Класическата японска чайна градина -Roji (露地), представлява истинска сцена за философски спектакъл с дълбок подтекст.
Както предполагаме, тук всеки детайл е грижливо обмислен и изпълнява определена функция.
източникhttp://www.flickr.com/photos/rosasay/5768895474/ |
Градината, олицетворяваща тишина и спокойствие, се развива паралелно с чайната церемония Рикю.
Канонът, създаден от майстор Сен но Рикю (1522-1591), предполага атмосфера на умиротворение и откъсване от тегобите на битието. Единствената украса на помещението за церемония е разгънат свитък или ваза с цветя.
Участниците фокусират мисълта си върху дълбоката красота на простите неща- звука на водата, светлината, отблясъците на жарта. Това им носи покой и душевна хармония.
Участниците фокусират мисълта си върху дълбоката красота на простите неща- звука на водата, светлината, отблясъците на жарта. Това им носи покой и душевна хармония.
Чайната градина обикновено се състои от две зони - външна и вътрешна, които задължително се различават стилово.
И ако едната е с буйна растителност, то втората би трябвало да бъде по-изчистена.
Прилагат се традиционните ландшафтни стилове. Във външния Roji се намира беседка, където гостите изчакват стопанина, и декоративно сервизно помещение (хакамацуке).
Вътрешният двор е обзаведен с кладенец, декоративна отпадъчна яма, цукубай и чаен павилион. Разделени са с ограда с порта.
Съвременните чайни градини обаче рядко спазват този принцип, който се прилага на по-големи територии.
Всички елементи се съединяват от пътечка, направена от отделни големи плоски камъни.
Пътеката е изпълнена със смисъл – символизира Пътя на чая и пречистващото му действие.
Посетителите пристъпват бавно...
Павилионът
Чайната къщичка е малка и скромна. Обикновено входът е нисък и човек влиза вътре, след като се наведе – ритуал, подчертаващ равенството на всички участници в церемонията.
Цукубай е съд, в който се събира вода. Гостите коленичат, черпят от каменната вана вода, измиват ръцете си и изплакват устата си. Традиционен ритуал за пречистване.
цукубай |
До каменния цукубай се намира фенерът орибе торо, назован в чест на майстор Орибе.
Освен този вид фенер, се поставят и други, чиито светлини трепкат живописно в сумрака.
Чайната градина отделя павилиона от обичайното жилищно пространство. Преминавайки през нея, гостът се освобождава духом от негативните мисли и се подготвя за покоя, с който ще го дари изтънченият ритуал.
Основните принципи на чайната градина са простотата и скромността, естествената красота и очарованието на недомлъвката или скритата прелест на детайлите.
http://www.bg.emb-japan.go.jp
http://www.landy-art.ru/helpful_information/garden/japan.html?id=262 и др.