На чаша чай от джинджифил

В сезона на настинките и грипа е хубаво да си припомним изпитаните рецепти от овехелите страници на добрите стари книги за здравословни навици.

 

А пък ако искате да бъдете освен здрави, и красиви - с чиста кожа и естествено- сияен тен, не ви остава нищо друго, освен да се снабдите с...джинджифил.

Джинджифилът е тера инкогнита за много от нас, обаче за посветените е истински източник на младост и елегантен силует.

Една касиерка в хипермаркета, откъдето купих коренче, ми сподели, че техен редовен клиент си похапвал ежедневно настърган джинджифил с мед и изглеждал фантастично за възрастта си!

 Нека надникнем в тайните на природното съкровище с такова звучно и красиво име.

Джинджифилът има обезболяващо, противовъзпалително, дрениращо, спазмолитично, заздравяващо, тонициращо, потогонно, бактерицидно, жлъчкогонно, стимулиращо действие!
 Известен е като силен антиоксидант и прекрасно, укрепващо имунитета средство. Подчертава вкусовите и лечебни свойства на останалите подправки или билки. Предпазва храната от гранясване и развитие на бактерии и именно заради тези консервиращи свойства се превръща в задължителна съставка на коледните сладкиши в Германия, които се запазвали дълго време за празниците (като прочутите нюрнбергски джинджифилови меденки “лебкухен").


Изключително ефикасен при простуда, грип, кашлица, хрема, болки в гърлото, има загряващо действие.

Тибетската медицина препоръчва за укрепване на имунитета преди грипната вълна да пием чай от пресен джинджифил. Парченца от корена се заливат с преварена гореща вода. Добавя се малко мед.


Други здравни ползи

Полезен е при алергични и кожни болести и бронхиална астма. Намалява нивото на холестерола в кръвта и има леко слабително действие.
При ревматизъм, артрози, артрити намалява болките в ставите. Използва се и при болки в мускулите.
Прекрасно средство при физическа и умствена преумора, което ни позволява да превъзмогнем стресовите ситуации и да възстановим силите си.
Стимулира дейността на щитовидната жлеза, подобрява мозъчното кръвооросване, укрепва съдовете, намалява артериалното налягане и подобрява състоянието при атеросклероза.


Джинджифилът е доказано ефикасен в борбата със стареенето, увеличава потенцията и се бори с безплодието. Помага на кожата да остане млада по-дълго време. Извлича шлаките и токсините от организма. И което е много важно - повишава метаболизма! Ето защо е предпочитано средство при диети.

Възможните неволи в празничната нощ*

Декември. Дните се изтъркулват неусетно като...Хайде да направя едно банално сравнение - мъниста от разкъсана броеница.

 В офиса естествено цари особена атмосфера, далече от понятието делова. 

Еуфория, предчувствие за празник...

Какво е новогодишният празник за нас? Красива условност, носеща надежда. За някои - крачка към мъдростта, а за други – отворена врата към нови хоризонти. На прага на въображаемата граница във времето обикновено търсим обкръжението на приятели, с които да споделим трескавото отброяване на последните секунди и традиционно отбелязваме събитието с трапеза, отрупана с най-доброто, на което сме способни. Освен отбрани ястия в духа на ритуала, присъстват неизменно и любимите напитки с двуцифрен градус. С напредването на нощта те ще освободят задръжките и ще повдигнат настроението ни на степен.

Тук е моментът да си спомним една народна мъдрост. За бъчвата с мед и лъжицата катран в нея. И вероятността празникът да ни загорчи, в случай че нарушим основния принцип на разумното съществуване – умереността . 
Как да избегнем това?

С правилна подготовка и старателно усвояване на тънкостите в изкуството на веселбата. В конкретния случай - на новогодишния купон.

От хилядолетия хората си устройват тържества.“Одисея” например започва със сцена на пир: "...Смесваха вино с вода във дълбоки стакани едните, другите с гъби шупливи почистваха сръчно софрите и върху тях пред мъжете деляха камарите с мръвки..."!  

