Шоколадовият космос - изкушение за цветарите

Пролетта наближава и цветарската треска постепенно обхваща хората, които обичат да създават красиви градини или пък ефектни балкони, отрупани с ароматни растения.

Едно предложение в каталога на "Сортови семена" прикова моето внимание.

Cosmos atrosanguineus /Chocolate Cosmos / или Шоколадовият космос е много интересно цвете, с мексикански произход, приятно ухаещо на шоколад.  Цветовете му са атрактивни - тъмни, керемидени, почти черни, но най-привлекателен е ароматът му. 

Въпреки че останалите видове космос са сред най-разпространените, непретенциозни и лесно отглеждани цветя, шоколадовият космос е сред редките растения.

Вълшебното му ухание винаги е привличало хората. Известен факт е, че в началото на 20 век шоколадовият космос почти е изчезнал. Останал само един храст, от който през 1902 мексиканските учени успели да съберат семена и да го размножат по изкуствен път. 

Тази история често се споменава в научните трудове. Мексиканските ботаници заслужено се гордеят  с този факт -една истинска победа в областта на съхраняването на биоразнообразието на нашата планета. 

Тук трябва да отбележа, че в природата семената на шоколадовия космос имат много слаба жизнеспособност - растението се размножава предимно с разделяне на коренището. 

 Понеже неговата родина е топлото Мексико, този вид космос е чувствителен към застудяванията и резките промени на температурите.

Многогодишното растение достига височина до метър и половина. Листата му - от 7-15 см. Диаметърът на съцветията не надвишава 4,5 см.

Това, което го отличава от другите видове космос, е необикновеният тъмночервен, керемиден цвят и споменатият шоколадово-ваниленият аромат, който привлича не само хората, но и животни и насекоми. 

Днес шоколадовият космос е любимо растение за много цветари. За да отгледате такова цвете, трябва да положите особени грижи. Много внимателно да посадите грудките напролет. Редовно и обилно да ги поливате, особено първата година -  във вегетационния период кореновата система се нуждае от много влага. Растението трябва да се сади на слънце, в краен случай - на полусянка, а ако се очакват застудявания(-5С) - да се извади от почвата. Специалистите съветват грудките да се изваждат късна есен и да се съхраняват покрити с пясък в хладно и проветриво помещение, подобно на далиите.  Cosmos atrosanguineus не произвежда жизненоспособни семена, а се размножава чрез делене през пролетта. 

Да се отгледа шоколадов космос е предизвикателство, но цветето ще ви дарява истинска наслада с чудния си аромат в продължение на много години.  

  Цъфти от началото на м.Юни до края на м.Септември.

Дискретност, подчертана с роза

 

Знаете ли защо участниците в Дионисиевите празници се увенчавали с рози?

За да не издадат тайните си под въздействието на изпитото вино.

Хората вярвали, че розата охлаждала страстите от поетия алкохол и слагала “катинар” на устата – едно полезно свойство, особено при важни срещи между политически особи.

Оттук и изразът, който за много от почитателите на Дан Браун /а и на Георги Господинов/  вече е известен – латинското “sub roza” – под знака на дискретността или буквално под розата. 

Легендата
Афродита дала  на сина си Ерос, бога на любовта, една бяла роза.
Той, от своя страна, я подарил на Харпократ /Harpocrates/ бога на тишината./ Това е гръцката транскрипция на един от египетските епитети за бог Хор/.
Харпократ често е изобразяван е като момче с корона или младеж, с поставен пръст върху устата си – факт, който бил тълкуван от гърците като знак за мълчание.
 Според античната митология Харпократ прелъстил Афродита /Венера/. За да купи дискретността му, Ерос /Купидон/ му дарил прекрасната бяла роза.

Тайни сбирки и тайни общества
Като символ на дискретността и мълчанието розата украсявала помещенията за изповед и таваните на стаи, където се провеждали закрити съвещания и сбирки и след време се превърнала в любим знак на тайни организации.

Хризантемната култура на Далечния изток

Освен любимо есенно цвете по нашите земи, хризантемата е много ценно растение в източните култури.

 

В Япония

В Япония хризантемата е императорска емблема. През 1189 мечовете на Микадо били украсени със символа и. Апогеят на т.нар. “хризантемна култура” в Страната на изгряващото слънце бил през 16-то столетие, но и днес съществуват стотици градини, пълни с уханните им цветове. 

