Цигулката на Ротшилд или изгубеното щастие

 Антон Павлович Чехов има такъв разказ - "Цигулката на Ротшилд".

 Сюжетът му накратко

 Яков Иванов е майстор на ковчези в губернския град, чийто живот преминава в монотонно ежедневие, подчинено на материални стремежи. 

Практичният Яков дори взема мерки за ковчег от смъртно болната си жена. Приживе. 

След смъртта и обаче нещо се пречупва в него и той изживява силен катарзис, в който осмисля непоправимо загубените мигове на щастие, което съзнателно загърбил през годините.

 Силните си чувства влага в мелодия, изтръгната от струните на цигулка, която впоследствие завещава на един беден евреин с многозначителното име Ротшилд. 

Темата за безвъзвратно отлетелите мигове и пропилените възможности за щастие е вдъхновила руския скулптор сюрреалист  Владимир Войчишин да създаде шедьовъра си "Цигулката на Ротшилд" - един от малкото съвременни експонати, закупени в наши дни от знаменития музей Ермитаж.

Творбите на Войчишин са излагани в галериите в Ню Йорк, Лондон, в Канада. Известно време скулптурът прекарва в Африка, където усъвършенства умението си да работи с черно дърво. Учи се и от индианците да работи с кедрово дърво. Негови скулптури притежават Селин Дион, Хю Грант и други световни знаменитости. Това не е случайно. Произведенията му са реално капиталовложение. 

През перестройката в Съветския съюз Войчишин заминава в чужбина. Установява се в Канада, където открива и собствена галерия. Преди десетина години се завръща в родния Барнаул, където създава забележителни скулптури от злато, сребро и скъпоценни камъни.

Символи  в композицията

Скъсаните златни струни в композицията  "Цигулката на Ротшилд" символизират прекъснатата линия на живота. Счупеният гриф - съдбоносния прелом.
Цигулката е от сребро, елементите и са покрити със злато.

 
Струнникът е приел формата на човешко ухо, в което се преобразуват звуковете, след което по нервните пътища попадат в мозъка - така човек възприема външния свят, с радостите му и страданията.

На сребърната чаша на везните са гравирани нотите на еврейската "Хава нагила".  

Главният герой - Яков, е пресъздаден като паяк. От злато и изумруди. 

Паякът пълзи по дървена стойка, върку която се крепи цялата композиция. 

Стойката също е със символичен смисъл - направена е във вид на стилизиран аршин, ползван навремето от търговците на платове и ... майсторите на ковчези. 

Весела Христова

Източник

Други творби на Войчишин:

Капанът на историята или газ за Европа

Дете индиго

Тромп л’ой - ефектна арт техника

 Тромп л’ой (фр. trompe-l'œil,или  измама за окото ) — е техника в изкуството, която създава оптични илюзии. Възприемаме изобразеното като триизмерно, но всъщност е нарисувано на двуизмерна повърхност. 

Още от Античността...

 Методът се е използвал още в Антична Гърция и Древен Рим. Тогава върху стените рисували прозорци, врати или атриум, за да се създаде илюзия за по-голямо пространство.

 Eлинският майстор Зевксис създавал толкова реалистични изображения, че птиците долитали, за да кълват по зърната на нарисуваното грозде.

Веднъж той встъпил в спор с конкурента си Паразий и го помолил да отстрани дрипавото покривало от картината, създадена от съперника му, за да я оцени. 

Само че покривало нямало. Както Зевкис успял да излъже птиците с майсторски нарисуваните плодове на лозата, така Паразий го заблудил  със съвършеното изображение на парчето плат.  

 Ренесансът...

Италианските художници от 15 век  / Андреа Мантеня , Мелоцо да Форли/, използвайки законите на перспективата, създавали фрески по сводовете и стените на сградите, целта на които била визуалното увеличаване на пространството. Тази техника на Тромп л’ой е позната като di sotto in sù, или отдолу нагоре.

фрески на Мантеня в Двореца на Херцога в Мантуа Palazzo Ducale di Mantova

Псевдо куполът в Йезуитската църква във Виена

Законите на перспективата се интегрират в архитектурната илюзия и през 17 век. Техниката е позната като  quadratura. Идеален пример  е куполът на йезуитския храм въ Виена, дело на художника Андреа Поцо, който създава впечатление за реален архитектурен елемент. Всъщност покривът е само леко огънат. 