Тракийските вакханалии в сърцето на Родопите, средновековните гуляи на Хенри Осми и... така до днес, когато в много по-цивилизован вариант посрещаме поредната година от нашия живот.

Как да изглеждаме привлекателни и свежи дори след многочасово веселие на маса? Ето няколко съвета, за да не бъде празникът ни помрачен от съжаление на следващия ден.

Как да не преядем?

1. Не сядайте на масата, без да сте хапнали предварително. Нощта е продължителна, а денят все пак е дълъг. Един час преди събитието изяжте лека зеленчукова салата и изпийте чаша чай с лимон. След тридесет минути - чаша вода. Спазвайте условна пауза от един час между основните ястията.

2. Ползвайте приборите по начин, който е нехарактерен за вас. Ако си служите основно с дясната ръка, поставяйте храната в чинията си с лявата (и обратно). Това е хитър трик да намалите количеството храна.

3. Откажете се от всичко, което може да се яде и с ръка. Ще се наложи да игнорирате красиво поднесените сирена, крилцата, колбасите и други продукти с високо съдържание на мазнини. Направете изключение за суровите зеленчуци и морските дарове. Диетолозите са категорични, че колбасите (луканки, суджуци и др.) трябва да присъстват символично. Те съдържат 50 пъти повече натрий, отколкото месото – факт, неблагоприятен са хората с хипертония. 

4. Преди да се посегнете към платата с изкушения, се огледайте и подберете не най-близкото до вас, а това, което действително ви харесва. Слагайте си съвсEEм малки порции и дъвчете мнООго бавно.

5. Пропускайте чипсове, пуканки и подобни храни, предлагани в пакети. Насочете се към ястия, които се готвят само по това време на годината – например интересни сармички с кисело зеле, сушени чушки с пикантна плънка или храни, които никога преди това не сте хапвали. Опитайте първо тях. Не се старайте да си вземете от всичко.

6. Ако сте домакинята на вечерта, не гответе повече, отколкото е нужно. Съветът, естествено, е много труден за изпълнение. Често се случва планираните продукти да надвишат три пъти реално консумираните.

7. Правилният избор за празничното меню са рибни и месни ястия, зеленчуци, сирена, плодове. Акцентът на напитките – сокове, минерална вода, червено сухо вино. За ползата от червеното вино (в умерени количества!) не е необходимо дори да споменавам. 

Плодовете естествено ускоряват метаболизма и подпомагат правилното храносмилане. Ако си хапнете ябълка, круша, портокал или киви преди ядене, няма да се нахвърлите веднага върху храната. Има една тънкост – консумирайте плодовете преди вечерята.  


В качеството на десерт не са толкова полезни:  ферментацията им понякога води до нежелани стомашни проблеми. 

Увертюрата в празничната трапеза се отрежда на зеленчуковата салата. 

Най-добре от пресни продукти. Дресингът – зехтин и подправки в разнообразни комбинации. Откажете се от майонеза или я олекотете с кисело мляко. Тлъстите меса – пържоли, печено прасенце и др., задължително консумирайте с гарнитура от зеленчуци, а не с картофи или ориз. Така ще облекчите работата на стомаха си.

8. Бъдете ...последни. Ако започнете да пълните чинията си след като останалите вече са приключили, вероятността тежките и мазни храни да са свършили е твърде голяма.

9. Възприемете принципа да не се храните, докато беседвате с някого, независимо от факта, че само слушате, а не говорите. Основното в новогодишния купон е веселбата и общуването с приятели. Храненето е на втори план. Заложете на танците, а не на похапването!

10. Търсете компромиса между разума и чувствата и ако се колебаете между сиропираната традиционна баклава и разкошната торта, си задайте въпроса “ всъщност, какво искам повече?”. Изберете едното. Не е необходимо да си изяждате добросъвестно всичко. От баницата с късмети си хапнете само вашето парче или поне го опитайте. Забравете за хляба. Ако пък нещо ви хареса, но сте вече твърде сити, помолете да ви опаковат от него за вкъщи.

