie mihi cras tibi, nis gloria mundi; Memento mori; Homo bulla; In ictu oculi; Aeterne pungit cito volat et occidit ,Omnia morte cadunt mors ultima linia rerum ,Nil omne

Много рядко в картините се мяркала човешка фигура. Затова пък имало скелети.

Весела Христова

Хиперреалистичните натюрморти на Ерик Кристенсен

Ерик Кристенсен е единственият световноизвестен художник, използващ нетрадиционна акварелна техника за създаването на хиперреалистичните си картини. 

Сюжетите му са леко еднообразни /това май е единственият недостатък на творчеството му/ и представляват своеобразен апотеоз на виното и гурме културата. 

Американският художникът е самоук. Започва да излага картините си от 1992 година и оттогава се радва на шеметен успех. Не само сред почитателите на виното, естествено. 

Ефектните му натюрморти красят много домове.

Защо точно чаши и бутилки с вино от отбрани сортове, артистично подредени и обляни в светлина?
 При това нарисувани толкова реалистично, че се улавяме в мисълта да протегнем ръка и просто да отпием глътка от еликсира на боговете.

"Опитвам се да рисувам нещата, които ме правят щастлив. С картините си искам да пресъздам творческия потенциал на чудесата, които животът ни предлага всеки ден" - откровеничи Ерик.  
Дали е успял, според вас...


Весела Христова

А това е сайтът му, където може да разгледате и други картини

 http://www.ericchristensenart.com/available_editions.htm
 

Тромп л’ой - ефектна арт техника

 Тромп л’ой (фр. trompe-l'œil,или  измама за окото ) — е техника в изкуството, която създава оптични илюзии. Възприемаме изобразеното като триизмерно, но всъщност е нарисувано на двуизмерна повърхност. 

Още от Античността...

 Методът се е използвал още в Антична Гърция и Древен Рим. Тогава върху стените рисували прозорци, врати или атриум, за да се създаде илюзия за по-голямо пространство.

 Eлинският майстор Зевксис създавал толкова реалистични изображения, че птиците долитали, за да кълват по зърната на нарисуваното грозде.

Веднъж той встъпил в спор с конкурента си Паразий и го помолил да отстрани дрипавото покривало от картината, създадена от съперника му, за да я оцени. 

Само че покривало нямало. Както Зевкис успял да излъже птиците с майсторски нарисуваните плодове на лозата, така Паразий го заблудил  със съвършеното изображение на парчето плат.  

 Ренесансът...

Италианските художници от 15 век  / Андреа Мантеня , Мелоцо да Форли/, използвайки законите на перспективата, създавали фрески по сводовете и стените на сградите, целта на които била визуалното увеличаване на пространството. Тази техника на Тромп л’ой е позната като di sotto in sù, или отдолу нагоре.

фрески на Мантеня в Двореца на Херцога в Мантуа Palazzo Ducale di Mantova

Псевдо куполът в Йезуитската църква във Виена

Законите на перспективата се интегрират в архитектурната илюзия и през 17 век. Техниката е позната като  quadratura. Идеален пример  е куполът на йезуитския храм въ Виена, дело на художника Андреа Поцо, който създава впечатление за реален архитектурен елемент. Всъщност покривът е само леко огънат. 

По улиците на съвременните градове 

Днес Тромп л’ой се използва и във филмовото изкуство. Част от сцената се рисува на стъкло, което се поставя пред камерата. Много от сцените в първите серии на Междузвездни войни са заснети по този начин.

Тромп л’ой е популярна и сред художниците, рисуващи по асфалт.

Сред българските художници, използващи ефектната техника, се откроява талантливият Искрен Семков.

А това е негова картина:

 http://www.trompe-l-oeil-art.com/trompe.html, уикипедия и др.
Весела Христова

Сюрреализмът - тема с продължение

 Да се установи точната рождена дата на сюрреализма е трудна задача, но  приблизително може да се посочи 14 юли 1916 - денят,  когато в Цюрих, в разгара на Първата световна война, е провъзгласен манифестът на дадаизма - "“Първото небесно приключение на г-н Антипирин” от Тристан Цара. /Счита се, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма/

През пролетта на 1917 Гийом Аполинер за пръв път изполва термина сюрреализъм в манифеста си "Новият дух", създаден за скандално нашумелия в онези години балет "Парадът".

