Съдбата на филмовия реквизит след края на снимките

Хората се стремят да извлекат полза от всичко. Включително от предметите, използвани в снимачния процес. Някои от тях имат наистина любопитна съдба. 

Някои от тях се използват отново, в други продукции. Режисьорът Стивън Спилбърг например използвал оръжията от продукцията Tremors 2: Artershocks  в друга ефектна продукция -  "Джурасик парк -2" .

Други предмети се продават на търг - Маската на Фантома от Операта донесла на студията 6,5 хиляди лири.

Джедаят Лиъм Нийсън също продал меча си от "Междузвездни войни", но с благотворителна цел - в полза на децата, родени от спинозни майки.

Понякога реквизитът се дарява - като пожарникарската екипировка от "Обратна тяга", която заминала в Пожарната на Чикаго. Царевичната реколта от филма "Следите" попаднала в агротехнически колеж, намиращ се близо до мястото на снимките.

По-обемните предмети намират приложение като експонати в различни изложения: в Дисниленд във Флорида посетителите могат да видят част от космическия кораб от "Мисия до Марс". Руската подводница от  "К-19" намира постоянен пристан в Род Айлънд.

В други случаи дребният реквизит се подарява на актьорите. Илайжа Ууд си запазва малкия меч "Жилото"и чифт космати стъпала.

Британската актриса Джуди Денч получила доста по-голям подарък - киностудията "Мирамакс" и подарила театъра от "Влюбения Шекспир". Желанието на Джуди е той да се превърне в истински действащ театър. Най-глупавата съдба има корабът Титаник", който просто бил предаден на вторични суровини.

Кинематографистите понякога проявяват странно чувство за хумор - так едно английско кафене получава изкуствен труп, останал след приключване на снимките на трилъра "28 дни по-късно". Той и днес седи в едно сепаре като атракция за посетителите.

Сюрреалистичната колода

Идеята за оригиналната колода /Le Jeu de Marseille/ се ражда на сбирка на художниците сюрреалисти в Марсилия преди отпътуването им в Съединените щати, в началото на Втората световна война. 
Автори са осем художници - Виктор Браунер, Макс Ернст, Уифредо Лам, Андре Масон, Бенджамин Пере, Андре Бретон, Виктор Серж и съпругата му.

 Стандартната колода има четирите основни цвята (бои): пики, купи, спатии, кари.
Сюрреалистите измислили други, необикновени бои, всяка от които символизирала нещо:

ключалките били симол на познанието

огнените колела - революцията

звездите символизирали мечтите

огънят - символ на страстта и любовта

Освен това имало

S - сирени

G - гении,

M - маьосници

Вместо дами и попове - конкретни исторически личности.

Бретон нарисувал Парацелз
Виктор Браунер - Елън Смит и Хегел
Макс Ернст - Панчо Виля и Фройд

Разпознавали се и ликовете на Стендал,Лотреамон, Бодлер и Алиса от страната на чудесата.
Жокерът бил дело на френския поет и драматург Алфред Жари.

За пръв път колодата била представена през 1943 в списание «VVV». След това била изложена в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

http://zooart.livejournal.com/239269.html

Няколко разпространени заблуди

Измислени ли са арабските цифри от араби?

Всъщност цифрите са дошли от Индия. Арабите просто са ги пренесли, след което този начина на записване на числа се разпространява в Северна Африка, Испания и по цяла Европа. Голямото предимство на арабските цифри пред римските е не толкова в начина на изписване, колкото във факта, че смисълът на всяка цифра се определя от нейната позиция - например в 15 - цифрата 5 е просто петица, докато в 1570 - тя има друг смисъл - пет стотици.

 

 "И все пак тя се върти..."

Тази добре позната фраза всъщност не принадлежи на Галилей. Думите не присъстват никъде в протоколите на инквизицията или пък в писмата на великия учен. За пръв път се споменават в печално известния с подвеждаща информация труд  "Литературни извори"  ("Querelles Litteraires") на абат Ирели, който вероятно си ги е измислил.