11. Обикновено след новогодишните празници натрупваме килограми не защото сме преяли вечерта на 31 декември, а защото преяждането продължава няколко дни – Василовден...Йордановден, Ивановден, служебните партита, посещенията при роднини и приятели. Постарайте се да отбелязвате празниците през деня или ако са вечерта – не отивайте гладни.

За всеки случай си вземете медикаменти, съдържащи ензими за улесняване на храносмилането. Ако все пак сте преяли, на следващия ден консумирайте само плодове. 

Как да не препием

В празничната нощ е препоръчително да контролираме не само храната, но и изпитите чаши. Медиците са изчислили нормата: на кг тегло – 1 грам етилов алкохол, т.е. за мъжете – около 250г концентрат, а за жена с тегло 60 кг- 2 чаши сухо вино. Пиенето с мярка обаче е задача с повишена трудност в тези часове.

1. Преди вечерята изпийте чаша силен чай с лимон или кафе и чаша лимонов сок. Цитрусовият плод е добър помощник в борбата с алкохолното опиянение.

2. Не пийте на гладен стомах. Изпитият алкохол моментално отива в кръвта и ви удря в главата. Предварително изяжте нещо мазно. Мазната храна се усвоява по-бавно и защитава стомаха, като задържа проникването на алкохола в организма. Ако не обичате бекон, вземете си банан – прекрасен начин да забавите действието на водката, ракията или любимото уиски. На трапезата постоянно замезвайте.

3. Комбинирайте алкохола с минерална или чиста вода. В по-големи количества. Не смесвайте с газирани напитки. Нека само чашата с шампанско бъде с палави мехурчета (достатъчно е да отпиете една-две глътки от нея в кулминацията на нощта). Токсиколозите са единодушни, че съчетанието газирани алкохолни напитки (бира, шампанско) и твърд алкохол, е абсолютно нежелателно. Опиянението тогава настъпва значително по-бързо. Всъщност азбучна истина е, че  питиетата не бива да се смесват.

4. Оптималният вариант за дамите: препоръчително е да консумирате сухо вино - действието на 100 г е около 2 часа. Движете се повече!

Добре прекараните часове ще ви презаредят невероятно. Това е времето, когато трябва да си кажем – животът е прекрасен!

На другата сутрин

-Компенсирайте непременно обезводняването, но разтворете в чашата с вода таблетка витамин С.

- В половин литър горещ чай прибавете 8-10 супени лъжици мед и сока на един лимон. Изпийте течността.

-Предварително се снабдете с разтворими таблетки магнезий, който да приемете при възникнали проблеми.

-Направете си айрян. Млякото съдържа белтъчини, които неутрализират токсините.

-Доматеният и зелевият сок действат изключително ободряващо. 

 Весела Христова

Текстът е публикуван и в сп. Beauty 2011

Деликатесите – изкушение за сетивата

Съществуват много чудеса по широкия бял свят...Хората постоянно създават неща, които ни учудват и същевременно възхищават. Дори в сферата на кулинарията.

Удоволствието от добрата кухня понякога е съпоставимо с прекрасните емоции от откриването на нови, екзотични места, с омаята от великолепен музикален фрагмент, с вдъхновението на творческия порив.

Излишно е да споменаваме за многобройните гурме асоциации в световната литература. Чудесният японски писател Харуки Мураками(който наскоро на косъм се размина с Нобела за литература) споделя: “Когато един автор измисля сюжет, той се изправя срещу отровата в себе си. Ако нямате такава отрова, книгата ще стане скучна и безинтересна. Сюжетът трябва да е като фугу: месото на рибата фугу е много вкусно, но хайверът, черният дроб и сърцето й са смъртоносно отровни....”.

Фугу всъщност е един опасен деликатес, приготвяна от специално обучени готвачи. Обработката й преминава през 30 етапа, за да се отслаби действието на отровата тетродотоксин, която в малки дози има лек наркотичен ефект. Прозрачно нарязаните с дебелината на лист хартия късчета месо се подреждат красиво и оформят "Фугусаши"- блюдо от суровата риба, наподобяващо картина - птица, пеперуда, дори пейзаж. Рибата се яде, като парченцата се топят в специален сос с подправки.