Казват, че гигантският хризантемен храст Цукури може да даде стотици цветове. Друга интересна разновидност е ипон-цукури, която пък има само един цвят.
Императорското цвете е плоската хризантема Хирониши. Тя не бива да притежава повече от шестнадесет листенца.

В Китай
 Китайците възприемат хризантемата като символ на есента, така, както сливовият цвят – на пролетта. Освен това било любимо цвете на мандарините. Китайците отглеждат хризантеми от две хилядолетия. Образът и украсява храмове, често се използва като мотив в дърворезба или при тъкани.
 На китайски хризантема е дзю, което омоним на глагола “чакам”. 

Полезно
Хризантемите издържат дълго време във ваза без специални грижи. Преди да ги потопим, срязваме надлъжно стъблото и махаме листата, които биха останали потопени. Може да добавим малко оцет във водата – 1 с.л на 1 л.вода. 

Прозаично...
Европейската диворастяща форма е известна като вратига – tanacetum vulgare.  Използвала се е като средство против глисти.

Весела Христова

Призрачната орхидея - прекрасна и непредсказуема

Призрачната орхидея /Epipogium aphyllum/ е сред най-редките растения на земята.

Деликатното растение не притежава хлорофил и затова зависи изцяло от хранителните вещества, извличани от почвата с помощта на гъби. Размножението е вегетативно, с нарастване на коренището. Понякога с години не показва признаци на живот, но ако влажността, температурата и други природни условия са подходящи, то месестото стъбълце смело се показва на повърхността.

Случва се да цъфти и ...под земята. Цветовете му имат мирис на банан, който привлича насекомите. Призрачната орхидея цъфти през юли и август.

Това изключително рядко срещано растение всъщност е много старо, съдейки по ареала. Среща се в Скандинавието,  в Централна и Западна Европа, Средиземноморието, Мала Азия, Япония, Китай, Сибир, Кавказ и др., в сенчести иглолистни, смесени и широколистни гори.

Коренището му е сочно, разклонено и прилича на корал. Листата му са символични като размер, приличат на люспи и имат същия цвят, както и стъблото. Деликатното снопче цветове има слаб и нежен аромат. Фините листенца около цвета са жълти, наведени, напомнящи пипалца на морско животно. Призрачната орхидея е изключително атрактивно растение, с големи, спрямо височината, цветове и нежна окраска. 

 

Растението е застрашено от изчезване и затова е вписано в червените книги на много държави. Биологията му е недостатъчно изучена.

Във Великобритания за пръв път е открита през 1854 от  W. Anderton близо до Tedstone Delamere , след което през 1876 близо до  Ludlow.

Наименованието идва от   Epi (нагоре ) и pogon (брада или устна). Първите записи за подобно растение датират от 1747, направени са в  Сибир. 

http://imagesfromtheedge.com/blog/?page_id=3975

http://flower.onego.ru/orchid/epipogiu.html и др.

Хълмът на рододендроните

Какво може да се сравни с японската традиция ханами и впечатляващите гледки от цъфтежа на сакурата? 

Цъфтежът на рододендроните.

Особено в Непал...

 

Отделни дръвчета има навсякъде, но мястото, което привлича като магнит пътешествениците, е селцето Горепани, разположено на височина 2750м. Ghore озвачава кон, а pani – вода. Тук било място за водопой на тежко натоварените коне, чиято мисия отколе е да прекарват товари по стръмните планински пътеки. 

Ежегодно селището се посещава от хиляди туристи, които се отправят към съседния хълм - Пун Хилл (Poon Hill). Цялото възвишение е обрасло с рододендрони. От март до края на април гледката е впечатляваща. Пишните червени, розови, бели цветове на фона на лазурното небе и искрящите, покрити със сняг, върхове в далечината си заслужават всеки миг, прекаран в това далечно място, в което времето сякаш е спряло...

Пътят към хълма съвсем не е лек – нагоре, нагоре по стръмнината към върха. Когато първите слънчеви лъчи докоснат планинските върхове, пред взора на упорития пътешественик се открива цялото великолепие на рододендроновата гора, а нежният аромат на разтворилите се пъпки се носи над цялата местност. 

Екскурзия, идеална за авантюристи – естети.

Тук е моментът да споделя, че рододендронът е национално цвете на Непал – такова, каквото е розата за България или божурът за Китай.  Дори се използва като воден знак върху националната валута, вместо образа на донеотдавна властвалия монарх.