"Религията е опиум за народа"

Фразата се приписва погрешно на Ленин или Маркс. За пръв път обаче я произнася немският писател Новалис през 1798 "Вашата така наречена религия ви действа като опиум - отвлича ви и приглушава болката ви, вместо да ви вдъхне сили".

А пък изречението "Пролетариатът няма какво да губи, освен своите окови" принадлежи на... Жан Пол Марат. 

"Пролетарии от всички страни, съединявайте се"-  за пръв път е написано от Карл Шапер.

"От всекиго според способностите , всекиму според потребностите" - на Луи Блан. 

Весела Христова

Източник

Синьо или червено?

Червено или синьо. Не, не става въпрос за двата футболни тима от вечното дерби.

 

А за това, как човешкият организъм реагира на двата цвята.

 

По време на олимпиадата през 2004 бил установен интересен факт - съдиите присъждали повече точки на спортисти, облечени в червено. Особено при бокса, тайкуондото, борбата. Даже направили специално изследване с компютърно обработени образи на същите спортисти, но със сменени екипи. Резултатът бил изненадващ - спортистите в червено имали 13% повече шансове да получат положителна оценка.

Друг подобен пример. Ако сервитьорките са облечени с червени блузи, получават  14,6-26,1 % повече бакшиши. Според учените червената блузка предизвиква асоциации с нивото естрогени и доброто сексуално здраве - т.е. подсъзнателно намеква за готовност към флирт. За което мъжете дават повече бакшиши. Казват, че червеното дори намалява коефициента им за интелигентост...…

Като стана въпрос за интелигентност...

И двата цвята определено влияят на умствените способности.  Ако наблюдавате червен обект преди да преминете тест за интелигентност, резултатите ви ще бъдат доста по-ниски.
Интериорът ви е решен в червено -  подсъзнателно ще избягвате сложните ситуации и ще ви е трудно да мислите продуктивно. Това съвсем не означава, че ще станете по-глупави. 

 

Кога обаче умът ни ще е остър като бръснач? Тогава, когато произнесем думата "студ". Цветът, който се асоциира със студа, обикновено е синият.  Умните хора са установили, че синьото провокира творческите способности и улеснява подхода в решението на сложни задачи. 

 

 Затова пък червеното е идеално за концентриране на вниманието върху детайлите. 

Може да се твърди,че синьото разширява хоризонтите на мисълта ни, а червеното я свива и концентрира.  Другият плюс на червения цвят е, че може да ви направи по-силни и бързи.  Група студенти били подложени на експеримент със силомер. Те стискали апарата доста по-силно, когато ги огрявала червена светлина.

Синьо за поспаланковци
Синята светлина ще ви помогне да се събудите, дори да сте потънали в дълбок сън. Това май трябва да го експериментирам върху някои хора вкъщи, които обичат да поспиват. Обяснява се по следния начин - в очите ни има рецептори, които възприемат светлината, но нямат непосредствено отношение към зрението. Когато светлината е синя, рецепторите реагират, производството на определен хормон - мелатонин, намалява. Мелатонинът всъщност ни помага да заспим. 

 Ако пред вас е поставена задача, свързана със запомнянето на информация, по-бързо ще запомните материала в ярко осветена стая с преобладаващо синьо в светлинния си спектър.

1. Цветът влияе силно и върху начина , по който пазарувате. Сложете червен фон на интернет страницата си и клиентът ви ще бъде винаги нащрек /ако имате интернет магазин/за евентуални търговски трикове.

Синият фон провокира щедростта и желанието да купуваме повече.
Светлосиният интериор в магазините предразполага към харчене на момента.

Въпреки че повечето посетители харесват топлите тонове, студените нюанси на светлосиньо и зелено се възприемат като позитивни и приятни, внушават чувство за безопасност.

Тъй като червеният ни прави по-предпазливи, фирмите го използват за реклама на продукти, които се използват срещу нещо, например спрейове за комари, хлебарки и др. Като тази:

 

Но ако продуктът "предотвратява" или "защитава", то по-доброто решение е синият цвят.  

