Каквото човек сам си направи...

През 40-те години на 20-ти век в Съветския съюз била разработена програма за напояването на пустинните територии в Казахстан, за да могат да бъдат отглеждани там ориз, памук, пшеница...
Инженерното решение било свързано с отклоняване на водите на реките Амударя и Сърдаря, които се вливали в Аралско море. През 60-те ежедневно за напояване се изразходвали от 20 и 60 кубични километра вода, което се отразило катастрофално върху водния басейн на Аралско море. Нивото му се понижавало с обезпокоително нарастваща скорост –20 до 80—90 см на год. И така -до 1989 г., когато се разделило на две - Северно (Малко) и Южно (Голямо) Аралско море.

Аралско море през 1997

Преди да започне ударното напояване, тук имало 40 000 работни места, уловът и преработката на риба представлявали една шеста от риболовната промишленост на СССР.
След намаляването на притока на прясна вода солеността бързо се увеличила, което довело до измирането на много растителни и животински видове.

1989             и           2008

С годините настъпил упадък, закрили риболовната промишленост и пристанищата, хората се изселили, а тези, които останали, страдали от тежки хронични болести, причинени от замърсяването и промяната на климата.
Рибно-консервната фабрика в Муйнак сега е дълбоко в сушата, на 50 км от водата.  Регионът  е забранен за чужденци, включително и за репортери. Територията е силно замърсена, в резултат на опити с оръжие, от промишлени проекти и оттичане на торове преди разпадането на Съветския съюз.

Покритите с ръжда кораби

Учените са на мнение, че за Южното море няма надежда. Повече шансове дават на Северното.

Кокаралската стена
През 2005 година със заем от Световната банка Казахстан построява Кокаралската стена, която отделя Малкото море от Голямото. Резултатите не закъснeли.
Водите на река Сърдаря започнали да се събират, нивото нарастнало, солеността намаляла. Променил се и климатът -  появили се първите дъждовни облаци. Разстоянието от град Аралск до морето се съкратило от 100 до 25 км.

Весела Христова
http://www.kulturologia.ru/blogs/030612/16629/?c=128042#c128042
wikipedia

Хълмът на рододендроните

Какво може да се сравни с японската традиция ханами и впечатляващите гледки от цъфтежа на сакурата? 

Цъфтежът на рододендроните.

Особено в Непал...

 

Отделни дръвчета има навсякъде, но мястото, което привлича като магнит пътешествениците, е селцето Горепани, разположено на височина 2750м. Ghore озвачава кон, а pani – вода. Тук било място за водопой на тежко натоварените коне, чиято мисия отколе е да прекарват товари по стръмните планински пътеки. 

Ежегодно селището се посещава от хиляди туристи, които се отправят към съседния хълм - Пун Хилл (Poon Hill). Цялото възвишение е обрасло с рододендрони. От март до края на април гледката е впечатляваща. Пишните червени, розови, бели цветове на фона на лазурното небе и искрящите, покрити със сняг, върхове в далечината си заслужават всеки миг, прекаран в това далечно място, в което времето сякаш е спряло...

Пътят към хълма съвсем не е лек – нагоре, нагоре по стръмнината към върха. Когато първите слънчеви лъчи докоснат планинските върхове, пред взора на упорития пътешественик се открива цялото великолепие на рододендроновата гора, а нежният аромат на разтворилите се пъпки се носи над цялата местност. 

Екскурзия, идеална за авантюристи – естети.

Тук е моментът да споделя, че рододендронът е национално цвете на Непал – такова, каквото е розата за България или божурът за Китай.  Дори се използва като воден знак върху националната валута, вместо образа на донеотдавна властвалия монарх.

На территорията на Непал се срещат 32 вида рододендрони, които растат на височина 1500 до 4200м.

Язон и рододендроните

Древните елини имат и легенда, свързана с това красиво, но понякога коварно растение. Всички знаем мита за Язон, който събрал войска и се отправил към Колхида, в търсене на златното руно. В един момент хранителните запаси свършили. Били принудени да се задоволят със случайно намерен див мед. Само че след това половината от войниците изпаднали в несвяст. Мъдрият Язон огледал местността и разбрал, че пчелите събирали прашец от цветовете на рододендроните.