По улиците на съвременните градове 

Днес Тромп л’ой се използва и във филмовото изкуство. Част от сцената се рисува на стъкло, което се поставя пред камерата. Много от сцените в първите серии на Междузвездни войни са заснети по този начин.

Тромп л’ой е популярна и сред художниците, рисуващи по асфалт.

Сред българските художници, използващи ефектната техника, се откроява талантливият Искрен Семков.

А това е негова картина:

 http://www.trompe-l-oeil-art.com/trompe.html, уикипедия и др.
Весела Христова

Сюрреализмът - тема с продължение

 Да се установи точната рождена дата на сюрреализма е трудна задача, но  приблизително може да се посочи 14 юли 1916 - денят,  когато в Цюрих, в разгара на Първата световна война, е провъзгласен манифестът на дадаизма - "“Първото небесно приключение на г-н Антипирин” от Тристан Цара. /Счита се, че впоследствие дада се трансформира в сюрреализъм и в други форми на модернизма/

През пролетта на 1917 Гийом Аполинер за пръв път изполва термина сюрреализъм в манифеста си "Новият дух", създаден за скандално нашумелия в онези години балет "Парадът".

След няколко години - през 1924, се появява  «Манифестът на  сюрреализма» («Manifeste du surrealisme»), написан от поета Андре Бретон - основен документ на това движение в изкуството. Книгата изразява убеждението, че рационалното мислене потиска творческите сили и въображението.  

Излизат и първите броеве на списанията "Сюрреализъм" и "Сюрреалистична революция".

Своеобразен идеен център на движението е  "Бюрото за сюрреалистични изследвания" в Париж.  През 40-те години центърът се мести  в САЩ, където емигрират Бретон, Дали, Танги и други творци.

 Един от предвестниците на сюрреализма в живописта е италианският художник  Джорджо Де Чирико. Увлечението му по философията на Ницше и алегоричната живопис го подтиква към създаване на произведения, отдалечаващи се от принципите на академичния реализъм.

По време на престоя си в Париж Чирико се сближава с Пикасо и Аполинер. Щом избухва Първата световна война, се завръща в родната Италия, където създава най-значимите си картини - серия натюрморти и пейзажи от логически несвързани предмети.

Ранните творби на Чирико оказват съществено влияние върху сюрреализма и творчеството на Танги, Салвадор Дали, Макс Ернст.

Според Андре Бретон, идеолог на движението, картините на Чирико са дали възможност програмата на сюрреализма да бъде илюстрирана със средствата на изобразителното изкуство.

Концепцията на сюрреализма получава мощна подкрепа и от други модерни идеи - психоанализата и другите открития на Фройд.

Благодарение на тях последователите на сюрреализма защитават идеята, че той не е просто плод от безпочвена фантазия, а нов начин за разбирането на човека, тълкуването на изкуството, историята, мисълта.

В Манифеста им има следните редове  "Вярвам, че в бъдеще, сънят и реалността....ще се слеят в една абсолютна реалност - в сюрреалност."

Сюрреалистичните рисунки подпомагали методиката на свободни асоциации, използвана от Фройд за изучаване на човешката психика.
Особено внимание се обръщало върху спомените от съновидения непосредствено след събуждане, върху подсъзнателните образи, които се изкарвали наяве след анализ на първосигнално произнесена фраза след светкавично бърз монолог. 

Друг принцип на сюрреализма е т.нар. автоматизъм, с който се изразява някаква мисъл, която обаче е лишена от всякакъв контрол от разсъдъка и се намира отвъд границите на установените естетични и морални норми. 

Автоматичното писане, заедно с други аналогични явления - автоматични скици, музициране са двигателен навик, който не е следствие от съзнателната дейност на пишещия, рисуващия.

Художниците оставяли ръката си сляпо да странства по платното и възникналите случайни линии впоследствие се дорисували и превръщали в сюрреалистични сюжети. 

Муза за много сюрреалисти тогава била Хелена Смит, медиум, която твърдяла, че е преживяла три реинкарнации. През последното си прераждане била космически пътешественик и контактувала с марсианци. Дори илюстрирала пътуванията си с акварелни рисунки и тайнствени, марсиански знаци.

 Изследователите отчитат мощното въздействие на подсъзнанието и в нейните сеанси.