Весела Христова

Източник

Най-искрената обява в историята

"Търсят се хора за рисковано пътешествие. Малка заплата, свиреп студ, дълги месеци в тъмнина, постоянна опасност за живота, съмнителна вероятност за благополучно завръщане. В случай на успех - чест и слава. Ърнест Шекълтън. "



Тази обява се смята за най-успешната в историята на рекламата. Авторът е Ърнест Шекълтън - знаменит британски полярник, който след покоряването на Южния полюс от Амундсен и Скот решил да прекоси цяла Антарктида.

За тази цел му е бил необходим екип.
Обявата се появила в лондонските вестници. Била разлепена и по стълбовете на града.  Въпреки че не обещавала нищо добро за участниците в Имперската трансантарктическа експедиция(1914—1917), се явили над 5000 кандидати. От тях 3 жени - факт, почти невероятен за началото на 20-и век. 

Примерът с невероятно ефективната и в същото време пределно искрена реклама влязъл в учебниците. 

Някои скептици обаче заявяват, че такава обява не е била пускана никога.

Най-ранният първоизточник , в която е споменат интригуващият факт, е книгата Quit You Like Men (1944). Косвени свидетелства за обявата,  привлякла хиляди желаещи,  се срещат и в биографиите на великия пътешественик от 20-те г.

Оригиналният текст е обект на интерес от страна на многобройни ентусиасти, любители на историята.

За този, който го намери, е обещано дори възнаграждение.

Наградата е малко скромна - 100 долара, но моралното удовлетворение за този, който открие интересната информация,  явно ще бъде голямо.

Всички участниците в експедицията - 56 души, се върнали благополучно. Загинала единствено котката на корабния дърводелец - мисис Чипи.

Весела Христова 

Източник

От местопрестъплението: дървесният анализ

  В Щатите съществува организация с любопитно име– Център по дървесна анатомия.

Един от служителите – Алекс Уиденхафт, е сред малкото специалисти в света, които могат по една стърготина да определят от какво дърво е тя. Експертът е направил хиляди консултации за последните няколко години.

Преди години с него се свързал човек, закупил на търг антикварна масичка, направена в Англия. Сумата била солидна – 15 000 долара. Купувачът помолил специалиста да определи дървото, от което е направена ценната вещ.

Резултатът бил озадачаващ. Масата била от вид бяла ела, която расте само в Америка. Което означавало, че е рядък и ценен образец на първите мебели, създадени по английски модел от заселници

В САЩ се отнасят благоговейно към собствената си история. Цената подскочила моментално. 100 000 долара.

Спомняте си, че изобретателят на микроскопа е холандецът Льовенхук, нали? Първите обекти под лещите на прибора били стружки от дърво

Полицията е чест клиент на специалистите по дървесна анатомия.

Бебето на Линдбърг

Сред най-интересните случаи е използването на такъв анализ в делото по отвличането на сина на американския авиатор Чарлз Линдбърг през 1932 година. Ако сте чели Патерсън или Чейс знаете как приключва случая. Трагично. Детето е намерено заровено само на няколко километра от дома на пилота. На местопрестъплението остава дървена стълба, по която похитителят влиза през прозореца на втория етаж. Екпертът по дървесина тогава доказва, че част от стълбата е направена от дъска от верандата на дома на заподозрения.

 В природата има около 18 000 дървесни вида, но след първоначален анализ с лупа, специалистът може да стесни кръга до няколкостотин. Използва се и електронен микроскоп или пък осветяване с ултравиолетови лъчи. Извлича се дори ДНК.

В практиката на Алекс Уиденхафт има и куриози. Например случаят с котешките тоалетни, в който една фирма, патентовала производството на стърготини от определен вид дърво, подвела под съдебна отговорност друга, подозирайки я в нарушаване на патентното и право. 

В Центъра по дървесна анатомия се пази и къс дърво, намерено на върха на Арарат, където според Библията бил Ноевия ковчег. Идентифицирано е като бял дъб. Въпреки че според Завета ковчегът е направен от вид акация, образецът е снабден с напис: “Възможно е това да е късче от Ноевия ковчег”.

