Детски приказки със зловещ привкус

Една любопитна, макар и кърваво-жестока история...
Всички сме слушали приказката за Пепеляшка, но не всеки знае първоначалния и вариант според Доротея Фийман, сладкодумна немска разказвачка (1755 - 1815) от която Братя Грим записали стотици истории.
Преди столетия...

Пепеляшка получила балната си рокля не от вълшебницата кръстница, а от покойната си майка, която се надигнала от гроба, за да нагизди дъщеря си за бала. Принцът пък преследвал девойката, обзет от силно еротично желание. За да опази честта си, Пепеляшка се спасявала, катерейки се на височини - ту на крушата, ту в гълъбарника. Младежът бил въоръжен с брадва и бързо ги събарял, но тя пак му се измъквала. На третата вечер принцът залепил красавицата за една стълба, заливайки предварително стъпалата със смола. Пепеляшка скочила, но златната и обувка останала залепнала. Следвало издирването на възлюбената и докато девойката размишлявала над бъдещите си възможности и честната дума на принца, сестрите и се инвалидизирали доброволно – едната си отрязала петата, а другата пръстите, за да обуят желаната пантофка. В този момент се намесили белите гълъби, които разкрили лъжата и докато сестрите превързвали окървавените си нозе, Пепеляшка пъхнала стъпало в златната обувчица. Докато двойката се венчавала, гълъбите изкълвали очите на лошите сестри, които продължили битието си като жалки просякини.

Паоло Джордано - "Самотата на простите числа"

 Едно малко закъсняло разсъждение ...

Може би само човек, склонен към точните науки, какъвто е самият автор, би могъл да направи сравнението на простите числа със самотниците. Казват, че всеки си има своята половинка и постига пълна хармония и лично щастие тогава, когато я срещне. Дали е така...

Истинските самотниците вероятно са хора, които нямат нужда от половинка. Те всъщност са едно цяло. Като просто число, което може да се дели само на себе си и на единица.

И ако харесвате нежната проза на Харуки Мураками, няма как да отминете многообещаващия италианец Паоло Джордано.
Книгата, която ни поднася, не е само са тези, които за избрали личностното уединение пред общоприетия стереотип на съществуване. И не е само за душевните рани, върху които усамотението ляга като лечебна марля.

Лично мнение

Романът "Самотата на простите числа"  е за надеждата, която всеки носи подсъзнателно. Не са необходими специални външни обстоятелства, за да изживеем  своя катарзис, не е нужно нечие опрощение, за да излезем от ямата на депресивните моменти, породени от чувството за вина, понякога незаслужена. 
 Просто израстваме и преодоляваме сами черния период в живота си. Който, всеки знае, не е нито черен, нито бял, а доста цветен.

Весела Христова 

Прототипи и герои

Приказните сюжети не са се появили току-така.
И понякога зрънцето истина в тях набъбва, набъбва и се превръща в истински фантастичен балон.
А той полита нагоре, носен от полъха на въображението ни...

Нека развенчаем няколко мита.

Например този за благородния герой Робин Худ, известен от  средновековните английски народни балади, който според легендата се подвизава като разбойник в Шерудската гора, в близост до Нотингам. Класически защитник на онеправданите - ограбва богатите и раздава ограбеното на бедните.

Реалният му прототип бил обикновен разбойник, на когото изобщо не му хрумвала мисълта да преразпределя благата. Възлюбената му – красивата Мериан, не била принцеса, а пастирка /според някои Робин Худ  всъщност имал хомосексуални наклонности и не проявявал особен интерес към нежния пол/.  

Снежанка също е реална личност, но уви - с нещастна съдба. Била дете на германския граф Филип, чиято съпруга умряла през 1553 по време на раждане. Графът се оженил втори път, а мащехата отровила девойката. Само че не с ябълка, а с настойка от отровна цикута  (Cicúta virósa). За това жестоко деяние била осъдена и умряла в тъмница. 

Не само Снежанка, но и джуджетата имали прототипи – открити са стари ръкописи, в които се споменават миньори с необичайно нисък ръст, които навремето се трудили в рудници, разположени на територията на днешната немска провинция Хесен.

Приказката на братя Грим е почва,  благодатна за асоциации. От сферата на психологията, историята, социологията, теологията, митологията , космологията. 

Пример: 

За психоаналитика Карл Юнг образът на Мащехата е архетип на т.нар сянка -  част от несъзнателната психика, съдържаща изтласкани недостатъци, слабости и инстинкти. 

Интересна история е свързана с персонажа на Шекспир Отело. Италианецът Маурицио Отело командвал отряд от венециански наемници през XVI век. Шекспир погрешно интерпретирал съкратеното му лично име и го превърнал в мавър.

Историческият прототип на жестокия владетел, известен като “Синята брада”, бил френският маршал Жил дьо Ре, съмишленик на самата Жана д Арк. За разлика от приказката, единствената му съпруга го надживяла. 

маршал Жил дьо Ре

Ужасната слава на маршала дошла от алхимичните му опити и свързаните с това ритуали. Хората смятали, че убивал деца от околностите на замъка си, с чиято кръв, сърца или други органи извършвал зловещи обреди. 

Той така и не открил философския камък, но потънал в дългове. Кредиторите му го наклеветили пред органите на Инквизицията. През 1440 г. бил арестуван, обвинен в изнасилване, измъчване и убийството на 140 деца  и умъртвен.  

През ноември 1992 г. френски трибунал, иницииран от литератора Жилбер Пруто,  го реабилитира.  

http://smoking-room.ru/

wikipedia