На территорията на Непал се срещат 32 вида рододендрони, които растат на височина 1500 до 4200м.

Язон и рододендроните

Древните елини имат и легенда, свързана с това красиво, но понякога коварно растение. Всички знаем мита за Язон, който събрал войска и се отправил към Колхида, в търсене на златното руно. В един момент хранителните запаси свършили. Били принудени да се задоволят със случайно намерен див мед. Само че след това половината от войниците изпаднали в несвяст. Мъдрият Язон огледал местността и разбрал, че пчелите събирали прашец от цветовете на рододендроните.

Съвременните учени също са установили, че медът ,получен от някои видове рододендрони, може да бъде отровен, а мирисът – опасен, особено за деца.

Източници:

http://migranov.ru/ghorepani.php

http://www.nationalflowers.ru

http://www.greatholidaysnepal.com/ghorepani_poon_hill_trek.html

http://www.nepaleveresttrek.com/ghorepani_poonhill_trek.php

Майски ухания в Кордоба

Сега е моментът, когато човек трябва да отиде в Испания. 
И не къде да е, а в Кордоба. 
В началото на май в града се провежда традиционният CONCURSO POPULAR DE PATIOS – фестивалът на вътрешните дворчета.

А пък там има какво да се види. Как да не пожелае човек да живее в китните бели къщички, богато украсени с пищни цъфнали растения, отглеждани с любов в красиви весели саксийки...

Морето от цветя и билки обгръща всеки посетител със сладкия си аромат – пеларгонии, фуксии, петунии...
Традицията датира от 1918 година. 

Оттогава дворчетата в старите квартали Санта Марина, Сан Андрес, Сан Лоренцо и Сан Базилио, Alcázar Viejo, еврейски и др гостоприемно се отворени за всеки, който ще оцени старанията на хората, благословени да живеят там.


Сухият горещ климат в региона е причината да се създават вътрешни дворове с много растителност и шадравани. По този начин в домовете влиза прохлада по време на горещините.

Чудесата на флористиката и градинарството са дело на любители цветари, а победителите са щедро възнаградени. Това,което може да дисквалифицира участниците е наличието на изкуствени растения в дворчетата – факт, абсолютно недопустим за всеки уважаващ се жител на Кордоба. 




Тук следва да добавим, че не всеки се осмелява да отвори вратата на патиото си за посетители.
 В продължение на десетина дни в двора ви имат правото да влизат стотиците гости на града, а това е свързано с известен дискомфорт за живеещите там. 





Възхитителният вид на вътрешните дворчета се съхранява и след края на фестивала. Това, естествено, е свързано с много грижи, но чудесният екстериор си заслужава.
Поливането става с лейки, закрепени на дълги прътове или маркучи с различни накрайници.

Източник и снимки от http://www.cordoba24.info/html/patios.html

Eтюд в люляково

Научният  термин за люляк -  Syringa L, произлиза от гръцкото "syrinx", което означава кавал, овчарска свирка.  Ако от по-дебело клонче люляк отстраните меката сърцевина, може да си направите пищялка. 
И ако си спомняте сюжетите от гръцката митология, ще се сетите за божеството Пан, което направило от тръстика прекрасна флейта. Тръстиката не била обикновена. Това била нимфата Сиринга, която се преобразила в растение, за да се спаси от домогванията на Пан.

Jean-François de Troy - Pan and Syrinx

Разкошният пролетен храст се асоциира не само с красота, но внася и известна нотка печал. 

Например в Англия хората го свързват с беда, а стара английска пословица гласи, че който носи люляков букет, никога не ще постави на пръста си венчална халка. На езика на цветята, ако девойка дарявала някому люляк, това означавало твърд отказ. 

Дълго време на Острова виреел само лилавият храст.  След като се появил и белият, възникнала друга легенда.
Казвали, че някога богат лорд изоставил красива бедна девойка и от мъка тя потърсила смъртта.  Приятелките и обсипали гроба с лилави люлякови клонки.  На следващия ден забелязали, че всички цветове се превърнали в бели....

Да си признаем, въпреки мрачните легенди, морето от цъфнали люляци е страшно красиво!

В Скандинавието вярват, че прекрасният храст е дело на слънцето и дъгата.

