Кацнал на едно дърво

Не само децата обичат да си строят къщички в короните на дърветата.

Дали като хоби на екстравагантни архитекти или слабост на тези, които не могат да се разделят с детето в себе си, къщичките по дървета се радват на особен интерес.
Освен като живописна гледка, понякога имат и чисто практични функции.

За реклама

Като творението на японския архитект  Такаши Кобояши, създадено да рекламира известна марка кафе. Намира се на остров Хокайдо. Марката е НЕСКАФЕ.

 

Хотели

Или пък такива, построени като атракция за туристи. Хотелската стая в короната на дърво определено гарантира незабравимо преживяване. Този хотел, например, е построен в Индия на височина 40 метра. Достъпът се осъществява със специален асансьор. Стаите предлагат всички удобства, свързани с цивилизационния начин на живот.

На другия край на света канадският предприемач Tom Chudleigh  е построил оригинални сфери от дърво и кожа, в които е прокарал електричество и телефон. По- големите побират три легла, микровълнова печка, хладилник и мивка. Том е кръстил комплекса "Сферите на свободния дух" и го предлага на любителите на нестандартните почивки.

 Арт

Холандският режисьор и художник  Бенджамин Вердонк (Benjamin Verdonck) издига на дървото пред един старчески дом в белгийския град Гент истинска къща от бетон, дърво и стъкло. Тя се появава по време на фестивала Track: a Contemporary City Conversation. Идеята е да се направи аналогия между детските години на човек и залеза на живота му.

                                                    

 За религиозни цели

Къщите по дърветата могат да бъдат и истински дворци. Като домът на проповедника Хораций Бърджес, който възнамерява да кандидатства в кигата за рекорди Гинес. Къщата има 80 стаи и е построена около висок 25 метров дъб. Използва се за религиозни цели.

                                                          Като ресторанти и магазини

Друг подобен проект се намира в градините Alnwick

Огромното съоръжение струва 3,3 млн. лири. Тук са разположени магазини, ресторант, трапезария.

А това са интересни варианти от интернет пространството :

Весела Христова

Необикновените покриви

"...Веднъж един коминочистач съгледа неочаквано Карлсоновата къщичка. Той се учуди и си рече: „Я гледай!… Къщичка?… Не може да бъде! Кой ще построи къщичка на покрива?… Отде ли се е взела тука?“

Из Карлсон, който живее на покрива

Покривът обаче е място, където може да се развихри фантазията на сградостроителите.

Къщата в Сопот

И не става дума само за умопомрачително сложни архитектурни съоръжения, реализирали идеите на нестандартни умове /като къщата в полския град Сопот, превърнала се в истинска атракция за туристите/, но и за семпли като конструкция, но изпълнени по оригинален и необичаен начин покриви.

Уникални конструктивни решения завършват смели проекти - къщи повлияни от биотех естетиката, приели форма на битови предмети и дори обувки.

Да не говорим за зданието, обърнато с покрива надолу, известно като Upside Downer , което се намира във Флорида 

Upside Downer

Или аналогичната сграда на полския архитект Даниел Шапиевски, построена само за 114 дни:

 А ето и други варианти:

С риск да засегна една болезнена тема – земетресенията, ще посоча и къщата на Рипли (Ripley`s Building) в Онтарио, в която фасадата и покривът са "тръгнали" в различни посоки, като след земетресение. Зданието е построено за да напомня опустошителното бедствие през 1812, със сила 8 бала по скалата на Рихтер.

Други строители наблягат на природните материали и растителността. Какво по-добро за един шумен, бетонен град от китни зелени покриви...

 Подходящи са и за пасторалните провинциални пейзажи.

 „ От покривите звездите се виждат по-добре, отколкото от прозореца. Можем само да се чудим, защо толкова малко хора живеят на покривите”. Астрид Линдгрен

Съвременните архитектурни решения дават израз на много смели идеи, като някои от тях са истински произведения на изкуството. 

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ:

Теракотени фантазии

Точно след шест дена един талантлив китайски архитект ще получи чек от 100 000 долара на тържествена церемония в Пекин.
Естествено, по-важно е самото отличие - смятаната за еквивалент на  Нобелова награда в архитектурата награда "Прицкер" (Pritzker Architecture Prize).

