Роберто Бернарди - хиперреализмът като сладко изкушение

Роберто Бернарди се родил през  на 18 май 1974 в италианския град Тоди.

 Когато се дипломирал през 1993-а, се преместил в Рим, за да работи като реставратор в църквата Сан Франциско а Рипа, известна с това, че в нея през 13-век може би е живял не кой да е , а  самият свети Франциск от Асизи.

След известен период, през който рисува традиционни пейзажи и портрети, Роберто Бернарди се насочва към хиперреализма, като най-близък до творческите му търсения. През септември 1994 г. е първата му самостоятелна изложба,  с която получава признанието не само на публиката, но и на критиците.

От 1997 г. негови творби са включвани в многобройни общи изложби в Европа и САЩ. Картините му красят частни, обществени и корпоративни колекции в САЩ, Англия, Франция, Германия, Италия, Белгия, Австрия, Гърция, Испания, Швейцария, Канада, Австралия, Малта, Мексико, Япония, Китай, Нова Зеландия,  Обединените арабски емирства.

През май 2010 авторитетното американско списание Art and Antiques излиза с корица, посветена на Роберто Бернарди. Същата година друго американско списание - Poets and Artists, излиза  с корица, посветена на талантливия италиански художник и артдилъра му - Франк Бернардучи.

През 2010 г. мощната мултинационална компания ENI включва негови творби в престижната си колекция.
От края на 2012 г.  Роберто Бернарди е започнал истинска световна обиколка по музеите, в които излага  хиперреалистичните си платна, започвайки от  Kunsthalle - музея в Тюбинген, Германия, следва изложба в Thyssen-Bornemisza, Мадрид,  в Музея и художествената галерия на Бирмингам, Великобритания, Музея на изкуствата, Ню Орлийнс (САЩ), OKCMOA - Оклахома Сити (САЩ), както и в Институт на американското изкуство Бътлър,  Охайо (САЩ).

На пръв поглед може да объркате картините му с фотография. Като тези, които илюстрират апетитни рецепти в лъскави списания. Част от платната му са посветени на сладките изкушения - близалки, бонбони, шарени захарни пръчици и бастунчета.

Роберто предпочита да рисува с маслени бои.

С изумителна точност пресъздава всеки детайл от натюрмортите си - кристалчетата захар, гънките на целофановото фолио, с което са увити бонбоните, играта на светлината върху масата.

Художникът споделя, че рисуването е своеобразна форма на медитация, резултатът от която ощастливява не само него, но и хилядите му поклонници.

 http://www.robertobernardi.com/

Мизухики -възелче за късмет

В страната на хилядолетните традиции- Япония, съществува любопитно приложно изкуство с  древен произход.

Мизухики - изкуството на красивите многозначителни възли.

Композиции от декоративни възли се използват при опаковане на подаръци, в картички и др.  Повечето възли имат символичен смисъл. При раждането на дете е един възел, за младоженци - друг и т.н.

Историята на мизухики ни отвежда далеч в миналото - в 7-то столетие.

В 607 година в Япония от Китай се върнала делегация, която носила специален дар от китайския император. Той лежал в прекрасна кутийка, завързана по оригинален и непознат дотогава начин с червени и бели нишки.

Съчетанието на цветовете и възлите имало конкретен смисъл - "Безопасен път" ,т.е.представлявал специален талисман, осигуряващ безпроблемното завръщане у дома.


 

От тази кутийка тръгнала историята с възлите.

Винаги, когато се поднасял подарък на императора, се завързвал с червени и бели шнурове, направени от специална хартия - васи. 

В периода Едо  (1611-1869) самураите били задължени да се обучават в мизухики.
Традиционната им прическа се оформяла с възли по каноните на мизухики.
Специалните шнурове и възли се използвали и при изработката на чадъри.

Традициите на древното знание са живи и днес.

Специални възли се използват при ушиването на кимона, при прическите на булките, при орнаменти с ритуален характер и др.