В духа на японското светоусещане, ако клиент, консумирал фугу почине, готвачът трябва да си направи харакири.(!!!)

Освен апетитни и фатални, съществуват и много безопасни вкусотии. 

Някои от тях са и доста скъпи.

Шоколадови фантазии

Най-скъпият шоколад в света е "Chocopologie by Knipschildt".  Произвежда  се в САЩ от фирма „Knipschildt Chocolatier”. Фунт (453 грама) от луксозния черен шоколад струва 2600 долара.

Подобен шоколад съдържа и най-скъпият десерт в света. Оформеното като яйце на Фаберже изкушение струва 22 000 паунда. Той се предлага в нюйоркския ресторант "Serendipity 3".

 Сладолед, приготвен от 25 сорта какао, сметана, късчета злато, което може да е яде, шоколад “La Madeline au Truffle" на"Knipschildt Chocolatier"- това са вълшебните съставки. Сервира се артистично в съд, украсен със злато и диаманти, със златна лъжичка, с инкрустирани скъпоценни камъни. Десертът се поръчва с предварителна заявка. След като се насладите на кулинарното чудо, може да си вземете чашата, в която е поднесен.

Мраморно месо от Страната на изгряващото слънце

За любителите на месо основен деликатес на планетата е т.н. мраморно месо.

 Нарича се мраморно заради идеално равните прослойки мазнина. Най-скъпите разновидности се получават от порода черни телета, които се развъждат само в няколко части на Япония. Порция от сочното телешко струва от 150 до 300$. Което всъщност не е и толкова скъпо, отчитайки факта, че животните се разхождат по чисти поляни, след което... се закачат с ремъци към тавана, хранят се с ориз, поят се с бира. Отделно им правят вибромасаж и им пускат нежна музика.

Това издевателство над теленцата е измислено в средата на 19 век в страната на самураите. В ресторантите в Япония мраморното месо се сервира с гарнитура от зеленчуци, извара, макаронени изделия и сурово яйце. Гарнитурата е специално създадена за да се усети най-добре божествения вкус на месото.

Невероятният вкус на  Kopi Luwak

Не можем да отминем и такъв продукт, като най-луксозното и скъпо кафе -Kopi Luwak, един фунт от което струва 600$.

Специалният сорт произлиза от Индонезия и се получава по необикновен начин.  Цибетските котки (животно от рода на мангустата) поглъщат зърната от кафе и отделят по естествен начин костилката им. Тропическите животни винаги си избират за храна най-качествените и едри зърна кафе. Ензимите, които се отделят по време на процеса на храносмилането, предават невероятен вкус на изхвърлените зрънца. Работниците от плантациите ги измиват старателно и ги пекат.

Напитката се сервира се без захар, защото не горчи.  Годишно в света се произвеждат едва между 240 и 270 кг Kopi Luwak (Копи Лувак). Това е удоволствие, което вече може да изпитаме и в България.

Трюфелът - деликатес, достоен за крале

Благородният трюфел е известен афродизиак. Двата най-прочути са Белият трюфел от Алба (Tuber magnatum pico) и Черният (Tuber macrosporum). На европейския пазар белият достига цена – 5-8 000 евро за килограм, а черният – около 1000. Големите бели екземпляри обикновено се продават на търг.  Трюфелите имат силно ухание, затова са идеални за ястия със слаб аромат. Срещат се в някои видове сирена, напр. Fonduta – специалитет от пиемонтската традиционна кухня. Обикновено се реже на тънки ивици или се настъргва непосредствено преди сервиране в различни ястия, като ги превръща в шедьовър на кулинарното изкуство.

Влиза в състава на най-скъпата салата в света- Florette Sea and Earth, струваща 1 013$ порцията,  създадена от майстор готвача Реймънд Бланк в Hempel Hotel в Лондон, специално за Националната седмица на салатите през 2003 г.

