Винтидж облеклата - като старо, отлежало вино

Vintage първоначално е термин във винопроизводството. Така наричали виното, получено от реколта в добра година. По аналогия е създаден и модният термин.

 Винтидж тоалетите приличат на отлежало и придобило нов, изискан аромат вино.

Облеклата vintage и second hand са различни понятия. "Секънд хенд" означава "съвременно облекло втора употреба".

Истинският винтидж не може да бъде “по-млад” от 30 години и не по-стар от 60 години. Останалото е антиквариат.

Винтидж предметите трябва да бъдат истински произведения на изкуството, напълно да изразяват "духа на своето време".

 Предимствата им:

1. Уникалност: много от облеклата са създавани в лимитирани серии.
2. Високо качество на материите и изпълнението.
3. Прецизно изработени детайли 
4. Изразяват духа на своето време
5. Еко. Направени са от естествени материи.
6. Ценно капиталовложение. С годините стойността им се повишава.

Популярни са винтидж колекциите  на Coco Chanel, Christian Dior, Hubert de Givenchy, Gucci, Ossie Clark, Mary Quant, Pierre Cardin, Halston, Thierry Mugler, Gianni Versace, Fortuny, Paquin, Lanvin, Madame Grés, Balmain, Cristobal Balenciaga, Patou, Azzedine Alaїa, Jean Paul Gaultier, Gianfranco Ferrè, Ungaro, Vivienne Westwood, Ralph Rucci , James Galanos. 

Класическите джинси «Lee» са винаги актуални, дори да са на 30 години.

Винтидж могат да бъдат както дрехи на известен моден бранд, така и обикновени облекла.

Аксиома за перфектен винтидж стил е безупречният вкус и познаването на историята на модата. Чувството за хармония и модна адекватност са задължителни. Например, не е редно да се комбинират обувки с дебели високи подметки, рожба на 70-те, с женствена рокля от 50-те. 

Едно безспорно примущество за облеклото, създавано преди десетилетия, е качеството на кройката и тъканите. В тези години е доминирал принципът за дълъг живот на предметите (тенденция от следвоенните бедни години). Дрехите, произвеждани в Стария континент и САЩ били висококачествени – достойнство, което им помогнало да се съхранят добре до днес.
  Платовете се отличавали с разнообразие и красиви десени. Ето защо съвременните дизайнери толкова често се обръщат към винтиджа и копират силуети и колорит от предишни епохи.
      

Какво трябва да знаете при покупка на винтидж облекло?

Внимателно оглеждайте и преценявайте състоянието на дрехата. Съществува определена градация в качеството:

Mint — означава, че не е обличано. Дрехата още има етикети и просто е чакала своя час прекалено дълго.

Near mint— почти нова, носена 1-2 пъти.

Excellent — в превъзходно състояние. Има едва забележими следи от носене, например леко протъркване по шевовете.

Very good — много добро състояние. Може да има забележими дефекти и петна. 

Good — добро състояние. Облеклото няма да изглежда ново дори след прецизна реконструкция. Дрехи в такова състояние се купуват предимно от колекционери.

Специализираните сайтове за търговия на винтидж облекла прибавят към характеристиката на продукта детайлно описание на всички дефекти. 

Весела Христова

Ар деко - блясъкът на една отминала епоха

Сред най-успешните детективски сериали, без съмнение, е "Поаро". Освен безупречната  игра на Д.Суше /David Suche/ - идеалния актьор за персонажа на Агата Кристи, впечатляващ е и мизансценът. Леките автомобили, костюмите, вътрешното обзавеждане, бижутата - прекрасна илюстрация на стила Ар деко.

Терминът Ар деко /Art déco/ или "декоративно изкуство" дължим на британския историк и критик Бевис Хилиър.

Образува се от Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes —  Международно изложение на декоративните изкуства и модерната индустрия, което било проведено през 1925 в Париж.

Показвайки на целия свят предмети, създадени във Франция, изложението доказало един необорим факт -  Париж си оставал синоним на стил.

Отличителните белези на Ар деко – етно и геометрични фигури, показен лукс, скъпи и модерни за времето си материали – слонова кост, алуминий, крокодилска кожа, скъпо дърво, сребро и др.

Стилът съществува около 15 години и символизира финансовото благосъстояние и изискаността, напомня Ар нуво, но с по-съвременни идеи и визия.

