Детски приказки със зловещ привкус

Една любопитна, макар и кърваво-жестока история...
Всички сме слушали приказката за Пепеляшка, но не всеки знае първоначалния и вариант според Доротея Фийман, сладкодумна немска разказвачка (1755 - 1815) от която Братя Грим записали стотици истории.
Преди столетия...

Пепеляшка получила балната си рокля не от вълшебницата кръстница, а от покойната си майка, която се надигнала от гроба, за да нагизди дъщеря си за бала. Принцът пък преследвал девойката, обзет от силно еротично желание. За да опази честта си, Пепеляшка се спасявала, катерейки се на височини - ту на крушата, ту в гълъбарника. Младежът бил въоръжен с брадва и бързо ги събарял, но тя пак му се измъквала. На третата вечер принцът залепил красавицата за една стълба, заливайки предварително стъпалата със смола. Пепеляшка скочила, но златната и обувка останала залепнала. Следвало издирването на възлюбената и докато девойката размишлявала над бъдещите си възможности и честната дума на принца, сестрите и се инвалидизирали доброволно – едната си отрязала петата, а другата пръстите, за да обуят желаната пантофка. В този момент се намесили белите гълъби, които разкрили лъжата и докато сестрите превързвали окървавените си нозе, Пепеляшка пъхнала стъпало в златната обувчица. Докато двойката се венчавала, гълъбите изкълвали очите на лошите сестри, които продължили битието си като жалки просякини.

Една не много благоуханна тема

Има един ден в годината, известен като

Световен ден на тоалетната - 19 ноември.

С каква цел се отбелязва?

За да станат всички тоалетни по света по-приятни, светли и чисти. И има защо.

Следните снимки ще ви убедят в това:

В бордеите на Кейптаун

Бамбукова тоалетна в Бангладеш

Улична тоалетна в Китай

През последните седмици индийската преса почти превърна в национална героиня една млада жена – Анита Баи Наре, която след омъжването си отказала да се премести в новия си дом. Причината – там нямало тоалетна. Опълчвайки се по този начин на традициите, тя си спечели аудиенция при президента и премия в размер на 10 000 американски долара.  Според изнесени последни данни повече от половината домакинства в Индия нямат тоалетни, а за селата цифрата направо е стряскаща – 70%. 

В Индия

Мъжка тоалетна в Манила

У нас също има достатъчно материал за публикуване, а това са приятни дизайнерски решения:

Тоалетна за игрището за голф

Швейцария - Огледални тоалетни отвън и прозрачни отвътре

http://www.ura.ru/modules/topblogs.php?blog_id=237

http://rus.ruvr.ru и др.

Украинските “копанки” - нелегалните частни мини

За разлика от предишния пост тази тема ще ни върне столетие назад.
За пръв път научих за т.н “копанки” в Украйна от сайта на руския пътешественик и интернет гуру Артемий Лебедев - тук: http://www.tema.ru/travel/ukretnoexp-6/




Смята се, че малките допотопни частни мини са украинско изобретение – възникват там, където корупцията е голяма, нищетата - също.  Погледнати отвън, са потресаваща гледка – дупки в земята, подсилени по някакъв начин с дървени подпори, откъдето с помощта на старомодни лебедки или самоделни съоръжения се изтеглят вагонетките, - често просто стари корита за къпане, натоварени с руда, на повърхността.


Отвътре също са далече от техническия прогрес. Дневният добив обикновено е 8-10 тона.  Тон въглища обикновено струва 200 гривни или 25 долара. В мината се копае на ръка с подръчни средства. Затова се казва и копанка. Ръчният добив си има и плюсове – няма брак.

Наблюдателните казват, че колкото по-зле става животът в страната, толкова повече копанки се появяват близо до големите градове. Например от Донецк до най-близката частна мина има само половин час път с кола. Въпреки че трудът на нелегалния миньор е тежък и опасен, много мъже отиват да припечелят в такива места след работно време. Там на месец могат да си докарат до 10000 гривни.

Первите копанки се появяват преди около 14 години, когато започва структурна реформа в рудодобива на Украйна – всъщност това е началото на унищожаването на бранша.


 Икономическите сътресения засягат местните миньори, които са изхвърлени на улицата. Те обаче съобразяват, че буквално под краката им е останало доста от черното злато, което “очаква” да бъде извадено на повърхността и независимо от трудностите по добива, това е единственият им шанс да оцелеят, използвайки уменията си. И така пионерите на сенчестия рудодобив, рискувайки здравето си и живота, отново слизат под земята...

Копанките са опасни и незаконни, но икономистите споделят, че са по-рентабилни от държавните и легализацията им може да сложи край на целия държавен сектор.

Какво ли би казал Емил Зола, ако можеше да види тези кадри? Не че и при нас няма подобни...


href="http://dnews.donetsk.ua/2011/05/11/6863.html"

http://znich.org.ua/?p=357
http://www.day.kiev.ua/304653
Весела Христова