Блюдото включва листа от бейби салата Florette, хайвер от белуга, настърган трюфел, украсени със злато картофи, омари и 30-годишен балсамов оцет и е създавано в продължение на 6 часа. Специалният хайвер, поднасян навремето на руските царе, представлява най-ценната съставка в салатата.

Вкусните перли на хайвера

Хайверът също има безценни разновидности, като този на белугата албинос (риба от семейство Есетрови) – Almas. Сто грама от  деликатеса в метална кутия от чисто злато, с произход - Иран, струва 2000 долара. От 24-те вида есетра в света, само четири произвеждат хайвер, подходящ за консумация. Извличането на хайвера става по специален начин. Ако рибата е мъртва, вкусът се съсипва. Затова есетрата се зашеметява и за десет минути хайверът се изважда и затваря в кутии, които задължително трябва да са метални. В противен случай ценният продукт губи вкусовите си качества. Най-големите производители на хайвер в света са Русия и Иран.

Освен от риба, хайвер се получава и от...охлюви. Актуален деликатес във Франция. Продуктът се държи в специална саламура, като рецептата за приготвянето й е строго пазена в тайна. Всеки охлюв снася веднъж годишно около 100 яйца. Най-добрите яйца се събират на ръка. Деликатесът прилича на перли. Цената на 50 грама хайвер от охлюви е около 115$.

В списъка на гурме предложенията, впечатляващи с изтънчен вкус и шокираща стойност, се нареждат и най-скъпата пица, "Luis XIII"(8300 евро), дело на италианеца Ренато Виола,  картофите от сорта "La Bonnott”, 500 евро за кг, сандвичът с шунка, предлаган в „Cliveden Hotel“ в Беркшир (Англия) за 155 долара. и много други деликатеси, които за мнозинството от хората са просто приковаващ вниманието факт от рубриката “Любопитно”, но за други - реална възможност да доставят на сетивата си рядко и нестандартно удоволствие. 

Весела ХРИСТОВА

текстът е публикуван и в сп. Beauty 10 2011

На лов за... трюфели

Трюфелите били познати още във времената на фараоните, но на  най-голяма популярност се радвали в края на 19 век. Тогава добивът им превишавал 1000 тона на година. За сравнение - днес се събират около 20-30 тона на година.

 

За хората в миналото било мистерия как се е появил трюфелът. През Средновековието му приписвали магични свойства, а според учените бил продукт на подземните газове.

Трюфелите не се берат като обикновените гъби, а се намират със специално обучени за целта животни - кучета , прасета и дори мечки! (цената на едно такова куче с родословно дърво започва от 4 000 евро, а най-добрите в бранша са от породата Лаготу). Без тяхна помощ трудно може да откриете трюфел, защото той се намира на дълбочина до 30 см под земята, където расте в пълна симбиоза около корените на определени дървесни видове. Негови издайници са мушиците, кръжащи отгоре (трюфелът е любима храна дори за насекомите), както и фактът, че земята е ровена от животни - зайци, глигани, мечки и др., които обожават вкуса му. 

Въпреки че  външният му вид съвсем не е привлекателен, той е сред най-ценните деликатеси.

 Има вкус на гъба с привкус на печени семки или орехи, който е пикантен и уханен с много нюанси.

Обучението на кучетата не е лесна задача.  Избраните животни първоначално се хранят два месеца с мляко, в което са варени трюфели. После започва същинската дресировка. Натриват с трюфел пръчка и я скриват. Кучето трябва да я намери и донесе. Следват продължителни разходки по местата, където виреят гъбите. Рано сутрин, при температура от 10- до 15 градуса и при мъгливо време. Кучето се разхожда срещу вятъра. Обучението на ловеца на трюфели може да бъде доста продължително, месеци, дори години. Ето защо обучените животни са толкова скъпи - 5-10 хиляди долара.

Във Франция излизат на лов за трюфели с прасета, които усещат мириса им от 50 метра. Задължително прасето е с намордник, за да не пострада търговския вид на гъбата.