След няколко години - през 1924, се появява  «Манифестът на  сюрреализма» («Manifeste du surrealisme»), написан от поета Андре Бретон - основен документ на това движение в изкуството. Книгата изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението.  

Излизат и първите броеве на списанията "Сюрреализъм" и "Сюрреалистична революция".

Своеобразен идеен център на движението е  "Бюрото за сюрреалистични изследвания" в Париж.  През 40-те години центърът се мести  в САЩ, където емигрират Бретон, Дали, Танги и други творци.

 Един от предвестниците на сюрреализма в живописта е италианският художник  Джорджо Де Чирико. Увлечението му по философията на Ницше и алегоричната живопис го подтиква към създаване на произведения, отдалечаващи се от принципите на академичния реализъм.

По време на престоя си в Париж Чирико се сближава с Пикасо и Аполинер. Щом избухва Първата световна война, се завръща в родната Италия, където създава най-значимите си картини - серия натюрморти и пейзажи от логически несвързани предмети.

Ранните творби на Чирико оказват съществено влияние върху сюрреализма и творчеството на Танги, Салвадор Дали, Макс Ернст.

Според Андре Бретон, идеолог на движението, картините на Чирико са дали възможност програмата на сюрреализма да бъде илюстрирана със средствата на изобразителното изкуство.

Концепцията на сюрреализма получава мощна подкрепа и от други модерни идеи - психоанализата и другите открития на Фройд.

Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.

В Манифеста им има следните редове  "Вярвам, че в бъдеще, сънят и реалността....ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."

Сюрреалистичните рисунки подпомагали методиката на свободни асоциации, използвана от Фройд за изучаване на човешката психика.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог. 

Друг принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която обаче е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми. 

Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия, рисуващия.

Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети. 

Муза за много сюрреалисти тогава била Хелена Смит, медиум, която твърдяла, че е преживяла три реинкарнации. През последното си прераждане била космически пътешественик и контактувала с марсианци. Дори илюстрирала пътуванията си с акварелни рисунки и тайнствени, марсиански знаци.

 Изследователите отчитат мощното въздействие на подсъзнанието и в нейните сеанси.

Любим метод на художниците сюрреалисти била и

Trompe l'Oeil или зрителната измама. Използвайки тази техника,  създавали образи, достижими чрез преодоляване на оптичната илюзия. Търсила се дълбочина и триизмерност, която реално не съществува и изисквала перфектно владеене на перспективата и  светлосенките.
  

Известни сюрреалисти от тези времена /според Уикипедия/:

• Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)
• Антонен Арто, поет (1896 - 1948)
• Ханс Белмер, художник (1902–1975)
• Андре Бретон, поет (1896–1966)
• Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)
• Аршил Горки, художник (1904–1948)
• Салвадор Дали, художник (1904–1989)
• Пол Делво, художник (1897–1994)
• Пол Елюар, поет (1895–1952)
• Рене Магрит, художник (1898–1967)
• Жоан Миро, художник (1893–1983)
• Жорж Мелиес, илюзионист и кинодеец (1861 - 1938)
• Бенжамен Пере, поет (1899–1959)
• Франсис Пикабия, художник и поет (1879–1953)
• Жак Превер, поет (1900–1977)
• Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)
•  

Картините на доста наши съвременници продължават традициите, създадени през двадесетте години на миналото столетие.
Например, американският художник Марк Райдън е след най-популярните представители на сюрреализма.

по
http://www.kriton.ru

.Весела Христова

Кучета играят покер - една забавна и печеливша арт идея

1844 година. В едно нюйоркско предградие се ражда момче и го кръщават Касиус, в чест на известния му по това време брат - виден политик.  Момчето се оказало надарено с много таланти, изобретателност и предприемчивост. 

Първото изобретение  на Касиус Маркелус Кулидж /Cassius Marcellus Coolidge/ били така популярните в онези години трафарети с необичаен и забавен фон, на който хората се фотографирали.
Това изобретение му осигурило първия капитал.

През живота си Кулидж се пробвал на много поприща - бил банкер, художник илюстратор, собственик на магазини, журналист, изобретател.
Истинската слава, подплатена и добре материално, дошла при него на шестдесетгодишна възраст, след създаването на серия картини с кучета,  които играят покер.