Весела Христова

Източник

Небесният град, заснет от Хъбъл

Известен факт е, че като последица от Големия взрив преди близо 14 милиарда години Вселената се разширява. Откритието на нобеловите лауреати за физика от миналата година - – Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс, е че разширяването й се ускорява.

Вперили очи в звездите, хората си задават вечните въпроси – за какво сме на този свят, какво ни предстои. В дълбоката безкрайност търсим отговор от векове, а Космосът ни поднася своите изненади…

През януари 1995 едно германско списание за астрономия публикува кратка дописка, предизвикала мощен отзвук сред научните, религиозните и масовите средства за информация на планетата. Накратко – на 26 декември 1994 г. космическият телескоп на НАСА Hubble  прави снимки, на които се вижда…. огромен град, плуващ в космическото пространство. За кратко време снимките са достъпни за всички в интернет, след което бързо са засекретени. 

Какво привлича вниманието на астрономите в тези снимки? 

Професорът от Университета във Флорида Ken Wilson решава да ги разгледа в детайли и установява, че мътното тъмно петно в снимковия материал има странна структура, не подлежаща на обаснение (имайки предвид възможна дифракция на лещата или дори смущения при връзката със Земята). След кратко оперативно съвещание решават отново да преснимат същия звезден участък с максимално увеличение.

След повторното заснемане петното се превъща в сияещ обект, приличащ на фантастичен град. Следват различни версии за загадъчното изображение на снимката? Доказателство за технологичния напредък на могъща извънземна цивилизация...Съществуват множество хипотези сред любителите на загадките. Някои го наричат "Градът на Бога".

Компютърният анализ на серия фотографии, получени от телескопа, показва, че Градът се движи заедно със съседните галактики. Учените създават и триизмерен компютърен модел на тази част на Вселената, с който се  установява, че всъщност нашата галактика се отдалечава от нея, при което началната точка на движението е в средата на "Небесния Град". Той е центърът на Вселената, а ние се отдалечаваме от него (теорията за Големия взрив). С други думи, всички галактики, включително и нашата, преди време са произлезли от това пространство. 

" Градът" има огромни размери. Съпоставена с него Земята е просто песъчинка.

Както споменахме, снимките са засекретени. Една голяма истина чака своето време.

 Весела Христова

Текстът е публикуван и тук

Мъжете, които не се страхуват от високо

Фотографиите, които следват, показват емблематични моменти от американската история - строителството на небостъргачите, превърнали се в истински символи на Новия свят.

 

Обедна почивка

Работниците, които  издигали стоманената конструкция, били изключително смели хора, които не се плашели от височини. Движели се в облаците като истински акробати, за да издигнат стабилния скелет на зданието. 

Тук трябва да споменем, че максималната надница, която за годините била доста висока, възлизала на ...15 долара. Заварчиците работили в бригади от 4 човека. Ако някой бил болен, цялата бригада не излизала на работа.  

Американците са почели трудовия героизъм на тези обикновени хора (звучи доста по социалистически, но е факт) с оригинален паметник, с фигури в естествена големина. 
През 2001 обаче премахнали една от статуите. Мъжът държал в ръка бутилка с уиски...

Хартиените шедьоври на Алън и Пати Екман

Истински чудеса от хартия създава талантливата двойка американски художници Алън и Пати Екман (Allen and Patty Eckman), които използват свой, оригинален метод за създаване на хартиена маса, подходяща за пластична обработка.

 Тук трябва да споменем, че методът им се различава от традиционния начин за направа на папие маше. 

Хартиената маса е специално създадена за изработката на фините, снежнобели скулптури,  всеки детайл от които е прецизно подчертан.  Сюжетите са свързани с американската история - Гражданската война, индианците, каубоите,  животът в Дивия запад и др. Това също не е случайно - прабабата на Алън е индианка от племето чероки. 

.

Какви невероятни възможности крие обикновената хартия!

Анастасия Шпагина - момичето-фея от Одеса

Погледнете тази снимка. Момичето на нея не е кукла, а жив човек.  Казва се Анастасия Шпагина , украинка, която след Валерия  Лукянова е втората девойка от града -герой Одеса, претендираща за титлата "кукла от плът и кръв".