От стотината вида трюфели само няколко са "благородни", т.е. представляват кулинарен интерес. Двата най-прочути са Белият трюфел от Алба (Tuber magnatum pico) и Черният (Tuber macrosporum). Истинското признание за трюфела като деликатес започва от времената на Людовик XIV. На трапезата му сервирали трюфели, преминали през минимална кулинарна обработка, задължително украсени с цветя.

 

Къде расте трюфелът?

В дъбовите и букови гори на Южна Франция, Северна Италия, Централна Европа, Близкия Изток, Африка, Австралия, Калифорния. Трюфелите растат на дълбочина 10-30 см. Срещат се и сред брезови и орехови насаждения. Обикновено са около корените на дървото и растат през цялата година.

 В България ги има в почти всички региони на страната – в гористите местности с карстови почви. Възможно е да се култивират. Успешни опити са правени още през 1808 г, когато по-наблюдателните са забелязали, че трюфелите растат между корените само на някои дървесни видове. През 1808 французинът Жозе Талон събира жълъди от дъба, под който намира трюфели. Засажда ги и след няколко години в корените им били открити трюфели. 

През 1847 година Август Росю засажда 7 хектара с такива жълъди и след време събира богата реколта от трюфели, за което получава награда на Световното изложение в Париж през 1855 година.

Черният диамант - най-ценният трюфел

Трюфелите имат силно ухание, затова са идеални за ястия със слаб аромат. Срещат се в някои видове сирена, напр  Fonduta – специалитет от пиемонтската традиционна кухня

Перфектният трюфел притежава добър аромат и плътен вкус. Щом е узрял и бъде събран, трябва да се консумира възможно най-скоро

Белият трюфел влиза в състава на някои козметични средства: кремове, маски за коси, тъй като е богат на протеини и аминокиселини.

Цената на трюфела

Трюфелите обикновено се продават в скъпи гастрономи, като за всеки вид има сезон. Белият се събира от октомври до януари, но има и черни трюфели, които растат от декември до март. Видовете се различават по качество и цена. На европейския пазар белият достига цена – 5-8 000 евро за килограм, а черният – около 1000.

В големите хипермаркети и у нас се намират трюфели на цена 5 000 – 6 000 лв за килограм. На пазара в България почти не се срещат пресни трюфели, но могат да бъдат открити консервирани – цели, нарязани на ивици или в пастети, а най-достъпен като цена е зехтинът, ароматизиран с трюфели. За кулинарни цели се използват няколко грама. 

Голяма част от трюфелния зехтин всъщност не се прави от истински гъби, а се използва синтетичният компонент 2,4-Dithiapentane, който придава специфичния аромат. Само в най-скъпите продукти се използват трюфели. Вкусът и мирисът на истинския трюфел е доста трудно да се интерпретира със зехтин. Независимо от това, този вид продукт е доста популярен сред кулинарите заради продължителния срока на годност и, естествено, цената.

Олиото има вкус и мирис, който прилича на желания аромат и затова се употребява тогава, когато искаме да постигнем деликатен нюанс в ястието.

Как се приготвя

Трюфелът обикновено се реже на тънки ивици или се настъргва непосредствено преди консумация и се слага в различни ястия. (Ако едно ястие в Италия струва 300 лири и отгоре се настърже  трюфел, цената му скача до 1 300 лири).

Не се препоръчва да се пече. Деликатесните гъби не понасят термична обработка, след която губят ценните си свойства. Във фурна се поставят максимум за 5 минути.

Трюфелът може да се консумира с всичко. Французите го предпочитат в с обикновени пържени или варени яйца. Може също така да се комбинира с варено или печено месо.

Как се съхраняват

Тези нежни гъби не издържат много. Може да се съхраняват около 2-4 дни, най-добре в херметично затворена кутия. Преди това гъбата трябва да се почисти от полепнала почва, след което да се постави в съд и да се засипе с ориз, който ще поеме аромата и същевременно няма да позволи да трюфела да изсъхне или загние. Трюфелите не трябва никога да се мият с вода, което е гибелно за тяхната структура и аромат, а само да се почистят с четчица и сух плат. Гъбите могат да се държат също в зехтин или спирт. При консервирането в зехтин те не само се запазват, но и зехтинът придобива превъзходен аромат.