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China
Photo by Lv Hengzhong

Удостоеният е професор Ван Шу /Wang Shu/, първият представител на Китай, носител на подобен приз - признание за работата му по обществени сгради (студентски кампуси, библиотеки, музеи, жилищни блокове).

Ван Шу строи основно в Китай, но понякога и жителите на други страни стават очевидци на оригиналните му прозрения.
В духа на старите китайски строители, Ван Шу сътворява истинска теракотена градина, с която страната му се представя на 10-то Венецианско биенале по архитектура през 2010 година. 

Море от рециклирани керемиди (по нашите краища известни като турски)  и дървена пътечка над тях като своеобразен мостик – замисълът е перфектно реализиран и се превръща в любопитна атракция за посетителите на биеналето.

Ефектният подход с използването на керемиди е демонстриран и преди – в кампуса на Китайската художествена академия, в проекта Керамична къща.

Ceramic House, 2003-2006

Xiangshan Campus

изобилие от керемиди в постройката на кампуса

Студентите в Китайската художествена академия са облагодетелствани да живеят и да се учат в среда, създадена с вкус и висок полет на въображението.

Xiangshan Campus, China Academy of Art, Phase II, 2004-2007, Hangzhou, China

Заедно със съпругата си Лю Веню,  Ван Шу проектира в своето Аматьорско архитектурно студио.

Смята се, че работите му са отличен пример за устойчива архитектура. /Устойчивото развитие  удовлетворява нуждите на нашето поколение, като не поставя под въпрос, не заплашва потребностите на бъдещите поколения и гарантира пълна хармония между природата, обществото и икономиката./ 

Журито на наградата Прицкер е оценило практичността , универсалността и екологичността на проектите му.
Ван Шу често използва рециклирани строителни материали, като при това съумява да превърне сградите си в запомнящи се, оригинални и естетични. 

В това е и тайната на характерния му стил - стари материали в модерни проекти.
Например, стените на историческия музей в Нинбо - (2003–2008), построени от строителни вторични суровини - камъни и керемиди от разрушени по време на строителния бум в Китай стари постройки. 

Ningbo History Museum, 2003-2008, Ningbo, China
Photo by Lv Hengzhong

http://www.pritzkerprize.com
http://www.chinese-architects.com/en/amateur/en/

"Utopix" - мечтата на един живот

Понякога животът на човек минава под знака на един строеж. 
Дни, седмици, години, отдадени на мястото, което наричате свой дом. Докато и най-малките подробности придобият окончателния съвършен завършек.

Мечтата, на която се е посветил френският художник  Жо Пиле, прекрасно илюстрира горното твърдение.  Делото на живота му е уникалната къща(?) с красноречивото наименование "Utopix"!

 Жо съвсем не е учил архитектура, просто е следвал въображението си. Резултатът от старанията му се оформил окончателно сред 30 години.

През седемдесетте художникът купил 11 хектара земя на каменистото плато Causse de Sauveterre. Дотогава пустеещата местност се използвала предимно за паша на овце, но това не обезсърчило Жо и съпругата му Доминик. Те мечтаели да си построят дом, едновременно функционален и оригинален.

 

 Строежът започнал през 1979. Жо разчитал на своите ръце и на помощта от приятели. Събрали камъни, каквито тук имало в изобилие и построили истинско иглу.  Оформили покрива като купол и го декорирали с камъни. През 1992 зданието било завършено и веднага привлякло вниманието на туристите. Жо решил да направи дома си още по-атрактивен и осеял местността с всевъзможни забавни скулптури. Направил и поле за мини голф.

Макар и бавно, строежът се движел към окончателното си приключване. През 1997 вътре била поставена изолация, а през 2000 домът бил електрифициран. 

И така, приключението „Utopix" завършило.  За собствениците останало  удовлетворението от постигнатия блян и възможността да обитават един наистина неповторим дом. 

 http://www.utopix-lozere.fr
 http://www.kulturologia.ru

Весела Христова