Развива се под влияние на археологическите открития в началото на 20 век, свързани с културата на Древен Египет и цивилизациите от предколумбова Америка.Движението оставя отпечатък в архитектурата, модата, ювелирното изкуство, вътрешния дизайн. Всъщност  Ар деко съществувало и преди откриването на изложбата през 1925 като отделен стил в европейското изкуство.  Достига до американския бряг едва през 1928 , където се американизира и трансформира в Streamline Moderne— визитна картичка на 30-те години в Новия свят.

Chrysler Building - класически  ар деко небостъргач в Ню Йорк Сити

Ар деко - последният голям стил в европейската мода. 

Неестествено слабите фигури, плоската гръд, демонстративният грим и силният загар се превръщат в актуален моден тренд през 20-те години.

В този период необичайна популярност придобиват разнообразните аксесоари: декоративни брошки, кехлибарени цигарета. Къси прически, поли над колената, дълбоки деколтета, разнообразни шапки и обувки, украсени със скъпоценни камъни и златни верижки. Джаз. Жените започват да карат автомобили, да пушат на обществено място. В дамския гардероб влиза костюмът с панталон, смокингът. Появява се легендарният парфюм «Chanel №5» и малката черна рокля. После настъпва Голямата депресия. Елементите на ар деко в моделите на съвременните дизайнери напомнят за вълнуващия хедонизъм и изисканост на една отминала епоха.

 

Вътрешен дизайн 

масичка от Айлин Грей

орнамент за кола от Рене Лалик

Сърцето на Ар деко дълго време си оставал Париж. В областта на вътрешния дизайн най-известното име бил Жак Емил Рулман, последният от парижките майстори ébéniste. Освен неговите мебели, модерни и популярни били предметите, изработени от Жан Жак Рато,  Айлин Грей, изделията от метал и емайл на швейцареца Жан Дюнан, стъклените шедьоври на Рене Лалик и Морис Марино, бижутата и часовниците на Cartier, изделията на «Süe et Mare», кованото желязо на Едгар Бранд и др. 

флакони за парфюми от Рене Лалик

Скулптура

Вдъхновени от „Руските сезони” на Дягилев, изкуството на Египет и Изтока, както и от технологичните постижения на епохата, френските и немските творци създали уникален стил при малките пластики през 1920-те- 1930 те години.

В символ на Ар деко в приложното изкуство се превърнали изящните скулптурни предмети от бронз и слонова кост. 

Класически представители на Art déco в скулптурата са Клер Жан Робер Колине, Пол Филип, Фердинанд Прайс, Бруно Зак, Дмитрий Чипарус,  Дж. Лоренцъл. 

Д.Чипарус

Дмитрий Чипарус

Въпреки че терминът Ар деко възниква през 1925 , представителите на този стил дълго време не били разпознавани, определяли ги като подвластни на еклектиката и повлияни от други стилове - ранен Виенски сецесион, от примитивното изкуство, архаичното древногръцко изкуство, от формите в кубизма и футуризма,  от строгите линии на неокласицизма и др.  Едва през 60-те години  Art déco е определен като самостоятелен и характерен за епохата стил, синоним на разкоша и богатството, който бил предпочитан при вътрешния дизайн на огромните трансатлантически лайнери, кинотеатрите и дори църкви.

Интериорът на лайнера "Нормандия"

Интериор в "Стъклената църква" в Джърси, дело на Р. Лалик

Психолозите обясняват това като реакция на недоимъка през Първата световна война.

  

В Новия свят

Chrysler Airflow

Паралелно с Ар деко се развивал друг, много родствен нему стил Streamline Moderne (от англ. «streamline» — термин от аеродинамиката, който определя обтекаемата форма на машините, осигуряваща тяхната функционалност/  

Дизайнът на  автомобила «Chrysler Airflow» от  1933 г. е ярък пример за  пристрастието на създателите му към модерния стил. Той дотолкова се харесал в обществото, че предмети с обтекаеми форми започнали да се произвеждат повсеместно – от острилки до хладилници. А архитектите започнали да закръглят ръбовете в сградите.

Сграда на Дейли експрес

След бума на масовото производство  постепенно Ар деко изчезва. В тези години битува мнението, че стилът е прекалено крещящ, безвкусен и псевдолуксозен. 

Избухването на Втората световна война окончателно слага край на Art déco, въпреки че в колониалните страни той успява да просъществува до 60-те години. През 80-те се възражда интересът към него и подвластни на очарованието на 30-те, филмите ноар и нуждите на графичния дизайн, стилистите, бижутерите и архитектите го преоткриват.