Трюфелите се обелват от кората, попарват се за кратко във вряща вода, заливат се със зехтин и се поставят в херметически затворен съд. Кората може да се използва като добавка за други ястия.

Трюфелът притежава благородство, което предава на всяко ястие и го превръща в шедьовър на кулинарното изкуство.

 

http://mushroomer.info

http://dogs.ru,  beauty.bg

Весела Христова

Сладоледът - лакомство за бедни и богати

Освен великите изобретения, родили се в земите на Поднебесната империя, там се е появило и едно приятно кулинарно откритие – сладоледът, за който се смята, че е на на повече от 5000 години.

На императорската трапеза присъствал под формата на интересна комбинация от лед и сняг, специално доставяни от планинските райони, в която били добавяни резенчета портокал,  зрънца от нар. Няколко капки вино или лъжичка мед обогатявали вкуса му.
За лакомството споменава в дневниците си пътешественикът Марко Поло. Това дава основание да се смята, че за пръв път сладоледът се е появил в Европа, след като Марко Поло се завръща от далечното си пътешествие през 14 век. Казват, че според рецептата на пътешественика, за охлаждането на десерта се използвал не само сняг, но и ...селитра. 

Марко Поло пристига в Китай

Първоначално ледът се съхранявал в тайни складове предимно за ВИП персони.
Рецептата за сладолед, приличащ най-много на съвременния, се родила в Италия, в Сицилия. На средиземноморския остров имало всичко необходимо за целта. И на първо място – захарна тръстика, която съвсем не била разпространена в други райони на Европа.
За подслаждане на храната в тези години се използвал мед, само че той при замръзване кристализирал и ставал неподходящ при производството на сладолед. 


В Сицилия никога не изпитвали и липса на яйца и мляко – основните съставки на ледения десерт. 
Немаловажна предпоставка за развитието на това производство било наличието на планински лед, с който търгували по цяла Италия  и в Малта. 
Жителите на Сицилия се занимавали от векове и с добив на морска сол. Солта била необходима в технологичния процес - тогава, когато нямало електричество и трябвало продължително да се бърка, за да се получи сладолед.
Солта ускорявала топенето на леда при приготвянето на гладка кремообразна маса и съкращавала времето за разбъркване.

Катерина Медичи

 Най-простата рецепта за приготвяне на сладолед от тези години – поставяли съда с необходимите съставки в по-голям съд, пълен с лед и сол и започвали да ги бъркат. Разтопената вода периодично изливали и слагали нов лед. След два-три часа усилено разбиване десертът бил готов.

Когато младата Катерина Медичи се омъжила за френски крал Анри Втори, взела със себе си в Париж и личния си готвач  - Бенталенти, утвърден авторитет в производството на сладолед и разхладителни напитки.

Пищната сватбена церемония се състояла на 28 октомври 1533, а гостите били впечатлени от изумителния десерт – освежаващи ледени топки с плодове.  Новото кулинарно изкушение мигновено завоювало симпатиите на френските придворни. Кралските съветници извикали готвача и поискали да им покаже и най-малките детайли по приготвянето на десерта. 
Сред което го обявили за държавна тайна. 

Естествено тази тайна не била опазена за дълго.

  За първи път сладолед започнал да се продава масово във френската столица Париж през 1676 г, когато 250 сладкари се обединили в професионална асоциация.

 До средата на ХIХ век сладоледът все още се бъркал на ръка. Докато през 1846 г. Нанси Джонсън от Ню Джърси не изобретила първата машина за производството му-  кофа, пълна с лед и сол, в която имало затворена кутия с яйчно-млечната смес. Контейнерът се въртял с ръчка, докато съдържанието му се замрази достатъчно.
 
 

    Началото на серийното производство на сладоледа било поставено през 1851 г. от американския млекар Джейкъб Фусел.