Гримът на Шпагина я доближава до героините на японската анимация. Дали девойката е само жертва на синдрома Барби, (Анастасия смятала, че не е фотогенична, представяте ли си...) или пък това е и добър бизнес ход?

Анастасия планира образователни  курсове по грим аниме. Изглежда експериментите и са предизвикали широк интерес.

Мечтата на момичето-фея е да стане професионален гримьор. Тя твърди, че с женското лице могат да се сътворят чудеса. То е достатъчно пластично, че да се работи с него като със скулптура.

Впрочем, нещата не опират само до грим. Талията и е 48 см. Девойката се кълне, че не е прибягвала до помощ от пластичен хирург.

 Когато се гримира и облече в стил "аниме", видът и е толкова шокиращ, че често на улицата хората се отдръпват уплашено.

А това е тя, без екстравагантния макиаж.

Шахматната игра в по-друга светлина

Педро Арбуес д Епила / Pedro Arbues/ бил не само духовен учител на испанската кралица Исабела, но и ревностен служител на Инквизицията. 

Когато в Мадрид пристигнал донос, че в град Сарагоса се е разпространила нечестива ерес,  Педро се отправил да разрешава проблема на място. Компания му правил жестокият палач Гаспар Жуглар /Gaspar Juglar/ .

Пристигайки в Сарагоса, инквизиторите разбрали, че обект на доноса били местните евреи, които, благодарение на успехите си в търговията и банковото дело, се радвали на завиден жизнен стандарт.
 Завистта подтикнала няколко обеднели благородници да съставят злобния пасквил. Въпреки че не можело да става и реч за каквато и да било ерес, Педро и Гаспар "запретнали ръкави". Масовото аутодафе и мазетата за изтезания на юдейските първенци родили люта омраза сред гражданите към инквизиторите.

Голяма част от жителите на Сарагоса били обвързани не само делово, но и в личен план с евреите - имали тесни роднински връзки.

Именно роднините на измъчваните евреи организирали мащабен заговор, жертва на който станал Гаспар. Палачът бил убит с чаша вино с отрова.
Педро осъзнавал, че неговият живот също е в опасност, но не престанал да преследва жертвите си. Все пак започнал да носи под  расото си броня, а под качулката - шлем.

Едно от жестоките му изобретения била играта на шах с живи фигури.

Набедените еретици били подреждани на огромна черно-бяла дъска. Основните играчи били двама слепи монаси. В момента в който някой от тях вземал фигура, палач "убивал" еретика, който изпълнявал тази роля.  В края на играта шахматното поле било осеяно с трупове.... И победителите не били помилвани. Изпращали ги директно на кладата.

Зверското изобретение преляло чашата на търпението на сарагосците. На репресии била подложена една пета от населението на града. Хората започнали да събират пари, за да наемат убийци, които да ги отърват от жестокия инквизитор. На 15 септември 1485 той бил убит от трима главорези.

Католическите крале /Фердинанд и Исабела/ били страшно разгневени. Кралицата обещала 500 дуката като награда за информация за убийците. В Сарагоса започнал истински терор - на всеки, подозиран в съучастие, отсичали отначало ръцете, след което го отправяли накладата. Десетки били изгаряни ежедневно.

"Невинно убитият борец за правата вяра"  Педро Арбуес бил обявен за блажен през 1664, а през 1867 - канонизиран.

Дяволското му изобретение обаче останало в историята. На такъв шах играели в лагерите на смъртта по време на Втората световна война.

Естествено, живият шахмат съществува и в доста по-приемлими форми. В Северна Италия, в Marostica периодично се организират красиви шахматни постановки. Те водят началото си от  романтична легенда, датираща от 1554 г.  Двама младежи се съревновавали за ръката на прекрасна девица, дъщеря на местиня владетел. Грижовният баща разрешил спора им по елегантен начин - превърнал площада пред замъка си в гигантска шахматна дъска.  Победителят в играта получил ръката на възлюбената си. В памет на мъдрото решение, от 1954 година насам веднъж на две години тук се организират живи шахматни игри.