Съвременните учени също са установили, че медът ,получен от някои видове рододендрони, може да бъде отровен, а мирисът – опасен, особено за деца.

Източници:

http://migranov.ru/ghorepani.php

http://www.nationalflowers.ru

http://www.greatholidaysnepal.com/ghorepani_poon_hill_trek.html

http://www.nepaleveresttrek.com/ghorepani_poonhill_trek.php

Майски ухания в Кордоба

Сега е моментът, когато човек трябва да отиде в Испания. 
И не къде да е, а в Кордоба. 
В началото на май в града се провежда традиционният CONCURSO POPULAR DE PATIOS – фестивалът на вътрешните дворчета.

А пък там има какво да се види. Как да не пожелае човек да живее в китните бели къщички, богато украсени с пищни цъфнали растения, отглеждани с любов в красиви весели саксийки...

Морето от цветя и билки обгръща всеки посетител със сладкия си аромат – пеларгонии, фуксии, петунии...
Традицията датира от 1918 година. 

Оттогава дворчетата в старите квартали Санта Марина, Сан Андрес, Сан Лоренцо и Сан Базилио, Alcázar Viejo, еврейски и др гостоприемно се отворени за всеки, който ще оцени старанията на хората, благословени да живеят там.


Сухият горещ климат в региона е причината да се създават вътрешни дворове с много растителност и шадравани. По този начин в домовете влиза прохлада по време на горещините.

Чудесата на флористиката и градинарството са дело на любители цветари, а победителите са щедро възнаградени. Това,което може да дисквалифицира участниците е наличието на изкуствени растения в дворчетата – факт, абсолютно недопустим за всеки уважаващ се жител на Кордоба. 




Тук следва да добавим, че не всеки се осмелява да отвори вратата на патиото си за посетители.
 В продължение на десетина дни в двора ви имат правото да влизат стотиците гости на града, а това е свързано с известен дискомфорт за живеещите там. 





Възхитителният вид на вътрешните дворчета се съхранява и след края на фестивала. Това, естествено, е свързано с много грижи, но чудесният екстериор си заслужава.
Поливането става с лейки, закрепени на дълги прътове или маркучи с различни накрайници.

Източник и снимки от http://www.cordoba24.info/html/patios.html

Адски пейзажи от Земята

Индонезийските острови са класически пример за това, че нищо на света не е толкова прекрасно, колкото изглежда.

Ява - Раят на Земята (според туристическите справочници) - разкошни тропически пейзажи, неописуеми плажове, но и много мизерия…

Вулканът КАВА ИДЖЕН се намира в източната част остров Ява. В кратера му има киселинно езеро, а от стените му проникват серни газове и се наслагват като дебела кора. Неслучайно пейзажът често е сравняван с Ада, приликата е стряскаща, особено като прибавим и характерното зловоние...

Библейски Ад ?

Земен Ад

Снимка Оливие Грюнвалд

Сред тази киселина и отровни изпарения хората добиват сяра. За целта тръгват рано сутринта, около шест часа, изкачват 2600 метра до кратера, след това 200 метра до киселинното езеро. Добитото носят към пункта за изкупуване. За да изстържат серните наслоявания, работят с примитивни оръдия на труда при минимум защитни средства – просто закрепват парче плат върху лицето си като маска. По склона са разположени тръби, от които тече разтопена сяра, която образува отровни оражеви езерца и моментално се втвърдява. Застиналата сяра се разбива с чукове и парчетата се поставят в кошници или чували. 

снимка Михаил Воробьов

Обикновено дневно работникът извършва два прехода до бреговете на киселинното езеро, където работи с часове след облаци от вредни изпарения и непоносима миризма. 
След като напълнят кошниците – около 80-90 кг, ги поставят на гръб (като кобилица) и се изкачват по склона обратно. За един курс печелят около 5 долара.
Към 9-10 часа вече става невъзможно да се работи – вятърът отнася жълтия облак към пътеката. За озовалия се в отровната мъгла преживяването е отвратително – главозамайване, сълзене, кашлица. Миризмата на сяра го преследва през целия ден. 

