Никога не ме оставяй" на Кадзуо Ишигуро или опит за препоръка

Нагласата, с която започвате да четете книгата с подвеждащо прозаичното заглавие " Никога не ме оставяй" на Кадзуо Ишигуро, рязко се преобръща след определен брой страници.

Нямам намерение обаче да разкривам каквото и да било от сюжетната линия. 

Наглед делнична, но всъщност странна и добре криеща подводните си камъни.

Една тъжнофилософска проза за чисти души.

В която фантастичният елемент, мистерията естествено се вплитат в хода на събитията.

Течащи пред очите на едно момиче...девойка...жена.

  Ще добавя само, че книгата не е от тези, които прочитате  на един дъх. Ала дълго ще я помните.
Весела Христова

Паоло Джордано - "Самотата на простите числа"

 Едно малко закъсняло разсъждение ...

Може би само човек, склонен към точните науки, какъвто е самият автор, би могъл да направи сравнението на простите числа със самотниците. Казват, че всеки си има своята половинка и постига пълна хармония и лично щастие тогава, когато я срещне. Дали е така...

Истинските самотниците вероятно са хора, които нямат нужда от половинка. Те всъщност са едно цяло. Като просто число, което може да се дели само на себе си и на единица.

И ако харесвате нежната проза на Харуки Мураками, няма как да отминете многообещаващия италианец Паоло Джордано.
Книгата, която ни поднася, не е само са тези, които за избрали личностното уединение пред общоприетия стереотип на съществуване. И не е само за душевните рани, върху които усамотението ляга като лечебна марля.

Лично мнение

Романът "Самотата на простите числа"  е за надеждата, която всеки носи подсъзнателно. Не са необходими специални външни обстоятелства, за да изживеем  своя катарзис, не е нужно нечие опрощение, за да излезем от ямата на депресивните моменти, породени от чувството за вина, понякога незаслужена. 
 Просто израстваме и преодоляваме сами черния период в живота си. Който, всеки знае, не е нито черен, нито бял, а доста цветен.

Весела Христова 

Кой е Джон Голт или пророчествата на Айн Ранд

Удивително е как големите умове предвиждат бъдещето. Покойният Рей Бредбъри например с убийствена точност пророкуваше времената, когато четенето ще се смята на нещо неприлично, а свободното време на маса хора ще бъде посветено на реалити програмите.
Четейки редове, написани от Алиса Розенбаум преди повече от половин столетие, човек открива потресаващи прилики с настоящото ни битие.

Ще цитирам преводача на “Атлас изправи рамене” Петьо Ангелов, който  споделя:

“Паралелите с днешния ден са почти едно към едно. Особено в първите две части на книгата, където става дума за свободомислещите хора, които биват изтикани от публичния живот. Умовете, които движат икономиката, социалния живот и политиката, обаче дават странен отпор - вдигат стачка: добре, вие смятате, че това, че сме умни и кадърни, е престъпление, тогава няма да работим. Най-големият философ на епохата отваря крайпътна закусвалня в планините и отива да живее там. Най-добрият инженер отива да работи като общ работник в жп компания. Образите, които виждаме да се надигат от калта и да заемат постове в управлението, имат почти буквален български паралел. Пуснете си новините, четете Айн Ранд и само трябва да смените имената, иначе информацията е същата. Повечето видни български политици имат буквални аналози".
Интервю във в. Новинар, 27.10.2009

Преди години бе популярна концепцията “ От всекиго според способностите, всекиму според потребностите”.Още през петдесетте Айн Ранд разкрива до какво може да доведе това. 

Само че кой в онези години имаше достъп до нейните книги...

Как ли би се изменило общественото мнение тогава, ако хората бяха чели разказа на скитника от края на втората част на "Атлас изправи рамене", запознал събеседничката си със съдбата на едно проспериращо предприятие, възприело практиката на колективната собственост и отговорност. 
Логично това довело до влошаване на качествените дотогава изделия, преразход на средства за представителни разходи (да ви напомня Вальо Топлото?), съмнително разпределение на прогресивно намаляващите доходи, отчитайки не реалния принос, а нуждите, включвайки инвалидизираните роднини или повечето деца (аналогията с ромското ни население и със злоупотребата с ТЕЛК-овете просто е натрапваща).
Друго изумително точен детайл е отглеждането на соя като приоритетен продукт. Спомняте ли си соевите шоколадови бонбони “Амфора” от края на седемдесетте-началото на осемдесетте, когато качественият шоколад бе дефицит, особено за провинцията. 

Няма да засягам темата за речта на Джон Голт, писана цели две години, която изисква доста по-сериозен анализ. Квитесенцията на обективизма, създаден от Айн Ранд.
Силата на философията е в това, че може да промени битието ни. Затова великите мислители понякога са цензурирани и скривани далеч от взора на любознателната читателска аудитория.
Случва се да сравняват книгите на Айн Ранд с интелектуално цунами.  Сюжетът е поставен в услуга на бликащата от редовете идея за силата на индивидуализма и съзидателния разум.