През 1903 рекламната къща «Brown & Bigelow» от Минесота му поръчала да илюстрира календар за тютюнева компания, като му предоставила свободата сам да избере сюжет. Кулидж заложил на нестандартната и впоследствие доказала се като печеливша идея да изобрази кучета, които извършват чисто човешки дейности. Идеята се харесала и на клиентите, които му платили солидната сума от 10 000 долара за началните две илюстрации.
Щом първите екземпляри на илюстрираните календари излезли от печат, предизвикали истински фурор.

Илюстрациите разкривали типичните навици на американците от тази епоха. Серията включвала 16 картини, които представяли пародийно различни моменти от живота на средната класа, като част от тях изобразявали кучета, играещи покер.
Тази серия е останала в историята като «Dogs Playing Poker».

Вече повече от век картините на Кулидж са многократно тиражирани, а игралните зали често украсяват стените си с репродукциите им. 

През 2005 картините "Смелият блъф" и "Ватерло" били продадени на търг за сумата  590 400 долара на частен колекционер, любител на покера. 

Любопитно:

Собствениците на казино  «Sands» в Атлантик Сити предложили на гостите си интересна атракция: оживили картините, като поканили специално дресирани кучета, които да имитират персонажите от знаменитата серия. В шоуто участвали пет кучета артисти и дресьорите им. Играчите с лай подканяли крупието да им даде нова карта.  

Главни действащи лица в забавните картини са големи породи кучета - мастиф, дог, санбернар, коли. Обикновено са изобразени на игрална маса, с пура в уста и карти в лапите. Не липсва и бутилката с качествен бърбън. 

Любимата покер комбинация на Кулидж очевидно е АААА, която присъства на четири от картините. Тази комбинация е доста рядка и вероятно художникът е мечтал да му се падне.

Фонът, на който се разиграва действието, разкрива характерния интериор за епохата.
А ето и някои от любопитните илюстрации:

1. Смелият блъф

Нарисувана е през 1909. Санбернарът блъфира със слаби карти, залагайки всичко и запазва каменната си физиономия, докато останалите участници изумено го гледат.
2. Ватерло
Логично следва и картината, изобразяваща триумфа на смелия играч и потреса на загубилите.

3. «Помощ на приятел"

Успешната екипна игра на по-малките породи- булдозите,  срещу големите босове. 

4. Симпатия
Играчите гледат съчувствено нелепо загубилия.

 5. Посещението при болния приятел
Жените вдигат скандал, разобличавайки предтекста на карето 

6. Арестуван с четири аса:

7. А на тази картина влакът пристига на гарата в сюблимния момент:

Оригиналната идея на Кулидж е вдъхновила и последователи - Arthur Sarnoff,

Bryan Moon

Dan McManis
Gerard Taylor
Jenny Newland

Весела Христова

http://www.dogsplayingpoker.or
http://pokershop.ua/content/articles2/9729/

Ар деко - блясъкът на една отминала епоха

Сред най-успешните детективски сериали, без съмнение, е "Поаро". Освен безупречната  игра на Д.Суше /David Suche/ - идеалния актьор за персонажа на Агата Кристи, впечатляващ е и мизансценът. Леките автомобили, костюмите, вътрешното обзавеждане, бижутата - прекрасна илюстрация на стила Ар деко.

Терминът Ар деко /Art déco/ или "декоративно изкуство" дължим на британския историк и критик Бевис Хилиър.

Образува се от Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes —  Международно изложение на декоративните изкуства и модерната индустрия, което било проведено през 1925 в Париж.

Показвайки на целия свят предмети, създадени във Франция, изложението доказало един необорим факт -  Париж си оставал синоним на стил.

Отличителните белези на Ар деко – етно и геометрични фигури, показен лукс, скъпи и модерни за времето си материали – слонова кост, алуминий, крокодилска кожа, скъпо дърво, сребро и др.

Стилът съществува около 15 години и символизира финансовото благосъстояние и изискаността, напомня Ар нуво, но с по-съвременни идеи и визия.

Развива се под влияние на археологическите открития в началото на 20 век, свързани с културата на Древен Египет и цивилизациите от предколумбова Америка.Движението оставя отпечатък в архитектурата, модата, ювелирното изкуство, вътрешния дизайн. Всъщност  Ар деко съществувало и преди откриването на изложбата през 1925 като отделен стил в европейското изкуство.  Достига до американския бряг едва през 1928 , където се американизира и трансформира в Streamline Moderne— визитна картичка на 30-те години в Новия свят.