Източник http://rumbur.ru/history/1478-jivie-shahmati-dyavolskoe-izobretenie

Необикновените покриви

"...Веднъж един коминочистач съгледа неочаквано Карлсоновата къщичка. Той се учуди и си рече: „Я гледай!… Къщичка?… Не може да бъде! Кой ще построи къщичка на покрива?… Отде ли се е взела тука?“

Из Карлсон, който живее на покрива

Покривът обаче е място, където може да се развихри фантазията на сградостроителите.

Къщата в Сопот

И не става дума само за умопомрачително сложни архитектурни съоръжения, реализирали идеите на нестандартни умове /като къщата в полския град Сопот, превърнала се в истинска атракция за туристите/, но и за семпли като конструкция, но изпълнени по оригинален и необичаен начин покриви.

Уникални конструктивни решения завършват смели проекти - къщи повлияни от биотех естетиката, приели форма на битови предмети и дори обувки.

Да не говорим за зданието, обърнато с покрива надолу, известно като Upside Downer , което се намира във Флорида 

Upside Downer

Или аналогичната сграда на полския архитект Даниел Шапиевски, построена само за 114 дни:

 А ето и други варианти:

С риск да засегна една болезнена тема – земетресенията, ще посоча и къщата на Рипли (Ripley`s Building) в Онтарио, в която фасадата и покривът са "тръгнали" в различни посоки, като след земетресение. Зданието е построено за да напомня опустошителното бедствие през 1812, със сила 8 бала по скалата на Рихтер.

Други строители наблягат на природните материали и растителността. Какво по-добро за един шумен, бетонен град от китни зелени покриви...

 Подходящи са и за пасторалните провинциални пейзажи.

 „ От покривите звездите се виждат по-добре, отколкото от прозореца. Можем само да се чудим, защо толкова малко хора живеят на покривите”. Астрид Линдгрен

Съвременните архитектурни решения дават израз на много смели идеи, като някои от тях са истински произведения на изкуството. 

ПРЕПОРЪЧАНО ОТ:

Огледалото като портал към необясними светове и измерения

Огледалото е сред най-загадъчните предмети от нашия бит, който дори е възприеман като портал към паралелно съществуващи вселени.

Различните цивилизации са му придавали символичен смисъл, свързан със традиционното световъзприятие и морални ценности. Не са подминати и боговете, за някои от които огледалото е неотменен атрибут.

Например, името на бога на ацтеките Тескатлипокл означава огнено огледало. Този бог бил особено кръвожаден и за умилостивяването му извършвали чести човешки жертвоприношения. Божеството притежавало огледален щит – истински соларен символ.

Аматерасу

Не толкова жестока била шинтоистката слънчева богиня Аматерасу Омиками, смятана са прародителка на японските императори. Тя обитавала усойна пещера, от които била подмамена да излезе с помощта на блестящо вълшебно огледало.  Когато богинята изпратила любимия си внук Ниниги да покори Японските острови, му връчила свещен талисман – огледалото Ятано кагами. 

Днес то се съхранява като безценна  реликва в шинтоисткия храм Исе. Има формата на осмолистен цвят на лотос и се връчва като тронна принадлежност на всеки нов император. Някои казват, че то носи гравирания текст на еврейското Божие откровение “Аз съм, който съм.”

Освен като слънчев знак, огледалото е възприемано и като символ на самопознанието. Пак  според японската митология божеството Идзанаги съветвало децата си всяка сутрин и вечер да коленичат пред едно огледало и дълго да се взират в него. Целта била да се освободят от отрицателните мисли и лоши чувства. 

В Древен Китай вярвали, че съществува Незцинтай - огледалото на злото. Взирайки се в него грешниците в ада виждали не само злите си дела, но и това, което ги очаква като наказание.А гледката била ужасяваща...