Връвта от васи се изработва основно в провинция Ида.

Основни възли

	1. «мусуби-кири» - «Възелът, който не бива да се развързва». Това е възел, който се прави при сватби. Предполага се, че събитието няма да се повтори. Ако събитието е радостно, краищата сочат нагоре.	Ако обаче е тъжно - сочат надолу.
	2. «тьо-мусуби» - прилича на панделка. Прилага се при събития, които предполагат повтаряне. При това нееднократно. Например, при раждането на дете.
		3. «аваби-мусуби» - «раковина», Универсален възел, правен и при радостни, и при тъжни случаи. При радостните краищата сочат нагоре, при тъжните -обратно. Весела Христова

Цигулката на Ротшилд или изгубеното щастие

 Антон Павлович Чехов има такъв разказ - "Цигулката на Ротшилд".

 Сюжетът му накратко

 Яков Иванов е майстор на ковчези в губернския град, чийто живот преминава в монотонно ежедневие, подчинено на материални стремежи. 

Практичният Яков дори взема мерки за ковчег от смъртно болната си жена. Приживе. 

След смъртта и обаче нещо се пречупва в него и той изживява силен катарзис, в който осмисля непоправимо загубените мигове на щастие, което съзнателно загърбил през годините.

 Силните си чувства влага в мелодия, изтръгната от струните на цигулка, която впоследствие завещава на един беден евреин с многозначителното име Ротшилд. 

Темата за безвъзвратно отлетелите мигове и пропилените възможности за щастие е вдъхновила руския скулптор сюрреалист  Владимир Войчишин да създаде шедьовъра си "Цигулката на Ротшилд" - един от малкото съвременни експонати, закупени в наши дни от знаменития музей Ермитаж.

Творбите на Войчишин са излагани в галериите в Ню Йорк, Лондон, в Канада. Известно време скулптурът прекарва в Африка, където усъвършенства умението си да работи с черно дърво. Учи се и от индианците да работи с кедрово дърво. Негови скулптури притежават Селин Дион, Хю Грант и други световни знаменитости. Това не е случайно. Произведенията му са реално капиталовложение. 

През перестройката в Съветския съюз Войчишин заминава в чужбина. Установява се в Канада, където открива и собствена галерия. Преди десетина години се завръща в родния Барнаул, където създава забележителни скулптури от злато, сребро и скъпоценни камъни.

Символи  в композицията

Скъсаните златни струни в композицията  "Цигулката на Ротшилд" символизират прекъснатата линия на живота. Счупеният гриф - съдбоносния прелом.
Цигулката е от сребро, елементите и са покрити със злато.

 
Струнникът е приел формата на човешко ухо, в което се преобразуват звуковете, след което по нервните пътища попадат в мозъка - така човек възприема външния свят, с радостите му и страданията.

На сребърната чаша на везните са гравирани нотите на еврейската "Хава нагила".  

Главният герой - Яков, е пресъздаден като паяк. От злато и изумруди. 

Паякът пълзи по дървена стойка, върку която се крепи цялата композиция. 

Стойката също е със символичен смисъл - направена е във вид на стилизиран аршин, ползван навремето от търговците на платове и ... майсторите на ковчези. 

Весела Христова

Източник

Други творби на Войчишин:

Капанът на историята или газ за Европа

Дете индиго

Хартиените шедьоври на Алън и Пати Екман

Истински чудеса от хартия създава талантливата двойка американски художници Алън и Пати Екман (Allen and Patty Eckman), които използват свой, оригинален метод за създаване на хартиена маса, подходяща за пластична обработка.

 Тук трябва да споменем, че методът им се различава от традиционния начин за направа на папие маше. 

Хартиената маса е специално създадена за изработката на фините, снежнобели скулптури,  всеки детайл от които е прецизно подчертан.  Сюжетите са свързани с американската история - Гражданската война, индианците, каубоите,  животът в Дивия запад и др. Това също не е случайно - прабабата на Алън е индианка от племето чероки. 