Chrysler Building - класически  ар деко небостъргач в Ню Йорк Сити

Ар деко - последният голям стил в европейската мода. 

Неестествено слабите фигури, плоската гръд, демонстративният грим и силният загар се превръщат в актуален моден тренд през 20-те години.

В този период необичайна популярност придобиват разнообразните аксесоари: декоративни брошки, кехлибарени цигарета. Къси прически, поли над колената, дълбоки деколтета, разнообразни шапки и обувки, украсени със скъпоценни камъни и златни верижки. Джаз. Жените започват да карат автомобили, да пушат на обществено място. В дамския гардероб влиза костюмът с панталон, смокингът. Появява се легендарният парфюм «Chanel №5» и малката черна рокля. После настъпва Голямата депресия. Елементите на ар деко в моделите на съвременните дизайнери напомнят за вълнуващия хедонизъм и изисканост на една отминала епоха.

 

Вътрешен дизайн 

масичка от Айлин Грей

орнамент за кола от Рене Лалик

Сърцето на Ар деко дълго време си оставал Париж. В областта на вътрешния дизайн най-известното име бил Жак Емил Рулман, последният от парижките майстори ébéniste. Освен неговите мебели, модерни и популярни били предметите, изработени от Жан Жак Рато,  Айлин Грей, изделията от метал и емайл на швейцареца Жан Дюнан, стъклените шедьоври на Рене Лалик и Морис Марино, бижутата и часовниците на Cartier, изделията на «Süe et Mare», кованото желязо на Едгар Бранд и др. 

флакони за парфюми от Рене Лалик

Скулптура

Вдъхновени от „Руските сезони” на Дягилев, изкуството на Египет и Изтока, както и от технологичните постижения на епохата, френските и немските творци създали уникален стил при малките пластики през 1920-те- 1930 те години.

В символ на Ар деко в приложното изкуство се превърнали изящните скулптурни предмети от бронз и слонова кост. 

Класически представители на Art déco в скулптурата са Клер Жан Робер Колине, Пол Филип, Фердинанд Прайс, Бруно Зак, Дмитрий Чипарус,  Дж. Лоренцъл. 

Д.Чипарус

Дмитрий Чипарус

Въпреки че терминът Ар деко възниква през 1925 , представителите на този стил дълго време не били разпознавани, определяли ги като подвластни на еклектиката и повлияни от други стилове - ранен Виенски сецесион, от примитивното изкуство, архаичното древногръцко изкуство, от формите в кубизма и футуризма,  от строгите линии на неокласицизма и др.  Едва през 60-те години  Art déco е определен като самостоятелен и характерен за епохата стил, синоним на разкоша и богатството, който бил предпочитан при вътрешния дизайн на огромните трансатлантически лайнери, кинотеатрите и дори църкви.

Интериорът на лайнера "Нормандия"

Интериор в "Стъклената църква" в Джърси, дело на Р. Лалик

Психолозите обясняват това като реакция на недоимъка през Първата световна война.

  

В Новия свят

Chrysler Airflow

Паралелно с Ар деко се развивал друг, много родствен нему стил Streamline Moderne (от англ. «streamline» — термин от аеродинамиката, който определя обтекаемата форма на машините, осигуряваща тяхната функционалност/  

Дизайнът на  автомобила «Chrysler Airflow» от  1933 г. е ярък пример за  пристрастието на създателите му към модерния стил. Той дотолкова се харесал в обществото, че предмети с обтекаеми форми започнали да се произвеждат повсеместно – от острилки до хладилници. А архитектите започнали да закръглят ръбовете в сградите.

Сграда на Дейли експрес

След бума на масовото производство  постепенно Ар деко изчезва. В тези години битува мнението, че стилът е прекалено крещящ, безвкусен и псевдолуксозен. 

Избухването на Втората световна война окончателно слага край на Art déco, въпреки че в колониалните страни той успява да просъществува до 60-те години. През 80-те се възражда интересът към него и подвластни на очарованието на 30-те, филмите ноар и нуждите на графичния дизайн, стилистите, бижутерите и архитектите го преоткриват.