Снимка Оливие Грюнвалд

В края на работния ден

Най-тежката професия на света съответно е обект на интерес от туристи (повечето японски) и фотографи. Един от тях е Оливие Грюнвалд, който обикаля света, за да запечата красотата на вулканите, но тук е направил и впечатляваща серия, с която показва как хората се борят за насъщния.

 

На снимката той е на малък остров сред киселинното езеро. Грюнвалд споделя, че имал силното усещане, че се намира на друга планета.
 

 Вратата в преизподнята

Подобни извънземни пейзажи има и другаде. В Туркменистан, например, се намира прочутият газов кратер Дарваза, известен като Вратата в преизподнята ( jähenneme açylan gapy- туркм. )

Дълбок е 20 метра и има диаметър от 60 м. Образувал се е по време на сондажни работи през 1971 година, когато геолозите се натъкват на подземна кухина. Земните пластове потъват в нея, заедно със сондата и се образува огромна яма, пълна с газ. За щастие, пострадали при инцидента няма. Геолозите решили да подпалят газа, за да елиминират вредните му изпарения. Предполагали, че ще изгори за няколко дни, но се излъгали. От 1971 година пламъкът продължава да гори, а гледката е впечатляваща, особено нощем. 

 Източници

http://www.risk.ru/users/kovinov/192824/

 http://loveopium.ru/priroda/krater-vulkana-kava-idzhen.html

http://andrei-stoliar.ru/post143527501/

 http://www.vacationideas.me/asia/the-door-to-hell-burning-gas-crater-darvaza-turkmenistan/ и др.

Весела Христова

Разходка в облаците

 

Китай, провинция Хънан. Планината Тянман. Търсачи на силни усещания се движат внимателно по необикновена пътечка, монтирана върху почти отвесна скала. Направо над облаците. Адреналиновото преживяване ви е гарантирано, разжождайки се по дългата седемдесетметрова стъклена конструкция. Стъклото, естествено, е с безопасна дебелина – 6 см. Съоръжението е проектирано по такъв начин, че да елиминира всякаква опасност, но въпреки прекрасното инженерно решение, една такава разходка провокира естествените страхове у всеки. Прозрачният мост в небето е създаден неотдавна и е заменил подобен, но направен от дърво.

Китайците обичат подобни атракциони. Например, в планината Хуа Шан има още по-страховито съоръжение – дървена тясна пътека, която води до изкуствена пещера с олтар. Тук обаче не са предвидени успокояващи парапети. Просто върху скалата са закрепени вериги, за които хората се държат, докато бавно се придвижват. Понеже това е единственият път до въпросната пещера, се налага да се разминават и с връщащите се.

Свещената пещера е изсечена в скалите от последователи на даоизма още през 13 век. През 80-те години тя привлича вниманието на туристите. За олимпиадата през 2008г властите предприемат някои мерки за безопасност на посетителите и им включват осигурителни въжета с карабини. Днес всеки желаещ може срещу 5$ да се разходи в относителна безопасност, наслаждавайки се на гледката отвисоко.

Сщотото преживяване може да изпитате, ако посетите Чикаго и се качите в прозрачния балкон, изграден на височина 412 метра в един от небостъргачите на града. Конструкцията е дело на архитекти от Skidmore, Owings и Merrill. Намирайки се в стъклената кутия, залепена за външната стена на сгратата,  ще изпитате чувството, че висите във въздуха. Зданието всъщност има четири прозрачни балкона, а за да влезете там, трябва да платите 15 $.

Идеята за бездната под краката е взаимствана от няколко английски художници. Талантливите майстори на четката от лондонската арт агенция Banbury Walker studio са създали пълна илюзия за отсъствие на под в един от асансьорите на голям търговски център. Нищо не подозиращите клиенти на мола влизат спокойно, но изпитват истински шок, поглеждайки под стъпалата си. Тази илюзия е създадена с рекламна цел – да популяризира новия подземен атракцион Nemesis Sub-terra в увеселителния парк Alton Towers в графство Стафордшир.

по материали от интернет
www.impactlab.com , Berta River

www.vismedia.co.uk

rumbur.ru

и др.

Весела Христова