.

Какви невероятни възможности крие обикновената хартия!

Пътят на София към красотата

Дали когато преди две десетилетия младата София Терзиева  / или Sophia Terra -Ziva/, която тогава много хора познават от културните страници на 24 часа, поема по дългия път към Австралия, предполага, че там ще открие не само любов и щастие в личен план, но и ново амплоа. Фотографията. И по точно художествената фотография на храна. 

 Нейна творба е публикувана в сайта не на кого да е, а на гиганта CANON. 

Ето тук: https://www.canon.com.au/worldofeos/1wall/the-wall/imageView.aspx?iid=73932

Малките арт импресии приличат на прекрасни натюрморти. Предполагаме ли колко красота е скрита в едно счупено яйце или пък в разпръснатите орехови ядки по плота на кухненската маса...

Дъхът на септември – това е усетила талантливата авторка в композицията от току-що измити чаши, груби ленени кърпи, цъфнало клонче, украсило стар месингов чайник, счукани орехи и няколко уханни ябълки.
:  http://www.sophiaterraziva.com/#!breath%20of%20september/zoom/c1jms/image11b4

Да можеш да виждаш прекрасното в мимолетните битови сцени от ежедневието – дар, който не е присъщ всекиму.

А това е нейният сайт, където може да разгледате фотографиите и - http://www.sophiaterraziva.com/.

Целуната е от музата, нали...

Весела Христова

Шалът на Вероника и мистериозният поглед на Спасителя

Петербург. 1879 година. В града гостува изложба на германски художници. Един от тях - Габриел фон Макс, излага любопитна картина - "Шалът на Света Вероника", изобразяваща парче груб плат с изображение на лицето на Христос, закрепено с гвоздеи върху стена. 

Шалът на Вероника е християнска реликва. Това е кърпата, с която жалостива жена изтрила лицето на Христос по пътя му към Голгота, и на която ликът му се отпечатал.

 Легендата за света Вероника се разпространила в европейските страни през Средновековието. След време била призната от църквата като истинна. Тя предизвикала интереса на някои художници -  Ханс Мемлинг например създал през 15-ти век картината "Шалът на Вероника" .

 

 

Габриел фон Макс. „Шалът на св. Вероника"1870-те

Сама по себе си реликвата е много интересна, но картината на немския живописец също привлякла вниманието на посетителите. Това се дължало на интересния похват, с който били нарисувани очите на Спасителя - те изглеждали ту отворени, ту затворени. Някои чувствителни дами дори припадали от вълнение, вълкликвайки - "Той ме гледа..."

Загадъчната картина тогава дала повод на известния художник Иван Крамской да публикува статия в популярното списание "Ново време", в която обяснявал тайния метод на художника.

Спас Неръкотворни“. Фотография на иконата

Съществува православна икона "Спас Неръкотворни" , която също е нарисувана по начин, с който очите на Христос изглеждат ту отворени, ту затворени. Според руския свещеник Валентин Дронов това се определя от душевното състояние на молещия се- ако човекът пред иконата бил спокоен - образът е със затворени очи, но ако молещият се е развълнуван - Христос го поглежда...

Казват, че и една от фреските на колоните в храма Рождество във Витлеем също притежава такова свойство - да поглежда.

Източник http://wsyachina.narod.ru/miscellaneous/amazing_art_3.html

 Весела Христова

Ар деко - блясъкът на една отминала епоха

Сред най-успешните детективски сериали, без съмнение, е "Поаро". Освен безупречната  игра на Д.Суше /David Suche/ - идеалния актьор за персонажа на Агата Кристи, впечатляващ е и мизансценът. Леките автомобили, костюмите, вътрешното обзавеждане, бижутата - прекрасна илюстрация на стила Ар деко.

Терминът Ар деко /Art déco/ или "декоративно изкуство" дължим на британския историк и критик Бевис Хилиър.

Образува се от Exposition Internationale des Arts Décoratifs et Industriels Modernes —  Международно изложение на декоративните изкуства и модерната индустрия, което било проведено през 1925 в Париж.