Любим метод на художниците сюрреалисти била и

Trompe l'Oeil или зрителната измама. Използвайки тази техника,  създавали образи, достижими чрез преодоляване на оптичната илюзия. Търсила се дълбочина и триизмерност, която реално не съществува и изисквала перфектно владеене на перспективата и  светлосенките.
  

Известни сюрреалисти от тези времена /според Уикипедия/:

• Луи Арагон, писател и поет (1897–1982)
• Антонен Арто, поет (1896 - 1948)
• Ханс Белмер, художник (1902–1975)
• Андре Бретон, поет (1896–1966)
• Луис Бунюел, режисьор (1900–1983)
• Аршил Горки, художник (1904–1948)
• Салвадор Дали, художник (1904–1989)
• Пол Делво, художник (1897–1994)
• Пол Елюар, поет (1895–1952)
• Рене Магрит, художник (1898–1967)
• Жоан Миро, художник (1893–1983)
• Жорж Мелиес, илюзионист и кинодеец (1861 - 1938)
• Бенжамен Пере, поет (1899–1959)
• Франсис Пикабия, художник и поет (1879–1953)
• Жак Превер, поет (1900–1977)
• Пиер Рьоверди, поет (1889–1960)
•  

Картините на доста наши съвременници продължават традициите, създадени през двадесетте години на миналото столетие.
Например, американският художник Марк Райдън е след най-популярните представители на сюрреализма.

по
http://www.kriton.ru

.Весела Христова

Парадоксите на Рене Магрит или откраднатият смисъл

Rene Magritte: Time Transfixed, 1938.

Картините на един от големите сюрреалисти – Рене Магрит притежават поразяващ ефект. Без да губят предметната си разпознаваемост, изобразените обекти изграждат сложни метафори. Даровитият белгиец притежава характерен интелектуален стил, с който създава парадоксален многозначим паралелен свят, способен да ни изтръгне от равнодушието. 

The Son of Man

Обикновените предмети от човешкия бит са поставени на необикновени места – от камината в стаята изскача... локомотив или пък ябълката преодолява законите на гравитацията и плува във въздуха.

В търсене на добре скритите тайни

Веднъж Рене Магрит казал “ Всичко пред взора ни има скрита страна, която винаги искаме да видим, но това е невъзможно. Хората пазят старателно своите тайни...” .
Дали пък и самият Рене не е пазил някоя  житейска тайна?
Емблематична за творчеството му картина е “Синът човешки” /1964/, която се приема за негов автопортрет. На нея е изобразен мъж във фрак и с бомбе, чието лице е скрито от зелена ябълка - символичен образ на изкушението, което ни преследва през целия живот.

Парадоксални зрелища
Простотата в рисунъка му като че ли се противопоставя на екстравагантността при другите сюрреалисти – предметите му никога не губят обичайната си форма. Силата му е в странните комбинации. Често определят картините му като”сънища наяве”. Художникът обаче е уточнил– “Моите рисунки не са съновидения, които ни отвеждат в дебрите на съня, а такива, които ни пробуждат” .
Магрит обожава да създава картини- парадокси, съчетаващи предмети и явления, несъвместими в нашата реалност. 

Та нали когато гледаме в огледалната повърхност, не виждаме тила си...

Rene Magritte: Not To Be Reproduced, 1937.

Или пък в слънчев ден домът ни не тъне в мрак....

The Empire of Light

The lovers 1928

La Chateau des Pyrenees

Друг любим похват на талантливия сюрреалист е изображението на статив, чиито краища изчезват и рисунката плавно преминава в пейзажа зад нея. Например – морето от статива прелива в морето, което всъщност е обект за наблюдение на заден план. 

Rene Magritte: The Human Condition, 1933.

Le Beau Monde 

На 5 август 1967 Рене Магрит си отива от този свят, повален от тежко заболяване.
Животът му протича еднообразно и дори скучно. Човек, който е трудно разпознаваем сред тълпата. Повечето картини създава в трапезарията си, а дните му са били подчинени на режим, изключващ характерния за много художници бохемски начин на живот.
Творбите му обаче са изпълнени със страхове, въпроси, мечти.
В края на дните си Магрит споделил “Така и не разбрах защо се раждаме на този свят и защо умираме...”Въпрос, отговора на който усилено е търсил чрез картините си.

The Blank Cheque