Когато богинята на пролетта събудила Слънцето и вярната му спътница Ирис – дъгата, събрала слънчевите лъчи и пъстрите цветове на дъгата и  започнала щедро да ги ръси върху поляните, дърветата... Земята ликувала от сипещата се благодат, а на местата, където лъчите достигали, се появявали разкошни цветя. Само че когато тази благодат достигнала северните ширини, останал само лилавият цвят. Ето защо там има толкова люляци. 

Съществуват ефектни люляци, при които диаметърът на цветчето надвишава три сантиметра! Цветовете на сортовете варират във всички нюанси на бялото, червеното, розовото, синьото, лилавото. Има дори сорт с жълти цветове! 

 Весела Христова 

Raoul Maucherat de Longpre - Spray of Lilacs

П. Кончаловски

Johan Laurentz Jensen - Lilac on a Ledge

Lilacs arranged by Constance Spry

худ. Столяренко

Pierre Auguste Renoir - Bouquet Of Flowers

Raoul Maucherat de Longpre

худ Владимир Иванов 

източник http://www.liveinternet.ru,  http://irushonok.livejournal.com и др.

На баба мушкатото...

Charles Hermans  «A secret admirer»

Добре познатото от детските ни години цвете е не само неизменното растение в дворчето на баба или пък присъства скромно и непретенциозно на градския балкон.

 С него са свързани и доста интересни истории.

 

В началото на миналия век били изключително популярни пощенски картички от серията "Езикът на цветята". Роден в епохата на романтизма, този символичен начин на общуване бил неизменна част от сантименталните игри между влюбените.

Чрез цветята омагьосаните сърца водели таен диалог и изразявали напиращите чувства. Тук присъствали не само изисканата роза или дискретна незабравка, но и обикновеното мушкато. Символичният му смисъл бил   " Изпитвам щастие да бъда покрай Вас".  Изразявало още уважение и приятелство. 

В зависимост от цвета му имало и нюанси - белите цветове подчертавали чистотата и невинността на сърцето, а количеството им изразявало степента на платоничните чувства.  Розовите изразявали радостта да обичаш и да бъдеш обичан, броят подчертавал силата на това чувство. Тъмночервеното мушкато означавало страдание и тъга, яркочервеното - утеха или желание за контакт. С помощта на картичките и образите върху тях влюбените общували така, както днес чрез социалните мрежи или мобилните апарати.

 Мушкатото било любим обект и на доста художници.  Може би най-известната картина с изображение на мушкато е “Rubens Peale with a Geranium” създадена през  1801 году от американския художник Рембранд Пийл. На нея е нарисуван братът на художника-  ботаник, който е поставил внимателно ръката си върху саксия с мушкато от вида Pelargonium inquinans.

Rubens Peale with a Geranium

 Френските импресионисти също обичали да го рисуват:

 Renoir“Geraniums and Cats”, 1881 г.

Renoir“Still life with geraniums in a bronze bowl”, 1880 г.

Claude Monet  “Camille Monet and a Child in the Artist's Garden in Argenteuil”, 1875 г.

В миналото вярвали, че мушкатото притежава магически свойства и го използвали като талисман за щастие. Освен това употребявали розовото за любовна магия, бялото за плодовитост, червеното  - за здраве и сила и против уроки. 

Hector Caffieri

Съществували поверия, според които уханието на мушкато защитава дома от отрицателни сили, а ако разлеете настойка от мушкато около къщата си, ще синаправите истинска защитна бариера! Друг вариант на защита е да поставите саксии с мушкато във всички стаи. Според астролозите най-мощно е традиционното зонално растение с ярко-червени цветове. 

И ако нямате в дома си от това цвете, не е късно да си вземете. Така ще се радвате на непрестанния му цъфтеж цяло лято, а може и злите сили да бягат от вашия дом надалеч....

Весела Христова

 http://frauflora.ru

http://www.pelargonium.ru  и др.

А ето и някои други картини с мушкато:

Kathleen's Geraniums by Carol Rowan

Ricardo Brugada Panizo "The Flower Garden" 1899

Frederick Childe Hassam "After Breakfast" 1887

Red Geraniums by Peter Poskas

William Kay Blacklock, Lady sewing seated by a window, 1917 г.

William Kay Blacklock,“A Quiet Read”, 1913 г.

Carl Bertling Girlinan, “Girl in an Interior”

Caroline Augusta Lord,Woman with a Geranium