Показвайки на целия свят предмети, създадени във Франция, изложението доказало един необорим факт -  Париж си оставал синоним на стил.

Отличителните белези на Ар деко – етно и геометрични фигури, показен лукс, скъпи и модерни за времето си материали – слонова кост, алуминий, крокодилска кожа, скъпо дърво, сребро и др.

Стилът съществува около 15 години и символизира финансовото благосъстояние и изискаността, напомня Ар нуво, но с по-съвременни идеи и визия.

Развива се под влияние на археологическите открития в началото на 20 век, свързани с културата на Древен Египет и цивилизациите от предколумбова Америка.Движението оставя отпечатък в архитектурата, модата, ювелирното изкуство, вътрешния дизайн. Всъщност  Ар деко съществувало и преди откриването на изложбата през 1925 като отделен стил в европейското изкуство.  Достига до американския бряг едва през 1928 , където се американизира и трансформира в Streamline Moderne— визитна картичка на 30-те години в Новия свят.

Chrysler Building - класически  ар деко небостъргач в Ню Йорк Сити

Ар деко - последният голям стил в европейската мода. 

Неестествено слабите фигури, плоската гръд, демонстративният грим и силният загар се превръщат в актуален моден тренд през 20-те години.

В този период необичайна популярност придобиват разнообразните аксесоари: декоративни брошки, кехлибарени цигарета. Къси прически, поли над колената, дълбоки деколтета, разнообразни шапки и обувки, украсени със скъпоценни камъни и златни верижки. Джаз. Жените започват да карат автомобили, да пушат на обществено място. В дамския гардероб влиза костюмът с панталон, смокингът. Появява се легендарният парфюм «Chanel №5» и малката черна рокля. После настъпва Голямата депресия. Елементите на ар деко в моделите на съвременните дизайнери напомнят за вълнуващия хедонизъм и изисканост на една отминала епоха.

 

Вътрешен дизайн 

масичка от Айлин Грей

орнамент за кола от Рене Лалик

Сърцето на Ар деко дълго време си оставал Париж. В областта на вътрешния дизайн най-известното име бил Жак Емил Рулман, последният от парижките майстори ébéniste. Освен неговите мебели, модерни и популярни били предметите, изработени от Жан Жак Рато,  Айлин Грей, изделията от метал и емайл на швейцареца Жан Дюнан, стъклените шедьоври на Рене Лалик и Морис Марино, бижутата и часовниците на Cartier, изделията на «Süe et Mare», кованото желязо на Едгар Бранд и др. 

флакони за парфюми от Рене Лалик

Скулптура

Вдъхновени от „Руските сезони” на Дягилев, изкуството на Египет и Изтока, както и от технологичните постижения на епохата, френските и немските творци създали уникален стил при малките пластики през 1920-те- 1930 те години.

В символ на Ар деко в приложното изкуство се превърнали изящните скулптурни предмети от бронз и слонова кост. 

Класически представители на Art déco в скулптурата са Клер Жан Робер Колине, Пол Филип, Фердинанд Прайс, Бруно Зак, Дмитрий Чипарус,  Дж. Лоренцъл. 

Д.Чипарус

Дмитрий Чипарус

Въпреки че терминът Ар деко възниква през 1925 , представителите на този стил дълго време не били разпознавани, определяли ги като подвластни на еклектиката и повлияни от други стилове - ранен Виенски сецесион, от примитивното изкуство, архаичното древногръцко изкуство, от формите в кубизма и футуризма,  от строгите линии на неокласицизма и др.  Едва през 60-те години  Art déco е определен като самостоятелен и характерен за епохата стил, синоним на разкоша и богатството, който бил предпочитан при вътрешния дизайн на огромните трансатлантически лайнери, кинотеатрите и дори църкви.

Интериорът на лайнера "Нормандия"

Интериор в "Стъклената църква" в Джърси, дело на Р. Лалик

Психолозите обясняват това като реакция на недоимъка през Първата световна война.