Хуан ди

Китайците разглеждали огледалото и като врата между реалния и свръхестествения свят. Една легенда разказва, че по време на управлението на Жълтия император Хуан ди – три хиляди години преди н.е., обитателите на двата свята живеели в мир и разбирателбство. Нещо повече – свободно преминавали от единия свят в другия. За нещастие, в един момент избухнала  война между световете, в която победили хората от нашата реалност. Прибягвайки до мощна магия, императорът лишил победените от образ и ги затворил в огледало, обричайки ги да повтарят движенията и мимиките на хората. Преданието продължава доста мрачно и пророкува, че ще настъпи ден, когато тайнствените същества в Огледалния свят ще преодолеят прокобата и ще нахлуят в нашия свят. Тогава ще настъпи краят на дните ни...

В мрачните векове на Ранното средновековие под влиянието на религията, броят на огледалата рязко намалял – смятало се, че  през "магическото" стъкло гледа самият дявол. В старозаветния апокриф  «Книга на Енох» се споменавало, че един грешен ангел – Азазел, научил жените да използват козметични средства и да носят бижута – нещо абсолютно немислимо без огледалата! В тези сурови години нежните създания се върнали към полираните метални плочи или използвали специални легени с вода.

За щастие няколко века по-късно ненадминатите венециански майстори овладели до съвършенство изкуството да създават стъклени огледала, украсени с красиви уникални орнаменти. Плоското кръгло стъкло се покривало с фин слой метал – смес от 70% калай и 20 на сто живак. Технологията била трудоемка и скъпоструваща, а използваните материали – токсични. Тайните на занаята били опазени векове наред под заплахата от смъртно наказание.

Едва през XVII в. французите успели да подкупят майстори от Венеция и започнали сами да произвеждат огледала.

Извън рамките на ежедневната им функция, на огледалата се приписвали особени магически свойства. Битувало вярването, че те можели да задържат душата на оглеждащите се и затова при смърт в дома били старателно покривани, за да може душата на починалия спокойно да премине в отвъдното. Свърхестествените същества – демони, вампири, нямали отражение.

Магьосниците през всички времена отдавали дължимото на тайнствените  свойства на огледалото. 

Казват, че знаменитият пророк Нострадамус получил важни сведения за бъдещето с помощта на странно съоръжение от въртящи се огледала, в които за кратко се появявали сцени от предстоящето. Катерина Медичи твърдяла, че по такъв начин са предсказани Вартоломеевата нощ,  екзекуцията на Мария Стюарт, убийството на Хенри Трети и възкачването на престола на Хенри Наварски.

Нострадамус

Това силно кореспондира с един съвременен експеримент  с огледала на професор Козирев, който няма все още научно обяснение. 

 
Професор Николай Александрович Козирев бил погълнат от идеята за създаване на машина на времето още като затворник в лагерите на съветската държава. След време постъпил на работа в Обсерваторията в Пулково и започнал своите опити. С помощта на огледала Козирев постигнал интригуващи резултати. 
Използвал огънат огледален лист от полиран алуминий, във вътрешността на който имало място за човек и измервателна апаратура. Алуминиевите (стъклени, огледални и др.) спираловидни плоскости, според теорията му, отразявали физическото време и фокусирали различни излъчвания, включително и от хора. Хората, намиращи се в цилиндричните спирали, имали най-различни аномални усещания, отразени в протоколите на изследванията. Във вътрешността на огледалата те “излизали от собственото си тяло”, били документирани и случаи на телекинеза, телепатия, предаване на мисли на разстояние.
 Според теорията на Козирев във вътрешността на огледалната зона се променя плътността на Времето и вероятно това води до изостряне на екстрасензорните способности.

През 1997 новосибирските учени провели съвместни опити с колеги от Великобритания. В Стоунхендж повече от 200 души приели дистанционно транслирана информация от Новосибирск с помощта на огледалата на Козирев. В хода на експеримента била използвана програма, съставена от знаци на шумерската култура – клинописното писмо. Англичаните приели всички символи. Нещо повече – получили и информация, която не била изобщо транслирана.  Допълнителни седемдесет символа, свързани отново с шумерската култура! Участниците в експеримента смятат, че по някакъв начин са проникнали във вселенската информационна база данни за тази велика древна цивилизация.

http://savremennik.blog.bg/technology/2012/04/17/ogledalata-na-kozirev.941008

http://magicsym.ru/predmety/zerkalo-2.html