Може би на моменти е малко крайна и разсъжденията и са повлияни от народностната и принадлежност, но везната натежава силно от  убедителното развенчаване на традиционни постулати, свързани с обществото и религията.
 След като затворите последната страница, ще се почувствате определено по-уверени и силни. И ще си зададете въпроси, които сте отлагали във времето.

Весела Христова

...Като галактически стопаджии

Ако бързайки занякъде в хладната утрин срещнете по пътя си изтощени младежи в неадекватно за ранния час облекло, едва ли бихте се учудили.
Сега е сезонът на абитуриентските балове и е напълно в реда на нещата да виждаме това.

По интересно ще е, ако срещнете някой, увил хавлия около врата си. 

Погледнете датата в календара. Петък, 25 май.
Денят на хавлията.

И ако не сте чели култовия роман на Дъглас Адамс “Пътеводител на галактическия стопаджия”, не е късно да го сторите.

Уникалният статут на хавлията е дело на почитателите на творчеството му,  за което казват, че е преобърнало представите за научната фантастика, а парадоксите на времето и космоса са поднесени със забележителен хумор.
При това британски.

В удивителната си книга Адамс предлага безценен съвет за всички житейски ситуации – Без паника!, а в чантата на героя му Форд Префект (странстващ изследовател, събиращ материали за "най-забележителната книга, излязла някога от великата издателска корпорация на Малката мечка" - "Пътеводител на галактическия стопаджия" ) присъства винаги хавлия, определена като "най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава".

25 май е денят, когато феновете на остроумния британец си устройват хавлиени шествия, конкурси, съпроводени с много музика и веселие, а някои магазини предлагат значителни намаления на този емблематичен артикул.

В "Ресторанта на края на Вселената" на остров Бали всички са посрещани с безплатно питие, стига да носят със себе си хавлия - инициатива, достойна за подражание и спрямо родните фенове на Адамс.

Да се почувстваме ли като галактически стопаджии...

Игра на тронове или игра на интелекти

Джордж Р.Р. Мартин

Не че не откривам топлата вода, но очевидно фентъзито е жанр, който съвсем не е за подценяване.

Американецът Джордж Реймънд Ричард Мартин определено е стигнал до същия извод, тръгвайки от фантастиката (автор е на култовата поредица за капитан Хевиланд Тъф, който лети с внушителния си кораб “Ковчег”в космическото пространство и помага на световете, спасявайки ги от екологични катастрофи), където е прибрал повечето авторитетни награди и впоследствие намерил уютен пристан там, където се събират жанровете на историческия приключенски роман и приказката.

Резултатът е блестящ – сагата “Песен за огън и лед”, от която у нас са преведени 5-те издадени досега тома. 

За почитателите на Мартин е добре да знаят, че авторът предвижда поне още два тома с предполагаеми заглавия Ветровете на зимата и  Мечта за пролет.
 
В удивителната плетеница от съдби и герои основните нишки са тези, които преминават през живота ни в действителност и очертават моделите на нашето поведение – любов, власт, страдание, достоинство.

Просто нямаше как поредицата да бъде подмината от асовете в развлекателния бранш и буквално месец след излизането на книжния пазар на първия том Джордж М артин получава предложение за екранизация. 

Премиерата на  телесериала "Игра на тронове"( Game of Thrones) е на 17 април 2011 по HBO. 

Въпреки първоначания скептицизъм на писателя, който смята, че трудът му е твърде обемен за подобно начинание, сериите обсебват веднага телепубликата.

При това не само с интересния и добре измислен сюжет.

Интелигентният избор на актьори осигурява голяма част от успеха за създателите на телевизионната поредица. 
 

Един конкретен пример. Екипът направо уцелва десетката, канейки за ролята на Тирион Ланистър американския актьор Питър Динклидж.

Питър в сцени от сериала

Ролята на джуджето с неособено привлекателна външност, но безспорен интелект и благородство, съвсем заслужено носят на Питър високи отличия – Еми и Златен глобус за 2011.
Роден в обикновено семейство – на безработен застрахователен агент и учителка, Динклидж е живото доказателсто за това, че когато талантът е съпроводен с малко късмет и голяма доза упоритост, мечтите са достижими, дори ако съдбата те е ощетила откъм външен вид или здраве (роден е с наследственото заболяване ахондроплазия).

Питър със съпругата си - Ерика Шмид

На 63-тите награди “Еми” част от екипа - Нина Голд, Робърт Стърн, бяха номинирани за най-добър подбор на актьори в драматичен сериал.

Специално за мен звездата в този филм е Питър Динклидж и с риск да залитна в зоната на клишетата, бих написала без колебание – малкият Голям актьор.

Весела Христова