  

В Новия свят

Chrysler Airflow

Паралелно с Ар деко се развивал друг, много родствен нему стил Streamline Moderne (от англ. «streamline» — термин от аеродинамиката, който определя обтекаемата форма на машините, осигуряваща тяхната функционалност/  

Дизайнът на  автомобила «Chrysler Airflow» от  1933 г. е ярък пример за  пристрастието на създателите му към модерния стил. Той дотолкова се харесал в обществото, че предмети с обтекаеми форми започнали да се произвеждат повсеместно – от острилки до хладилници. А архитектите започнали да закръглят ръбовете в сградите.

Сграда на Дейли експрес

След бума на масовото производство  постепенно Ар деко изчезва. В тези години битува мнението, че стилът е прекалено крещящ, безвкусен и псевдолуксозен. 

Избухването на Втората световна война окончателно слага край на Art déco, въпреки че в колониалните страни той успява да просъществува до 60-те години. През 80-те се възражда интересът към него и подвластни на очарованието на 30-те, филмите ноар и нуждите на графичния дизайн, стилистите, бижутерите и архитектите го преоткриват.

Игра на тронове или игра на интелекти

Джордж Р.Р. Мартин

Не че не откривам топлата вода, но очевидно фентъзито е жанр, който съвсем не е за подценяване.

Американецът Джордж Реймънд Ричард Мартин определено е стигнал до същия извод, тръгвайки от фантастиката (автор е на култовата поредица за капитан Хевиланд Тъф, който лети с внушителния си кораб “Ковчег”в космическото пространство и помага на световете, спасявайки ги от екологични катастрофи), където е прибрал повечето авторитетни награди и впоследствие намерил уютен пристан там, където се събират жанровете на историческия приключенски роман и приказката.

Резултатът е блестящ – сагата “Песен за огън и лед”, от която у нас са преведени 5-те издадени досега тома. 

За почитателите на Мартин е добре да знаят, че авторът предвижда поне още два тома с предполагаеми заглавия Ветровете на зимата и  Мечта за пролет.
 
В удивителната плетеница от съдби и герои основните нишки са тези, които преминават през живота ни в действителност и очертават моделите на нашето поведение – любов, власт, страдание, достоинство.

Просто нямаше как поредицата да бъде подмината от асовете в развлекателния бранш и буквално месец след излизането на книжния пазар на първия том Джордж М артин получава предложение за екранизация. 

Премиерата на  телесериала "Игра на тронове"( Game of Thrones) е на 17 април 2011 по HBO. 

Въпреки първоначания скептицизъм на писателя, който смята, че трудът му е твърде обемен за подобно начинание, сериите обсебват веднага телепубликата.

При това не само с интересния и добре измислен сюжет.

Интелигентният избор на актьори осигурява голяма част от успеха за създателите на телевизионната поредица. 
 

Един конкретен пример. Екипът направо уцелва десетката, канейки за ролята на Тирион Ланистър американския актьор Питър Динклидж.

Питър в сцени от сериала

Ролята на джуджето с неособено привлекателна външност, но безспорен интелект и благородство, съвсем заслужено носят на Питър високи отличия – Еми и Златен глобус за 2011.
Роден в обикновено семейство – на безработен застрахователен агент и учителка, Динклидж е живото доказателсто за това, че когато талантът е съпроводен с малко късмет и голяма доза упоритост, мечтите са достижими, дори ако съдбата те е ощетила откъм външен вид или здраве (роден е с наследственото заболяване ахондроплазия).

Питър със съпругата си - Ерика Шмид

На 63-тите награди “Еми” част от екипа - Нина Голд, Робърт Стърн, бяха номинирани за най-добър подбор на актьори в драматичен сериал.

Специално за мен звездата в този филм е Питър Динклидж и с риск да залитна в зоната на клишетата, бих написала без колебание – малкият Голям актьор.

Весела Христова